ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 145
гр. гр. София , 21.07.2021 г.
АПЕЛАТИВЕН СПЕЦИАЛИЗИРАН НАКАЗАТЕЛЕН СЪД, II-РИ
ВЪЗЗИВЕН СЪСТАВ в закрито заседание на двадесет и първи юли, през две
хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Веселина П. Вълева
Членове:Стоян Людм. Тонев
Мариета Неделчева
като разгледа докладваното от Веселина П. Вълева Въззивно частно
наказателно дело № 20211010600295 по описа за 2021 година
Производството е по реда на Глава 22-ра от НПК.
Предмет на въззивна проверка е определение от 02.07.2021 г.,
постановено в открито съдебно заседание по НОХД № 1999/2021 г. по описа
на Специализирания наказателен съд, с което по реда на чл. 270 от НПК са
изменени мерките за неотклонение прилагани спрямо подсъдимите ИВ. БЛ.
П. и К. Г. К. от „Задържане под стража“ в „Домашен арест“ с електронно
наблюдение, като е отхвърлено идентичното искане на подсъдимия Д. Ж. Ж..
Определението е атакувано от СП в частта относно смекчаване формата
на процесуалната принуда, изпълнявана спрямо на подс. К. и П. и от
защитника на подсъдимия Д. Ж. Ж. - адв. В., в частта, с която е отказано да
бъде сторено това.
В частния протест са изложени общи твърдения за неправилност на
постановения съдебен акт. Настоява се определението на СНС да бъде
отменено и да бъде постановено друго, с което да бъдат оставени без
уважение молбите за изменение на мерките за неотклонение „Задържане под
стража“, прилагани по отношение на подсъдимите П. и К..
В частната жалба на защитника на подс. Ж. - адв. И. В. се акцентира на
времетраенето на задържането на подсъдимия. Твърди се, че то продължава 3
години, което е неразумно дълъг срок. Като следващо основание за изменение
на процесуалната принуда се изтъква процесуалния развой на делото. Твърди
се, че съдебното производство е започнало преди 2 години и половина и по
различни причини от процесуален характер процесът е на етап непроведено
1
разпоредително заседание. Подсъдимият Ж. нямал никакво отношение към
това забавяне, а в същото време бил крайно потърпевш, тъй като задържането
му навлизало в четвъртата година без да може да се защити срещу
предявените му обвинения. Иска се отмяна на определението и постановяване
на ново, с което прилаганата по отношение на подсъдимия мярка да бъде
изменена в по-лека такава.
В отговор на частния протест е депозирано възражение от защитника на
подс. К., в което са развити доводи за правилност на оспореното от
държавното обвинение определение и се иска неговото потвърждаване.
АСНС намира сезиращите документи за допустими като подадени в срок,
от процесуално легитимирани страна и срещу подлежащ на атакуване съдебен
акт. Разгледани по същество, частната жалба се явява основателна, а частният
протест - неоснователен, поради следните съображения:
Първоинстанционното съдебно производство е образувано по обвинителен
акт от 17.06.2021г. на Специализираната прокуратура срещу общо 13 лица,
между които подсъдимите Ж., К. и П.. На тримата са повдигнати обвинения
за извършено престъпление по чл. 321, ал. 3, вр. ал. 1 от НК за подс. Ж. и във
вр. ал. 2 от НК за останалите - ръководство, респ. участие в организирана
престъпна група, ръководена от подсъдимият Д.Ж., съществувала в периода:
м. януари 2013 г. - 02.08.2018 г., на територията на гр. Бургас, гр. Несебър,
к.к. „Слънчев бряг“ и гр. Ямбол, създадена с користна цел и с цел извършване
на престъпления по чл. 143, чл. 213а, чл. 214, чл. 330 и чл. 354а от НК.
Отделно, подсъдимият К. е обвинен в извършване на престъпление по чл.
213а, ал. 2, т. 4 и т. 5, пр. 2, вр. ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2, вр. ал. 1 от НК-
квалифицирано изнудване, придружено с палеж, с причинени значителни
имуществени вреди, извършено от повече от две лица и от лице по чл. 142, ал.
2, т. 8 от НК, както и в осъществяване на престъпление по чл. 339, ал. 1, пр. 2
и пр. 6 от НК- за държане без надлежно разрешително на огнестрелно оръжие
и боеприпаси. Подсъдимият П. е обвинен и в извършване на две други
престъпления - едното по чл. 330, ал. 2, вр. ал. 2, т. 2 и т. 4, вр. ал. 1, вр. чл. 20,
ал. 4 и ал. 3, вр. ал. 1 от НК- подбудителство и помагачество на палеж на
имущество на значителна стойност, извършен от лице, действащо в
изпълнение на решение на ОПГ и второто - по чл. 339, ал. 1, пр. 2 и пр. 6 от
НК- държане без надлежно разрешение на огнестрелно оръжие и боеприпаси.
По отношение на подсъдимия Д.Ж. са повдигнати множество обвинения,
освен описаното по - горе за ръководство на ОПГ, а именно: за две
престъпления по чл. 213а, ал. 3, т. 2, т. 4 и т. 7, вр. ал. 2, т. 2, т. 4 и т. 5, пр. 2,
вр. ал. 1, вр. чл. 29, ал. 1, б. „А“ и б. „Б“, вр. чл. 20, ал. 3 и ал. 4, вр. ал. 1 от НК
и за две престъпление по чл. 330, ал. 3, вр. ал. 2, вр. чл. 20, ал. 4 и ал. 3, вр. ал.
1 от НК- за подбудителство и помагачество в извършване на палеж на
имущество на значителна стойност, осъществен в изпълнение на решение на
ОПГ.
2
Посоченият обвинителен акт е трети по ред. За първи път такъв е
депозиран на 20.03.2019г. и въз основа на него е образувано НОХД
№1064/2019г. по описа на СНС. С определение от 04.07.2019г. при условията
на чл. 249, ал. 1, вр. чл. 248, ал. 1, т. 3 от НПК съдебното производство по
НОХД №1064/2019г. на СНС е прекратено и делото е върнато в предходната
фаза поради наличие на редица пороци в обвинителния титул, както и поради
липса на съгласие от компетентните власти на Република Турция за съдене на
подс. Ж. за пет от общо 10 - те престъпления, в които е бил обвинен.
На 18.09.2019г. е стартирало второ НОХД под № 3455/2019г. При
проведеното разпоредително заседание СНС е приел, че констатираните
недостатъци на обв. акт са отстранени, а проблемът с пречката по чл. 31, ал. 1
от ЗЕЕЗА е разрешил чрез спиране на наказателното производство спрямо
подс. Ж. за престъпленията, за които е счел, че не е проведено успешно
екстрадиционно производство. Определението е потвърдено от въззивната
инстанция с определение от 20.01.2020г. по ВНЧД №11/2020г. на АСНС.
След приключване на първия стадии от съдебната фаза, СНС е провеждал
интензивно съдебни заседание до 19.10.2020 г., когато единия съдебен
заседател е отведен на осн. чл. 29, ал. 2 от НПК. Персоналната смяна на
състава и принципа за неизменност по чл. 258 от НПК е обусловило
провеждане на ново разпоредително заседание, финализирано с определение
11.06.2021г. по ВЧНД №218/2021 г. на АСНС, с което съдебното
производство по НОХД №3455/2019г. по описа на СНС е прекратено и делото
е върнато на Специализираната прокуратура за отстраняване на допуснати в
досъдебното производство съществени процесуални нарушения.
При очертания процесуален развой, наказателното производство за
престъпленията, предмет на обвинителния акт, които са част от мащабната
престъпна деятелност, разследвана по досъдебното производство, се намира в
началния стадии на съдебната фаза - подготвителни действия за разглеждане
на делото в съдебно заседание. Предстои провеждане на разпоредително
заседание, на което отново ще се разрешава въпроса има ли допуснати на
досъдебното производство отстраними съществени процесуални нарушения.
От там насетне, едва при отрицателна констатация ще се премине към
същинската съдебна фаза по събиране на доказателства. Тъкмо
подготвителния стадий, в който е съдебното производство, съпоставен с
времетраенето на задържането на тримата подсъдими е основание за
облекчаване на процесуалното им положение. От материалите по делото е
видно, че по отношение на подсъдимия П. е взета мярка за неотклонение
„Задържане под стража“ с определение от 04.08.2018 г. по НЧД № 2531/2018
г. на СНС, потвърдено с определение на АСНС от 09.08.2018 г. по ВНЧД
352/2018 г.; по отношение на подсъдимия К., най - тежката мярка за
неотклонение е взета с определение от 07.08.2018 г. по НЧД № 2562/2018 г.
по описа на Специализиран наказателен съд, 7 състав, потвърдено с
определение на АСНС от 14.08.2018 г. по ВНЧД 354/2018 г., а по отношение
3
на подсъдимия Ж. с определение на СНС от 16.02.2019 г. по НЧД № 682/2019
г., потвърдено с определение на АСНС от 21.02.2019 г. по ВНЧД 83/2019 г.
Или спрямо подс. П. и К. мярката за неотклонение „Задържане под стража“ се
изпълнява близо три години, а спрямо подс. Ж. - две години и пет месеца.
При преценка на подходящите мерки за неотклонение, с оглед развитието
на процеса, съдът съобрази характеристиките на евентуално осъществената
престъпна деятелност- касае се за организирана престъпна група, състояща се
от множество участници, с изградена структура и йерархичност, вероятно
действала в един продължителен период от време, служила си със заплахи и
насилствени действия за постигане на целите си, поставила си за цел
осъществяване на престъпления от различен вид, засягащи различни
обществени отношения, сред които и такива срещу личността на отделни
граждани. Освен това евентуалната престъпна деятелност на подсъдимите
касае и извършване на вторични престъпления, характеризиращи се с висока
степен на обществена опасност, свързани с отправяне на заплахи спрямо
пострадалите лица и увреждане на имущество на значителна стойност,
вероятно осъществявани през продължителен период от време, при различни
конфигурации и съучастия в тях, с използване на огнестрелни оръжия. Всичко
изброено се отразява и на личната обществена опасност на подсъдимите лица,
която се явява завишена с оглед обективните характеристики на евентуално
осъщественото от тях, за което въззивният съд приема, че е налице във висока
степен вероятностен извод.
Вън от горното подсъдимият Ж. е осъждан многократно за извършени
различни престъпления, включително за такива по чл. 321 от НК, за които му
е налагано наказание лишаване от свобода. Подсъдимите К. и П. също са
били адресати на осъдителни съдебни актове, като и за двамата е постановена
съдебна реабилитация по реда на чл. 87 от НК. Съдебният акт чл. 87 от НК по
отношение осъжданията на К. е влязъл в сила на 27.10.2016г., а този по
отношение осъжданията на П. - на 17.06.2017г., т.е. и в двата случая в
периода на действие на твърдяната от прокуратурата организирана престъпна
група, което означава, че ако бъде постановена осъдителна присъда за това
престъпление, то съдебната реабилитация би изгубила своето значение,
защото ще се окаже, че в три годишния срок по чл. 87, ал. 1 от НК осъдените
са извършили друго престъпление. Ето защо съдът намира, че осъжданията на
П. и К., за които е допусната съдебна реабилитация по чл. 87 от НК няма как
да бъдат игнорирани при преценка на техния личностен облик.
Предвид горното съдът намира, че пропорционалната мярка за
неотклонение за подсъдимите Ж., К. и П. е „Домашен арест“ с електронно
наблюдение, в който смисъл обжалваното определение спрямо подс. Ж.
следва да бъде коригирано. Протестираното определение, с което е
определена такава форма на процесуална принуда спрямо К. и П. е правилно
и следва да бъде потвърдено.
4
Водим от горното и на основание чл. 345 от НПК, Апелативният
специализиран наказателен съд, втори въззивен състав
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ определение от 02.07.2021г., по НОХД № 1999/2021г. на СНС,
в частта, с която е отказано да бъде изменена мярката за неотклонение
„Задържане под стража“, прилагана спрямо подсъдимия Д.Ж. и вместо него
Постановява:
ИЗМЕНЯ мярката за неотклонение, изпълнявана спрямо подсъдимия
Д.Ж. от „Задържане под стража“ в „Домашен арест“, която да се изпълнява на
адрес: с. К., общ. Н., ул. *** №***.
На осн. чл. 62, ал. 6 от НПК спазването на забраната по чл. 62, ал. 1 от
НПК следва да се контролира чрез средствата за електронно наблюдение по
реда на чл. 262 - 275 от ЗИНЗС.
ВЪЗЛАГА изпълнението на контрола чрез средствата за електронно
наблюдение по отношение на подс. Ж. на съответната служба на ГДИН.
ПОТВЪРЖДАВА определение от 02.07.2021г., по НОХД №
1999/2021г. на СНС, в частта, с която са изменени мерките за неотклонение,
прилагани спрямо подсъдимите К.К. и И.П..
Определението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5