Р Е Ш Е Н И Е
№ 260107 09.02.2021 г. гр. Бургас
В ИМЕТО НА НАРОДА
Районен съд – гр. Бургас 57-ми Наказателен състав
На 02 февруари 2021 година
В публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИРА ДОНЕВА
Секретар Мария Милева
Като разгледа докладваното от съдия Донева
НАХД № 48 по описа за 2021 година
За да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
по делото е по реда на чл. 416, ал. 6 от КТ, във вр. с чл. 59 и сл. от ЗАНН. Образувано
е по жалба на „Уелдинг Сървисес Петров 2016” ЕООД – гр. Бургас, представлявано
от Н.П.П., против Наказателно постановление № 02-0002549/29.10.2020 г. на
Директора на Дирекция ”Инспекция по труда” – гр. Бургас, с което на дружеството-жалбоподател
е наложено административно наказание имуществена санкция в размер на 2 000 лева
за извършено административно нарушение по чл. 415, ал. 1 от Кодекса на труда. В
жалбата са изложени аргументи, че макар и формално да е осъществено
нарушението, не са налице предпоставки да се търси административно-наказателна
отговорност предвид условията на световна пандемия и икономическа криза. Претендира
се отмяна на атакуваното наказателно постановление, а
в условията на алтернативност – изменението му със санкция в
минимално предвидения в закона размер.
В
съдебно заседание жалбоподателят, чрез процесуален представител, поддържа
жалбата.
Процесуалният
представител на въззиваемата страна изразява становище за неоснователност на
жалбата. Пледира за потвърждаване на наказателното постановление като правилно
и законосъобразно, излагайки доводи за съставомерност и доказаност на
нарушението. Изтъква, че даденото на жалбоподателя предписание за спазване на
трудовото законодателство, като неоспорено, е влязъл в сила и подлежащ на
изпълнение административен акт. Претендира юрисконсултско възнаграждение.
След
като обсъди направените в жалбата оплаквания, становището на страните в съдебно
заседание, събраните по делото писмени и гласни доказателства и извърши
проверка на обжалваното наказателно постановление, съдът приема за установено от
фактическа страна следното:
„Уелдинг
Сървисес Петров 2016” ЕООД – гр. Бургас, с ЕИК *********, е работодател по
смисъла на §1, т. 1 от ДР на КТ на работниците в стопанисвания от него обект – производствена
база в гр. Бургас, ул. „Крайезерна“ № 3.
Спрямо дружеството, в качеството му на работодател, е приложена
принудителна административна мярка по смисъла на чл. 404, ал. 1 т. 12 от КТ, а
именно от страна на контролен орган на Дирекция „Инспекция по труда“
– гр. Бургас е дадено задължително предписание в т. 5 от Протокол № ПР2016836/23.06.2020
г. от 08.07.2020 г. В протокола е обективирана осъществена на 30.06.2020 г. проверка
по документи в Дирекцията със седалище гр. Бургас по спазване на трудовото
законодателство, при която са констатирани нарушения, свързани с начислени от
дружеството, но частично неизплатени трудови възнаграждения на работници. Проверката е извършена от свид. К.С. – началник на отдел
„БТКД” и В.В. – ст. инспектор в отдел „БТКД” и е констатирано, че работодателят
е начислил, но към 26.03.2020 г. не е изплатил в пълен размер уговореното
трудово възнаграждение за месец февруари 2020 г. на лицата И.Т.Т.на длъжност
„шлосер-монтьор“ в размер на 1 361,23 лева, С.И.В.на длъжност „заварчик“ в
размер на 954,46 лева, С.Н.К. на длъжност „шлосер-монтьор“ в размер на 540,91
лева и Т.М.М.на длъжност „шлосер-монтьор“ в размер на 1 678,60 лева,
работили в обекта на работодателя, в нарушение на чл. 128, т. 2 от КТ, вр. чл.
270, ал. 1, ал. 2 и ал. 3 от КТ, като трудовото възнаграждение е следвало да
бъде изплатено до 25-то число на месеца, следващ месеца, за който се отнася,
съгласно условията на сключения между страните трудов договор. Констатацията,
че работниците не са получили изцяло трудовите си възнаграждения след
възникване на основанието за дължимостта им се установява от съдържащите се в
преписката ведомости за м. февруари 2020 г. и от писмено обяснение от 01.07.2020
г. на управителя на дружеството Н.П.. За предотвратяване на вредните
последици от установеното нарушение е дадено задължителното предписание в т. 5
от протокола – дружеството да изплати уговорените
трудови възнаграждения в срок до 20.07.2020 г.
В Д „ИТ“ – Бургас е постъпило искане вх. № 20070903/17.07.2020 г.
от работодателя за удължаване на срока за изпълнение на приложената
принудителна мярка. С Протокол от 31.07.2020 г. контролният орган е удължил
срока за изпълнение на предписанието до 10.08.2020 г.
При последваща проверка по документи, извършена на 26.08.2020 г. и
на 01.09.2020 г. в Д „ИТ” – гр. Бургас, свидетелките К.С. и Г.С. – гл. инспектор
в отдел „БТКД”, са констатирали в Протокол № ПР2022638/01.09.2020 г., че
работодателят „Уелдинг
Сървисес Петров 2016” ЕООД – гр. Бургас към
11.08.2020 г. не е изплатил в пълен размер въпросните трудови възнаграждения, с
което не е изпълнил даденото му задължително предписание – в нарушение на чл.
415, ал. 1 от КТ.
Предвид
констатацията при повторната проверка, че жалбоподателят не е изпълнил даденото
от контролния орган указание в предоставения му срок, му е съставен АУАН № 02-0002549/01.09.2020
г. за нарушение по чл. 415, ал. 1 от КТ – за това, че в качеството му на
работодател не е изпълнил даденото задължително предписание.
В
срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН не са депозирани възражения и не са ангажирани
доказателства за изплатени трудови възнаграждения.
Административно-наказващият
орган е приел фактическите констатации по акта за доказани и е издал
обжалваното Наказателно постановление, с което е наложил на „Уелдинг Сървисес
Петров 2016” ЕООД – гр. Бургас административно наказание имуществена санкция в
размер на 2000 лева за извършено административно нарушение по чл. 415, ал. 1 от
Кодекса на труда.
Наказателното
постановление е връчено на жалбоподателя на 15.12.2020 г.
Горната
фактическа обстановка съдът приема за установена от приложените към делото
писмени доказателства, както и от събраните гласни доказателства на разпитаните
по делото свидетели К.С. и Г.С..
При
така установените факти от значение за спора, съдът приема от правна страна
следното:
Жалбата
е подадена в законоустановения срок по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН, от надлежно
легитимирано лице и е допустима, а разгледана по същество се явява частично
основателна по следните съображения:
Съдът
намира, че в конкретния случай са спазени всички изисквания относно процедурата
по издаване на акта и на наказателното постановление. Както АУАН, на основание
чл. 416, ал. 1, изр. 1 от КТ, така и НП, на основание 416, ал. 5 от КТ, вр. с
т. 4 от приложената Заповед № З-0058/11.02.2014 г., са издадени от компетентни
органи и в сроковете по чл. 34 от ЗАНН. В хода на административно-наказателното
производство не са допуснати нарушения на процесуалните правила по съставянето
на акта, реквизитите на същия и тези на наказателното постановление. АУАН и НП
съдържат пълно описание на нарушението, за което е ангажирана
административно-наказателната отговорност на въззивника. Възпроизведен е не само
текстът на чл. 415, ал. 1 от КТ, но е посочено и конкретното бездействие на
нарушителя и обстоятелствата, при които е извършено нарушението. Посочени са
протоколът и съдържанието на неизпълненото предписание. Така описаното
нарушение дава възможност на привлечения към административно-наказателна
отговорност да разбере точните правни рамки на обвинението.
Събраните
по делото доказателства сочат на описаното в НП деяние, с което жалбоподателят
е реализирал състава на административно нарушение във връзка със задължението
му като работодател да изпълни предписание на контролен орган за спазване на
трудовото законодателство. Задължителното предписание на контролния орган за
спазване на трудовото законодателство е принудителна административна мярка за
преустановяване на административни нарушения. Жалбоподателят е имал възможност
да заплати дължимите от него трудови възнаграждения или ако е считал, че
наложената принудителната мярка е незаконосъобразна, e
можел да я оспори по реда на АПК, каквото право му дава разпоредбата на чл. 405
от КТ.
Съгласно
разпоредбата на чл. 416, ал. 1 от КТ, редовно съставените актове по този кодекс
имат доказателствена сила до доказване на противното. Процесният АУАН отговаря
на всички законови изисквания за съставянето му, поради което и изложените в
него факти и обстоятелства се ползват с презумптивна доказателствена сила. Тъй
като жалбоподателят не е представил по делото, нито по реда на чл. 44, ал. 2 от ЗАНН надлежни и относими доказателства, от които да се установява противното,
следва да се приеме, че посоченото в констативния акт и в наказателното
постановление административно нарушение действително е осъществено от страна на
„Уелдинг Сървисес Петров 2016” ЕООД – гр. Бургас. Доказването на обстоятелства,
дисквалифициращи деянието като административно нарушение /такива, сочещи на
правомерно и съобразено с изискванията на КТ поведение на работодателя/ са в
тежест на привлеченото към административно-наказателна отговорност лице.
За
вмененото на работодателя нарушение административно-наказателната разпоредба на
чл. 415, ал. 1 от Кодекса на труда регламентира наказание имуществена санкция в
размер от 1 500 до 10 000 лева. Административно-наказващият орган е наложил
наказанието имуществена санкция 2 000 лева в предвидените граници. Съдът намира
обаче, че съобразно чл. 27, ал. 2 от ЗАНН, при определяне на наказанието би
следвало като смекчаващо вината обстоятелство да се отчетат подбудите, поради
които не е изпълнено задължителното предписание за изплащане на трудови
възнаграждения, а именно затрудненото финансово положение на работодателя по
обективни причини. По тази причина съдът намира за справедливо да упражни
правомощието си по чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, като измени наказателното
постановление и намали размера на санкцията в минимално предвидения – 1 500
лева. Искането на жалбоподателя в този
смисъл е основателно. От една страна минималният размер на наказанието е
достатъчен за постигане на целите по чл. 12 от ЗАНН, а от друга страна би се
улеснил работодателят да уреди финансовите си взаимоотношения с работниците.
В
случая липсват доказателства за изпълнение на кумулативно описаните
предпоставки, регламентирани в нормата на чл. 415в от КТ. Предвид изложеното не
е налице законово основание съдът да упражни правомощието си за изменение на
наказателното постановление с квалифициране на санкционираната деятелност като
маловажно нарушение.
На
осн. чл. 63, ал. 3 от ЗАНН, вр. чл. 143, ал. 4 от АПК и чл. 27е от Наредба за
заплащането на правната помощ, на въззиваемата страна следва да бъдат присъдени
разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 80 лева.
Така
мотивиран и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът
Р Е
Ш И :
ИЗМЕНЯ Наказателно
постановление № 02-0002549/29.10.2020 г. на Директора на Дирекция ”Инспекция по
труда” – гр. Бургас, с което на „Уелдинг Сървисес Петров 2016” ЕООД, със
седалище и адрес на управление гр. б.с ЕИК *********, представлявано от Н.П.П.,
е наложено административно наказание имуществена санкция в размер на 2 000 лева
за извършено административно нарушение по чл. 415, ал. 1 от Кодекса на труда,
като НАМАЛЯВА размера на
имуществената санкция от 2 000 лева на 1
500 лева.
ОСЪЖДА на осн. чл. 63,
ал. 3 от ЗАНН, вр. чл. 143, ал. 4 от АПК и чл. 27е от НЗПП „Уелдинг Сървисес
Петров 2016” ЕООД, със седалище и адрес на управление гр. б.с ЕИК *********,
представлявано от Н.П.П., да заплати на Дирекция „Инспекция по труда“ – гр. Бургас
юрисконсултско възнаграждение в размер на 80 лева.
Решението
подлежи на касационно обжалване пред Административен съд – гр. Бургас в
14-дневен срок от получаване на съобщението, че е изготвено.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
/п/
Вярно с оригинала:
ММ