РЕШЕНИЕ
№ 2376
гр. Бургас, 24.11.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XVI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и шести октомври през две хиляди двадесет и
трета година в следния състав:
Председател:СИЛВИЯ ВЛ. ПЕТРОВА
при участието на секретаря НЕДЯЛКА Й. ДИМИТРОВА
като разгледа докладваното от СИЛВИЯ ВЛ. ПЕТРОВА Гражданско дело №
20232120103941 по описа за 2023 година
Производството по делото е образувано по повод исковата молба на М. Д. М., ЕГН
**********, с адрес: гр. Б., ***, чрез пълномощника си адв. А. Д. против "СИТИ КЕШ"
ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. Цариградско
шосе № 115 Е, ет. 5, представлявано от Н.П.П., чрез пълномощника Л.В., за прогласяване
нищожността на договор за паричен заем кредирект № *** от 23.03.2023 г. на основание чл.
22 от ЗПК вр. чл. 11, т. 9 и 10 от ЗПК, а в условията на евентуалност - нищожността на чл.
6.6 от договора поради противоречие с добрите нрави и като противоречаща на закона.
Твърди се от ищеца, че на 23.03.2023 г. е сключил с ответното дружество договор
за паричен заем кредирект № *** при следните параметри: размер на отпуснатия заем 2300
лева, 18 месечни вноски с ден на плащане понеделник, от които 4х 76,76 лева и 14х 208,32
лева, при ГПР 47.91% и фиксиран годишен лихвен процент 40.05%, с първо плащане на
24.04.2023 г. и последно плащане на 23.09.2024 г., и обща дължима сума 3261.87лева.
Според чл. 6.6 от договора се дължи и неустойка в размер на 4622,13 лева за
непредоставяне на обезпечение - поръчителство или безусловна банкова гаранция,
отговарящо на изискванията на чл. 33 от Общите условия и чл.6.5 от договора, а съгласно
погасителния план - в размер на 4660,48 лева.
Счита, че договорът за потребителски кредит е нищожен на основание чл. 26, ал. 1
ЗЗД, вр. с чл. 22 ЗПК, вр. с чл. 11, ал. 1, т. 9 и 10 ЗПК.
Твърди се, че ищецът има качеството потребител и като такъв към процесния
договор намират приложение правилата на Закона за потребителския кредит. Счита клаузата
за неустойка за нищожна, тъй като предвижда осигуряване на обезпечение под формата на
поръчителство или банкова гаранция за период от сключване на договора до изтичане на 6
месеца от падежа на последната вноска и обезпечаваща задължение в размер на два пъти
общата сума за плащане по договора за заем. Същата представлява скрито възнаграждение
за заемодателя, следва да бъде включена в годишния процент на разходите, но не е, поради
което е нищожна. Счита, че невключването на неустойката в ГПР представлява нарушение
на чл. 11, т. 10 от ЗПК, тъй като на практика в договора не е посочен верен ГПР. Същата
може да се разглежда и като добавка към възнаградителната лихва, без обаче да е посочена в
1
договора като такава, което пък е в нарушение на чл. 11, т. 9 от ЗПК, тъй като не е посочен
верният лихвен процент. Предвид това, счита, че договорът за заем е нищожен на основание
чл. 22 от ЗПК, във връзка с чл. 11, ал. 1, т. 9 и 10 от ЗПК. Позовава се на съдебна практика.
На следващо място сочи, че в договора не е посочено кои разходи формират ГПР, а
посочването му само в цифрово изражение не е достатъчно, за да се считат спазени
законовите изисквания. Посочва и изключително завишените изисквания към поръчителите
и набора от документи, които последните следва да представят в срок до края на деня,
следващ отпускането на сумата по кредита. Счита, че невъзможността да бъдат изпълнени
посочените условия се доказва и от обстоятелството, че неустойката е включена в месечните
вноски по погасителния план.
Освен това, счита клаузата за неустойка за нищожна и поради противоречие с
добрите нрави, както и за неравноправна на основание чл. 143, т. 5 от ЗЗП, тъй като е
необосновано висока. Това от своя страна води и до заобикаляне на разпоредбата на чл. 19,
ал. 4 от ЗПК, като с уговорката за неустойка се нарушава изискването ГПР да не бъде по-
висок от 5 пъти размера на законната лихва. Записването в договора на ГПР, различен от
реално прилагания в отношенията между страните, представлява заблуждаваща търговска
практика по смисъла на чл. 68д, ал. 1 и ал. 2, т. 1 от ЗЗП, която не позволява на потребителя
да не може да прецени колко точно е оскъпяването по кредита. Сочи, че това е нелоялна и
заблуждаваща търговска практика по смисъла на чл. 6, параграф 1 от Директива 2005/29/ЕО,
което я прави неравноправна по смисъла на чл. 4, параграф 1 от Директива 93/13/ЕО.
В условията на евентуалност предявява иска за прогласяване нищожността на
клаузата за неустойка по чл. 6.6 от договора за заем на основание чл. 26, ал. 1, предл. 1 и 3
от ЗЗД във вр. чл. 26, ал. 4 от ЗЗД. Сочи, че предвид краткия срок и многобройните
изисквания към обезпечението, покриващо цялата дължима сума, ведно с лихвите и
неустойката, както и множеството изначално поставени ограничения, на практика
задължението е неизпълнимо. Фактът на изначалното предвиждане на неустойката и
кумулирането й в погасителните вноски, води до извод за скрито оскъпяване на кредита,
което излиза изцяло извън присъщите й функции. Сочи, че непредоставянето на обезпечение
не води до вреди за кредитора, който е бил длъжен да оцени кредитоспособността на
длъжника, при сключване на договора, като съобрази и възможностите за предоставяне на
обезпечение. Включена по този начин към погасителните вноски, неустойката всъщност се
явява добавък към възнаградителната лихва и представлява сигурна печалба за заемодателя,
при това равна на 144,60% от общо дължимата сума (главница + лихва), което води до
неоснователно обогатяване на кредитора. Така уговорена клаузата нарушава принципа на
справедливост и излиза извън обезпечителните и обезщетителните си функции, тъй като
същата обезпечава изпълнението на едно вторично задължение по договора. Предвид
горното счита, че клаузата за неустойка противоречи на добрите нрави и като такава е
нищожна.
Аргументи за нищожността на клаузата за неустойка черпи и от Директива
2008/48/ЕО, доколкото заемодателят е финансова институция. Сочи, че на основание член 8,
параграф 1 от Директивата и предвид съображение 28 от същата, на кредитора е вменено
задължение преди сключването на договор за кредит да направи оценка на
кредитоспособността на потребителя, като при необходимост това задължение може да
включва да се направи справка в съответната база данни. В съображение 26 пък е посочено,
че в условията на разрастващ се кредитен пазар е особено важно кредиторите да не
кредитират по безотговорен начин или да не предоставят кредити без предварителна оценка
на кредитоспособността, а държавите членки следва да упражняват необходимия надзор с
цел избягване на такова поведение и да приложат необходимите средства за санкциониране
на кредиторите в случаите, в които те не процедират по този начин, с оглед постигането на
целите на директивата - съображения 7 и 9. Позовава се на решение от 27.03.2014 г. по дело
С- 565/12 на СЕС. Счита, че клауза, която предвижда, че се дължи неустойка при
неосигуряване на поръчител или банкова гаранция, е в пряко противоречие с целта на
директивата, като на практика прехвърля риска от неизпълнение на задълженията на
финансовата институция за предварителна оценка на платежоспособността на длъжника
върху самия длъжник и води до допълнително увеличаване на размера на задълженията. По
този начин на длъжника се вменява задължение да осигури обезпечение след като кредита е
отпуснат, като ако не го направи, дългът му нараства, тоест опасността от
2
свърхзадлъжнялост на длъжника се увеличава. Задължението за предварителна оценка на
платежоспособността на длъжника преди отпускане на кредита произтича и от разпоредбата
на чл. 16 от Закона за потребителския кредит. Предвид това, счита че чл. 6.6 от процесния
договор е недействителен и на основание чл.26, ал.1, предложение първо от ЗЗД във вр. с
чл.8, пар.1 от Директива 2008/48/ЕО във вр. с чл.16 от ЗПК. Моли се за уважаване на
исковете и се претендира адвокатско възнаграждение по чл. 38, ал. 1 вр. ал. 2 от Закона за
адвокатурата, ведно с дължимия ДДС за главния и евентуалния иск.
Правното основание на главния за иск за прогласяване нищожност на договор за
паричен заем поради противоречие със закона е по чл. 26, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД вр. чл. 22 от
ЗПК и чл. 11, т. 9 и 10 от ЗПК.
Предявените в условията на евентуалност кумулативно съединени искове за
прогласяване нищожност на клауза за неустойка от договор за паричен заем поради
накърняване на добрите нрави и поради противоречие със закона са с правна квалификация
чл. 26, ал. 1, предл. 3 и предл. 1 от ЗЗД.
В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника,
чрез юрк. Л.В., с който се признава евентуалната претенция за прогласяване нищожността
на клаузата за неустойка и моли да се постанови решение при признание на иска. Сочи, че
на основание чл. 26, ал. 4 от ЗЗД нищожността на отделни части от договора не влече
нищожност на целия договор. Моли в тежест на ответника да не се възлагат разноски, тъй
като с поведението си не е дал повод за завеждане на иска. Твърди, че кредиторът не е
претендирал от длъжника да заплаща неустойката, както и че същата не е реално заплатена.
Наличието на нищожна клауза в договора само по себе си не влече извод, че ответникът е
дал повод за завеждане на делото. Прави възражение за прекомерност на адвокатското
възнаграждение.
Предвид доказателствата и закона, съдът намира следното:
По делото е приложен сключен между ищеца - заемател и заемодателя "СИТИ
КЕШ" ООД договор за паричен заем кредирект № *** от 23.03.2023г. По силата на договора
на ищеца е предоставен заем в размер на 2300 лева, като длъжникът се е задължил да върне
сумата от общо 3261,87 лева, при фиксиран годишен лихвен процент /ГЛП/ от 40,05%, на 18
месечни погасителни вноски от които 4 вноски по 76,76 лв. и 14 вноски по 208,32 лева, с
първа падежна дата 24.04.2023г. и последна падежна дата 23.09.2024г. Годишният процент
на разходите /ГПР/ е в размер на 47,91%. Според чл.6.5 от договора, заемателят следва в
тридневен срок от усвояването на средствата да предостави обезпечение, отговарящо на чл.
33 от Общите условия, а именно: 1. поръчителство на едно или две физически лица, които
отговарят кумулативно на следните условия: имат осигурителен доход общо в размер на
най-малко 7 пъти размера на минималната работна заплата за страната; в случай на двама
поръчители, размерът на осигурителния доход на всеки един от тях трябва да е в размер на
поне 4 пъти минималната работна заплата за страната; не са поръчители по други договори
за заем, сключени от заемодателя; не са заематели по сключени и непогасени договори за
заем, сключени със заемодателя; нямат кредити към банки или финансови институции с
класификация различна от „редовен”, както по активни, така и по погасени задължения,
съгласно справочните данни на ЦКР към БНБ; да представят служебна бележка от
работодателя си или друг съответстващ документ за размера на получавания от тях доход;
или 2. безусловна банкова гаранция, издадена от лицензирана в БНБ търговска банка, за
период, включващ от сключване на договора за заем до изтичане на 6 месеца след падежа на
последната редовна вноска по погасяване на заема и обезпечаваща задължение в размер на
два пъти общата сума за плащане по договора за заем, включваща договорената главница и
лихва. Съгласно чл. 6.6 от договора, при неизпълнение на задължението за предоставяне на
обезпечение, заемателят дължи неустойка в размер на 4 622.13 лева, която се начислява
автоматично от заемодателя, като с подписването на договора за заем заемателят счита за
уведомен за нейното начисляване. Начислената неустойка се заплаща разсрочено съгласно
погасителния план.
По делото не се спори, че ищецът е усвоил заетата сума. Спорен е въпросът за
недействителността на договора поради нарушение на императивни норми, установени в чл.
11, т. 9 и 10 от ЗПК.
В чл. 11, ал. 1, т. 9 от ЗПК е установено изискване договорът за кредит да съдържа
лихвения процент по кредита, условията за прилагането му и индекс или референтен лихвен
процент, който е свързан с първоначалния лихвен процент, както и периодите, условията и
процедурите за промяна на лихвения процент; ако при различни обстоятелства се прилагат
3
различни лихвени проценти, тази информация се предоставя за всички приложими лихвени
проценти. В чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК е установено изискването договорът за кредит да
съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от
потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат
взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на
разходите по определения в приложение № 1 начин. Съгласно чл. 22 от ЗПК неспазване на
горепосочените изисквания води до недействителност на договора за потребителски кредит,
в който случай нормата на чл. 23 от ГПК сочи, че потребителят връща само чистата
стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи по кредита.
Видно от съдържанието на договора уговорен е фиксиран годишен лихвен процент
в размер на 40,05% и годишен процент на разходите в размер на 47,91%. ГПР на заема не
включва възможни разходи, които заемателят може да се наложи да заплати при
неизпълнение на договорните си задължения, както и таксите съгласно Тарифата за таксите
на заемодателя (чл. 5 от договора). В чл. 30 от общите условия е посочено, че ГПР изразява
общите разходи по заема за заемополучателя, настоящи или бъдещи, изразени като годишен
процент от предоставения заем. Той се определя индивидуално, за всеки отделен договор за
заем, като заемателят не дължи никакви допълнителни лихви, такси, комисионни,
застрахователни премии и др., които не са посочени в договора за заем при неговото
сключване. Други разходи по кредита, освен възнаградителната лихва, не са уговорени в
договора.
Предвид уговарянето на фиксиран годишен лихвен процент за целия срок на
договора, съдът намира, че посочените клаузи от договора и общите условия, касаещи ГЛП
и ГПР са в съответствие със законовите изисквания. В тази връзка следва да се посочи, че
предвидената неустойка за неизпълнение на задължението за предоставяне на обезпечение,
не е разход за потребителя, който формира ГПР- съгласно изричното правило на член 19, ал.
3, т. 1 от ЗПК - в ГПР не се включват разходите, които потребителят заплаща при
неизпълнение на задълженията си по договора за потребителски кредит.
Тук следва да се отбележи, че уговорената в чл. 6.6 от договора клауза за неустойка
за непредставяне на обезпечение е нищожна поради уговаряне на дължимостта й винаги
независимо от изпълнението на поетите задължения за връщане на заетата сума, което
противоречи на същността на неустоечната клауза. Според разпоредбата на чл. 143, т. 5 от
ЗЗП, неравноправна клауза в договор, сключен с потребител, е всяка уговорка в негова
вреда, която не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително
неравновесие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя,
като задължава потребителя при неизпълнение на неговите задължения да заплати
необосновано високо обезщетение или неустойка. Настоящият съдебен състав счита, че
процесната клауза за неустойка е нищожна на основание чл. 146, ал. 1 от ЗЗП като
неравноправна, тъй като излиза извън типичната й функция за обезщетение на вредите от
неизпълнение на поетите насрещни задължения по договор. Този извод следва и от
обстоятелството, че е налице голяма вероятност потребителят-кредитополучател, който не
разполага с парични средства и иска отпускане на кредит, изобщо да не е в състояние да
осигури обезпечението не само в тридневния срок по чл. 6 от договора, но и за целия срок
на договора. Дори при изпълнение на поетите задължения за връщане на заетата сума ведно
със съответната възнаградителна лихва отново съобразно уговорките по договора се дължи
претендирана неустойка, което противоречи на същността на неустоечната клауза. Още
повече, че така кредиторът си гарантира реалното получаване на парична сума,
надвишаваща с 1360 лева размера на общия дълг (главница и възнаградителна лихва), два
пъти размера на главницата. Така уговорена неустойката е в противоречие с добрите нрави.
Освен това, тъй като разпоредбата на чл. 16, ал. 1 от ЗПК, въвеждаща изискването по член 8
от Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23.04.2008 г. относно
договорите за потребителски кредит и за отмяна на Директива 87/102 ЕИО на Съвета,
изисква преди сключване на договор за кредит кредиторът да оцени кредитоспособността на
потребителя, т.е установява преддоговорно задължение на кредитора да извърши
предварителна проверка на кредитоспособността на потребителя с цел да бъде предпазен от
свръхзадлъжнялост и неплатежоспособност. Затова уговорката за неустойка, дължима от
потребителя за неосигурено обезпечение по отпуснат кредит, е в противоречие с посочената
законова норма и на още едно основание, тъй като с нея се цели заобикаляне на закона и
предвид това се явява нищожна и на основание чл. 21, ал. 1 от ЗПК.
Нищожността на неустоечната клауза обаче не влече недействителност на целия
договор за кредит, тъй като не е налице нарушение на някое от императивните изисквания,
4
лимитативно посочени в чл. 22 от ЗПК, даващи основание за приложение на чл. 23 от ЗПК.
Освен това поради нищожността на самата неустоечна клауза, посоченото в него
задължение не е обвързало валидно длъжника. Дори и се приеме обратното, съгласно чл. 19,
ал. 5 от ЗПК само съответната клауза, предвиждаща ГПР над установения в закона
максимум би била нищожна, а не целия договор, тъй като за разлика от посочените в чл. 22
от ЗПК нарушения, при нарушение на чл. 19 ал. 4 от ЗПК законът не предвижда
недействителност на целия договор, а само на клаузата, надвишаваща ГПР над определения
законов предел.
Предвид гореизложеното съдът счита, че лихвеният процент по кредита и
годишният процент на разходите са ясно посочени в договора и съответстват на
изискванията на закона. Не са налице твърдените от ищеца нарушения, водещи до
недействителност на целия договор. С оглед гореизложеното главната претенция за
недействителност на договора за заем следва да се отхвърли като неоснователна и съдът
следва да разгледа предявения в условията на евентуалност иск за нищожност на клаузата за
неустойка.
Съобразно приетото от съда, страните са били обвързани от валиден договор за заем,
като съдържащата се в него клауза на чл. 6.6 е нищожна по изложените по-горе съображения
поради противоречие със закона и добрите нрави. Посоченото обстоятелство се признава и
от ответната страна, поради което евентуалната претенция е основателна и следва да се
уважи.
На основание чл.78, ал.1 ГПК ответникът трябва да бъде осъден да заплати на ищеца
разноски в размер на 315,36 лева за платена държавна такса.
На основание чл.38, ал.2 от Закона за адвокатурата, ответникът трябва да се осъди
да заплати на процесуалния представител на ищеца адвокатско възнаграждение от 919,24
лева с вкл. ДДС. Това е така, доколкото от данните по делото е видно, че ищецът е получил
от адв. Д. безплатна правна помощ в качеството си на материално затруднено лице.
По изложените съображения, Бургаският районен съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от М. Д. М., ЕГН **********, с адрес: гр. Б., ***, чрез
пълномощника си адв. А. Д., против "СИТИ КЕШ" ООД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр. София, бул. Цариградско шосе № 115 Е, ет. 5, представлявано от
Н.П.П., чрез пълномощника Л.В. иск за прогласяване нищожността на договор за паричен
заем кредирект № *** от 23.03.2023 г. на основание чл. 22 от ЗПК вр. чл. 11, т. 9 и 10 от
ЗПК.
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по иска на М. Д. М., ЕГН **********, с адрес: гр.
Б., ***, чрез пълномощника си адв. А. Д. против "СИТИ КЕШ" ООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София, бул. Цариградско шосе № 115 Е, ет. 5,
представлявано от Н.П.П., чрез пълномощника Л.В., че клаузата на чл. 6.6 от сключеният
между страните договор за паричен заем кредирект № *** от 23.03.2023 г. е нищожна
поради противоречие със закона и добрите нрави.
ОСЪЖДА "СИТИ КЕШ" ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, бул. Цариградско шосе № 115 Е, ет. 5, представлявано от Н.П.П.,
чрез пълномощника Л.В. да заплати на М. Д. М., ЕГН **********, с адрес: гр. Б., *** сумата
от 315,36 лева /триста и петнадесет и лева и тридесет и шест стотинки/ съдебно-деловодни
разноски.
ОСЪЖДА "СИТИ КЕШ" ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, бул. Цариградско шосе № 115 Е, ет. 5, представлявано от Н.П.П.,
чрез пълномощника Л.В. да заплати на адв. А. З. Д., вписан в Адвокатска колегия - София,
личен № ***, с адрес на кантората гр.С., *** на основание чл.38, ал.2 ЗА адвокатско
възнаграждение от 919,24 лева с вкл. ДДС /деветстотин и деветнадесет лева и двадесет и
четири стотинки/.
Решението подлежи на обжалване пред Бургаския окръжен съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
5
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
6