М О Т
И В И
към Присъда № 56/20.05.2013 г. по
НОХД № 588/2013 г. по
описа на ОС-Пловдив
Подсъдимият К.Д.М. е предаден на съд с обвинение за извършено
престъпление:
по чл.196 ал.1 т.1 вр. чл.194 ал.1, вр. чл.29 , ал.1 б. „А” и „Б” вр. с
чл.26 ал.1 от НК затова, че на ***.2012 г. в гр. П., при условията на
продължавано престъпление и при условията на опасен рецидив – извършил е
престъплението, след като е бил осъждан за тежко умишлено престъпление на
„лишаване от свобода” не по-малко от една година, изпълнението на което не е
отложено по чл.66 НК и след като е бил
осъждан два или повече пъти на лишаване от свобода за умишлени престъпления от
общ характер, като поне за едно от тях изпълнението на наказанието не е
отложено по чл. 66 от НК – е отнел чужди движими вещи:
- на ***.2012 г.
от владението на А.Б.П.,*** – пари, на стойност 363,00 лева, дамска чанта от
естествена кожа на стойност 80,00 лева, дамски портфейл от естествена кожа на
стойност 20,00 лева, сгъваем визитник от изкуствена кожа на стойност 10,00
лева, диоптрични очила на стойност 200,00 лева, метален калъф за очила на
стойност 20,00 лева, три броя секретни ключове всеки на стойност 3,00 лева, на
обща стойност 9,00 лева, лична карта без стойност, дебитна карта на „***” АД
без стойност, дебитна карта на „*****” АД без стойност и дебитна карта на „***”
без стойност, всичко на обща стойност 702,00 лева /седемстотин и два/ лева, без
нейно съгласие с намерение противозаконно да ги присвои и
- на ***.2012 г.
от владението на Б.П.П.,*** – мъжка
чанта тип „Борсета” на стойност 5,00 лева, метален лазерен прожектор на
стойност 25,00 лева и многофункционален сгъваем нож на стойност 50,00 лева,
всичко на обща стойност 80,00 /осемдесет/ лева, без негово съгласие с намерение
противозаконно да ги присвои, като общата стойност на отнетите вещи възлиза на
782,00 /седемстотин осемдесет и два/ лева.
по чл.
249, ал. 1, във вр. чл. 26, ал. 1 от НК затова, че на ***.2012 год. в гр. П.,
на ул. ***, № 2 на АТМ устройство /банкомат/, собственост на „***” АД и на бул.***,
на АТМ устройство /банкомат/, собственост на „***” АД, при условията на
продължавано престъпление е използвал платежни инструменти – дебитна карта
„Маестро”, с № ***, издадена от „***” АД на А.Б.П.,***, дебитна карта с № ***,
издадена от „*****” АД на Г.Б.Ш. с ЕГН **********,*** и дебитна карта „Виза
Електрон” с № ***, издадена от *** АД на Н.Р.Ш., с ЕГН ********** *** – без
съгласието на титулярите А.Б.П., Г.Б.Ш.
и Н.Р.Ш., както следва:
- На ***.2012 год.
в 04:00 часа от банкомат, стопанисван от „***” и монтиран на ул.*** - неуспешна транзакция;
- На ***.2012 год.
в 04:01 часа от банкомат, стопанисван от „***” и монтиран на ул. *** –
неуспешна транзакция;
- На ***.2012 год.
в 04:02 часа от банкомат, стопанисван от „***” и монтиран на ул. *** – успешна
транзакция, на стойност 200,00 лева;
- На ***.2012 год.
в 04:04 часа от банкомат, стопанисван от „***” и монтиран на ул. *** –
неуспешна транзакция;
- На ***.2012 год.
в 04:05 часа от банкомат, стопанисван от „***” и монтиран на ул. *** –
неуспешна транзакция;
- На ***.2012 год.
в 04:28 часа от банкомат, стопанисван от *** и монтиран на бул. *** – неуспешна
транзакция;
- На ***.2012 год.
в 04:08:05 часа от банкомат, стопанисван от „***” и монтиран на ул. *** –
успешна транзакция, на стойност 400,00 лева;
- На ***.2012 год.
в 04:13:23 часа от банкомат, стопанисван от „***” и монтиран на ул. *** –
неуспешна транзакция
- На ***.2012 год.
в 06:37:06 часа от банкомат, стопанисван от „***” и монтиран на ул. *** –
неуспешна транзакция,
като извършените
транзакции са на обща стойност 600,00 /шестстотин/ лева и като деянието не
съставлява по-тежко престъпление,
Граждански иск не е предявен и не е приет за съвместно разглеждане в
наказателния процес.
Прокурорът поддържа изцяло така повдигнатите срещу подсъдимия обвинения. Счита, че за всяко едно от двете
престъпления на М. следва да бъде
определено и наложено наказание от по три години лишаване от свобода, а за
престъплението по чл.249 ал.1 от НК и глоба в размер на 1 200 лв.. Да бъде
определено едно общо най-тежко наказание лишаване от свобода, което на
основание чл.24 от НК да бъде увеличено минимум с една година, към което да
бъде присъединено и наказанието глоба. Представителят на държавното обвинение е
на становище, че така определеното общо най-тежко и увеличено наказание
лишаване от свобода следва да бъде ефективно изтърпяно при първоначален „строг”
режим в затвор или затворническо общежитие от закрит тип, като в тежест на
подсъдимия бъдат възложени и направените
по делото разноски.
Подсъдимият К.Д.М. се признава за виновен по така повдигнатите му
обвинения, признава изцяло фактите
изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и изрази съгласие да не
се събират доказателства за тези факти. Служебният му защитник адв. Б. моли съда да му определи и наложи
наказания ориентирани към минимума предвиден в закона, след което да бъдат
редуцирани при условията на чл.58а ал.1 от НК. Служебният защитник е на
становище, че след като бъде определено на подсъдимия едно общо най-тежко
наказание лишаване от свобода то да не бъде увеличавано при условията на чл.24
от НК.
Съдът, въз основа на събраните и приложени по делото доказателства,
преценени по отделно и в тяхната съвкупност по реда на чл.373 ал.2 и ал.3 от НПК, намира и приема за установено от фактическа и правна страна, следното:
К.Д.М. е роден на *** ***. Той е
българин, български гражданин. Завършил е средно образование и е безработен.
Разведен е, с ЕГН **********. М. е многократно осъждан, като от значение за
правната квалификация „опасен рецидив” по смисъла на чл.29 ал.1 б. „А” и „Б” от НК на настоящото деяние са осъжданията му:
с Присъда № 184/30.03.2009 г. по НОХД № 729/2009 г. по описа на РС –
Пловдив, с която на основание чл.25 ал.1 вр. с чл.23 ал.1 от НК му е определено едно общо най-тежко наказание от
ДВЕ ГОДИНИ И ЕДИНАДЕСЕТ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА по осъжданията му по горепосоченото
дело, по НОХД № 1406/2006 г. по описа на РС – Пловдив и по НОХД № 1495/2006 г.
по описа на РС – Пловдив. Присъдата е
влязла в сила на 15.04.2009 г.
с Определение от 09.09.2010 г. по НОХД 7785/2010 г. по описа на РС –
София, с което на основание чл.25 ал.1 вр. с чл.23 ал.1 от НК му е определено едно общо най-тежко наказание от
ДВЕ ГОДИНИ И ЕДИНАДЕСЕТ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА по осъждането със
споразумение по посоченото дело и по НОХД № 1934/2010 г. по описа на РС –
Пловдив. Определението е влязло в сила
на 25.09.2010 г.
Пострадалите – съпрузите А. и Б. П. живеели
заедно с внучката си – свидетелката Д.М. в гр. П., ул. ***. Сутринта на ***.2012
г. около 03,40 ч. П. се събудила и забелязала, че някой бил проникнал в
жилището им докато спели. Тя вдигнала съпруга си и двамата установили, че от
жилището на всеки едни от тях липсва чантата му, с наличните пари и други вещи.
В чантата на жената имало и четири дебитни карти, издадени от различни банки на
нейно име, на брат й – св. Ш., на жена му – св.Ш. и на дъщеря им Е.. Към всяка
от дебитните карти била закрепена бележка със съответния ПИН код. Пострадалата
започнала да звъни на банките – издатели на картите за блокирането им, успяла
да предотврати неправомерното теглене само от картата на снаха си и на дъщеря
й, тъй като от нейната карта вече били
изтеглени 200 лв., а от тази на брат й - 400 лв..
На ***.2012 г. подсъдимият М. бил
задържан по друго досъдебно производство. Той доброволно предал, за което е
съставен протокол, приложен по делото лазерното фенерче, собственост на
пострадалия Б.П., а в последствие и сгъваемо швейцарско ножче с червени дръжки.
Пред разследващите органи подсъдимият признал, че от няколко месеца се занимава
с извършването на кражби от апартаменти в П., като прониква в тях през
незаключените им входни врати. М.
разказал, че от жилището, находящо се на ул. *** бил взел от дневната дамска
кожена чанта и мъжка чанта тип „борсета”, която била в гардероба на коридора.
След като напуснал жилището, той проверил съдържанието на чантите и от
страничния джоб на дамската чанта взел, намиращите се там 360 лв. в банкноти от
20 лв., други дребни пари и четири броя
дебитни карти с прикрепени към тях листчета с ПИН кодове, а от мъжката –
многофункционален сгъваем нож и метален лазерен прожектор, след което изхвърлил
чантите в един контейнер за смет, заедно с намиращите се в дамската портмоне,
визитник, очила с калъф, ключове и лична
карта. От банкомат, стопанисван от „***” АД, монтиран на ул.*** той успял да
изтегли от дебитна карта „Маестро”, с № ***, издадена от „***” АД на А.Б.П.
сумата от 200 лв., а малко по-късно от дебитна карта Viza electron, издадена от
***АД на Г.Б.Ш. и сумата от 400 лв..
Междувременно подсъдимият пробвал да изтегли суми и от другите карти,
включително и от друг банкомат, но транзакциите били неуспешни, след което той
унищожил картите и листчетата с ПИН кодовете и ги изхвърлил.
От извършената справка в „***” АД се
установява, че от банкомат стопанисван от банката, находящ се в гр.П., ул. *** на
***.2012 г. в 04:02 ч. от дебитна карта с № ***, издадена от „***” АД на името
на А.П. е била изтеглена сумата от 200 лв., а от справката от ***АД се
установява, че от издадената дебитна
карта Viza electron № *** на името на Г.Б.Ш. от същия банкомат на ***.2012 г. в
04:08: ч. е изтеглена сумата от 400 лв..
От извършената стоково-оценъчна
експертиза с вещо лице К.И. се установява стойността на вещите, отнети от:
свид. А.П., а именно – дамска чанта – 80 лв., мобилен Дамски портфейл –
20 лв., сгъваем визитник – 10 лв.,
диоптрични очила – 200 лв., метален калъф за очила – 20 лв., 3 бр. секретни
ключове по 3 лв. бр – 9 лв. и сумата от 363 лв., всичко на обща стойност 702
лв.;
свид. Б.П. – мъжка чанта тип „Борсета” – 5 лв., метален лазерен
прожектор – 25 лв. и многофункционален сгъваем нож 50 лв., всичко на обща
стойност 80 ;
Съдът кредитира заключението на вещото
лице, като компетентно изготвено, с необходимите професионални знания и опит в
съответната област.
Така описаната по-горе фактическа обстановка се установява по безспорен
и категоричен начин от направеното самопризнание от подсъдимия по реда на
чл.371 т.2 от НПК, което се подкрепя изцяло от
събраните в досъдебното производство доказателства – показанията на
свидетелите, заключението на назначената по делото експертиза, както и от писмените и веществените
доказателства съответно прочетени и предявени на основание чл.283 и чл.284 от НПК и надлежно приобщени към доказателствения материал по делото.
При така установената безспорна и категорична фактическа обстановка
съдът намира, че подсъдимият М. е осъществил от обективна и субективна страна
състава на престъплението:
по чл.196, ал. 1, т. 1, във вр. чл. 194, ал. 1, във вр. чл. 29, ал. 1, б. „А” и б. „Б” от НК
затова, че на ***.2012 год. в гр. П.,
при условията на опасен рецидив, след като е бил осъждан за тежко
умишлено престъпление на лишаване от
свобода не по-малко от една година, изпълнението на което не е отложено по чл.
66 от НК и след като е бил осъждан два
или повече пъти на лишаване от свобода за умишлени престъпления от общ
характер, като поне за едно от тях изпълнението на наказанието не е отложено по
чл. 66 от НК – е отнел чужди движими вещи:
от владението на А.Б.П.,*** – пари,
на стойност 363,00 лева, дамска чанта от естествена кожа на стойност 80,00
лева, дамски портфейл от естествена кожа на стойност 20,00 лева, сгъваем
визитник от изкуствена кожа на стойност 10,00 лева, диоптрични очила на
стойност 200,00 лева, метален калъф за очила
на стойност 20,00 лева, три броя секретни ключове всеки на стойност 3,00 лева,
на обща стойност 9,00 лева, лична карта, без стойност, дебитна карта на „***”
АД без стойност, дебитна карта на „*****” АД без стойност и дебитна карта на „***”
без стойност, всичко на обща стойност 702,00 лева /седемстотин и два/ лева, без
нейно съгласие с намерение противозаконно да ги присвои и
от владението на Б.П.П.,*** – мъжка
чанта тип „Борсета” на стойност 5,00 лева, метален лазерен прожектор на
стойност 25,00 лева и многофункционален сгъваем нож на стойност 50,00 лева,
всичко на обща стойност 80,00 /осемдесет/ лева,
като общата стойност на отнетите вещи възлиза на 782,00 /седемстотин
осемдесет и два/ лева.
по чл. 249, ал. 1, във вр. чл. 26, ал. 1 от НК затова, че на ***.2012
год. в гр. П., на ул. *** на АТМ устройство /банкомат/, собственост на „***” АД
и на бул.***, на АТМ устройство /банкомат/, собственост на „***” АД, при
условията на продължавано престъпление е използвал платежни инструменти –
дебитна карта „Маестро”, с № ***, издадена от „***” АД на А.Б.П.,***, дебитна
карта, с № ***, издадена от „*****” АД на Г.Б.Ш., с ЕГН **********,*** и
дебитна карта „Виза Електрон”, с № ***, издадена от ***АД на Н.Р.Ш., с ЕГН **********
*** – без съгласието на титулярите А.Б.П.,
Г.Б.Ш. и Н.Р.Ш., както следва:
- На ***.2012 год.
в 04:00 часа от банкомат, стопанисван от „***” АД и монтиран на ул.*** -
неуспешна транзакция;
- На ***.2012 год.
в 04:01 часа от банкомат, стопанисван от „***” АД и монтиран на ул. *** –
неуспешна транзакция;
- На ***.2012 год.
в 04:02 часа от банкомат, стопанисван от „***” АД и монтиран на ул. *** –
успешна транзакция, на стойност 200,00 лева;
- На ***.2012 год.
в 04:04 часа от банкомат, стопанисван от „***” АД и монтиран на ул. *** –
неуспешна транзакция;
- На ***.2012 год.
в 04:05 часа от банкомат, стопанисван от „***” АД и монтиран на ул. *** –
неуспешна транзакция;
- На ***.2012 год.
в 04:28 часа от банкомат, стопанисван от *** АД и монтиран на бул. *** –
неуспешна транзакция;
- На ***.2012 год.
в 04:08:05 часа от банкомат, стопанисван от „***” АД и монтиран на ул. *** –
успешна транзакция, на стойност 400,00 лева;
- На ***.2012 год.
в 04:13:23 часа от банкомат, стопанисван от „***” АД и монтиран на ул. *** –
неуспешна транзакция
- На ***.2012 год.
в 06:37:06 часа от банкомат, стопанисван от „***” АД и монтиран на ул. *** –
неуспешна транзакция,
като извършените
транзакции са на обща стойност 600,00 /шестстотин/ лева и деянието не
съставлява по-тежко престъпление.
Съдът приема за доказани и двете обвинения спрямо подсъдимия относно отнетите вещи от двамата
пострадали свидетели, както и относно използването на дебитните карти, без
съгласието на титулярите им. Този извод на съда се базира на заявеното от А. и Б.
П., а така също и от показанията на св.Д.Я. и И.А., от извършените справки във
всяка една от банките издатели на дебитните карти, а не на последно място и от
намерените в подсъдимия веществени доказателства собственост на пострадалия П..
В случая е напълно безспорно, че подсъдимият е отнел владението инкриминираните
вещи от двамата съпрузи и е установил
своя трайна фактическа власт върху тях. По делото няма данни М. да е влязъл в
апартамента на П., да е взел дамската чанта на жената, да е излязъл и след
известно време да се е върнал и да е взел борсетата на мъжа. Напротив, по
делото безспорно се установява, че подсъдимият е взел двете чанти наведнъж,
т.е. осъществено е едно единствено деяние, поради което съдът го призна за
невинен кражбата да е извършено при условията на продължавано престъпление и на
основание чл. 304 от НПК го оправда по първоначално повдигнатото му обвинение
престъплението да е извършено при условията на
чл. 26, ал. 1 от НК. Видно от справката за съдимост на подсъдимия същият
до инкриминирания момент е осъждан многократно като посочените по-горе предишни
осъждания обуславят квалификацията на
настоящото престъпление като извършени
при условията на опасен рецидив по смисъла на чл.29 ал.1 б.”А” и б.”Б” от НК,
защото са осъществени от подсъдимия след като е бил осъждан за тежко умишлено престъпление по смисъла на
чл.93 т.7 от НК на лишаване от свобода не по-малко от една година, изпълнението
на което не е отложено по чл.66 ал.1 от НК и след като е бил осъждан два и
повече пъти на лишаване от свобода за умишлени престъпление от общ
характер като поне за едно от тях,
изпълнението на наказанието не е отложено по чл.66 ал.1 от НК. Не са налице
предпоставките на чл.30 ал.1 от НК с оглед периода от време на осъществяване на
настоящото престъпление. Безспорно по делото се установи, че след като се е
сдобил с издадените на други лица дебитни карти с прикрепени към тях ПИН
кодове, подсъдимият ги е използвал в горепосочените два банкомата и е успял да
изтегли на два пъти общо сумата от 600 лв. Престъплението по чл.249 ал.1 от НК
е извършено при условията на
продължавано престъпление по смисъла на чл.26 ал.1 от НК, тъй като всички
транзакции са осъществени при еднородни условия през непродължителен период от
време една от друга, при една и съща фактическа обстановка и поотделно
осъществяват състава на престъпление по чл.249 ал.1 от НК.
От субективна страна всяко едно от двете престъпления е извършено от
подсъдимия при форма на вината пряк умисъл като той е съзнавал
общественоопасния характер на престъплението, предвиждал е и е искал
настъпването на общественоопасните последици. В представното му съдържание съществувало знанието, че лишава от фактическа
власт пострадалите от владението на техните вещи, предвиждал е преминаването им
в негова такава и е целял да установи тази власт върху предметите на
престъплението. Намерението за противозаконно присвояване е намерило обективен
израз в предприетите от него действия. М. също така е
съзнавал, че дебитните карти са чужди и че независимо, че ПИН кодовете
са записани на листчета към всяка една от тях, то титулярите им не са съгласни
да се използват от него. Подсъдимият не само е имал намерение да се разпорежда
с отнетите при тегленето суми в свой интерес, но го е и осъществил. Той е
съзнавал обществено опасния характер на деянието и е целял настъпването на
обществено-опасните последици.
С оглед на така установената правна квалификация на извършените от подсъдимия престъпления по чл.196 ал.1 т.1
вр. чл.194 ал.1, вр. чл.29 , ал.1 б. „А” и „Б”
от НК и по чл.249 ал.1 т.1 във вр. с чл.26 ал.1 от НК и с оглед на
разпоредбата на чл.373 ал.2 от НПК съдът е на становище, че на М. следва да
бъде определено и наложено наказание при условията на чл.58а ал.1 от НК. В
случая единствено признанието на вината от страна на подсъдимия, не би могло да
мотивира съда да приложи разпоредбата на чл.55 от НК, още повече че на досъдебното
производство М. не се е признал за виновен. Признанието на вината и то едва в
съдебното производство не би могло да бъде квалифицирано като многобройни или
като изключително смекчаващо отговорността обстоятелствао Същевременно с това
обаче и въпреки лошите характеристични данни на подсъдимия, обусловени от
предишни осъждания, които не се отразяват на правната квалификация на
настоящите престъпления, което го
разкрива като личност с тройно изградени престъпни навици, без каквато и да
било трудова ангажираност, съдът все пак счита, че на М. следва да му бъдат
определени и наложени наказания при превес на смекчаващите отговорността
обстоятелства, при условията на чл.54 от НК. В този смисъл съдът отчита
напредналата възраст на подсъдимия, заболяванията му, а и невъзможността да си
намери работа и подслон, което го е направило на практика непригоден към живота
извън затвора, където често се озовава.
При определяне на точния размер на наказанието в допустимите от закона в
случая граници с оглед на така отчетените обстоятелства, съдът счита, че
най-справедливо в конкретния случай на М. за извършеното от него престъпление
по чл.196 ал.1 т.1 вр. чл.194 ал.1, вр. чл.29 , ал.1 б. „А” и „Б” от НК да му бъде наложено наказание от ТРИ
ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА, а за престъплението по чл.249 ал.1 във вр. с чл.26
ал.1 от НК – ДВЕ ГОДИНИ И ШЕСТ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА и ГЛОБА в размер на
1 200 лв.. Ето защо съдът след редукцията с една трета по чл.58а от НК
определи и наложи на подсъдимия наказания съответно от ДВЕ ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ ОТ
СВОБОДА и ЕДНА ГОДИНА И ОСЕМ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА.
Съдът счита, че в случая са налице предпоставките на чл.23 ал.1 от НК и
на М. следва да му бъде определено едно общо най-тежко наказание, а именно -
ДВЕ ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА, тъй като
той е извършил двете престъпления преди да има влязла в сила присъда, за което
и да е от тях. Към така определеното общо най-тежко наказание лишаване от
свобода на основание чл.23 ал.3 от НК следва да бъде присъединено изцяло и наложеното
му наказание Глоба в размер на 1 200 лв..
Съдът е на становище, че с оглед цялостната престъпна дейност на
подсъдимия така определеното му общо най-тежко наказание лишаване от свобода
следва да бъде увеличено при условията на чл. 24 от НК с ШЕСТ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ
ОТ СВОБОДА. Именно този размер на наказанието лишаване от свобода, с тази
продължителност според преценката на съда в максимална степен ще съдейства за
постигане целите на наказанието, визирани в чл.36 от НК.
Съдът е на становище, че по отношение на така наложеното на М. и увеличено общо най-тежко наказание от
ДВЕ ГОДИНИ И ШЕСТ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА не са налице основанията за
ОТЛАГАНЕ изпълнението на същото с подходящ изпитателен срок при условията на
чл.66 ал.1 от НК. Определеното му наказание макар и да е в допустимия от закона
размер за това, към момента на
извършване на настоящите престъпления той е бил осъждан на лишаване от свобода
за престъпление от общ характер, а и съдът счита, че за постигане целите на наказанието
и преди всичко за поправянето му е необходимо той да изтърпи ефективно
наложеното му наказание лишаване от свобода.
Съдът счита, че наложеното наказание лишаване от свобода следва да бъде
изтърпяно съобразно разпоредбата на чл.61 т.2 вр. с чл.60 ал.1 от ЗИНЗС при
първоначален “Строг” режим, затвор или затворническо общежитие от закрит тип.
На основание чл.189 ал.3 от НПК подсъдимият следва да бъде осъден да
заплати направените по делото разноски от 45 лв.
Мотивиран от изложеното, съдът постанови присъдата си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:/П/