№ 1768
гр. Варна, 23.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 32 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и четвърти октомври през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Албена Славова
при участието на секретаря Елена Ст. Пеева
като разгледа докладваното от Албена Славова Административно
наказателно дело № 20223110202537 по описа за 2022 година
УСТАНОВИ:
Производството е образувано на основание чл.59 и сл. от ЗАНН въз основа на
жалба предявена от К. С. С. против Електронен фиш серия К № 5876179 на ОД на
МВР- Варна, с който на основание чл. 189 ал.4, във вр. с чл. 182 ал. 4 от ЗДвП му е
наложено административно наказание „Глоба” в размер на 200 /двеста/ лева за
нарушение на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП.
С жалбата се иска процесният електронен фиш да бъде отменен поради
противоречие на същия с материалния закон. Въззивникът твърди, че с договор за
отдаване под наем на посоченото в електронния фиш МПС е предоставил автомобила
на лицето Ю.М., гражданин на Израел, с лична карта № 35648127, издадена от Израел
на 15.03.2022 г. Навеждат се доводи, че въпреки указания му срок, в който има
възможност да уведоми наказващия орган относно лицето, извършило нарушението и
да представи копие на свидетелството му за управление на МПС, с уведомлението в
посочения смисъл не става ясно как и по какъв начин може да представи данни за лице,
което не е български гражданин. Твърди, че в електронния фиш липсва указание пред
кой орган може да обжалва същия, с което е нарушено правото му на защита.
В хода на съдебното производство въззивникът, редовно призован, не се явява, не
се представлява.
Въззиваемата страна, редовно призована, не изпраща представител. Постъпило е
1
по делото писмено становище от юк Л.-А., в което се сочи, че административно-
наказателното производство е проведено правилно и законосъобразно, като при
издаването на електронния фиш не са допуснати съществени процесуални нарушения и
неговото съдържание съответства на изискванията на чл. 189, ал. 4 изр. 2 от ЗдвП.
Твърди се, че нарушението е описано по време, място, посока на движение и
констатирано превишение на скоростта. Твърди се, че е приспадната в електронния
фиш допустимата техническа грешка от 3%, която е отчетена в полза на нарушителя и
е индивидуализирано в пълна степен техническото средство. Сочи се, че нарушението
не са отличава с по-ниска степен на обществена опасност с сравнение с други такива
нарушения, поради което липсва основание за прилагане нормата на чл. 28 б. а. от
ЗАНН. Иска се НП да бъде потвърдено, както и да бъде присъдено заплащането от
жалбоподателя на юрисконсултско възнаграждение.
Като взе предвид, че жалбата е депозирана в законоустановения срок от
наказаното лице, съдът я прие за разглеждане като допустима.
След преценка на доводите на жалбоподателя и с оглед събраните по делото
доказателства, съдът прие за установено от фактическа и правна страна следното:
С електронен фиш серия К № 5876179 е ангажирана административно-
наказателната отговорност на жалбоподателя на основание чл. 189, ал. 4, вр. с чл. 182,
ал. 4 от ЗДвП за това, че на 22.04.2022 г. в 20.48 ч. в гр. Варна, по бул. Васил Левски с
посока на движение към бул. Княз Борис І, до бл. 60 на жк Чайка е управлявал л. а.
Форд Фокус 1.6 ДИ с ДК№ Е 5479 НА със скорост от 79 км/ч. при допустима за
населеното място скорост от 50 км/ч.
След като е установено, че автомобилът е собственост на въззивника, на
последния е съставен и връчен процесния фиш, като е указано, че 14-дневен срок
може да представи писмена декларация с данни за лицето, извършило нарушението и
копие на свидетелството му за управление на МПС. В указания срок не е постъпила
декларация от собственика в посочения смисъл.
Гореописаната фактическа обстановка се установява от събраните по делото
доказателства – преписката по АНП, разпечатка със снимка от измервателното
средство, удостоверение за одобрен тип, протокол за премината първоначална
проверка. Чрез посочените доказателства по безспорен начин се установява
гореописаната фактическа обстановка.
Съдът, предвид становището на жалбоподателя и императивно вмененото му
задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно
законосъобразността му, обосноваността му и справедливостта на наложеното
административно наказание, направи следните правни изводи:
Съдът намира, че в хода на съдебното производство не са допуснати съществени
нарушения на процесуалните правила. В електронния фиш се съдържа надлежно
описание на извършеното нарушение, касаещо обстоятелства досежно съставомерни
признаци на същото, както и реквизитите, които същия следва да съдържа, съгласно
нормата на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП, а именно: "териториалната структура на
Министерството на вътрешните работи, на чиято територия е установено нарушението,
мястото, датата, точния час на извършване на нарушението, регистрационния номер на
моторното превозно средство, собственика, на когото е регистрирано превозното
2
средство, описание на нарушението, нарушените разпоредби, размера на глобата,
срока, сметката или мястото на доброволното й заплащане". Посочен е и съответния
контролен орган, издал електронния фиш, а именно – ОД на МВР-Варна, което
кореспондира на изискването на чл. 39, ал. 4 от ЗАНН, според който електронния фиш
се издава от овластените контролни органи.
Съгласно Тълкувателно решение № 1 от 26.02.2014 г. по т. д. № 1/2013 г. на ВАС,
ЕФ се приравнява едновременно към АУАН и НП, но само по отношение на правното
му действие (чл. 189, ал. 11 от ЗДвП), но не и по форма, съдържание, реквизити и
процедура по издаване. От това следва, че изискванията за форма, съдържание,
реквизити и ред за издаване на АУАН и НП, регламентирани подробно в ЗАНН, са
неприложими по отношение на електронния фиш.
От спецификата на ЕФ се изхожда и при преценката относно приложимостта на
сроковете по чл. 34 от ЗАНН в производството по издаване и обжалване на ЕФ за
нарушения на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП. В тази връзка разпоредбата на чл. 34 от ЗАНН
няма как да намери приложение по отношение на ЕФ. Тя е свързана само и единствено
с производството по издаване на НП, започващо със съставянето на АУАН. Доколкото
ЗАНН не предвижда изрична регламентация на института на давност за погасяване на
административно-наказателното преследване (извън сроковете за съставяне на АУАН
и издаване на НП), предвид указанията, дадени с Тълкувателно постановление на ВАС
и ВКС № 1/27.2.2015 г., в производството по издаване и обжалване на ЕФ, следва да
намерят приложение текстовете на чл. 80 и чл. 81 от НК. В случая, съгласно чл. 80, ал.
1, т. 5 от НК, обикновената давност е три години, а абсолютната - 4 години и половина.
Видно от датата на извършване на нарушението – 22.04.2022 г., към настоящия
момент не е изтекъл нито един от двата срока.
Видно от приложената към АНП снимка, изготвена от процесното техническо
средство, същата съдържа отбелязване на датата и часа на извършеното нарушение,
съотв. същите са регистрирани от процесното техническо средство при извършеното
измерване.
Същевременно, видно от отбелязаната върху снимката засечена скорост от
техническото средство, а именно – от 82 км/ч, е съобразено възможното отклонение от
3 км/ч при извършеното измерване, доколкото в електронния фиш е отразена измерена
скорост от 79 км/ч.
От приобщените по делото доказателства с АНП се установява, че техническото
средство, с което е извършено заснемането и установяването на нарушението е
автоматизирано техническо средство – стационарно преносим уред за контрол на
скоростта - ARH CAM S 1 /СПУКС/, което е одобрен тип средство за измерване и на
което е извършена метрологична проверка на 10.11.2021 г. със срок на валидност 1 г.
/видно от представения с АНП протокол за проверка/.
Съгласно трайната съдебна практика, с оглед уредбата на условията и реда за
използване на АТТС в Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г., издадена от Министъра
на вътрешните работи / обн. ДВ бр. 36 от 19.05.2015 г. /, нарушенията на правилата за
движение по пътищата могат да бъдат установявани и с мобилни автоматизирани
технически средства или системи. Това е така, доколкото въведените с Наредбата
изисквания относно въвеждането в експлоатация, реда за използване, начина на
обозначаване на зоната за контрол с АТТС и автоматизирания режим на работа, който
не изисква обслужване от контролния орган /извън включването и изключването на
АТТС/, според правилата на чл. 9 от Наредбата, отговарят на изискванията на ТР №
3
1/2014 г. на ВАС.
Съгласно Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г., издадена от Министъра на
вътрешните работи, функционирането на автоматизираните технически средства и
системи, в това число и мобилните такива не изисква непосредствено въздействие от
страна на съответния служител по време на работата му, извън дейността по
включването и изключването на системата. Видно от приложеното по делото заверено
копие на протокол № 120С511/22.04.2022 г., издаден по образец, представляващ
приложение към чл. 10 от Наредбата, в конкретния случай процесното МПС е
функционирало при посочения автоматичен режим, доколкото е било включено в
интервала от 20.00 до 22.00 ч., в рамките на който е извършено и процесното
нарушение.
Съставеният протокол на основание чл. 10 от Наредбата според съда съдържа
всички реквизити, релевантни за валидността му, а именно – подпис на съставилия го
служител, както и индивидуализиращи характеристики на техническото средство,
местоположението и периода на извършване на контрола, както и номера на първото и
последното статично изображение/ видеозапис.
С оглед на изложеното, съдът намира, че безспорно установено е по делото, че на
процесната дата, час и място, с л. а. Форд Фокус 1.6 ДИ с рег. № Е 5479 НА е
извършено описаното в електронния фиш нарушение.
Съдът оцени като неоснователни доводите на въззивника за незаконосъобразност
на електронния фиш, предвид ограничаване правото му на защита. В съдържанието на
същия е ясно указана възможността в 14-дневен срок същият да представи писмена
декларация, в която да посочи данните на лицето, което е управлявало моторното
превозно средство, в случай, че водач не е бил собственика, както и да представи копие
на свидетелството за управление на водача. Съгласно разпоредбата на чл. 188 ал.1 от
ЗДвП, собственикът или този, на когото е предоставено моторно превозно средство,
отговаря за извършеното с него нарушение. Собственикът се наказва с наказанието,
предвидено за извършеното нарушение, ако не посочи на кого е предоставил
моторното превозно средство. В нормата на чл. 189 ал.5 от ЗДвП е предвидено, че в
14-дневен срок от получаването на електронния фиш, собственикът на съответното
превозно средство, с което е извършено нарушението заплаща глобата или предоставя
в съответната териториална структура на Министерството на вътрешните работи
писмена декларация с данни за лицето, извършило нарушението, и копие на
свидетелството му за управление на моторно превозно средство На лицето, посочено в
декларацията, се издава и изпраща електронен фиш по ал. 4 за извършеното
нарушение. Първоначално издаденият електронен фиш се анулира.
Анализът на цитираните норми, сочи, че законът предвижда оборима презумпция,
че административното нарушение, което е установено неприсъствено е извършено от
неговия собственик, като посочената презумпция е възможно да бъде оборена с
представяне на посочената в нормата на чл. 189 ал.5 информация от самия собственик.
Последният може да се възползва от уредената в закона възможност в предвидения 14-
дневен срок, след което се преклудира правото му да оспорва авторството на деянието.
В настоящия случай, въззивникът не е посочил уважителна причина,
възпрепятствала го да депозира декларация, съдържаща данните на лицето, на което
твърди, че е предоставил собственото си превозно средство на датата на извършване на
нарушението и които данни е посочил подробно във въззивната жалба, с оглед на
които са се приеме, че са били налице основания за възстановяване на посочения срок.
4
Несъстоятелни са доводите, че електронният фиш не е съдържал указание по какъв
начин да представи данните на лице, което е чужд гражданин. Това е така, доколкото
указанието в електронния фиш е общо и ясно формулирано, съотв. същото съдържа
недвусмислена информация, че изискваните от собственика документи , касаещи
водача на превозното средство се отнасят, както до български, така и до чужди
граждани. След като въззивникът е посочил данните на лицето, което твърди, че е
управлявало процесното превозно средство във въззивната жалба, същият е имал
възможност да стори това и в писмена декларация пред административно-наказващия
орган и като не се е възползвал от тази възможност в указания му срок, правото му в
този смисъл е преклудирано. Обратното, би довело до признаване на възможността
собствениците да злоупотребяват с правото, предвидено в нормата на чл. 189 ал.5 от
ЗДвП.
Неоснователни са и доводите, че правото на защита на въззивника е нарушено
предвид липсата на информация във връчения му електронен фиш за органа, пред
който може да обжалва същия. Посоченият пропуск би могъл да ползва въззивника
единствено във връзка с въпроса за допустимостта на въззивната жалба, в случай, че
същата е депозирана извън 14-дневния срок, считано от датата на връчване на фиша,
което не се отнася до настоящия случай.
В случая с електронния фиш е ангажирана административно-наказателната
отговорност на жалбоподателя в качеството му на собственик на процесния автомобил,
за това, че на процесната дата и час е управлявал същия в населено място със скорост
над разрешената такава от 50 км/ч, а именно от 79 км/ч, т.е. констатирано е
превишаване на допустимата скорост с 29 км/ч. С посоченото деяние безспорно е
нарушена нормата на чл. 21 ал.1 от ЗДвП, която е цитирана и в електронния фиш.
Според настоящия съдебен състав обаче неправилно е приложена санкционната
норма, доколкото е визирана като такава разпоредбата на чл. 189 ал.4 от ЗДвП, която
предвижда завишена наказателна отговорност в случай на повторност. В обжалвания
електронен фиш не е посочен подобен квалифициращ признак, нито са цитирани
индивидуализиращи данни на влязло в сила наказателно постановление, с което
въззивникът е наказан за същото деяние. Същевременно с оглед констатираното
превишаване на скоростта, съдът намира, че приложима в случая е санкционната
норма на чл. 182 ал.1 т.4 от ЗДвП, според която водач, който превиши разрешената
максимална скорост в населено място, за превишаване от 21 до 30 km/h се наказва с
глоба 100 лева.
Съдът намира, че след като правилно е посочен нарушения материален закон, на
който съответства и описанието на нарушението, липсата на прецизност при
цитирането на санкционната норма, може да бъде отстранено посредством изменение
на електронния фиш, като се прецизира правното основание за ангажиране на
административно-наказателната отговорност на въззивника и размера на наложеното
административно-наказание „Глоба“. В контекста на изложеното по-горе
административно-наказателната отговорност на въззивника следва да се ангажира на
основание чл. 189 ал.4 във вр. с чл. 182 ал.1 т.4 от ЗДвП, като му бъде наложено
предвиденото в цитираната разпоредба наказание „Глоба“ в размер на 100 лева.
Изменението на електронния фиш в посочения смисъл няма да ограничи правото на
защита на лицето, доколкото води до прилагане на закон за по-леко наказауемо
нарушение.
С оглед направеното искане за присъждане в полза на страните на разноски
5
по делото, съдът от правна страна съобрази следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 63 ал.3 от ЗАНН в съдебните производства по
обжалване на издадени НП пред районния съд страните имат право на присъждане на
разноски по реда на Административнопроцесуалния кодекс. Разпоредбата на чл. 63
ал.4 от ЗАНН предвижда, че в полза на юридически лица или еднолични търговци се
присъжда и възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са били защитавани от
юрисконсулт. Размерът на присъденото възнаграждение не може да надхвърля
максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от Закона за
правната помощ. Нормата на чл. 143 ал.1 от ЗАНН сочи, че когато съдът отмени
обжалвания административен акт или отказа да бъде издаден административен акт,
държавните такси, разноските по производството и възнаграждението за един адвокат,
ако подателят на жалбата е имал такъв, се възстановяват от бюджета на органа, издал
отменения акт или отказ. В разпоредбата на чл. 144 от АПК се сочи, че за неуредените
в този дял въпроси се прилага Гражданският процесуален кодекс.
В настоящия случай съдът е констатирал, че са налице основания за изменение на
наложената административна санкция, но не и за отмяна на издаденото НП. Доколкото
разпоредбата на чл. 143 ал.1 от АПК, урежда присъждане на разноски единствено в
хипотезата на отмяна на обжалваното НП, но не и по отношение на изменение на
същото, съдът намира, че в посочения случай следва на основание чл. 144 от АПК
субсидиарно да намери приложение ГПК. В нормата на чл. 78 ал.1 и ал.2 от ГПК се
сочи, че ищецът съотв. ответникът имат право на присъждане на разноските,
направени по делото съразмерно на уважената част от иска. В контекста на
приложението на цитираната разпоредба към конкретния казус, съдът намира, че
следва да уважи претенцията на процесуалния представител на АНО, съразмерно на
уважената част от издаденото НП, съизмеримо с размера на наложеното наказание.
Като взе предвид, че производството по делото е приключило в едно съдебно
заседание, в което процесуалният представител на въззивника не е взел участие, съотв.
същото не представлява фактическа и правна сложност, намира, че на юрисконсулта
следва да бъде присъдено възнаграждение в минималния размер, предвиден в нормата
на чл.27е от Наредбата, а именно за сумата 80/осемдесет/ от лева. В съответствие с
правилото на чл. 78а ал.3 вр. с ал.1 от ГПК, съдът намира, че следва да присъди
заплащане на разноските за юрисконсултско възнаграждение, намалени
пропорционално съобразно изменения размер на административната санкция, а
именно за сумата от 40 /четиридесет/ лева.
Водим от горното и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ Електронен фиш серия К № 5876179 на ОД на МВР- Варна, с който на
К. С. С. на основание чл. 189 ал.4, във вр. с чл. 182 ал. 4 от ЗДвП му е наложено
административно наказание „Глоба” в размер на 200 /двеста/ лева за нарушение на чл.
21, ал. 1 от ЗДвП по отношение на правното основание за ангажиране на
административно-наказателната отговорност на въззивника, а именно – на основание
чл. 189 ал.4 във вр. с чл. 182 ал.1 т.4 от ЗДвП и по отношение на размера на
административното наказание „Глоба“, което му е наложено, като определя същото в
размер на 100/сто/ лева.
ОСЪЖДА К. С. С. ДА ЗАПЛАТИ по сметка на ОД на МВР-Варна сумата от 40
6
/четиридесет/лева юрисконсултско възнаграждение, на осн. чл. 37, ал.1 от ЗПП, вр. чл.
24 от Наредбата за заплащане на правната помощ.
Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от получаване на
съобщението за изготвянето му пред Административен съд – Варна по реда на
Административнопроцесуалния кодекс.
След влизане в сила на съдебното решение, АНП да се върне на наказващия орган
по компетентност.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
7