Р Е Ш Е Н И Е
№ 31 08.04.2020 г. град Търговище
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
Административен съд -
Търговище
пети състав
На десети март година 2020
В публично заседание
в следния състав:
Председател: Иванка
Иванова
Секретар: Янка Ганчева
Като разгледа
докладваното от председателя Иванка Иванова
АД № 38 по описа за
2020 година
За да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството е по реда на Глава Х от АПК във вр. с
чл. 172, ал. 5 от ЗДвП.
Делото е образувано по жалбата на
З.П.П. ЕГН ********** *** против Заповед № 20-1292-000002/ 03.01.2020 г. на началник група към ОД на МВР- Търговище в
сектор „Пътна полиция“ - Търговище, с която е постановено на основание чл. 171,
т. 1, б. „б“ от ЗДвП временно отнемане на СУМПС на
водача до решаване на въпроса с отговорността, но не повече от 18 месеца, тъй
като е управлявал МПС след употребата на алкохол – 0, 7 промила.
Жалбоподателят счита издадената
заповед за незаконосъобразна поради нарушение на материалния закон. Тя е
издадена едновременно с АУАН, като така адм. орган е ограничил възможността му
за възражения. Жалбоподателят сочи, че видно от заповедта е лишен от
възможността да управлява МПС за срок от 18 месеца на основание чл. 22 от ЗАНН.
Няма правна норма с такъв срок. Липсват мотиви на адм. орган за причините
довели до определянето на такъв срок. Ако се приеме, че нарушението е доказано,
то лишаването от права на жалбоподателя не следвало да бъде по-дълго от 6
месеца. Няма мотиви и за факта, какви последици се предотвратяват с лишаването
му от права, които сочи на липсата на мотиви от страна на адм. орган.
В съдебно заседание по делото
жалбоподателят, редовно призован, не се явява, а се представлява от а.. И. ***,
който поддържа жалбата и изразява становище за отмяна на оспорения адм. акт.
Ответникът по оспорването – началник група при
ОД на МВР – Търговище в сектор „ПП“ –
Търговище, редовно призован, не се явява, а се представлява от гл. юрк. Ж.,
която счита жалбата за неоснователна.
Съдът като прецени допустимостта
на жалбата, приема за установено следното:
Жалбата е подадена в срок, налице е правен интерес,
поради което е процесуално допустима, а разгледана по същество, последната е
основателна при следните съображения:
От фактическа страна съдът приема, че жалбоподателят З.П.
е собственик на управлявания от него автомобил м. „Форд“ модел „КА“ с ДК№ …..,
видно от съставения АУАН от 03.01.2020
г. (стр. 1 от адм. преписка).
На процесната дата 03.01.2020 г. в 22, 48 ч. жалбоподателят
е управлявал собствения си автомобил на кръстовището на ул. „Поп
С.Катрафилов“ и ул. „Г.С.Раковски“ до №
52 с посока на движение ул. „Рила“ в гр. Търговище след употребата на алкохол,
установено с техническо средство Дрегер 7410 ARSM № 0042, което е отчело 0, 70 промила според съставения АУАН (стр. 1 от адм.
преписка). На жалбоподателя е бил връчен талон за медицински изследване №
0044093, като видно от него е, че жалбоподателят е приел показанията на
техническото средство.
С процесната Заповед № 20-1292-000002 от 03.01.2020 г.
М. М началник на група в ОД на МВР-Търговище в сектор „Пътна полиция“ -
Търговище е наложил ПАМ – временно отнемане на СУМПС на водач до решаване на
въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца на основание чл. 171, т. 1,
б. Б от ЗДвП.
По делото са представени: Заповед № 81213-1524/
09.12.2016 г. на министъра на вътрешните работи за определяне на службите за
контрол по ЗДвП (стр. 17 от делото); Заповед № 8121з-515/ 14.05.2018 г. на
министъра на вътрешните работи за определяне на длъжностни лице от МВР да
издават фишове за налагане на глоби, да съставят АУАН, да издават НП и др.
(стр. 16 до 17 от делото); Заповед № 363з-1478/ 08.10.2018 г. на директора на
ОД на МВР – Търговище за оправомощаване на длъжностни лица от ОД на МВР –
Търговище, които да издават заповед за прилагане на ПАМ по ЗДвП (стр. 19 от
делото); Заповед № 8121к-11015/ 08.07.2019 г. на министъра на вътрешните работи
за преназначаване на държавен служител в МВР (стр. 23 от делото); АКТ за
встъпване в длъжност от 09.07.2019 г. на ст. инспектор ( стр. 24 от делото); Заповед
№ 363з-1644/ 13.11.2019 г. на директора на ОД на МВР – Търговище за определяне
на заместник (стр. 20 от делото); Болничен лист № Е20182243319 (стр. 21 от
делото); Болничен лист № Е20182339899
При тази фактическа обстановка съдът направи следните
правни изводи:
От правна страна съдът счита, че Заповед № 20-1292-000002
от 03.01.2020 г. М. М началник на група в ОД на МВР-Търговище в сектор „Пътна
полиция“ - Търговище е приложена ПАМ на жалбоподателя е законосъобразна, като
издадена от компетентен орган в кръга на неговите правомощия. Видно от
представената Заповед № 363з-1478/ 08.10.2018 г. директорът на ОД на МВР –
Търговище е упълномощил лицата от състава на дирекцията, които следва да
издават заповеди за прилагане на ПАМ, сред които и началника на група „МПС,
водачи и адм.наказателна дейност“ в сектор“ПП“ при ОД на МВР – Търговище за
цялата територия, обслужвана от ОД на МВР - Търговище.
ПАМ са актове на държавно управление от категорията
индивидуални административни актове и следва да бъдат подчинени на принципа на
законност по отношение на издаването и изпълнението им. Материалноправните
предпоставки, с които се предвиждат такива мерки подлежат на стриктно и
ограничително тълкуване, т. к. с прилагането им се засяга директно правната
сфера на адресата. Чрез прилагането на ПАМ се дава легален израз на държавна
принуда, упражнявана в предвидените от закона случаи, поради което те следва да
бъдат прилагани само в конкретно изброени в закона случаи, както и от
компетентен орган (съобразно визирания в цитираната норма кръг от длъжностни
лица).
Деянието станало причина за прилагане на ПАМ на жалбоподателя
е извършено на 19.09.2019 г. или тогава е действала
разпоредбата на чл. 171, т. 1, б. „б“ в редакцията си от ДВ бр. 77/ 2017 г., в
сила от 26.09.2017 г. Според разпоредбата: „За осигуряване на безопасността на
движението по пътищата и за преустановяване на адм. нарушения се прилагат
следните ПАМ: 1. временно отнемане на свидетелството за управление на
моторно превозно средство на водач: …б) (изм. - ДВ, бр. 51 от 2007 г., бр.
101 от 2016 г., в сила от 21.01.2017 г., бр. 77 от 2017 г., в сила от 26.09.2017
г.) който управлява моторно превозно средство с концентрация на алкохол в
кръвта над 0,5 на хиляда, установена с медицинско и химическо лабораторно
изследване или с изследване с доказателствен анализатор, или с друго техническо
средство, определящо съдържанието на алкохол в кръвта чрез измерването му в
издишания въздух, или след употреба на наркотични вещества или техни аналози,
установена с медицинско и химико-токсикологично лабораторно изследване или с
тест, както и който откаже да бъде проверен с техническо средство или с тест,
изследван с доказателствен анализатор или да даде биологични проби за химическо
изследване и/или химико-токсикологично лабораторно изследване – до решаване на
въпроса за отговорността му, но за не повече от 18 месеца; при наличие на
изследване от кръвна проба или изследване с доказателствен анализатор по реда
на чл.
174, ал. 4 установените стойности са определящи;….“ В настоящия случай
жалбоподателят не е дал кръвна проба за химическо изследване за определяне на
концентрацията на алкохол в кръвта, като се е съгласил с показанията на
техническото средство, а именно че е управлявал МПС на процесната дата 03.01.2020
г. с концентрация на алкохол в кръвта от 0, 70 промила.
Съдът приема, че предпоставките, уредени в обсъжданата
правна норма за налагане на ПАМ са налице, наложената мярка е със срок на
действие, предвиден в закона, но по никакъв начин не са изложени мотиви защо се
налага за максималния предвиден в закона срок. В конкретния случай, срокът е в
определени в закона максимални граници и е необходимо да се изложат конкретни
съображения в тази връзка, мотивиращи продължителността на срока на действие на
мярката. В случая такива липсват, нито е осъществено препращане към документ,
удостоверяващ тези факти. Обосновката, мотивировката за налагане на мярката
трябва по ясен и категоричен начин да посочва субекта, спрямо когото се налага,
фактите, които са на лице за прилагането й, времетраенето й, място където се
прилага. Липсата на мотиви препятства съдът да извърши проверка относно
законосъобразността на акта. Съдът може само да предполага какво е фактическото
основание за определяне на максималния срок на ПАМ, което е недопустимо. Като не е изложил конкретни мотиви за
продължителността на срока на наложената ПАМ административният орган е допуснал
съществено нарушение на административно-производствените правила и не е спазил изискването за форма, предвидено
в чл.172, ал.1 от ЗДвП.
Поради тази причина оспореният административен акт е
незаконосъобразен и следва да бъде отменен.
Предвид на нормата на чл. 172, ал. 5 от ЗДвП,
настоящото съдебно решение е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.
Воден от горното и на основание и на основание чл.
172, ал.2 във връзка с ал.1 от АПК, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Заповед № 20-1292-000002/
03.01.2020 г. на началник група към ОД на МВР- Търговище в сектор „Пътна
полиция“ - Търговище, с която е постановено на основание чл. 171, т. 1, б. „б“ от ЗДвП временно отнемане на СУМПС на З.П.П.
ЕГН ********** *** до решаване на въпроса с отговорността, но не повече от 18
месеца,
РЕШЕНИЕТО не подлежи на касационно обжалване на
основание чл. 172, ал. 5, изр. 2 от ЗДвП.
ПРЕПИС от решението да се изпрати на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: