Решение по дело №5312/2020 на Софийски градски съд

Номер на акта: 260214
Дата: 2 април 2024 г.
Съдия: Даниела Петрова Попова
Дело: 20201100105312
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 16 юни 2020 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р Е Ш Е Н И Е

 

№..............

 

гр. София, 02.04.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, I - 26 състав, в открито съдебно заседание на пети март през две хиляди и двадесет и четвърта година, в състав:

съдия: даниела попова

при секретар       КИРИЛКА ИЛИЕВА

като разгледа докладваното от съдия ПОПОВА гражданско дело № 5312 по описа за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл.124 и сл. от ГПК.

Предявени са искове с правна квалификация чл.108 ЗС, чл.537, ал.2 ГПК и чл.45 ЗЗД - за собственост и за предаване на владението върху имот, находящ се в гр.София, отмяна на нотариални актове и прогласяване на нищожност на договор за покупко – продажба на недвижим имприсъждане на обезщетение за имуществени вреди /претърпени загуби и пропуснати ползи от невъзможността да се порзва процесния недвижим имот/.

Исковата молба е подадена от Н.С.С., Ц.С.С., Л. Т.С.Н., Г.С.Н., С.Г. А. и А.А. А.срещу В. Ч. П., Л. С. П., Т.С. К., А. Б.Х., М. ООД, управителят – М. Р. Ш., Е. С.М., -М.М. В., В.С.М., Т.С.В., Г.С.А.и И.Х.Г.и С.Д. Д..

Г.С.Н. е починал в хода на процеса, при което са конституирани наследниците му С.Г. Н. и Л. Г. Н., доколкото и третият му наследник - В. И.Н. също е починала в хода на процеса.

М.М.В.е починала в хода на процеса, при което като ответници по делото са конституирани наследниците й В.С.М.и Т. С. В.

В. Ч. П.също е починала в хода на процеса и е оставила наследници Л. С.и Т. К.– първоначални ответници по делото.

Е.С.М.е починала в хода на процеса, при което като ответници са конституирани наследниците й С. Н.И. и Р.Н. И. – С.

Ищците твърдят, че с влязло в сила решение № 10148А/24.01.2020г. на ОСЗ Запад им е възстановена собствеността в реални граници върху нива от 1116 дка в строителните граници на с.Драгалевци. Твърдят, че по проектен идентификатор тази нива съвпада с имот с идентификатор 68134.1979.170 и с част - 370 кв.м. от имот  с идентификатор 68134.1979.1727. Посочват, че имот с идентификатор 68134.1979.170 е записан като собствен на ответника „М.“ ООД, а частта от 370 кв.м. от имот с идентификатор 68134.1979.1727 е записана като собствена на ответниците Е.М., И. Г., М.В., В.М., Т.В., Г.А. и С.Д.. Посочват, че „М.“ ООД е станал собственик на имот с идентификатор 68134.1979.170 въз основа на договор за продажба от ответниците В. П., Л.П., Т.К.и А.Х.. Молят съда да осъди ответниците да им предадат владението върху двата имота, да отмени нотариалните актове, с които ответниците се легитимират като собственици на имотите , както и да ги осъди да им заплатят сумата от 50 000 лв. обезщетение за имуществени вреди от невъзможността да ползват възстановения им имот по предназначение и от пропуснати ползи от стопанска дейност.

Ответниците оспорват исковете. Оспорват твърдението, че ищците са собственици на процесните имоти, като представят писмени документи, установяващи тяхното право на собственост върху имотите. Намират исковете за неоснователни и недоказани и молят  съда да ги отхвърли. Ответникът „М.“ ООД е направил възражение да е придобил имота с идентификатор 68134.1979.170 и по давност от 2009г., като присъединява към собственото си владение на имота и владението на своите праводатели, на основание чл.82 от ЗС.

Съдът, като прецени относимите доказателства и доводите на страните, приема за установено следното:

Не е спорно по делото и с кредитираните заключения на допуснатите експертизи се установява, че процесния имот попада по регулационния план на гр.София и съставлява ПИ с проектен идентификатор 68134.1979.1786, съвпадащ с имот с идентификатор 68134.1979.170 и с част от 370 кв.м. от имот с идентификатор 68134.1979.1727, които се владеят от ответниците.

Няма спор по делото и от представените писмени доказателства се установява, че ищците са наследници по закон на С.Н.Б.и Г.Г.С..

С нотариален акт № 128, дело № 4637 от 18.11.1955г е извършена замяна на притежаваните от С.Б.полски имоти – нива в м.Милкова Кория от 3 дка, в м.Породин от 8 дка и нива в м.Прогорно от 2.8 дка, срещу четири земеделски имота, като след замяната С.Б.се е разпоредил с един от имотите – нивата в м.Саманица.

С Нотариален акт за собственост на НИ, придобит по ЗРПВПННИ, № 75/26.05.1966 г., ТКЗС „Витоша" - Симеоново продава на С.Л.П., Й.А.П.и Т.И.Д.празно дворно място с пространство от 760 кв. м, съставляващо парцел III, имот пл. № 432 от кв. 1 по плана на София - вилна зона „Милкова кория" (л. 131, л. 146);

 С Протокол за съдебна делба от 25.06.1966 г. по гр. дело № 2489/1966 г. на Софийски народен съд, съгласно който Т.И.Д.и С.Л.П. получват в дял имота, предмет на делбата, а именно празно дворно място от 760 кв. м, съставляващо парцел III, имот пл. № 432 от кв. 1 по плана на гр. София - вилна зона „Милкова кория", като двамата стават собственици всеки на по ½ ид. част при разпределение на ползването: за Т.Д.- източната половина от парцела, за С.П. - западната половина (л. 133, л. 147).

С Нотариален акт за дарение на ½ идеална част от незастроен урегулиран поземлен имот № 46/05.05.2011 г. на нотариус Б.Н., съгласно който И.М.Д., В.Т.Д.и А.Т.Д.(наследници на Т.И.Д.) даряват на А.Б.Х.своята 1/2 ид. част от незастроен ПИ с идентификатор 68134.1979.170 с площ 746 кв. м.

С Решение № 8411/25.09.2001 г.. постановено по заявление вх. № 6/08.11.1991 г., ПК „Витоша" е признала по т. I правото на собственост на наследниците на С.В.М.на нива от 1.998 дка в м. Милкова кория, имот № 35 в кад. лист 734 (без посочен КП); по т. II е възстановила 0.529 дка от същата нива; по т. III е отказала възстановяване на останалата част от 1.469 дка (л. 638).

- С Решение № 8410/25.09.2001 г.. постановено по заявление вх. № 201/03.02.1992 г., ПК „Витоша" е признала по т. I правото на собственост на н-ците на С.Д.С.на нива от 1.444 дка в м. Породин, имот № 36 в кад. лист 734 (без посочен КП); по т. II е възстановила 0.719 дка от същата нива; по т. III е отказала възстановяване на останалата част от 0.725 дка (л. 636).

- С Решение от 16.12.2014 г. по гр. дело № 14576/2014 г. на СГС, АО, Ш-Б с-в, влязло в законна сила на 16.05.2016 г., наследниците/ответници по делото/ на С.В.М.и на С.Д.С., са признати за собственици на УПИ V-172 с площ 834 кв. м и на УПИ IV-171 с площ 886 кв. м от кв. 1 по плана на в. з. „Милкова кория - разширение" (л. 171).

-   За площта от ПИ с идентификатор 68134.1979.1727, която надвишава възстановената с Решения №№ 8410 и 8411 от 25.09.2001 г., наследниците на С.В.М.и на С.Д.С.са се снабдили с Нотариален акт за собственост на НИ по давностно владение и наследство № 168, т. I, рег.№ 3172, дело № 138/2019г. от 12.03.2019 г. на нотариус рег.№ 065 при НК. Съгласно буква „Б" от акта за собственици на 361/755 ид. части от имот с идентификатор 68134.1979.1727, целият с площ 755 кв. м, са признати В.С.М.Т.С.В., Г.С.А.И.Х.Г., С.Д.Д., С.Н.И.и Р.Н.И.-С.. (л. 13, л. 634).

- С Нотариален акт за покупко-продажба на НИ № 54/14.06.2019 г. на нотариус С.Ф., В. П., Л.П., Т.К.и А.Х. са продали на ответника „М." ООД ПИ с идентификатор 68134.1979.170 с площ 746 кв. м (л. 15).

С Решение № 10148А/24.01.2020 г. на ОСЗ Западна въз основа на подадено заявление вх.№ 243 от 03.02.1992г. и преписка №147 от 27.02.1992г. по т. II е възстановен на С.Н.Б.и на наследниците на Г.Г.С. в съсобственост (5/8 ид.ч. за С.Б.и 3/8 ид. Части на наследниците на Г. С.) недвижим имот -нива от 1.116 дка в строителните граници на Драгалевци, м. Породин - част от имот № 12, кад. лист 717 от аерофотоплан, изготвен по аерофотоснимка от 1959 г., съответстваща на ПИ с проектен идентификатор 68134.1979.1786 (л. 9).

От заключенията на вещите лица по приетите СТЕ, които съдът възприема изцяло се установява, че възстановеният Решение № 10148А/24.01.2020 г. на ОСЗ Западна имот съответства на ПИ с проектен идентификатор 68134.1979.1786 (л. 9). Съгласно Скица-проект № 15-1037230-14.11.2019 г. за изменение на КК и КР, ПИ с проектен идентификатор 68134.1979.1786 е образуван от (л. 25) ПИ с идентификатор 68134.1979.170 с площ 746 кв. м по КК, одобрена през 2011 г.; и Западната част с площ 370 кв. м от ПИ с идентификатор 68134.1979.1727, целият с площ 755 кв. м, образуван след изменение на КК през 2017 г.

Вещите лица сочат,  че е налице идентичност на имота, описан в решение № 10148А/24.01.2020 г. и имотите, предмет на представените от ответниците нотариални актове - - ПИ с идентификатор 68134.1979.170 с плош от 746 кв. м /по съгласно нот. акт № 54 от 14.06.2019г. (л. 15)./ и част с плош 370 кв. м по КК. а по нот. акт 361 кв. м от ПИ с идентификатор 68134.1979.1727. циелия с плош 755кв. м /по  нот. акт № 168 от 12.03.2019 г. (л. 13, л. 634)/. В съответствие с поставените задачи проследяват регулационните движения на имотите, в т.ч. всички записвания във връзка с постановените реституционни решения и представени документи за собственост.

По отношение на ПИ с идентификатор 68134.1979.170 с площ 746 кв. м, сочат, че в първоначалния си вид имотът представлява парцел III, отреден за част от имот пл. № 432 в per. кв. 1, създаден с разработката на РП на в. з. „Драгалевци лифта И част м. Милкова кория", одобрен със Заповед № 2680/25.08.1965 г. Площта на парцела по документ е 760 кв. м, включени изцяло от имот пл. № 432. Според разписната книга към РП в парцел III432 от кв. 1 са регистрирани С.Л.П., Й.А.П.и Т.И.Д.въз основа на нот. акт № 75, том XIII, дело 2353/1966 г. за 760 кв. м.

За кадастрална основа на РП е послужил старият КП на местността, създаден след 1956 г., в който на територията на в. з. „Милкова кория" (кад. лист 734) не са отразени граници на земеделски имотите, съществували преди създаването на ТКЗС. Имот пл. № 432 обхваща голяма площ и по разписната книга към КП е записан на ТКЗС с. Драгалевци.

При действието на РП от 1965 г. с Нотариален акт за собственост на НИ, придобит по ЗРПВПННИ, № 75/26.05.1966 г., ТКЗС „Витоша" - Симеоново продава на С.Л.П., Й.А.П.и Т.И.Д.празно дворно място с пространство от 760 кв. м, съставляващо парцел III, имот пл. № 432 от кв. 1 по плана на София - вилна зона „Милкова кория" (л. 131, л. 146). С Протокол за съдебна делба от 25.06.1966 г. по гр. дело № 2489/1966 г. на Софийски народен съд, Т.И.Д.и С.Л.П. получват в дял имота, предмет на делбата, а именно празно дворно място от 760 кв. м, съставляващо парцел III, имот пл. № 432 от кв. 1 по плана на гр. София - вилна зона „Милкова кория", като двамата стават собственици всеки на по 1/2 ид. част при разпределение на ползването: за Т.Д.- източната половина от парцела, за С.П. - западната половина (л. 133, л. 147).

През 1977 г. е изработен нов КП на кв. Драгалевци - в. з. Милкова кория, в кад. лист 734 от който е нанесен имот пл. № 170, съответстващ на парцел III432 от кв. 1 по РП от 1965 г. Имот пл. № 170 съдържа 731 кв. м по графични данни. В разписната книга е записан като двор на Златан и Костадин Йорданови Харалампиеви, без данни за документ за собственост.

Съгласно действащия РП на в. з. „Милкова кория - разширение", изработен върху основата на КП от 1977 г., двата плана одобрени със Заповед № РД-50-09-236/02.06.1988 г., за имот пл. № 170 е отреден парцел III от кв. 1. Регулационните линии на парцел III съвпадат с кадастралните граници на имот пл. № 170, т. е. с регулацията не са възникнали регулационни отношения.

Съгласно действащия ЗП в парцел IIIi70 от кв. 1 се предвижда свободно застрояване с двуетажна жилищна сграда на площ около 80 кв. м, което не е реализирано.

Имот с идентификатор 68134.1979.170 е нанесен в КК и КР, одобрени със Заповед № РД-18-3/11.01.2011 г., в съответствие с регулационните граници УПИ III170 от кв. 1.

При действието на ЗРКП, одобрен през 1988 г. и КК и КР, одобрени през 2011 г., са съставени Нотариален акт за дарение на 1/2 идеална част от незастроен урегулиран поземлен имот № 46/05.05.2011 г. на нотариус Б.Н.. Съставен е и  Нотариален акт за покупко-продажба на НИ № 54/14.06.2019 г. на нотариус С.Ф..

По отношение на  ПИ с идентификатор 68134.1979.1727 с площ 755 кв. м В първоначалния си вид имотът представлява парцел IV, отреден за част от имот пл. № 432 в per. кв. 1 по РП на в. з. „Драгалевци лифта И част м. Милкова кория", одобрен със Заповед № 2680/25.08.1965 г. Площта на парцела по документите 725 кв. м, включени изцяло от имот пл. № 432. В разписната книга към РП за парцел III от кв. 1 са записани имената на Й.Д.И., К.М.Р.и Р.Д.Р.въз основа на нот. акт № 40, том XIX, дело 3477/1966 г. за 725кв. м ,като, имот пл. № 432 по КП след 1956 г. представлява голям имот на ТКЗС с. Драгалевци.

С Нотариален акт № 40/02.08.1966 г. ТКЗС „Витоша" - Симеоново е продало на Й.Д.И., К.М.Р.и Р.Д.Р.празно дворно място с площ 725 кв. м, съставляващо парцел IV-432 от кв. 1 по плана на в. з. „Милкова кория".

 Съгласно КП на пл. район VII-11 от 1977 г. в кад. лист 734 е нанесен имот пл. № 171, съответстващ на парцел IV от кв. 1 по РП от 1965 г. В разписната книга липсват данни за имота, освен записа двор в колоната за вид и назначение на имота= Съгласно действащия РП на в. з. „Милкова кория - разширение" от 1988 г. за имот пл. № 171 е отреден парцел IV от кв. 1 с площ 756 кв. м, като вътрешните регулационни линии на УПИ съвпадат с кадастралните граници на имота

 Във връзка с реституция по ЗСПЗЗ в неодобрения КП на пл. район VII-11 са нанесени изменения за имот пл. № 171 от кад. лист 734, въз основа на  Решение № 8411/25.09.2001 г.. постановено по заявление вх. № 6/08.11.1991 г., ПК „Витоша" (л. 638).  За възстановения с това решение имот в неодобрения КП е попълнен нов имот с пл. № 1311 с площ по цифров модел 535 кв. м, от които 111 кв. м се отнемат от имот пл. № 171, а останалите 424 кв. м - от имот пл. № 172. В разписната книга за собственици на имот пл. № 1311 са записани Н-ци на С.В.М.въз основа на Решение 8411 от 25.09.2001 г. на ПК „Витоша" (за 529 кв. м). Въз основа на Решение № 8410/25.09.2001 г.. постановено по заявление вх. № 201/03.02.1992 г., ПК „Витоша" (л. 636) възстановеният имот е попълнен в неодобрения КП с пл. № 1312, с площ по цифров модел 701 кв. м, от които 264 кв. м се отнемат от имот пл. № 171, а останалите 437 кв. м - от имот пл. № 172. В разписната книга за собственици на имот пл. № 1312 са записани Н- ци на С.Д.С.въз основа на Решение 8410 от 25.09.2001 г. на ПК „Витоша" (за 719 кв. м).

Имотите, възстановени с Решения №№ 8410 и 8411 от 25.09.2001 г. на ПК „Витоша" не са отразени в кад. лист 734 от стария КП на местността, създаден след 1956 г. Идентифицирани са с плана на земеделските имоти преди образуване на ТКЗС, попадащи в терирория по чл. 10, ал. 7 ЗСПЗЗ в м. Породин, изработен на база аерозаснемане от 1954 г. В първоначалната редакция на КК и КР, одобрена през 2011 г., имоти с пл. №№ 171,1311 и 1312 по неодобрения КП са нанесени с идентични граници и площ, а именно:  имот пл. № 171 е нанесен с идентификатор 68134.1979.171, с площ 387 кв. м;  имот пл. № 1311 е нанесен с идентификатор 68134.1979.1311, с площ 535 кв. м; в КР е записан на наследници на С.В.М., без документ за собственост (л. 639);  имот пл. № 1312 е нанесен с идентификатор 68134.1979.1312 с площ 700 кв. м; в КР е записан на С.Д.С.въз основа на Решение № 8410 от 25.09.2001 г., издадено от ПК община „Витоша" (л. 637).

С Решение от 16.12.2014 г. по гр. дело № 14576/2014 г. на СГС, АО, Ш-Б с-в, влязло в законна сила на 16.05.2016 г., наследниците на С.В.М.и на С.Д.С.са признати за собственици на УПИ V-172 с площ 834 кв. м и на УПИ IV-171 с площ 886 кв. м от кв. 1 по плана на в. з. „Милкова кория - разширение" (л. 171). Въз основа на това решение през 2017 г. е направено изменение на КК и КР за ПИ с идентификатори 68134.1979.171, 68134.1979.172, 68134.1979.1311, 678134.1979.1312 и нанасяне на нови имоти с идентификтори 68134.1979.1727 и 68134.1979.1728 съгласно проект за изменение от Г.****" ООД. Изменението е заявено от В.С.М.(наследник на С.В.М.) със заявление вх. № 01-320544-16.10.2017 г.

За новообразувания имот с идентификатор 68134.1979.1727 е издадена Скица № 15- 651981-22.12.2017 г., съгласно която същият е незастроен, с площ 755 кв. м. На основание на съдебното решение през 2017 г. е инициирано изменение на КККР, в резултат от което за имот с идентификатор 68134.1979.171 (381 кв. м) и части от имоти с идентификатори 68134.1979.1311 (109 кв. м) и 678134.1979.1312 (265 кв. м) е образуван имот с идентификтор 68134.1979.1727.

За площта от ПИ с идентификатор 68134.1979.1727, която надвишава възстановената с Решения №№ 8410 и 8411 от 25.09.2001 г., наследниците на С.В.М.и на С.Д.С.са се снабдили с Нотариален акт за собственост на НИ по давностно владение и наследство № 168/12.03.2019 г. на нотариус С.Т.. Съгласно буква „Б" от акта за собственици на 361/755 ид. части от имот с идентификатор 68134.1979.1727, целият с площ 755 кв. м, са признати В.С.М.Т.С.В., Г.С.А.И.Х.Г., С.Д.Д., С.Н.И.и Р.Н.И.-С..

Вещото лице по приетата повторна СТЕ сочи, че имотите, заявени за възстановяване от наследодателя на ищците през 1992г. са идентифизцирани, както следва нивата от - 3 дка в м. Милкова кория, не е идентифицирана като самостоятелен имот с плана на старите имоти по чл. 10, ал. 7 ЗСПЗЗ в м. „Породин“. С имот № 12 от същия план е идентифицирана заявената ливада от - 8 дка в м. „Породин“, видно от доказателствения документ, цитиран в Решение № 10148/04.04.2019 г. и Решение № 10148А/24.01.2020 г., а именно - Записка за вписване № 66, том 8 от 24.04.1943 г. От приложените документи за замяната по ЗТПС - Протокол за блок в м. „Породин“, Препис-извлечение на заменените имоти на С.Б.и Нотариален акт № 128 от 18.11.1955 г. - се установява съответствие в общата площ на заменените земи, но няма съответствие между отделните имоти по замяната. Установява освен това, че не може да бъде установено местоположението на реалната част, каквато представляват процесиите - 370 кв.м от ПИ 68134.11979.1727, спрямо идеалните части, в които е възстановен имотът по Решение № 10148/04.04.2019 г. и Решение № 10148А/ 24.01.2020 г.

За установяване на факта на осъществявано владение от ответниците върху процесния имот с оглед пасивната им материално-правна легитимация по делото са разпитани свидетели, от показанията на които се установява, че имотът представлява празно оградено дворно място, на ул.*******. Същият понастоящем е разчистен. През 1966г. бил закупен от наследодателя на ответниците (според св. П. –л.907), била изградена в него дървена барака и обработвали имота.

Така установената фактическа обстановка налага следните правни изводи:

По иска с правно основание чл. 108 ЗС

За да бъде уважен ревандикационният иск, е необходимо ищецът да установи пред съда по безспорен начин, че е собственик на процесния имот на твърдяното придобивно основание – земеделска реституция, че ответникът владее имота и владението се осъществява без правно основание. Тези три кумулативно дадени предпоставки следва да са изпълнени едновременно. В тежест на ответниците е да докажат наличието на основание да владеят спорния имот, вкл. поради това, че са придобили собствеността върху него на основание правни сделки, респ. по придобивна давност.

Безспорно е по делото, че процесния имот попада по регулационния план на гр.София и съставлява ПИ с проектен идентификатор 68134.1979.1786, който съвпада с имот с идентификатор 68134.1979.170 и с част от 370 кв.м. от имот  с идентификатор 68134.1979.1727, които се владят от ответниците.

Ищците основават правото си на собственост върху процесния имот на основание осъщестевна замеделска реституция – решение № 10148А от 24.01.2020г- на ОСЗ – Западна, гр.София, като няма спор, че ищците са наследници по закон на С.Б.и Г. С.. Последният е внесъл имоти в ТКЗС, а С.Б.не е бил член на ТКЗС, поради което е била извършена замяна на негови ниви в м.Милкова кория и ливада в м Породин, срещу четири земеделски имота, с един от които С.Б.се разпоредил.

            Предвид това, правото на собственост върху имотите на С.Б.подлежи на възстановяване по реда на ЗСПЗЗ, тъй като по този ред се възстановява правото на собственост върху земи, които са били земеделски по своя характер към момента на отнемането им или включването им в ТКЗС, ДЗС или друга образувана въз основа на тях селскостопанска организация, а не към настоящия момент. Съгласно чл.10 ал.7 ЗСПЗЗ, включването на имотите в границите на населените места не е пречка за постановяване на решение по чл.14 ал.1 ЗСПЗЗ – т.е. тези земи подлежат на възстановяване именно по реда, предвиден за земеделската реституция. Правоимащи по ЗСПЗЗ са тези лица, които са били собственици на земите към момента на образуване на ТКЗС или техните наследници. Възстановяването на собствеността не настъпва по силата на самия реституционен закон, а е необходимо провеждането на нарочно административно производство, в рамките на което земеделските земи да бъдат индивидуализирани чрез границите си от съответната местно компетентна общинска поземлена комисия, сега ОСЗ.

            Снабдяването с позитивно решение за възстановяване обаче не е достатъчно, за да се приеме, че реституционният му ефект е настъпил и може да се притовопостави винаги и на всяко трето лице. Това е така, защото в административното производство не участва като страна ответникът по иска за собственост, поради което той не е обвързан нито от административния акт, нито от силата на пресъдено нещо на заместващото го реституционно решение по чл. 11, ал. 2 от ЗСПЗЗ, което не е задължително за него. Щом като той не е легитимирана страна в реституционното производство, не разполага и с право на жалба срещу постановеното позитивно решение по него, включително когато последното е материално незаконосъобразно, ответникът по иск за собственост не може да се защити по реда на обжалването му, а само в гражданския процес, в който ще му се противопоставят вещните права, произтичащи от това решение за ищеца по иска за собственост. Ответникът не разполага с възможността да иска отмяната му, но може да направи възражение, че не са налице предпоставките за реституция. Гражданският съд е длъжен да разгледа това възражение и ако го намери за основателно след преценка на материалната законосъобразност на решението за възстановяване на правото на собственост, без да го отменява, да отхвърли предявения иск за собственост относно този имот /така тълкувателно решение № 6 от 10.05.2006 г. по тълк. д. № 6/2005 г. на ВКС, ОСГК/.

В случая, в рамките на настоящото производство при противопоставеното възражение от ответниците по ревандикационния иск, съдът намира, че ищците не доказаха  идентичността между възстановения имот и имотът на наследодателите им, притежаван преди обобществяването. От приетите по делото съдебно технически експертизи се установява, че такава идентичност липсва, а точното местоположение на имотите не може да бъде определено, предвид разминаването в границите на отделните местности. Вещите лица сочат, че местностите нямат точно установени граници на терена, поради което не е възможно такива да се отразят в графичните документи, както и не се описват в текстов вид. В много случаи обхватът на дадена местност се застъпва (припокрива) с обхвата на друга, тъй като една и съща територия се е ползвала с няколко различни наименования.

Местностите са елемент от съдържанието предимно на топографските карти и в много по-малка степен на кадастралните планове, като местоположението им се отразява условно чрез нанасяне на наименованието им във вид на текст. Само малка част от заявените местности при реституцията по ЗСПЗЗ са отразени в карти и планове, а местоположението на преобладаващата част е установено от поземлените комисии по устни сведения на бившите собственици/заявители. При преценката за идентичност между  м. „Породин" описана в Решение № 10448/04.04.2019 г. на ОСЗ  Западна (стр. 464 от изпратените пр. вх. № 243/03.02.1992 г. и пр. вх. № 147/27.02.1992 г.) и в Решение № 10198А/24.01.2020 г. на ОСЗ - Западна (стр. 558 от преписката) и м. „Милкова  курия" описана в нот. акт № 128, том XXV, дело № 4637/1955г. (стр. 485 от пр. вх. № 143/03.02.1992 г.) е установено, че наименования Породин и Милкова кория не се съдържат в кадастрален лист 734 от стария КП, както и в картен лист К-34-59-(43) от едромащабна топографска карта (ЕТК) в М 1:5000 от 1956 г., в които попада изследваната територия. Част от идентифицираните имоти с плана на старите имоти по чл. 10, ал. 7 от ЗСПЗЗ, изработен от „Г.93", са заявени в м. Породин, а друга част - в м. Милкова кория. Установено е освен това, че от приложените документи за замяната по ЗТПС - Протокол за блок в м. Породин (л. 509), Препис-извлечение на заменените имоти на С.Б.(л. 511) и Нотариален акт № 128 от 18.11.1955 г. (л. 485) има съответствие в общата площ на заменените земи, но няма съответствие между отделните имоти по замяната /така първоначалната СТЕ/. Вещото лице по приетата повторна СТЕ посочва освен това, че от анализа на всички приложени документи, не се установява местоположението на реалната част, каквато представляват процесиите - 370 кв.м от ПИ 68134.11979.1727, спрямо идеалните части, в които е възстановен имотът по Решение № 10148/04.04.2019 г. и Решение № 10148А/ 24.01.2020 г.

Ангажираните от ищците доказателства, посочени по-горе, при липсата на категоричност на граници, не могат да обосновава пряко извод , че е доказано притежаване на процесния земеделски имот от наследодателя на ищците. Констатациите на приетата първоначална СТЕ, че част от идентифицираните имоти с плана на старите имоти по чл. 10, ал. 7 от ЗСПЗЗ, изработен от „Г.93", са заявени в м. Породин, а друга част - в м. Милкова кория, което предполага, че в частта на обследваните имоти двете местности са идентични, също не могат да се интерпретират като доказателства, пряко легитимиращи наследодателя за собственик на земеделския имот.

            Поради това, макар процесният имот да е идентичен с частите от имотите, по отношение на които ответниците имат нотариални актове,  същият не може да бъде възстановен по реда на ЗСПЗЗ, доколкото не е установена идентичност между възстановения имот и имотът на наследодателите им, притежаван преди обобществяването, а  издаденото позитивно решение на Общинска служба по земеделие – Западна  не може да легитимира ищците като реституционни собственици, нито може да бъде противопоставено на ответниците.

            По делото не е спорно обстоятелството, че ответниците упражняват фактическа власт върху имота към предявяване на исковата молба. В защитата си по същество на спора, ответниците релевират възражения за наличието на основание за упражняване на фактическа власт върху спорния имот, позовавайки се на самостоятелно противопоставимо на ищците право върху имота в хипотезата на осъществен фактически състав на оригинерно придобивно основание по чл. 79 от ЗС.

Оригинерният способ за придобиване на право на собственост по давност е уреден в материалната разпоредба на чл. 79, ал. 1 от ЗС и включва наличие на следните кумулативни предпоставки: владение върху един имот /корпус/, което да е непрекъснато, спокойно, явно, несъмнително и с намерение да се държи вещта като своя /анимус на владелеца /. Фактическата власт върху имота следва да е упражнявана в период по-дълъг от 10, респективно 5 години, без противопоставяне от страна на титуляра на правото на собственост, както и да е демонстрирал по отношение на невладеещия собственик на вещта поведение на пълноправен собственик т.е. поведение, което безсъмнено сочи, че упражнява собственическите правомощия в пълен обем единствено за себе си. Действително, намерението за своене се предполага, съгласно чл. 69 от ЗС, но за да се осъществи фактическият състав на чл. 79, ал. 1 от ЗС, е нужно още това владение да е несъмнително /осъществявано по начин, който да разкрива ясно желанието на владелеца да държи вещта като своя/ и явно – т.е. намерението на владелците да своят вещта за себе си да е противопоставено на собствениците, това намерение да се упражнява така, че всеки заинтересован да може да научи за него.

Съгласно разпоредбата на чл. 5, ал. 2 ЗВСОНИ, в сила от 22.11.1997г., няма забрана за придобиване по давност на имоти, собствеността върху които е възстановена по ЗСПЗЗ – ако собствеността е възстановена до 21.11.1997г., давността от възстановяването до 21.11.1997г. не се зачита и от 22.11.1997г. започва да тече нов придобивен давностен срок, а ако е възстановена след 21.11.1997г., давността започва да тече от момента на възстановяването. В случая, собствеността е възстановена с няколко решения на ПК, постановени след 22.11.1997г., поради което е било възможно придобиване им по давност от датата на възстановяването.

Установено е по от показанията на разпитаните свидетели /св.П./, че от 1966г. имотът е владян от наследодателите на ответниците,. на които според влезлите в сила решениея   8410 и № 8411, двете от 25.09.2001 г имотът е възстановен. Ищците никога не са били във владение на имота, не са оспорвали правата на ответниците и не са предявявали претенции спрямо имота. Осъществен е фактическият състав на придобивната давност, с начало на владението от постановяване на 25.09.2021 г. на решенията за възстановяване собствеността, при което давността е изтекла към 25.09.2011 г. и към датата на съставяне на констативния нотариален акт  - за собственост по давностно владение и наследство № 168 от 12.03.2019г. е изтекъл предвидения в закона давностен срок за придобиване имота по давност. Към 14.06.2019г. В. П., Л.П., Т.К.и А.Х. /последната по силата на договор за дарение на недвижим имот, обективиран в Нотариален акт за дарение на ½ идеална част от незастроен урегулиран поземлен имот № 46/05.05.2011 г. на нотариус Б.Н./ са били собственици на имота, поради което и сделката по продажбата му е породила транслативен ефект – правото на собственост е преминало в патримониума на М. ООД.

С оглед на изложеното съдът намира, че ответниците владеят процеснте имоти на валидно правно основание, поради което предявеният ревандикационен иск е неоснователен и следва да бъде отхвърлен.

Предвид отхвърлянето на иска по чл.108 от ЗС следва да бъде отхвърлени и искането по чл. 537, ал.2 изр. трето ГПК за отмяна на констативния нотариален акт.Искането за отмяна на  нотариален акт за покупко продажба на недвижим имот НИ № 54/14.06.2019 г., както и за отмяна на Нотариален акт за дарение на идеална част от незастроен урегулиран поземлен имот № 46/05.05.2011 г.  също  следва да бъде отхвърлено – на отмяна подлежат само констативни нотариални актове, не и конститутивните такива – обективиращи правни сделки, каквито са последните

По иска с правно основание чл. 45 от ЗЗД

Подлежащи на доказване за иска по чл. 45 ЗЗД са всички обективни елементи на непозволеното увреждане - причинната връзка между деянието и причинения резултат - твърдяната неимуществена вреда, което също следва да се докаже от ищеца в процеса, тъй като не се предполага. Непозволеното увреждане, като сложен юридически факт, предполага доказване на конкретно деяние, характеризирашо се с признака противоправност, изразяващо се в действие или бездействие, от което да е настъпила вреда,  както и причинна връзка и вина. В настоящия случай не бе доказан нито един от елементите на непозволеното увреждане, което да позволи да бъде ангажирана отговорността на ответниците за обезвреда.

От обстоятелствата, наведени с исковата молба от ищците, следва, че те претендират обезщетяване на имуществени вреди – претърпени загуби и пропуснати ползи от невъзможността на ползват имот, за който претендират да са собственици въз основа на осъществена земеделска реституция.

Както бе прието по-горе, ищците не се легитимират като собственици на процесния имот, поради което не могат да претендират неговото ползване. Имотът се владее от ответниите – негови собственици, липсва противоправно деяние, поради което предявения иск следва да бъде отхвърлен само на това основание, без да се обсъждат останалите елементи от фактическия състав на непозволеното увреждане.

Следва да бъде отбелязано и това, че в случая се претендират пропуснати ползи. Константна е съдебната практика, че на обезщетяване подлежат само реалните вреди, т. е. правото на обезщетение се поражда само за действително претърпените вреди, а не предполагаемите или хипотетични, тъй като обратното може да доведе до случаи на неоснователно обогатяване. Възможността за увеличение на имуществото на увреденото от деликта лице сама по себе си не е достатъчна, за да се приеме наличието на пропусната полза, като дали същата е щяла да бъде реализирана е въпрос на съществуване или несъществуване на обективни факти от действителността, които подлежат на доказване и от които произтича тази възможност, каквото доказване в настоящия процес не е проведено, което е още едно основание за отхвърляне на предявения иск.

Предвид това, искът за заплащане на обезщетение за причинени имуществени вреди – претърпени загуби и пропуснати ползи, е неоснователен и следва да бъде отхвърлен.

По разноските

При този изход на делото, разноски на ищците не се дължат. В тяхна тежест следва да се възложат сторените от ответниците разноски така, както са направени и поискани в с.з. с оглед представените списъци по чл.80 от ГПК.

Така мотивиран, съдът

 

РЕШИ:

 

ОТХВЪРЛЯ предявения  от Н.С.С., ЕГН **********, Ц.С.С., ЕГН **********, Л.Т.С.-Н.ЕГН **********, С.Г.Н., ЕГН **********, Л.Г.Н., ЕГН ********* /последните двама конституирани като наследници на Г.С.Н. и В. И.Н., починали в хода на процеса/, С.Г.А., ЕГН ********** и А.А.А., ЕГН **********, всички от гр.София, срещу  Л.С.П., ЕГН **********, Т.С.К., ЕГН ********** /двамата лично и като наследници на В. Ч.П., починала в хода на процеса/, А.Р.Х.ЕГН **********, М. ООД, ЕИК ********, М.Р.Ш., ЕГН **********, С.Н.И., ЕГН **********,  Р.Н.И. – С., ЕГН ********** /двете конституирани като наследници на Е.С.М.,, починала в хода на процеса/, В.С.М.ЕГН **********, Т.С.В., ЕГН ********** /двете лично и конституирани като наследници на М.М.В., починала в хода на процеса/, Г.С.А.ЕГН **********, И.Х.Г., ЕГН **********, и С.Д.Д., ЕГН **********, всички от гр.София, иск с правно основание чл. 108 ЗС - за признаване правото им на собственост на основание земеделска реституция /по № 10148А/24.01.2020г. на ОСЗ Запад/ върху нива от 1116 дка в строителните граници на с.Драгалевци, съставляваща съставлява ПИ с проектен идентификатор 68134.1979.1786, съвпадащ с имот с идентификатор 68134.1979.170 и с част от 370 кв.м. от имот с идентификатор 68134.1979.1727, и за предаване владението върху процесния имот.

ОТХВЪРЛЯ искането по чл. 537 от ГПК за отмяна на Нотариален акт за покупко-продажба на НИ № 54, т.IV, рег.№ 5149, дело № 550 от 2019г. на Нотариус рег.№ 508 при НК, на Нотариален акт за дарение на1/2 идеална част от незастроен урегулиран поземлен имот № 46, т. I, рег.№ 1285, дело № 41 от 05.05.2011 г. на Нотариус рег.№ 142 при НК  и на Нотариален акт за собственост на НИ по давностно владение и наследство № 168, т. I, рег.№ 3172, дело № 138/2019г. от 12.03.2019 г. на нотариус рег.№ 065 при НК.

ОТХВЪРЛЯ предявения от Н.С.С., ЕГН **********, Ц.С.С., ЕГН **********, Л.Т.С.-Н.ЕГН **********, С.Г.Н., ЕГН **********, Л.Г.Н., ЕГН ********* /последните двама конституирани като наследници на Г.С.Н. и В. И.Н., починали в хода на процеса/, С.Г.А., ЕГН ********** и А.А.А., ЕГН **********, всички от гр.София, срещу  Л.С.П., ЕГН **********, Т.С.К., ЕГН ********** /двамата лично и като наследници на В. Ч.П., починала в хода на процеса/, А.Р.Х.ЕГН **********, М. ООД, ЕИК ********, М.Р.Ш., ЕГН **********, С.Н.И., ЕГН **********,  Р.Н.И. – С., ЕГН ********** /двете конституирани като наследници на Е.С.М., починала в хода на процеса/, В.С.М.ЕГН **********, Т.С.В., ЕГН ********** /двете лично и конституирани като наследници на М.М.В., починала в хода на процеса/, Г.С.А.ЕГН **********, И.Х.Г., ЕГН **********, и С.Д.Д., ЕГН **********, всички от гр.София, иск с правно основание чл. 45 от ЗЗД - за осъждане на ответниците да заплатят сумата от 50 000 лева – обезщетение за имуществени вреди от невъзможността да ползват нива от 1116 дка в строителните граници на с.Драгалевци имот по предназначение и от пропуснати ползи от стопанска дейност

ОСЪЖДА Н.С.С., ЕГН **********, Ц.С.С., ЕГН **********, Л.Т.С.-Н.ЕГН **********, С.Г.Н., ЕГН **********, Л.Г.Н., ЕГН *********, С.Г.А., ЕГН ********** и А.А.А., ЕГН **********, всички от гр.София, да заплатят на М. ООД, ***, сумата от 6 600 лева  - разноски по делото /адвокатско възнаграждение/.

ОСЪЖДА Н.С.С., ЕГН **********, Ц.С.С., ЕГН **********, Л.Т.С.-Н.ЕГН **********, С.Г.Н., ЕГН **********, Л.Г.Н., ЕГН *********, С.Г.А., ЕГН ********** и А.А.А., ЕГН **********, всички от гр.София, да заплатят на С.Н.И., ЕГН **********,  Р.Н.И. – С., ЕГН **********, В.С.М.ЕГН **********, Г.С.А.ЕГН **********, И.Х.Г., ЕГН **********, и С.Д.Д., ЕГН **********, всички от гр.София, сумата от 3 500 лева  - разноски по делото /адвокатско възнаграждение/.

ОСЪЖДА Н.С.С., ЕГН **********, Ц.С.С., ЕГН **********, Л.Т.С.-Н.ЕГН **********, С.Г.Н., ЕГН **********, Л.Г.Н., ЕГН *********, С.Г.А., ЕГН ********** и А.А.А., ЕГН **********, всички от гр.София, за заплатят на Т.С.В., ЕГН **********, сумата от 1 100 лева  - разноски по делото /адвокатско възнаграждение и депозит за ВЛ/.

ОСЪЖДА Н.С.С., ЕГН **********, Ц.С.С., ЕГН **********, Л.Т.С.-Н.ЕГН **********, С.Г.Н., ЕГН **********, Л.Г.Н., ЕГН *********, С.Г.А., ЕГН ********** и А.А.А., ЕГН **********, всички от гр.София, да заплатят на Л.С.П., ЕГН **********, сумата от 750 лева – разноски по делото /заплатено адвокатско възнаграждение/.

ОСЪЖДА Н.С.С., ЕГН **********, Ц.С.С., ЕГН **********, Л.Т.С.-Н.ЕГН **********, С.Г.Н., ЕГН **********, Л.Г.Н., ЕГН *********, С.Г.А., ЕГН ********** и А.А.А., ЕГН **********, всички от гр.София, да заплатят на А.Р.Х.ЕГН **********, сумата от 2 500 лева – разноски по делото /заплатено адвокатско възнаграждение.

 

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийския апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

 

СЪДИЯ: