Р
Е Ш Е Н И Е
гр. София 03.12.2018 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО, IX въззивен състав, в публичното заседание на двадесет и втори октомври през две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИМИТРИНА АНГЕЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: АЛЕКСАНДРА ЙОРДАНОВА
ПЛАМЕН ГЕНЕВ
при участието на секретаря Зоя Пандурска и прокурора К. Накова, като разгледа докладваното от мл. съдия Генев в.н.о.х.д. № 3048 по описа за 2018 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на глава ХХІ от НПК.
С присъда от 08.12.2014 г. на СРС, НО, 93 състав по НОХД № 7717/2009 г., с която Б.И.Н. бил признат за виновен в това, че на 30.11.2008 г. в гр. София, ж. к. „Дружба“, от офиса на „А.“ ООД, находящ се на бул. „******, в съучастие като съизвършител с Т.Б.А. и с още три неустановени по делото лица, отнел чужди движими вещи – парична сума в размер на 5639.10 лв. собственост на „Р.БГ“ ООД с управител Ц.П.С., от владението на М.Д.С., с намерение противозаконно да ги присвои като употребили за това сила /А. запушил устата на С., съборил го на земята, след което А. и Н. извили назад и стискали ръцете му, издърпали го и го положили легнал в офиса, където А. натискал с коляно хълбока на С. и държал ръцете му извити зад гърба/ и заплашване /А. и Н. казали на С. със заплашителен тон, че ако се опита да вика, „ще го гръмнат“, поради което на основание чл. 198, ал. 1, пр. 1 и 2 вр. чл. 20, ал. 2 вр. ал. 1 от НК вр. чл. 54, ал. 1 от НК му е наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от три години, като е оправдан по първоначалното повдигнатото обвинение за сумата от 6156.87 лв., изтърпяването на наказанието е отложено за срок от пет години на основание чл. 66, ал. 1 от НК.
Със същата присъда подсъдимият Т.Б.А. е признат за виновен в това, че на 30.11.2008 г. в гр. София, ж. к. „Дружба“, от офиса на „А.“ ООД, находящ се на бул. „******, в съучастие като съизвършител с Б.И.Н. и с още три неустановени по делото лица, отнел чужди движими вещи – парична сума в размер на 5639.10 лв. собственост на „Р.БГ“ ООД с управител Ц.П.С., от владението на М.Д.С., с намерение противозаконно да ги присвои като употребили за това сила /А. запушил устата на С., съборил го на земята, след което А. и Н. извили назад и стискали ръцете му, издърпали го и го положили легнал в офиса, където А. натискал с коляно хълбока на С. и държал ръцете му извити зад гърба/ и заплашване /А. и Н. казали на С. със заплашителен тон, че ако се опита да вика, „ще го гръмнат“, поради което на основание чл. 198, ал. 1, пр. 1 и 2 вр. чл. 20, ал. 2 вр. ал. 1 от НК вр. чл. 54, ал. 1 от НК му е наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от три години, като е оправдан по първоначалното повдигнатото обвинение за сумата от 6156.87 лв., изтърпяването на наказанието е отложено за срок от пет години на основание чл. 66, ал. 1 от НК.
С присъдата Б.И.Н. и Т.Б.А. са осъдени да заплатят солидарно на М.Д.С. сумата от 3000 лв., съставляваща нанесените с деянието неимуществени вреди. С присъдата Б.И.Н. и Т.Б.А. са осъдени да заплатят солидарно на „Р.БГ“ ООД сумата от 5639.10 лв., съставляваща нанесените с деянието имуществени вреди. На основание чл. 189, ал. 3 от НПК подсъдимите са осъдени да заплатят солидарно сумата от 516.41 лв. по сметка на СДВР и сумата от 1369.84 лв., представляващи направените по делото разноски, както и да заплатят в полза на държавата по сметка на СРС сумата от 120 лв., представляващи държавна такса по гражданския иск по отношение на М.Д.С., както и по сметка на СРС сумата от 225.57 лв. представляващи държавна такса по гражданския иск по отношение на „Р.БГ“ ООД.
Срещу присъдата в законоустановения срок е постъпила жалба от адв. Е.П. - повереник на частния обвинител и граждански ищец М.Д.С., в която са развити съображения за правилност и обоснованост на присъдата, но същата била явно несправедлива, тъй като наложеното наказание на подсъдимите било твърде ниско и не съответствало на високата степен на обществена опасност на деянието и дейците. Посочва се, че налице били отегчаващи вината обстоятелства, но СРС бил дал превес на несъществуващите смекчаващи отговорността обстоятелства. От фактите по делото се установявало, че подсъдимите нямало да се поправят с така наложеното им наказание. По изложените съображения моли за увеличаване на размера на наложените наказания с отмяна на приложението на чл. 66, ал. 1 от НК.
Подадена
е и жалба от адв. Б.Б. – упълномощен защитник на Т.Б.А., в която са развити
съображения за неправилност, необоснованост и несправедливост на обжалваната
присъда, която била постановена в нарушение на процесуалните правила и
материалния закон. Жалбоподателят поддържа, че съдът бил постановил присъдата
си на свидетелски показания, достоверността, на които били разколебани, като не
било взето предвид и че местопроизшествието не било запазено. По изложените
съображения моли за отмяна на постановената присъда. С въззивната жалба не са
направени доказателствени искания.
Подадена е и жалба и от адв. М.Ж. упълномощен защитник на подсъдимия Б.И.Н., в която са развити съображения за неправилност, необоснованост и несправедливост на обжалваната присъда, която била постановена в нарушение на процесуалните правила и материалния закон. Жалбоподателят поддържа, че присъдата била постановена при непълно изясняване на фактическата обстановка, като съдът необосновано бил оставил доказателствените искания на защитата. По изложените съображения моли за отмяна на постановената присъда. С въззивната жалба не са направени доказателствени искания.
В рамките на въззивното производство е допуснато съдебно следствие, като са
дадени обяснения от подсъдимите Н. и А. във връзка с обстоятелствата около
тяхното разпознаване на 03.12.2008 г.
В открито съдебно заседание представителят на СГП
оспорва жалбите на подсъдимите, като счита същите за
неоснователни, а по отношение на жалбата на частния обвинител С. намира същата
за основателна и счита, че на подсъдимите следва да бъде постановено ефективно
изтърпяване на наказанието. Посочва се, че се касаело за тежко умишлено
престъпление, което било предварително замислено извършено през нощта с
физическо насилие, като по този начин се разкривала високата обществена
опасност на деянието и на извършителите. Моли съда да потвърди присъдата в
нейната осъдителна част, като се увеличало наложеното наказание, като същото
бъде изтърпявано ефективно.
Повереникът на частния обвинител и граждански ищец С. пледира, че така
наложените наказания не били справедливи. Посочва, че поведението на
подсъдимите разкривало една по-висока степен на обществена опасност на деянието
и на дейците. Посочва, че в случая като се отчетат отегчаващите вината
обстоятелства следвало наказанието да бъде определено в техен превес, като дори
наказанието да не бъдело увеличено следвало да бъде отменено условното осъждане
по смисъла на чл. 66 от НК, тъй като нито индивидуалната, нито генералната
превенция нямало да бъдат постигнати. Твърди се, че прилагането на условното
осъждане не представлявало задължение за съда, а била единствено възможно,
когато изтърпяването на ефективното наказание се явявало несъразмерно тежко.
Моли съда да постанови решение, с което да увеличи размера на наложеното
наказание, както и да отмени условното осъждане спрямо двамата подсъдими.
Частният обвинител М.С. поддържа заявеното от повереника си.
В открито съдебно заседание процесуалния представител на гражданския ищец „Р.БГ“
ООД заявява, че в хода на делото било
извършено преобразуване чрез промяна на правната форма на дружеството и същото
вече се явява еднолично дружество с ограничена отговорност, а именно „Р.БГ“ ЕООД, като е бил променен
и управителя на дружеството.
Пред
въззивния съд управителя на „Р.БГ“ ЕООД редовно уведомен не се явява и не взема становище.
Защитникът на подсъдимия Т.А. - адв. Б.Б. пледира за оправдателна присъда
по отношение на подсъдимия А., тъй като обвинението не било доказано по
несъмнен начин и СРС бил допуснал грешки при тълкуването на доказателствата и
тяхната доказателствена стойност. Посочва се, СРС бил приел, че деянието било
извършено от подсъдимия А. на база на показанията на частния обвинител С. и
показанията на свидетелите С.и К., което било неправилно. Показанията на
свидетелите С.и К.били косвени и се касаели за събития от 27.11.2008 г., когато
подсъдимия А. бил в офиса на фирмата с две други лица. Твърди се, че в случая
разпознаването било извършено в нарушение на НПК и не следва да се цени като
доказателство по делото. Твърди се, че чл. 97 от НПК урежда встъпването на
защитника в наказателното производство и визира две хипотези - първата е при
задържане на лицето и втората е при повдигане на обвинение, а съгласно чл. 219
от НПК, ал. 2, обвинението може да бъде повдигнато с изрично постановление или
с акта на първото действие, извършено срещу лицето. В конкретния случай първото
действие, извършено срещу двамата подсъдими, това е изправянето им за
разпознаване, от който момент те са придобили правното качество на обвиняеми и
от този момент е възникнало задължението на разследващия полицай, който е
извършил разпознаването да им осигури защита и да им разясни правата и да
преустанови извършването на това процесуално действие, докато те не си осигурят
защитник. Твърди се още, че на подсъдимите е следвало да
им бъде осигурен на защитник независимо дали те са поискали или не това, тъй
като по делото имало доказателства, че на 1 декември двамата са били задържани
по друго дело и към 3.12.2008 г. те вече са имали мярка за неотклонение
задържане под стража по другото дело. Посочва се още, че дори и да се приемело,
че към момента на разпознаването подсъдимия А. да не е имал качеството на
обвиняем, което да изисквало участието на защитник, то текстът на чл. 56 от Конституцията на Република България имал действие и за процесуални действия,
които се извършвали при условията на НПК, като с изправянето на двамата
подсъдими за разпознаване без защитник били силно засегнати и нарушени, като им
била ограничена възможността да се бранят в процеса, тъй като били задържани в
този момент, поради което следвало да се изключи това процесуално-следствено
действие от доказателствени материал по делото. Ако това било сторено налице
били само косвени доказателства по делото. Твърди се още, че ако се приемела
тезата на обвинението, че двамата подсъдими са били на 27.11.2008 г. в офиса на
фирмата, за да извършат оглед на мястото, където впоследствие било осъществено
инкриминираното деяние то било нелогично тъкмо тези лица да сломявали
съпротивата на пазача С., а е следвало да зломяват касата, тъй като те знаели
какво представлявала касата и имали представа какви инструменти биха били
необходими за отварянето ѝ. Посочва се, че разпознаването било опорочено,
тъй като неставало ясно защо свидетеля С. бил извършил разпознаването последен
и то 30 минути след свидетеля С.и вероятно тогава били обменяли информация,
като не ставало ясно и защо не било извършвано разпознаване и на други лица, за
които имало оперативни данни, че може да са били съпричастни към грабежа.
Посочва се още, че по делото не било установено сумата предмет на
посегателството да се е намирала в касата към 30.11.2008 г. В случай, че съдът
не оправдаел подсъдимия, то не следвало да се увеличава наказанието и да не се
отменя чл. 66 от НК.
Защитникът на подсъдимия Б.Н. - адв. М.Ж. пледира за оправдателна присъда по отношение на подсъдимия Н., тъй като обвинението
не било доказано по несъмнен начин. Посочва се, че местопроизшествието не било
запазено, което довело до несъбирането на необходимите доказателства, които да
разкрият извършителите. Твърди, че разпознаването било опорочено. Не следвало
да бъдат кредитирани показанията на свидетеля С., тъй като показанията му били
противоречиви, тъй като бил заявил, че ръцете му били завързани, а пред
първоинстанционния съд заявил, че не бил връзван. Не следвало да се кредитират
показанията на свидетеля С. и поради обстоятелството, че първоначално лицата са
търсели ключове и документи, а едва впоследствие парите били обявени за
липсващи. В случай, че съдът не оправдаел подсъдимия, то
първоинстанционната присъда следвало да се потвърди.
Подсъдимият Т.А. няма какво да добави.
Подсъдимият Б.Н. няма какво да добави.
Софийски градски съд, след като обсъди доводите в жалбите на подсъдимите, както и в жалбата на частния обвинител‚ както и тези, изложени от страните в съдебно заседание‚ и след като в съответствие с чл. 314 НПК провери изцяло правилността на атакуваната присъда, намира, че не са налице основания за отмяна или изменение на първоинстанционния акт поради следните съображения:
Първоинстанционната присъда е постановена при изяснена фактическа обстановка, която по категоричен начин се установява от събраните по делото гласни, писмени доказателства и експертизи, обсъдени подробно и задълбочено в мотивите на присъдата. Първоинстанционният съд е положил необходимите усилия за изясняване на обстоятелствата по делото и е направил своите доказателствени изводи въз основа на достъпния и възможен за събиране и проверка доказателствен материал. Направеният от първата инстанция анализ на доказателствата по делото почива на всички правила на логиката и е съобразен с изискванията на НПК, поради което първата инстанция не може да бъде упрекната в превратно тълкуване на доказателствата и приемане на грешни фактически изводи. При преценката на същите доказателства въззивния съд не намери основания за съществена промяна във фактическата обстановка по делото, която е следната:
Подсъдимият
Б.И.Н.,
роден на *** ***, българин, български гражданин, неженен, начално образование, неосъждан, работи, живущ ***, ЕГН **********.
Подсъдимият Т.Б.А., роден на *** ***, българин, български гражданин, неженен, основно образование, неосъждан, работи, живущ *** ЕГН **********.
Към месец ноември 2008 г. свидетеля Н.С.е бил управител на „А.“ ЕООД, като
офиса на фирмата се намирал в гр. София, бул. „******. В същия офис дейност
развивало и дружеството „Р.БГ“ ООД /преобразувало се в хода на делото в „Р.БГ“ ЕООД/ с управител Ц.П.С.,
която се явявала съпруга на свидетеля Н.С.. Офисът се отоплявал с камина на
дърва, поради което и в същия имало брадва и лопатка за
събиране на пепелта от камината, като в офиса била закачена и сабя, която била
подарък на свидетеля Н.С.от клиент. В счетоводството на „А.“ ООД работела свидетелят В.К., а охранители били
свидетелите М.С. и К.С., като последният заемал и длъжността „управител на
складово стопанство“. Служителите свързани с охраната на обекта го охранявали
на ротационен принцип. В офиса на „А.“ ООД в гр. София, бул. „****** имало метална каса с размери
150/60/40 см., външно с една дръжка и с два отвора за заключващи устройства. Касата
се ползвала от „Р.БГ“ ООД /преобразувало се в хода на делото в „Р.БГ“ ЕООД/ .Касата се заключвала с касова
брава, намираща се в горната лява половина на вратата на касата, тъй като
отворът за поставяне на ключа в долната половина на вратата на касата не
функционирал. При затворена врата и завъртане на ключа, езикът излизал от
бравата и застопорявал вратата, опирайки от вътрешната страна на рамката на
касата. В затворено положение вратата на каса та не прилепвала напълно към
рамката, вследствие на което в горния ляв ъгъл бил образуван малък отвор.
На 27.11.2008 г. в офиса, находящ се в гр. София, бул. „****** на работа
била свидетелката В.К., както и свидетеля Н.С., който бил за пръв ден на
работа, тъй като се бил върнал от чужбина. На посочената дата следобед към
15.00 часа в офиса на дружеството като клиенти влезли три лица, а именно подсъдимите
Т.А. и Б.Н. заедно с още едно неустановено по делото лице и започнали да
оглеждат намиращите се в офиса вещи, сред които и касовия шкаф. На свидетеля С.му
направило впечатление поведението им и ги попитал какво търсят, при което подсъдимите
отправили запитване към С.дали дружеството предлага за закупуване автомобили на
лизинг, като свидетелят С.отговорил, че не предлагат. По време на проведения
разговор свидетелите Н.С.и В.К., успели добре да огледат и възприемат външни
белези на трите лица. След приключване на разговора, подсъдимите и третото лице
напуснали офиса.
На 29.11.2008 г. в касата в офиса на „А.“ ЕООД се намирала сумата от 5639.10
лв. собственост на „Р.БГ“ ООД /преобразувало се в хода на делото в „Р.БГ“ ЕООД/ с управител Ц.П.С.,
като касата била заключена. Парите били поставени в кафяво портмоне и били
завити в листче, на което било описан сбора на сумите. Не било практика парите
да се оставят в касата, но поради отсъствието на управителя Ц.С.а, на която да
бъдат отчетени парите, същите останали в касата. За установяване на точната
сума в касата в хода на съдебното следствие пред първата инстанция била
назначена съдебно-счетоводна експертиза, съгласно която към 29.11.2008 г. по
счетоводни данни в касата е била налична сумата от 5639.10 лв. На посочената
дата на работа, като охрана на обекта следвало да бъде свидетелят К.С., но
същият не се чувствал добре и се обадил на свидетеля Н.С.да не ходи вечерта на
работа, поради което свидетелят Н.С.се обадил на М.С. и
му възложил да поеме смяната от 19.30 часа на 29.11.2008 г. до 07.00 часа на
30.11.2011 г.
На 30.11.2008 г. около 1.36 часа свидетелят С. забелязал да преминава
автомобил, който след 5-6 минути се върнал и напуснал района. Свидетелят С.
решил да излезе да вземе дърва за камината, докато бил навън чул шум, обърнал
се и видял по - високият подсъдим - Т.А., да го напада, след което го повалил
на земята. Свидетелят С. започнал да вика, но подсъдимият Б.Н. му запушил
устата. В това време Т.А. казал да сложат нещо на главата на М.С., за да не
вижда. След като му била запушена устата, подсъдимият Н. започнал да му нанася
удари с крак в областта на кръста и със заплашителен тон казал на С. да не
вика, че ще го гръмнат. С двамата подсъдими имало и други неустановени по
делото лица. Двамата нападатели вкарали М.С. вътре в офиса, питали го къде са
документите и ключовете, но той им отвърнал, че не знае къде се намират, тъй
като не е служител па фирмата. Двамата подсъдими положили С. на земята с ръце
на тила, а Б.Н. го държал и притискал с коляно. Подсъдимият А. викал „колега, гледай през прозореца, да не дойде някой“.
В един момент свидетелят С. чул удари метал
в метал. В това време извършителите с намиращите се в офиса сабя, и брадва, използвайки острите им части през
процепа в горния ляв ъгъл, се опитали да достигнат до езика на касовата брава.
Чрез оказания натиск те успели да направят по-голям луфт между вратата и
рамката на касата, а с острието на сабята достигнали до ригела на касовата
брава. Лицата огънали ригела навътре, след което деформирали и лицевата планка,
а лявата част на езика била счупена.
В резултат на упражненото въздействие, заключващият механизъм бил преодолян,
вратата па касата била отворена, а подсъдимите и техните съизвършители взели от
нея намиращата се вътре парична сума в размер на 5639.10 лева. Те оставили в
офиса средствата, с които отворили вратата - сабята, и брадвата, свидетелят С.
чул думите „Изчезвай“, след което подсъдимите и техните съучастници си
тръгнали. Оттеглянето на групата е било възприето от свидетеля Л.Х., който към
този момент бил на работа като охрана към фирма „Р.С.“ в същата сграда,
находяща се в гр. София, бул. „******, като същият бил
на самият вход. Свидетелят Х.посочва, че навън било тъмно и възприел 5-6
човека, които тичали към входната вратата, която била затворена, но отключена.
Лицата прескочили оградата, която била висока около 1.50 м. и свидетелят
възприел силуетите им на уличното осветление. След като лицата си тръгнали
свидетеля С. се отправил към съседния офис на фирма „М.С.“, ноходящ се на бул. „*******, който обект се
охранявал със СОТ и в този момент на смяна, като охранител бил свидетеля Р.М.,
който веднага задействал паник бутона. След около 5 минути дошъл екипа на СОТ,
които извикали полиция, а полицейския патрул дошъл доста скоро - за около 5
минути. След идването на полицията, М.С. позвънил на свидетеля Н.С.и му казал
какво се е случило, а С.дошъл на мястото след около 30 минути. Служителите на СОТ, както и свидетелите С. и С.не
са влизали в офиса, като в същия влезли единствено служители на полицията.
Междувременно на мястото на инцидента пристигнал и втори автопатрул. Свидетелят С. вследствие па нападението, имал синини и охлузвания
по себе си и искал да се прибере в дома си, като установил, че му липсват документи и
мобилен телефон, които впоследствие
били намерени от полицаите вътре в офиса. Сутринта
около 07:00 ч. бил извършен оглед на офиса, вътре всичко било повредено, а на
място присъствали свидетелите С., С.и полицаите, за които оглед не бил съставен протокол. Свидетелят С.не можал да установи първоначално дали липсват определени
вещи, като това обстоятелство било изяснено след пристигането на свидетеля С.а
на 30.11.2008 г., в офиса на фирмата. Свидетелката С.а установила липсата на
парите, които били поставени в портмоне в касата, като самото портмоне било
отворено и се намирало в касата, но парите липсвали. Нищо друго не липсвало
освен парите в касата, като всичко било извадено от шкафовете и било
разхвърляно, резервните ключове на автомобилите били извадени от пликчетата, в
които се намирали. На 30.11.2008 г. в 18.00 часа в офиса на фирмата бил
извършен оглед, като в протокола за огледа на местопроизшествието изрично е отбелязано,
че местопроизшествието не е запазено.
От заключението на изготвената в хода на досъдебното производство сьдебно-медицинска
експертиза се установява, че при прегледа на М.С. е установено охлузване в
окосмената част на челната област на главата, кръвонасядане на носа, оток на
лявата скула и кръвонасядане на лява поясна област. Съгласно експертизата
уврежданията са причинени вследствие действието на твърди тъпи предмети по
механизма на удари с или такива, както и тяхното косо тангенциално действие и
могат да бъдат получени по време и начин, съобщени в предварителните данни,
като били болка и страдание.
От заключението изготвената в хода на досъдебното производство трасологическа
експертиза се установява, че касата се заключва като езикът излиза от бравата и
застопорява вратата, опирайки се на вътрешната страна на рамката на касата,
като било възможно взломяването да е извършено с брадвата и сабята.
От заключението на изготвената в хода на досъдебното производство
комплексна експертиза се установява, че заключващото устройство представлява
касова допълнителна усложнена брава ”ELZETT“ PATENT № 700, който тип
брави намирал широко приложение за употреба при метални каси и шкафове. Бравата
била представена за изследване в разглобено състояние, върху отделни детайли
имало допълнителни механични следи. Капакът бил отделен от основата, лицевата
планка била деформирана със счупени и липсващи лява част на отвора за езика и
винкелчето от горния край на задната страна, като липсвали и двата винта,
прикрепящи планката към винкела на вратата. Задната част на ръкохватката на
металната лопатка била изкривена. Острието на работната част на сабатя /клина/
било деформирано, с допълнителни механични следи с по-голяма интензивност от
дясната страна. Състоянието, в което била установена касата – вратата не прилепвала
плътно към притварящата рамка при заключено положение, позволявала работните
повърхности на брадвата, сабята и лопатката да се пъхнат в процепа между
вратата и шкафа на касата. Съгласно заключението бравата най-вероятно е била
взломена, като за целта били използвани инструменти със заоблена форма на
тялото, като лост, с които бил оказан натиск в горния край на вратата в посока
отваряне и допълнително било въздействано върху езика на ригела, капака на бравата
и отвора за бравата. За да бъде отворена вратата на касата е следвало ригелът с
езика да е бил огънат на около 90 градуса навътре или да е бил избутан от
бравата, като било възможно част от следите върху касата и детайлите на бравата
да са оставени от сабята и брадвата. Съгласно експертизата при затворена врата, две
завъртания на предназначен ключ наляво осигуряват заключеното положение на
касата – езикът на бравата излизал на около 24 мм от лицевата планка и влизал
на около 17 мм от задната страна на касата/ където същата била усилена с
планка/.
От заключението на изготвената в хода на досъдебното производство морфологична
експертиза се установява, че микрочастиците, иззети от меча, се различават по
морфологични признаци от слоевете на представените в качеството на сравнителен
материал частиците, иззети от касата.
В досъдебното производство била изготвена и съдебно-психиатрична експертиза
по отношение на подсъдимия Б.Н. съгласно, която подсъдимият към момента на
деянието е могъл да разбира свойството и значението на извършеното и да
ръководи постъпките си в смисъла на чл. 33 от НК.
В досъдебното производство била изготвена и съдебно-психиатрична експертиза
по отношение на подсъдимия Т.А. съгласно, която подсъдимият към момента на деянието
е могъл да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи
постъпките си в смисъла на чл. 33 от НК.
На назначената пред първата инстанция съдебно-счетоводна експертиза, се
установява, че към 29.11.2008 г. по счетоводни данни в касата на „Р.БГ“ ООД
/преобразувало се в хода на делото в „Р.БГ“ ЕООД/ е била налична сумата от 5639.10 лв.
Неоснователни са оплакванията и в двете въззивни жалби подадени от
защитниците досежно авторството на деянието от страна на подсъдимите и твърденията
за неправилно интерпретиране на показанията на свидетелите С., С.и К..
Настоящата въззивна инстанция намира, че авторството на деянието е несъмнено
доказано именно на основание на показанията на тримата посочени по-горе
свидетели, както и на основание останалите доказателства събрани по делото а
именно шестте броя протоколи за разпознаване, комплексната експертиза, трасологическа
експертиза, протокол за оглед на местопроизшествието. От показанията на
свидетеля С. се установява датата на извършване на инкриминираното деяние,
механизмът му и авторството в лицето на подсъдимите Н. и А., същите са ясни,
категорични, последователни и житейски достоверни. Свидетелят С. подробно
посочва действията на подсъдимите А. и Н. по повалянето му на земята,
нанасянето му на удари, запушването му на устата, за да не вика, заплахите,
които са били отправени по отношение на него, начина, по който е бил държан на
земята, както и действията, които са извършвали лицата в офиса на дружеството. В
своите показания свидетелят С. изрично посочва, че преди да бъде нападнат се е
обърнал, тъй като чул шум и непосредствено е възприел подсъдимите Н. и А.,
поради което той е имал достатъчно време и възможност да огледа, да възприеме и
да запамети отличителните белези на подсъдимите. Пострадалият С. дава описание
на нападателите си, като в протоколите за разпознаване е отразено, че С.
категорично е разпознал както подсъдимия А., така и подсъдимия Н. по същите
особености, посочени в разпита на лицето, които са в достатъчна степен
индивидуализиращи. С оглед на гореизложеното неоснователни се явяват
твърденията на защитника на подсъдимия Н. за противоречие в показанията на
свидетеля С. по отношение на обстоятелството дали са му връзвани ръцете,
доколкото по делото безспорно е установено начина, по който свидетелят е бил
свален на земята и е бил приведен в безпомощно състояние от подсъдимите.
Неоснователно се явява и възражението на същия защитник, че показанията на
свидетеля С. не следвали да бъдат и кредитирани и поради обстоятелството, че
първоначално се установявало, че лицата са търсели ключове и документи, а едва
впоследствие парите били обявени за липсващи. На първо място следва да бъде
посочено, че не е ясно на какво основание защитникът прави извод, че
подсъдимите са търсели ключовете на автомобилите, а не ключовете за касата, и
на следващо място следва да бъде посочено, че показанията на свидетеля С. в
тази им част се подкрепят както от показанията на свидетеля С.така и на
свидетелката С.а. Свидетелят С.не можал да установи първоначално дали липсват
определени вещи, като това обстоятелство било изяснено едва след пристигането
на свидетеля С.а на 30.11.2008 г., в офиса на фирмата, която именно установила
липсата на парите, които били поставени в портмоне в касата, като самото
портмоне било отворено и се намирало в касата, но парите липсвали. Съгласно
показанията на свидетелката С.а нищо друго не липсвало освен парите в касата,
като всичко било извадено от шкафовете и било разхвърляно, резервните ключове
на автомобилите били извадени от пликчетата, в които се намирали.
Съдът
кредитира и показанията на свидетелите
С.и К., които няколко дни преди инкриминираното деяние са срещнали в офиса на „Р.БГ“
ООД /преобразувало се в хода на делото в „Р.БГ“ ЕООД/ с подсъдимите, които под претекст, че са клиенти
са оглеждали обстановката и разположението в офиса в т. ч. на металната каса.
Свидетелите са имали възможност непосредствено да възприемат
индивидуализиращите белези на двамата подсъдими, за което са дали и свидетелски
показания и впоследствие именно по посочените индивидуализиращи белези,
подсъдимите са били разпознати от свидетелите. Съдът взе предвид и
обстоятелството, че свидетелите С.и К. са възприели подсъдимите непосредствено
в относителна спокойна обстановка, като дори свидетеля С.е разговарял с тях,
като не без значение в случая е и самото поведение на подсъдимите, което в този
момент се е видяло странно на свидетелите, тъй като подсъдимите А. и Н. са
разглеждали офиса, в т. ч. и металната каса. Така посоченото поведение се е
различавало от поведението на другите клиенти на дружеството и това
обстоятелство е спомогнало за непосредственото възприемане на подсъдимите от двамата
свидетели.
Въпросът относно авторството на инкриминираното престъпление се изяснява и
от извършените на досъдебното производство разпознавания, в което като разпознаващи
са участвали свидетелите М.С., В.К. и Н.С.. Свидетеля С. изрично е посочил
подсъдимия А., като лицето което го нападнало първо и го повалил на земята, а
подсъдимият Н. е посочен, като лицето, което го е нападнало втори, след като
вече е бил паднал на земята. Свидетелите К. и С.са посочили подсъдимите А. и Н.,
които заедно с трето неустановено по делото лице са били в офиса на „Р.БГ“ ООД
/преобразувало се в хода на делото в „Р.БГ“ ЕООД/ и чието поведение е било
възприето. Въззивният съд намира, че извършените в досъдебното производство разпознавания са протекли при спазване на процесуалните изисквания на чл. 169-чл. 171 от НПК и
протоколите за тези разпознавания са годни доказателствени средства за извършените действия и за идентификацията на извършителите на престъплението в
лицето на подсъдимите А. и Н.. Неоснователни се явяват оплакванията на
защитника на подсъдимия А., че разпознаването било извършено в нарушение на НПК
и не следва да се цени като доказателство по делото, тъй като на извършеното
процесуално действие не присъствал защитник. Законът в частта регламентираща
разпознаването, не изисква присъствието на защитник адвокат, още повече, че
извършените разпознавания са осъществени на 03.12.2008 г., а по делото е
установено, че и двамата подсъдими са били привлечени като обвиняеми след
разпознаването, а именно на 06.04.2009 г. Обстоятелството, че подсъдимите са
били задържани по друго дело не може да обоснове обратния извод, доколкото по
настоящото дело към момента на разпознаването подсъдимите не са били привличани
като обвиняеми, нито им е налагана мярка за процесуална принуда, която да
изисква задължително участие на защитник. Подсъдимите в този процесуален момент
не са имали процесуално качество по настоящото дело и не е могло да бъдат лишени
от невъзникнало за тях право на защита.
Задължението на разследващия орган по досъдебното производство да уведоми
защитника на обвиняемия за предстоящи следствени действия произтича пряко от
правото да участва в наказателното производство единствено в случаите, когато
законът изрично предвижда конкретното му участие в тях. Примерно - при
предявяване на обвинението или на разследването /чл. 219, съответно чл. 227 НПК/. Ако обаче, подобно предвиждане липсва, по силата на чл. 224 НПК,
разследващият орган е длъжен най-напред да прецени необходимо ли е участието на
посочените субекти на правото на защита за следствените действия, които
възнамерява да извършва и няма ли това да затрудни разследването и едва след
тази преценка да предприеме мерки по уведомяването им. Действително, в
разпоредбата на чл. 99, ал. 1 НПК не се съдържа такова условие за участие /или
присъствие/ на защитника на обвиняемия в наказателното производство, но според
систематичното си място чл. 224 НПК е специална норма и по отношение на
предварителното разследване е с предимство пред цитираната обща норма. Също
така следва да бъде посочено, че не се сочи въобще, с какво неприсъствието на
защитник на това именно следствено действие, в което разпознаваните не са имали
процесуално качество на обвиняеми, е довело до неблагоприятни последици за
упражняването на бъдещото им право на защита при наличие на наказателно
обвинение срещу тях; не става ясна тезата на защитата на осъдения – каквo e нарушението или действия, които са пропуснати в негов ущърб.
Декларативното твърдение на адв. Б. за нарушаване на чл. 56 от Конституцията на Република България, която разпоредба съставлява гаранция за
упражняване конституционното право на защита на всеки гражданин, не може да
бъде споделено от настоящия въззивен състав. Тези основни начала и права на
гражданите са доразвити в НПК, като в чл. 14 НПК е развито основното начало на
наказателното производство, а именно правото на защита. На обвиняемия и другите
граждани, които участвуват в наказателното производство, се предоставят всички
процесуални средства, необходими за защита на техните права и законни интереси,
в която връзка е визирано и задължението на съда и органите на предварителното
производство да разясняват не само на обвиняемия, но и на другите граждани,
участвуващи в наказателното производство, техните процесуални права, както и да
осигуряват възможност за реализацията им. Все в тази връзка се отнася
изложеното по-горе, че няма как правото на защита на подсъдимите да е било
нарушено по време на извършените разпознавания, тъй като към този момент те не
са имали процесуално качество на обвиняеми и не е могло да бъде нарушено
конституционното им право на защита.
На следващо място неоснователно се явява и твърдението на защитника на
подсъдимия А., че в конкретния случай първото действие, извършено срещу двамата
подсъдими, това е изправянето им за разпознаване, от който момент те са
придобили правното качество на обвиняеми и от този момент е възникнало
задължението на разследващия полицай, който е извършил разпознаването да им
осигури защита и да им разясни правата и да преустанови извършването на това
процесуално действие, докато те не си осигурят защитник. Първото действие по
разследването не е било разпознаване, а съставянето на протокол за извършен
оглед на местопроизшествие и протокол за разпит на свидетеля С., поради което с
тези действия по разследването е спазен регламентът по чл. 212, ал. 2 от НПК,
изискващ основанието за образуване на досъдебно производство при условията на
незабавност да е първото следствено действие, което в случая е от вида на
лимитативно изброените в закона. В настоящият случай извършените разпознавания
на 03.12.2008 г. са били в рамките на вече образуваното досъдебно производство.
Не може да бъде споделен и доводът на адв. Б., че разпознаването било
опорочено, тъй като неставало ясно защо свидетеля С. бил извършил
разпознаването последен и то 30 минути след свидетеля С.и вероятно тогава били
обменяли информация. На първо място по делото няма никакви данни, от които да
бъде изведени такива изводи. На следващо място следва да бъде посочено, че е
ирелевантно обстоятелството в каква поредност е следвало да бъдат извършени
разпознаванията от свидетелите по делото още повече, че тези обстоятелства
представляват действия на оперативна самостоятелност на разследващите органи и
по никакъв начин не опорочават извършените разпознавания, доколкото видно и от
самите протоколи са спазени всички изисквания предвидени в НПК. Доколкото по
делото няма други привлечени обвиняеми и респективно няма други повдигнати
обвинения настоящият съдебен състав не би могъл да коментира обстоятелството,
защо не са били извършвани и разпознавания на други лица, които биха могли да
бъдат съпричастни към инкриминираното деяние, тъй като това обстоятелство е
извън предмета на доказване по настоящото дело.
Неоснователно
е и оплакването на защитника на подсъдимия А., че не било установено наличието на сумата
предмет на посегателството да се е намирала в касата към 30.11.2008 г. От
приетата пред районния съд съдебно-счетоводна
експертиза, се установява, че към 29.11.2008 г. по счетоводни данни в касата на
„Р.БГ“ ООД /преобразувало се в хода на делото в „Р.БГ“
ЕООД/ е била налична сумата от 5639.10 лв. В този
смисъл са и показанията на свидетелите К. и С.а, от които се установява
наличието на паричната сума в касата на дружеството, както и установената липса
на парите след извършване на инкриминираното деяние. Така приетите
доказателства в тяхната съвкупност безспорно установяват наличието на
инкриминираната сума в касата на дружеството.
На базата на правилно установените горепосочени фактически положения и въз
основа на логичния и безпротиворечив анализ на доказателствения материал
първоинстанционният съд напълно правилно и законосъобразно е заключил, че подсъдимите
Т.Б.А. и Б.И.Н. са осъществили състава на престъплението по чл. 198, ал. 1, пр.
1 и пр. 2, вр. чл. 20, ал. 2, вр. ал. 1 от НК.
От обективна страна се установява, че подсъдимите Б.И.Н. и Т.Б.А. ***, ж. к. „Д.“, от офиса на „А.“ ООД,
находящ се на бул. „******, в съучастие като съизвършители и с още три неустановени
по делото лица, отнели чужди движими вещи – парична сума в размер на 5639.10 лв.
собственост на „Р.БГ“ ООД
/преобразувало се в хода на делото в „Р.БГ“ ЕООД/ с управител Ц.П.С., от
владението на М.Д.С., с намерение противозаконно да ги присвоят като употребили за
това сила /А. запушил устата на С., съборил го на земята, след което А. и Н.
извили назад и стискали ръцете му, издърпали го и го положили легнал в офиса,
където А. натискал с коляно хълбока на С. и държал ръцете му извити зад гърба/
и заплашване А. и Н. казали на С. със заплашителен тон, че ако се опита да
вика, „ще го гръмнат“.
Изпълнителното деяние на грабежа, който е от категорията на съставните престъпления, включва два акта, осъществени въз основа на едно решение и насочени към една и съща цел - употребата на физическа или психическа принуда спрямо владелеца на инкриминираната вещ и отнемането на самата вещ, т.е. прекъсването на фактическата власт от страна на дееца върху предмета и установяване на своя такава, без съгласието на предходния владелец. Грабежът е резултатно престъпление и е довършен, когато движимата вещ, предмет на посегателството, премине във фактическата власт на извършителя.
За
отнемането на инкриминираните вещи е употребена принуда, като по отношение М.Д.С. принудата се изразила в употребена сила - А.
запушил устата на С., съборил го на земята, след което А. и Н. извили назад и
стискали ръцете му, издърпали го и го положили легнал в офиса, където А.
натискал с коляно хълбока на С. и държал ръцете му извити зад гърба/, както и заплашване - А.
и Н. казали на С. със заплашителен тон, че ако се опита да вика, „ще го гръмнат“. Упражнената принуда от
подсъдимите А. и Н. спрямо С. е била насочена към сломяване съпротивата на
последния и улесняване отнемането на инкриминираните вещи от подсъдимите и неустановените по делото лица, като между използването на принудата и отнемането на вещите е
налице функционална връзка. В конкретния случая употребената принуда е
упражнена непосредствено преди отнемането на вещите.
От субективна страна, деянието е осъществено от двамата подсъдими при форма на вината пряк умисъл по смисъла на чл. 11, ал. 2, пр. 1 от НК, като е налице общност на умисъла на подсъдимите Т.А. и Б.Н.. Интелектуалният момент на умисъла на подсъдимите е включвал представите, че инкриминираните вещи се намират във владението на пострадалия М.С., както и че последният не е съгласен с предаването им. Подсъдимите са съзнавали участието на всеки един от тях в извършване на деянието и насочеността на насилието към прекъсване на фактическата власт на пострадалия върху вещите и установяване на своя фактическа власт върху същите тези вещи. Във волево отношение, подсъдимите са желаели да отнемат чуждите вещи противозаконно, чрез употреба на принуда. Освен прекият умисъл подсъдимите Т.А. и Б.Н. от субективна страна са действали и с намерение противозаконно да присвоят инкриминираните вещи.
Неоснователна се явява подадената въззивна жалба от процесуалния представител на частния обвинител М.С., с която се иска увеличаване на размера на наложените наказания на подсъдимите с отмяна на приложението на чл. 66, ал. 1 от НК. В разпоредбата за престъплението по чл. 198, ал. 1, пр. 1 и 2 от НК се предвижда наказание „лишаване от свобода“ от три до десет години. При определяне на наложените на подсъдимите наказания първоинстанционният съд е приложил разпоредбата на чл. 36 от НК и при отчитане на посочените в мотивите към присъдата смекчаващи и отегчаващи отговорността обстоятелства правилно е приел, че наказанията и на подсъдимите Т.А. и Б.Н. следва да се определят при превес на смекчаващите обстоятелства, като съдът е определил на всеки наказание „лишаване от свобода“ в размер на три години - минималния размер, предвиден в чл. 198, ал. 1 от НК. Въззивният съдебен състав намира, че действително е налице превес на смекчаващите отговорността обстоятелства. Налице са основанията за отлагане на изпълнението на така наложеното и на двамата подсъдими наказание лишаване от свобода по реда на чл. 66, ал.1 от НК. Наложените наказания са до три години лишаване от свобода , като правилно е преценено от първоинстанционния съд обстоятелството, че към момента на извършване на деянието и двамата подсъдими не са били осъждани и с оглед на посочените по-горе смекчаващи отговорност обстоятелства, не се налага ефективно изтърпяване на наложените им наказание лишаване от свобода.
По изложените съображения настоящият състав намира, че първоинстанционният съд правилно е приложил закона и правилно с оглед на обстоятелствата по делото е индивидуализирал наказанието на подсъдимите. Изводите на съда са съобразени с доказателствата по делото и правилата на логиката и са направени при спазване на процесуалните правила относно събирането, проверката и преценката на доказателствата, като установените факти са подведени под правилния наказателен закон и са определени наказания, съобразени с обстоятелството по делото.
Въззивния
съд споделя напълно становището на първоинстанционния съд за това, че предявения
от страна на „Р.БГ“ ООД
/преобразувало се в хода на делото в „Р.БГ“ ЕООД/ граждански иск за
претърпени вследствие на инкриминираното деяние имуществени вреди, с правно
основание чл. 45 от ЗЗД, трябва да бъде уважен в частично, тъй като по несъмнен начин се установи,
че подсъдимите А. и Н. действително са отнели парична сума в размер на 5639.10 лв., като за разликата над тази сума до пълния предявен размер правилно е
отхвърлен иска, като недоказан. Правилно е бил уважен в пълен размер и предявения
граждански иск от М.С. за претърпени неимуществени вреди от пострадалия, тъй
като същия се явява доказан по своето основание и размер.
При извършената на основание чл. 314 от НПК цялостна служебна проверка на правилността на атакуваната присъда, въззивната инстанция не констатира наличието на някакви други основания, които да налагат нейното изменяване или отмяна, поради което и пред вид на посочените съображения, постанови своето решение.
Воден от горното, СОФИЙСКИ ГРАДСКИ
СЪД
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА присъда от 08.12.2014 г. на СРС, НО, 93 състав по н.о.х.д. № 7717/2009 г.
Решението е окончателно и не подлежи на
обжалване или протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1 2.