М О
Т И В
И
към присъда по НОХД № 985/2016г. на СГС, НК, 14
с-в
Софийска
градска прокуратура е внесла обвинителен акт против Н.Г.Г. за това, че в
периода от 11.05.2015г. до 19.05.2015г., в гр. София, в качеството си на полицейски
орган, разузнавач IV степен в ОД на МВР - София, в група „Противодействие на престъпления
във
финансово-кредитната система” на сектор „Противодействие на икономическата престъпност” към отдел „Криминална
полиция”, със специфично наименование на длъжността „инспектор”, поискал дар –
парична сума, която не му се следва – в размер на 3 000.00 лева, за да
извърши действия по служба във връзка с правомощията му по чл.8 от ЗМВР – да
съдейства спрямо П.Ю.Х. да бъде прекратена преписка № 22927/2014г. по описа на
ОДМВР – София, пр. пр. № 4743/2014г. по описа на СОП, по водена проверка за
престъпление по чл.242, ал.1 от НК, като му обещал, че срещу получената сума
може да изпрати преписката в гр.Гоце Делчев или да подмени вече дадени от Х.
обяснения – престъпление по чл.302, т.1, вр. чл.301, ал.1 от НК.
В съдебно заседание, в хода на съдебните
прения, представителят на СГП поддържа обвинението и застъпва тезата, че в хода
на съдебното следствие се е доказала фактическата обстановка, видно от която
подсъдимият е осъществил от обективна и субективна страна признаците на
престъплението по чл.302, т.1, вр. чл.301, ал.1 от НК. Прокурорът намира, че описаната в обвинителния акт фактическа
обстановка се установява от събраните в хода на съдебното следствие
доказателства, поради което пледира подсъдимият да бъде признат за виновен. Относно
реализацията на наказателната отговорност предлага на съда да му бъде наложено
наказание при условията на чл.54 от НК – „лишаване от свобода” за срок от три
години, което да бъде отложено на основание чл.66, ал.1 от НК за срок от пет
години, „глоба”, и „лишаване от права” съобразно разпоредбата на закона.
Защитникът на подсъдимия на Н.Г.
излага становище за постановяване на оправдателна присъда, поради недоказаност
на обвинението. В пледоарията си подробно анализира събраните по делото
доказателства, като счита, че не следва да бъдат кредитирани показанията на П.Х.
относно противоречивите факти. Анализирайки показанията на този свидетел съвкупно
с останалия доказателствен материал, защитникът поддържа тезата, че същите са
недостоверни. Освен това излага доводи, че така както е формулирано
обвинението, деянието е несъставомерно, тъй като подсъдимият не е имал
правомощието да съдейства за прекратяване на преписка № 22927/2014г. по описа
на ОДМВР – София.
Подсъдимият Н.Г. не се ползва от правото си
да даде обяснения по повдигнатото му обвинение.
В
последната си дума моли да бъде оправдан.
Съдът, като взе предвид всички събрани по
делото доказателства и доказателствени средства и на основание чл.14 и чл.18 от НПК, ги съобрази в тяхната цялост приема за установено от фактическа и правна
страна следното:
От фактическа страна:
Подсъдимият Н.Г.Г. е роден на ***г. в гр.
Г.О., българин, български гражданин, с висше образование, женен, неосъждан.
Подсъдимият Н.Г. е завършил висше
образование с образователно-квалификационна степен „бакалавър” в АМВР през
2003г. и ВТУ през 2007г. по специалност „Право” с образователно-квалификационна
степен „магистър”. Започнал е работа в МВР на 01.11.2003г. като разузнавач I степен в 02 група „Линейна” на
сектор „Криминална полиция” на 07 РПУ при СДВР. До 2014г. е заемал различни
длъжности, като последната е от 10.01.2014г. - разузнавач IV степен в група „Противодействие на престъпления
във
финансово-кредитната система” на сектор „Противодействие на икономическата престъпност” към отдел
„Криминална полиция”.
По ЗМ № 21/2014г. по
описа на ГПУ гр. Гоце Делчев е била образувана преписка с вх. № 2080/2014г. по
описа на Районна прокуратура гр. Гоце Делчев. С постановление от 09.09.2014г.
на прокурор Антоанета Панчева преписката е изпратена на Окръжна прокуратура
гр.София /СОП/ по компетентност. По така изпратените материали в СОП, с вх. №
4743/2014г. от 03.10.2014г. е била образувана прокурорска преписка №
4743/2014г. С постановление от
14.11.2014г. наблюдаващият прокурор А.А.Б.е изпратил на ОД на МВР – София материалите
по така образуваната преписка за извършване на проверка с оглед наличието на
данни за престъпление по чл.242, ал.1, б.”з” от НК. Преписката била
разпределена на подсъдимия Г.. Същата е била образувана за това, че при
извършена проверка на 15.06.2014г. от полицейски служители на управляван от П.Х.
автомобил – микробус марка „Опел”, модел „Виваро”, с португалски регистрационен
номер 02 BD 18, в с.Блатска, обл. Благоевград
били открити кашони с бутилки, съдържащи спиртни напитки от различни марки без
акциз и три броя гравирани предмети наподобяващи слонски бивни. Преписката
съдържала материали по проверката, част от които били докладна записка,
изготвена от разузнавач в група „ОИД” на ГПУ – Гоце Делчев, два броя обяснения
на П.Х. и фактури. В докладната записка било отразено, че Х. е дал писмени
обяснения, рег. № 3873/15.06.2014г., в които заявил, че на 14.06.2014г. е
влязъл на територията на Република България през ГКПП – Калотина, превозвайки с
микробус „Виваро” бутилки с алкохол и слонски бивни и представил фактури за
тези вещи. В приложените в преписката обяснения П.Х. посочил произхода на
вещите, техния собственик, както и времето и мястото, когато са внесени на
територията на Република България, а именно на 14.06.2014г. на ГКПП – Калотина.
Във връзка с разследването
подсъдимият Н.Г. изпратил призовка на П.Х., в която било указано да се яви в
сградата на ОС-МВР-София на 11.05.2015г. в 13.00 часа. Тази призовка била
изпратена на адреса на П.Х. *** и била получена
от Ю.Х. на 21.04.2015г.
Към инкриминирания период свидетелят П.Х. постоянно пребивавал в Република
Португалия. Често се случвало да превозва вещи – лични или на други хора до
България. На 14.06.2014г. превозвал алкохол и слонски бивни с микробус марка
„Опел”, модел „Виваро”, с португалски регистрационен номер 02 BD 18 и още два микробуса с
българска регистрация. Свидетелят влязъл на територията на Република България,
превозвайки алкохола и бивните, след което ги закарал и разтоварил в дома си в
с. Абланица, общ. Хаджидимово. На 15.06.2014г. П.Х. транспортирал със същия
микробус алкохола и слонските бивни, преминавайки през с. Блатска, обл. Благоевград,
където бил спрян за проверка от органите на полицията. При проверката било
установено, че Х. превозва алкохол и слонски бивни. В резултат на извършената
проверка било образувано горе цитираното ЗМ № 21/2014г. по описа на ГПУ гр. Гоце
Делчев. В хода на проверката по тази преписка свидетелят Х. е дал два пъти
обяснения съответно на 15.06.2014г. и 16.06.2014г. В първите си обяснения
свидетелят посочил, че е превозил тези вещи от Португалия до България, като е
преминал през ГКПП „Калотина”. Наблюдаващият прокурор при Районна прокуратура
гр. Гоце Делчев намерил, че са налице данни за извършено престъпление по чл.278
и по чл.234 от НК в район от компетентността на Окръжен съд гр.София и съобразявайки
разпоредбите на чл.35, ал.2 и чл.36 от НПК, изпратил материалите по преписката
на Окръжна прокуратура гр.София. Обстоятелството, че преписката е изпратена по
компетентност на СОП станало известно на свидетеля Х. едва след получаване на
горе цитираната призовка, с която бил призован от подсъдимия да се яви в
сградата на ОС-МВР-София на 11.05.2015г. в 13.00 часа.
Междувременно подсъдимият Н.Г. се свързал със свидетеля Б.К., с който се
познавали от много години. Познанството им датирало от времето, през което и
двамата работели в 07 РПУ гр. София, като свидетелят К. напуснал системата на
МВР през 1998г. Подсъдимият потърсил К. и го попитал дали познава свидетеля П.Х.
***, тъй като той също бил от този район на страната. Казал му също, че Х. бил
задържан няколко пъти за контрабанда на алкохол и слонски бивни. От разговора К.
останал с впечатлението, че подсъдимият не познава П.Х.. К. също не го познавал,
но поел ангажимент да разпита свои познати за него.
Във връзка с поетия ангажимент, свидетелят К. се свързал със свой познат по
прякор „Ш.” и от него разбрал, че Х. се занимавал с превоз на стоки до
Португалия и притежавал няколко микробуса. К. съобщил на подсъдимия тази
информация в телефонен разговор. В този разговор разбрал от подсъдимия, че
последният е изпратил призовка на Х..
Призовката била получена от Ю.Х. на 21.04.2015г. В периода около тази дата П.Х.
бил в Португалия. Известно време преди това, на 07.04.2015г. му се обадило
лицето с прякор „Ш.”, с който се познавали. „Ш.” съобщил на Х., че последният
имал проблеми с полицията и му дал телефонния номер на свидетеля Б.К., като
пояснил, че този човек му е приятел и можел да му помогне. Х. не смятал, че има
проблеми, поради което не се обадил на К. докато бил в чужбина.
След около две седмици свидетелят Х. се завърнал в България и се срещнал с
„Ш.”. Последният телефонирал на Б.К. в присъствието на Х. и му дал телефона да
разговарят лично. К. му обяснил, че дълги години е работил в системата на МВР.
Съобщил му, че при негов приятел от полицията има документи срещу него и ще
бъде призован. Казал му още, че има възможност да му помогне. Съобщил му още,
че документите касаят някакви слонски бивни.
Във връзка с предстоящото му явяване за снемане на обяснения, свидетелят Х.
се консултирал с адвокат. Последният го посъветвал, при даване на обяснения да
посочи, че вещите са внесени в страната през ГКПП „Илинден”, в резултат на
което производството щяло да се изпрати за разглеждане в гр. Гоце Делчев.
На 11.05.2014г. свидетелят Х. се явил в ОД-МВР-София при подсъдимия Г. и
дал обяснения. След това подсъдимият принтирал обясненията и ги предоставил на Х.
да ги прочете и подпише. В същите не било отразено през кой ГКПП са внесени в
страната слонските бивни, като било записано само, че свидетелят най-често преминавал
през ГКПП „Илинден”, а понякога и през ГКПП „Калотина”. Било отразено още, че
свидетелят Х. не помни дали той или някой друг е внесъл в страната тези вещи. Х.
установил, че не са отразени коректно някои от съобщените от него факти, а
именно относно това дали той е превозил вещите или някой друг и поискал
обясненията му да бъдат отразени коректно. Освен това поискал от подсъдимия Г. да
запише, че е внесъл тези вещи в страната през ГКПП „Илинден”. Г. му отговорил,
че тези обяснения не са „окончателни”. Казал му също, че щял да се консултира с
прокурор и с началника си относно това какви факти следва да бъдат записани в
обясненията, които да са в ползва на Х.. След това пояснение свидетелят Х.
подписал така изготвените обяснения. Двамата излезли извън кабинета на
подсъдимия и последният му казал да се свърже с Б.К. и чрез него да се уговорят
да се срещнат някъде, за да обясни подсъдимият на Х. „как стоят нещата”.
След като излязъл от сградата на ОД-МВР-София свидетелят Х. позвънил на Б.К..
Двамата се уговорили К. да потърси Х. по-късно, след като разговаря с
подсъдимия. Х. решил докато чака да посети свой братовчед Ф.Х. ***.
К. позвънил на подсъдимия Г. същият ден – 11.05.2015г. в 17.50 часа и му
съобщил, че Х. го е потърсил за среща, която щяла да се състои на
бензиностанция „Шел”. Подсъдимият му казал, че ще присъства на срещата.
След този разговор К. се обадил на Х. и му казал, че срещата ще е в 19.20
часа на бензиностанция „Шел” в ж.к. „Д.” по пътя за летището. Тъй като Х. не
познавал града помолил братовчед си Ф.Х. да го закара с неговата кола.
Свидетелят К. позвънил по мобилния телефон още два пъти на подсъдимия – в
18.03 часа и в 18.42 часа. Малко по-късно двамата се срещнали и заедно отишли
на мястото на срещата с лек автомобил, управляван от К.. Там вече били
свидетелите П.Х. и Ф.Х.. К. спрял автомобила, слязъл от него, отишъл при
двамата свидетели и казал, че всичко ще се оправи, но „ще трябва да се
почерпим”. След това казал на П.Х. да влезе при Г. в автомобила, за да се
разберат. П.Х. влязъл в колата, като седнал на задната седалка зад шофьорското
място. Подсъдимият извикал Б.К. да премести колата друго място, тъй като в
района на бензиностанцията има камери. К. преместил колата, като паркирал на
изхода на бензиностанцията. П.Х. и подсъдимият разговаряли, като Х. му казал,
че иска преписката да се изпрати в гр. Гоце Делчев, тъй като там можел да си
оправи нещата в негова полза и нямало да има проблеми. Подсъдимият обяснил на П.Х.,
че всичко ще се оправи, като се преправят обясненията му, както и тези на
другите разпитани по преписката лица А.Т.и Н.Я.. След като разговорът приключил
свидетелите К. и Х. излезли от автомобила. К. казал на П.Х., че ще го потърси
по-късно.
Свидетелите П. и Ф. Х.се върнали в „Студенски град”. К. позвънил на П.Х. и
поискал да разговаря с Ф.Х.. След разговора Ф.Х. казал на П.Х. „полицаят иска
три”, като пояснил, че това според него е някакъв „полицейски термин”. След
това П.Х. разговарял с К. и го попитал какво означава това „три”, три хиляди
лева, евро или означава триста. К. уточнил, че означава три хиляди лева, които
трябвало да даде до петък – 15.05.2015г.
След това свидетелят подал сигнал до органите на МВР. Във връзка с него
било поискано и издадено разрешение за прилагане на СРС.
На 13.05.1015г в 09.19 часа и на 14.05.2015г. в 12.07 часа подсъдимият е
позвънил от личния си мобилен телефон 0886 430 077 на мобилния телефон ********на
Б.К., като съдържанието на разговорите не е установено по делото.
На 14.05.2015г., около 19.00 часа П.Х. позвънил от личния си телефон – ********на
телефона на Б.К. – ********** и двамата провели разговор, в който Х. го попитал
дали сумата е в размер на 3 000.00 лева, както и дали ще му съдейства да се
намали размера на поисканата сума. К. потвърдил, че сумата е 3 000.00 лева
и му отвърнал, че тези пари са предназначени за три лица. Х. изразил намерение
да осигури сумата. Поискал телефонен номер на подсъдимия, но К. му обяснил, че
подсъдимият няма да му каже нищо, както и, че умишлено подсъдимият контактува с
Х., чрез него. Х. отново помолил за съдействие сумата да бъде намалена. К. поел
ангажимент да разговаря с подсъдимия и после да го уведоми за резултата. В
същия разговор К. също така го уведомил, че всичко е наред, както и, че същият
ден по-рано е разговарял с подсъдимия, от когото разбрал, че ще му смени
обясненията.
Около 19.30 часа К. позвънил на Х.. В този разговор му съобщил, че сумата е
променена на 2 300.00 лева, които трябва да донесе на следващия ден. Освен
това Х. следвало в понеделник да отиде при подсъдимия и да изготвят обясненията
му.
На 15.05.2015г. в 14.24 часа П.Х. телефонирал на К. и го уведомил, че не
може да осигури сумата този ден, тъй като чакал превод на парична сума от
Португалия, като предложил това да се случи в понеделник, за който ден е
определена и срещата във връзка с обясненията. К. му отговорил, че ще се обади
на подсъдимия и след това ще го потърси отново.
В 14.52 часа К. позвънил на Х., но не осъществили връзка.
В 14.53 часа Х. се обадил на К. и последният го уведомил, че понеделник е
последния срок.
На 18.05.2015г. в 14.06 часа П.Х. се обадил на служебния телефон на
подсъдимия с № 02 982 50 42. След като се представил подсъдимият му казал,
че ще го потърси по-късно, защото е зает.
В 15.33 часа Х. отново позвънил на подсъдимия на служебния му телефон.
Уведомил го, че е наблизо, но подсъдимият му отговорил, че е зает, както и, че
ще го потърси по-късно.
Малко по-късно, в 15.43 часа и в 15.44 часа К. позвънил два пъти на Х., но
последния не отговорил.
Няколко минути по-късно, в 15.51 часа Х. се обадил на подсъдимия.
Последният му казал да звъни на неговия човек. Поискал му и някакъв телефон за
връзка. П.Х. му казал номера на личния си телефон.
В период от няколко минути, в 15.55 часа, в 15.58 часа и 16.30 часа, К.
звънял три пъти на Х., но той не отговорил.
Около петнадесет минути по-късно, в 16.46 часа, Х. се обадил на К..
Последният го попитал защо не отговаря на обажданията, а в същото време звъни
на подсъдимия, като му казал, че е започнал да се съмнява в него. Х. му
обяснил, че не желае първо да даде парите, а след това да подписва документите,
тъй като се опасявал от некоректно отношение и поискал това да се случи по едно
и също време. Казал още, че желае да се срещне с подсъдимия и да говори
директно с него, за да му обясни какво следва да пише в обясненията, а К. му
отвърнал, че подсъдимия знае какво трябва да направи - да изготви мнение за
прекратяване и да изпрати преписката в гр. Гоце Делчев. Х. уточнил, че в
обясненията му трябвало да бъде отразено, че вещите са превозени през ГКПП
„Илинден” и нищо друго не трябвало да пише. К. му отговорил, че като даде
„фактури”, двамата с подсъдимия ще се срещнат и лично на него щял да му обясни
какво да напише в обясненията.
На същата дата - 18.05.2015г., в 18.44 часа П.Х. позвънил на К., но
последният не отговорил. Няколко минути по-късно, в 18.54 часа отново му
позвънил. При проведения разговор Х. попитал кога могат да бъдат изготвени
„документите”, а К. му отговорил, че това може да се случи на следващия ден,
след като занесе „материалите”. Х. предложил да се срещнат на другия ден, за да
даде парите и да подпише обясненията. К. му казал, че ще му потвърди по-късно,
след като се обади на подсъдимия.
Около петнадесет минути по-късно, в 19.10 часа, К. се обадил на Х. и му
казал, че на следващия ден, след оперативка, обясненията ще бъдат написани, ще
му ги донесат и се уговорили да се срещнат около 09.00 часа.
Същият ден – 18.05.2015г., в интервала от време между 15.49 часа до 16.25
часа, подсъдимият е отворил файлове от външни носители – KINGSTON И DATA на служебния си компютър, през потребителския си профил с наименования:
обяснение_А.С. Б..doc.ink от външно устройство KINGSTON F:, обяснение_М.П.Слонски Бивни.doc.ink от външно устройство DATA Z:, обяснение_Н. С. Б..doc.ink от външно устройство KINGSTON F:, обяснение_П.Х._С. Б..doc.ink от външно устройство DATA Z: и обяснение_П.Х._Слонски Бивни.doc.ink от външно устройство KINGSTON F: Подсъдимият преправил
обясненията на неустановено устройство и ги принтирал.
На същата дата, около 19.30 часа, подсъдимият Н.Г. и свидетелят Б.К. ***,
пред магазин „Фантастико”. Подсъдимият предал на свидетеля четири броя
преправени обяснения.
На 19.05.2015г., в 09.59 часа, Х. позвънил на К.. Последният му казал къде
се намира. След като Х. му казал, че не знае къде е мястото, се уговорили да се
срещнат на бензиностанцията, на която се срещнали първия път.
В 10.07 часа двамата се срещнали на бензиностанция „Шел” на бул. ”Христофор
Колумб” в гр. София. Б.К. предоставил на П.Х. дадените му от подсъдимия
обяснения, които били поставени в прозрачен найлонов плик. Докато се запознавал
със съдържанието им, Х. изразил несъгласие с някои от фактите, които били
отразени в обясненията на А.Т.и Н.Я., тъй като не отговаряли на
действителността. К. поел ангажимент да предаде на подсъдимия, за да извърши
корекции. Свидетелят Х. подписал своите обяснения, тъй като в същите били коректно
отразени всички факти. Снимал с телефона си обясненията, след което ги предал
на К.. Последният казал, че подсъдимият ще изготви мнение за изпращане
преписката по компетентност, тъй като нямало извършено престъпление на
територията на столицата. Прибрал обратно обясненията в същия плик и предложил
на Х. да отидат в автомобила му, за да му предаде парите. След като влезли в
колата на К.. Х. му казал, че има в себе си само 2 000.00 лева, като
другите 300.00 лева ще му ги даде по-късно. К. му казал, че когато даде и
останалите триста лева, тогава ще предаде на подсъдимия обясненията, тъй като
нямал намерение да доплаща със собствени средства. Освен това обърнал внимание
на Х., че му е направена голяма отстъпка от първоначалната сума от
3 000.00 лева. Х. предал на К. сумата от 2 000.00 лева – 40 броя
банкноти, с номинал 50.00 лева, които предварително били белязани с
флуоресциращо вещество. К. взел банкнотите и ги поставил в същия найлонов плик,
в които били обясненията. Х. излязъл от колата и малко след това К. бил
задържан от органите на полицията.
В управлявания от Б.К. автомобил – марка „Ауди”, модел „А 3”, сив металик,
с ДК № ********било извършено претърсване, при което на задната седалка бил
намерен полиетиленовия плик, който съдържа сумата от 2 000.00 лева - 40.00
броя банкноти, с номинал 50.00 лева, със серийни номера, подробно описани в
протокола за претърсване и изземване, както и четирите броя обяснения.
След дадено от Б.К. съгласие, му бил извършен оглед, чрез осветяване на
лява и дясна ръка с UV светлина, при който се установило наличие на петна, които флуоресцирали в
бледо-жълт цвят. При огледа били иззети натривки от двете му ръце и контролна
проба.
Същият ден било извършено претърсване и изземване от кабинета на
подсъдимия, при което били иззети от бюрото му преписка № 4743/2014г. по описа
на СОП, един брой външно устройство – преносима памет /флашка/ и компютър.
На подсъдимия бил извършен обиск, при който бил иззет мобилния му телефон.
На веществените доказателства, иззети при извършеното процесуално действие
„претърсване и изземване” в кабинета на подсъдимия Г., в сградата на ОД – МВР
гр. *********** бил извършен оглед и съставен протокол /л.97, т.2 от ДП/, в
който са описани документите, съдържащи се в преписка № 4743/2014г. по описа на
СОП, а именно „постановление за извършване на проверка”, „постановление за
разделяне на преписката”, четири броя обяснения, както следва от П.Х. от 11.05.2015г.,
с положени подписи „дал обяснението” и „снел обяснението”, от Н.Я.от
28.04.2015г., с положени подписи „дал обяснението” и „снел обяснението”, от А.Т.от
28.04.2015г., с положени подписи „дал обяснението” и „снел обяснението” и от М.П.от
28.04.2015г., с положени подписи „дал обяснението” и „снел обяснението”, както
и два броя писма.
От заключението на компютърно-техническата експертиза /л.40, т.3 от ДП/ се
установява, че в иззетия при претърсването настолен компютър са намерени
файлове, в които са съхранени „обяснения” от лицата, както следва: от П.Ю.Х. с
дата и час на създаване, на последен достъп и последна модификация - 11.05.2015г., 14.20 часа, от Н.И.Я.с дата и
час на създаване, на последен достъп и последна модификация - 28.04.2015г., 09.43 часа, от А.К. Т.с дата и
час на създаване, на последен достъп и последна модификация - 28.04.2015г. 10.16 часа и от М.А.П.с дата и
час на създаване – 28.04.2015г. 10.25, на последен достъп и последна
модификация - 28.04.2015г. 10.30 часа.
Експертите са установили, че в системна папка D\Users\ N.G.\ AppData\Roaming\ Microsoft\Windows\Recent, в която се запазват указатели
към последно отваряни файлове, че на 18.05.2015г., в интервала от време между
15.49 часа до 16.25 часа, през потребителския профил на потребител N.G. са отваряни файлове от външни носители – KINGSTON И DATA на служебния компютър на подсъдимия, с наименования: обяснение_А.Слонски
Бивни.doc.ink от външно устройство KINGSTON F:, обяснение_М.П.Слонски Бивни.doc.ink от външно устройство DATA Z:, обяснение_Н.Слонски Бивни.doc.ink от външно устройство KINGSTON F:, обяснение_П.Х._Слонски Бивни.doc.ink от външно устройство DATA Z: и обяснение_П.Х._Слонски
Бивни.doc.ink от външно устройство KINGSTON F:. От заключението се установява още, че в компютъра не
са намерени файлове с последен достъп на 18.05.2015г. Експертите не са
установили данни по поставените им задачи в иззетата при извършеното
процесуално действие „претърсване и изземване” в кабинета на подсъдимия Г.,
преносима памет /флашка/.
От заключението на дактилоскопната експертиза се установява, че по
изследваните обекти, иззети като веществени доказателства при извършено
процесуално-следствено действие на 19.05.2015. „претърсване и изземване на
вещи” от лек автомобил, управляван от Б.К.
са открити годни за изследване дактилоскопни следи. Експертът е
установил, следното:
- идентичност между намерените върху гърба на хартиен лист с „обяснение от А.К.
Т..” два броя дактилоскопни следи с дактилоскопните отпечатъци от палците на
дясната и лявата ръка на подсъдимия,
- идентичност между намерените върху лицевата част на първия лист с „обяснение
от П.Ю.Х.” четири броя дактилоскопни следи с дактилоскопните отпечатъци от
палците на дясната и лявата ръка на подсъдимия,
- идентичност между намерените върху гърба на втория лист с „обяснение от П.Ю.Х.”
два броя дактилоскопни следи с дактилоскопните отпечатъци от палците на дясната
и лявата ръка на подсъдимия.
В изготвеното в хода на досъдебното производство заключение вещото лице е
посочило, че не е установена идентичност между намерената върху лицевата част
на втория лист с „обяснение от П.Ю.Х.” дактилоскопна следа, означена с № 7, с
дактилоскопните отпечатъци на подсъдимия Г., Б.К. и П.Х.. В съдебно заседание
вещото лице уточнява, че след изготвянето на експертизата са били изпратени
отпечатъци на Ю.Х., които били с по-добро качеството от тези в НИКК-МВР, които
били изследвани и се установило, че е на Ю.Х..
В хода на досъдебното производство е изготвена видео-техническа експертиза
на запис от камера на бензиностанция „Шел”, в ж.к. „Д.”, бул. „Христофор
Колумб”. От заключението й се установява, че на 11.05.2015г. в интервала от
време 18:59:26 часа до 19:09:21 часа камера № 6 на охранителната система е
заснела лице наподобяващо чертите на подсъдимия. Същата камера е заснела в
интервала от време 19:18:43 – 19:19:56 часа лице наподобяващо по лицеви черти П.Х.
да седи на пейка пред маса, заедно с друго неизвестно лице от мъжки пол, което
не отговаря по лицеви черти на подсъдимия и Б.К.. Двамата напускат обхвата на
камерата в 19:19:56 часа. Междувременно, в 19:19:33 часа камера 2 е заснела
пристигането на червен лек автомобил марка „Тойота”, модел „Корола”. От записа
експертът е установил, че водачът на автомобила – лице от мъжки пол с тъмни
дрехи и светла риза под тях, излязъл от колата, движи се така, че излиза и
влиза в кадър, връщайки се към автомобила. В 19:20:05 до 19:20:07 часа двете
лица, заснети на пейката от камера № 6, са заснети в гръб от камера № 1 да се
насочват по посока към червения автомобил. След като водача влиза в автомобила,
едно от неизвестните лица също влиза в автомобила през вратата зад водача. Камерата
е заснела и паркиран тъмен автомобил марка „БМВ” 5-та серия. В 19:30:58 часа
червеният автомобил потегля, при което се от записа се установява вероятният му
ДК № СА 00 83 ВС. Около 7 до 10 секунди след това в кадъра преминава и лек
автомобил марка „БМВ” 5-та серия с ДК № Е 41 34 КМ. От заключението на
видео-техническата експертиза се установяват и кадрите от записите на камерите
на същата бензиностанция и на 19.05.2015г.
От заключението на химическата експертиза се установява, че по
представените за изследване обтривки от лява и дясна ръка на Б.К., както и по
банкнотите – 40 броя с номинал 50.00 лева експертът е установил наличие на
флуоресциращо вещество, идентично по химичен състав с веществото от
сравнителната проба, използвано за белязване на банкнотите.
От заключението на техническата експертиза, с обект на изследване два броя
мобилни телефони, не се установяват факти, които да допринасят за изясняване
обстоятелствата по делото.
Изложената фактическа обстановка
съдът прие за установена въз основа на събраните по делото писмени и гласни доказателства,
именно: показанията на свидетелите П.Х., дадени в хода на съдебното следствие
на л.105 от съд.дело, както и приобщените по реда чл.281, ал.4, вр. ал.1, т.2
от НПК показания от досъдебното прозводство – л.13, том 1 от ДП, Б.К., дадени в
хода на съдебното следствие на л.130 от съд.дело, както и приобщените по реда
чл.281, ал.4, вр. ал.1, т.1 и 2 от НПК показания от досъдебното прозводство –
л.18, том 1 от ДП, Ф.Х., дадени в хода на досъдебното производство, приобщени
по реда на чл.281, ал.5, вр. ал.1, т.4, пр.1 от НПК – 24, т. от ДП, протокол за
претърсване и изземване от лек автомобил – л.6, т.1 от ДП, протокол за оглед на
лице – л.8, т.1 от ДП, протокол за претърсване и изземване от кабинет в
ОД-МВР-София – л.9, т.1 от ДП, протокол за обиск - л.12, т.1 от ДП, протокол за
доброволно предаване на мобилен телефон – л.22, т.1 от ДП, протокол за
доброволно предаване на записи от камери – л.73, т.2 от ДП, протокол за оглед
на веществени доказателства – л.97, т.2 от ДП,
дактилоскопна експертиза – л.19, т.2 от ДП, видео-техническа експертиза –
л.31, т.2 от ДП, техническа експертиза на мобилни телефони – л.46 от ДП,
съдебнохимическа експертиза – л.29, т.3 от ДП, компютърно-техническа експертиза
– 40, т.3 от ДП, справка от МТел – л.91, т.3 от ДП, производство по пр. пр. №
4742/2014г. по описа на СОП, писмените доказателства.
Преди да приеме така описаната фактическа обстановка, съдът
обсъди противоречията в събраните по делото доказателствени материали. Относно
обстоятелствата, включени в предмета на доказване по делото и значими за правилния
изход, съдът констатира съществени противоречия между гласните доказателствени средства и ВДС, получени при
използване на СРС-ва. Съществените противоречия в
посочените източници се отнасят до наличието на престъпление и участието на подсъдимия в извършването му. Така в показанията си, дадени в хода на съдебното следствие, свидетелят Б.К. твърди, че П.Х. го е потърсил за съдействие – да осъществи контакт между него и подсъдимия или да ходатайства пред последния да изпрати преписката за разглеждане в гр. Гоце Делчев, като срещу
това щял да „почерпи”. Във връзка с молбата му за изпращане на преписката в гр.
Гоце Делчев, Х. бил подготвил „обяснения”, които предоставил на К., за да ги
предаде на подсъдимия. К. предал на подсъдимия предоставените му от Х.
„обяснения”. Последният ги разгледал и му ги върнал, като казал, че случаят е
приключен. При проведения в съдебно заседание разпит, както и очна ставка, К.
категорично заявява, че подсъдимият и Х. не са се срещали в негово присъствие,
че подсъдимият не е искал пари и не е поемал ангажименти. Твърди, че не е
казвал на Х., че следва да заплати определена сума пари. Противоположна е информацията, съдържаща се в показанията на този свидетел, дадени в хода на досъдебното производство, в които заявява, че се състояла
среща между подсъдимия и Х. в негово присъствие на бензиностанция „Шел”, както и че подсъдимият е поискал 2 300.00 лева. В такава насока е и
информацията, съдържаща се в показанията на свидетеля П.Х., който заявява, че са
се срещали с подсъдимият и последният поел ангажимент да подмени „обясненията”,
с такива, които отразявали действително заявеното от него, както и че, чрез К.
му е поискал сумата от 3 000.00 лева. Показанията на този свидетел се
подкрепят от данните, получени в резултат на използваните СРС-ва.
Извън така очертаната
несъвместимост на информационна насоченост на събраните по делото
доказателствени средства, съдът не констатира съществени противоречия относно
останалите, включени в предмета на доказване, обстоятелства.
Фактите, относно периода на
заеманата от подсъдимия длъжност – разузнавач IV степен в ОД на МВР - София, в група „Противодействие на престъпления
във
финансово-кредитната система” на сектор „Противодействие на икономическата престъпност” към отдел
„Криминална полиция”, се установяват по несъмнен начин, както от официалните
удостоверителни документи, така и от гласните доказателствени средства.
Образуването на ЗМ № 21/2014г. по описа на
ГПУ гр. Гоце Делчев, с вх. № 2080/2014г. по описа на Районна прокуратура гр.
Гоце Делчев, изпращането й по компетентност на СОП, както и изпращането й на ОД
на МВР – София за извършване на проверка и разпределянето й на подсъдимия Г. –
също се установяват по безпротиворечив начин. По несъмнен начин се установява
и, че в хода на проверката, извършвана в гр. Гоце Делчев, свидетелят Х. в
обясненията си заявил, че откритите в микробуса му кашони с бутилки, съдържащи
спиртни напитки от различни марки без акциз и три броя гравирани предмети
наподобяващи слонски бивни са били внесени от него на територията на Република
България през ГКПП – Калотина на 14.06.2014г.
Не е налице противоречие в
доказателствените източници, че във връзка с разследването подсъдимият Н.Г.
изпратил призовка на П.Х., в която било указано да се яви в сградата на
ОС-МВР-София на 11.05.2015г. в 13.00 часа и е била получена от Ю.Х. на 21.04.2015г. на адреса на П.Х. ***.
Безспорно се установяват, свързани с честите пътувания на свидетеля П.Х.,
превозването на вещи от Португалия до България, че на 14.06.2014г. е влязъл на
територията на България, превозвайки алкохол и слонски бивни с микробус марка
„Опел”, модел „Виваро”, с португалски регистрационен номер 02 BD 18, че на 15.06.2014г. е
транспортирал вещите, когато бил спрян за проверка от органите на полицията.
Липсва спор и между източниците на информация относно фактите, че подсъдимият
се е свързал със свидетеля Б.К., с който се познавали от много години – от
времето, през което и двамата работели в 07 РПУ гр. София и го попитал дали
познава свидетеля П.Х., както и, че Х. бил задържан за контрабанда на алкохол и
слонски бивни. Няма спор и по отношение на факта, че подсъдимия и Б.К. не са
познавали П.Х. към този момент, както и, че К. поел ангажимент да разпита свои
познати за него. Не е налице противоречие и по отношение на действията на К. във
връзка с поетия ангажимент – свързването му със свой познат по прякор „Ш.”, информацията
придобита от него и предаването й на подсъдимия.
Познанството на лицето с прякор „Ш.” и Х., проведения между тях разговор, в
който „Ш.” му съобщил, че има проблеми с полицейските органи и му дал
телефонния номер на свидетеля Б.К., който можел да му окаже съдействие,
проведения между Х. и К. телефонен разговор се установяват безпротиворечиво от
показанията и на двамата свидетели.
Не са в противоречие с останалите събрани по делото доказателства
показанията на Х., в частта им, в която заявява, че се е консултирал с адвокат
и съветът, който му е дал относно съдържанието на обясненията, които предстояло
Х. да даде в ОД-МВР-София, за да бъде изпратена преписката в гр. Гоце Делчев, а именно да заяви, че вещите са
внесени в страната през ГКПП „Илинден”. Не са в противоречие и онази част от
показанията му, съдържаща информация относно явяването му в ОД-МВР-София на
11.05.2014г., начинът по който е проведен разпита, съдържанието, което било
отразено от подсъдимия в писмен вид, както и, че не отговаряло изцяло на
заявеното от Х., а именно – не било отразено, че вещите са превозени през ГКПП
„Илинден”, както и, че той лично ги е превозил. Не са в противоречие и
твърденията на Х. относно заявеното от подсъдимия по отношение на тези
възражения, а именно, че тези обяснения не са „окончателни”, че след
консултации подсъдимият щял да прецени какво следва да е съдържанието им, за да
са в полза на Х., както и, че последният следвало да се свърже с Б.К., чрез който
да уговорят среща, за да обясни подсъдимият на Х. „как стоят нещата”. Също така
не е в противоречие и онази част от показанията му, в която Х. заявява, че е
потърсил К., но е налице такова по отношение на времето, през което е случило,
преди или след разпита на Х. и по чия инициатива, което е обсъдено по-долу.
Безспорно се установява, че К. и П.Х., заедно с братовчед си Ф.Х. са се
срещнали на 11.05.2015г. на бензиностанция „Шел” в ж.к. „Д.”, но е налице
противоречие относно това дали на срещата е присъствал подсъдимия, както и
относно съдържанието на проведения разговор.
Всички доказателствени средства са еднопосочни по отношение на
обстоятелството, че на 19.05.2017г., К. и Х. са се срещнали на бензиностанция
„Шел” на бул. ”Христофор Колумб” в гр. София, както и, че в автомобила на К. са
намерени и са иззети четири броя обяснения и сумата от 2 000.00 лева,
която Х. предал на К., но са в противоречие по отношение на това, кой от
двамата е предоставил на другия иззетите обяснения, както дали тази сума е била
поискана от подсъдимия или предлагана от Х..
По категоричен начин се установява от всички доказателствени източници, че
подсъдимият е докосвал иззетите от автомобила на К. обяснения, но е налице
противоречие по отношение на начинът по който се е случило това.
Както бе посочено по-горе, съществените
противоречия в доказателствените източници са относно осъществяването на
изпълнително деяние. Застъпената от свидетеля Б.К. версия в показанията му
дадени в хода на съдебното следствие е ориентирана изцяло към установяване на
предлагане на „подкуп” на подсъдимия от страна на свидетеля П.Х., за да подмени
дадени вече от Х. обяснения по прокурорска преписка № 4743/2014г. по описа на
СОП, изготвени от Х. и предоставени от него на К., за да бъде изпратена
преписката в гр. Гоце Делчев, където същият разполагал с възможност да предотврати
наказателно преследване срещу него. Ориентирана е и към установяване липсата на
каквито и да било действия от страна на подсъдимия по приемане на отправените
от Х., чрез К., предложения. Тази версия е подкрепена от показанията на П.Х.,
но само в частта относно желанието на последния да бъдат подменени дадените
вече от него обяснения, с цел преписката да бъде изпратена в гр. Гоце Делчев.
Противостояща е информацията, съдържаща се в показанията на свидетеля К., дадени в хода на
досъдебното производство, подкрепени от показанията на П.Х. и Ф.Х., в които заявяват, че се състояла
среща между подсъдимия и П.Х. в негово присъствие на бензиностанция „Шел”, както и че подсъдимият е поискал 2 300.00 лева.
Противоположна на описаната е
изложената от свидетеля П.Х. версия относно липсата на извършено престъпление
от страна на подсъдимия, според която подсъдимият е поискал сумата от
3 000.00 лева, чрез посредничеството на Б.К., за да подмени обясненията
му, дадени по преписката, с такива, които отговаряли на действително заявеното
от него при разпита. По отношение на факта дали заявеното от него при даването
обяснения пред подсъдимия, а именно, че вещите, предмет на прокурорска преписка
№ 4743/2014г. по описа на СОП са били превозени през ГКПП „Илинден”, е
отговаряло на действителността, по делото са събрани противоречиви
доказателства – обясненията, дадени от него пред подсъдимия и тези, дадени
преди това, в хода на проверката, провеждана в гр. Гоце Делчев.
Предвид така констатираните
противоречия в показанията на свидетелите П.Х. и Б.К., както между тях, така и
с останалите доказателствени източници, следва да бъдат обсъдени с оглед на
вътрешната им убедителност, изводима от логичността и последователността им, и
с оглед на тяхната подкрепеност от останалия доказателствен материал, и
несъмнено установените в случая факти.
При извършване на доказателствения
анализ и преценка достоверността на показанията на свидетеля П.Х., съдът
отчете, че същият е дал първите си показания в настоящото производство на
19.05.2015г., когато все още е провеждана проверка по образуваната срещу него прокурорска
преписка № 4743/2014г. по описа на СОП. Предвид това съдът отчете безспорно
установен по делото личен интерес да избегне провеждане на наказателно
преследване по цитираната прокурорска преписка в ОД-МВР-София. Това обяснява
противоречието между дадените от него показания в настоящето дело и поддържани
в хода на цялото наказателно производство от една страна, и от друга – тези
дадени в хода на проверката по ЗМ № 21/2014г. по описа на ГПУ гр. Гоце Делчев, изразяващо
се в твърдяното от него обстоятелство през кой ГКПП на страната е превозил
вещите, предмет на проверката. Следва да се отбележи, че отговорът на този
въпрос не е съществен за изясняване обстоятелствата, касаещи предмета на доказване
по настоящето дело, доколкото от значение е единствено факта, дали заявеното от
Х. пред подсъдимия, при даване на обяснения, е било коректно отразено от
последния, а не дали отговаря на действителността. Интересът му да избегне
провеждането на наказателно преследване в гр. София, би могъл да го мотивира да
бъде недобросъвестен, тенденциозен и необективен при свидетелстването си
относно този факт, но това обаче не е основание за безкритично отхвърляне на
показанията му в тяхната цялост. В случаи на възможна заинтересованост за съда
възниква задължението да прецени внимателно и задълбочено съответните доказателствени
средства в контекста на показанията на останалите свидетели, на другите
обективни доказателства по делото, на собствената им логичност и вътрешна
убедителност, на непосредствените впечатления
на решаващия орган при събирането им.
Именно съобразявайки тези критерии, съдът даде вяра на показанията на П.Х.
по отношение на включените в предмета на доказване по делото обстоятелства.
Извън констатираното противоречие на показанията на свидетеля П.Х. с
писмените доказателства – обяснения, дадени по ЗМ № 21/2014г. по описа на ГПУ
гр. Гоце Делчев, относно въпроса, през кой ГКПП е превозил вещите предмет на
преписката, по отношение на включените в предмета на доказване по делото
обстоятелства, съдът констатира несъответствие на показанията на този свидетел единствено
с показанията на свидетеля Б.К., дадени в хода на съдебното следствие.
Показанията на свидетеля К., дадени в съдебната фаза, са в противоречие не само
с тези на Х., но и с всички останали доказателствени източници, вкл. и с показанията
му от досъдебното производство. Съдът
намери за достоверни именно показанията на свидетеля Б.дадени в досъдебната
фаза на процеса, като съответстващи с всички останали доказателства, събрани по
делото. Освен това, внимателно обсъди показанията на К., като отчете факторите,
които могат да имат влияние върху неговата обективност и безпристрастност, а
именно близките му отношения с подсъдимия, датиращи от времето, когато са били
колеги в системата на МВР.
Извършвайки посочения анализ за
достоверност на противоречивите способи за събиране на доказателства, съдът
прие за съответни на обективната истина показанията на свидетеля Б.К., дадени в
хода на досъдебното производство, респ. не кредитира тези, дадени от него в
съдебната фаза на процеса.
Индиция за достоверността на
тези показания е качествената характеристика на източника на доказателства, тъй
като между свидетеля и подсъдимия към момента на деянието и към момента на
провеждане на разпита, не са съществували влошени взаимоотношения. Също така не
са установени данни за оказван натиск от органи и институции, мотивиращ го за
тенденциозно спрямо подсъдимия свидетелстване, поради което и излагането на
уличаващи подсъдимия факти от страна К. не може да бъде обяснено по друг начин
извън установяването на обективната истина по делото. Следва да се отбележи, че
при проведения в хода съдебното следствие разпит свидетелят обяснява
противоречията в показанията при отделните разпити именно с оказан натиск от страна
на разследващия орган. Налице е обаче противоречие в твърденията на свидетеля,
като един път заявява, че показанията му от досъдебното производство са били
подготвени предварително, като разследващият орган е имал предварителна
информация относно всички отразени в тях факти, а след това заявява, че са
изготвени в негово присъствие. Предвид липсата на обективни данни в подкрепа на
твърденията за недобросъвестно провеждане на това процесуално следствено
действие от страна на разследващия орган, както и обстоятелството, че
изложените от този свидетел в съдебната фаза факти, касаещи предмета на делото,
са в противоречие с всички останали доказателствени източници, съдът намира
показанията му в тази фаза на процеса за недостоверни и в тази им част.
На следващо място, в показанията на свидетеля Б.К.,
дадени в досъдебното производство, не
личи явна тенденциозност по отношение на поведението на подсъдимия, тъй като
свидетелят не омаловажава собствените си действия с оглед на тяхната противоправност.
Напротив, сочи активността си в осъществяване на корупционно престъпление, участвайки
в качеството на посредник, което също е основание да се счетат показанията му
за отговарящи на обективната действителност.
Най-значимото при преценката на
правдивостта на показанията на К., дадени в двете фази на процеса, е
подкрепеността им от другите събрани по делото доказателства.
Показанията на свидетеля Б.К., дадени в досъдебното производство, се
подкрепят от показанията на свидетелите П.Х. и Ф.Х., справката от мобилния
оператор МТел, от заключението на компютърно-техническата експертиза и от
заключението на дактилоскопната експертиза. Също така срещат категорична
подкрепа в събраните, чрез използване на СРС-ва, писмени веществени
доказателствени средства. Същите, сами по себе си, не са пълноценен
доказателствен източник, който да е достатъчен за постановяване на осъдителна
присъда, но когато убедително кореспондират с дадените в досъдебното
производство показания на свидетеля Б.К., на показанията на свидетеля П.Х.,
както и на други доказателства, с косвено значение, е допустимо да бъдат
надеждна доказателствена основа за установяване на обективната истина по
делото.
Следва да се отбележи, че СРС-ва
по настоящето наказателно производство са използвани след издаване на
съответните разрешения, поради което съдът счете, че събраната по този начин информация съдържа годни доказателства, които е
допустимо да участват при формиране на вътрешното убеждение на съда по
отношение на главния факт.
На следващо място
съдът счита ВДС, изготвени чрез използване на СРС-ва, както и протоколите,
възпроизвеждащи съдържанието им, за достоверни доказателствени източници, като
съдържащите се в тях обстоятелства, свързани с
главния факт, прие за пълноценно и надеждно установени.
Отчитайки законосъобразността на
използваните в настоящето производство СРС-ва съдът счете за достоверни
показанията на свидетеля Б.К., дадени в хода на досъдебното производство, които
напълно се покриват с данните, получени при използваните СРС-ва, респ. не цени
показанията му от съдебната фаза, в които поддържа, че подсъдимият не е имал
никакво участие при изготвянето на иззетите от автомобила му „обяснения”, че
същите са му били предоставени от П.Х. на проведената между тях среща на
19.05.2015г., както и, че подсъдимият не е поискал пари за подмяната им с вече
приложените по преписка № 4743/2014г. такива.
Съдът намира за необходимо да
отбележи, че протоколите за изготвяне на ВДС от прилагане на
СРС-ва отразяващи проведените между К. и Х. телефонни разговори
и срещата им на 19.05.2015г., установяват
обективно изречените думи от участвалите в тях лица и последователността на
репликите им по несъмнен начин, който изключва възможност за интерпретирането им. Анализът на проведените телефонни разговори между двамата
свидетели налага извода, че не Х. е предлагал „почерпка” на подсъдимия, за да подмени обясненията му по преписката, а подсъдимият е
поискал сумата от три хиляди лева, за да ги изготви и приложи. За да се обоснове този извод не е необходимо да се възпроизвеждат в
цялост изготвените протоколи за ВДС от използване на СРС-ва, а само да се акцентира, че твърденията на К. в съдебната фаза се оборват
несъмнено от проведените между него и Х. комуникации. От протоколите за ВДС се установява, че в един от
телефонните разговори Х. попитал К. дали ще му съдейства да се намали размера
на сумата от 3 000.00 лева и К. поел ангажимент да разговаря с подсъдимия. По-късно, в друг телефонен разговор К. казал на Х. следното: „ Е са ме
заболя главата от него – тоя, да го еба и дърдорко. Значи последно му кажи,
вика: две и триста, ако иска утре да ти ги донесе и понеделник да го приключвам…”.
Освен това, при проведената между двамата свидетели среща на 19.05.2015г., след
като К. разбрал от Х., че последния е осигурил само 2 000.00 лева му казал
„.значи, от три бона ти направиха голяма отстъпка, да знаеш.”. Предвид
безспорно установените изречени думи от двамата свидетели еднозначно се налага
извода, че подсъдимият е поискал сумата от 3 000.00 лева, а Х. не е
предлагал „почерка”, още повече, че житейски нелогично е да се прави „отстъпка”
на „почерпка”.
Показанията на Б.К. от
досъдебното производство кореспондират и със заключението на
компютърно-техническата експертиза. В тях К. заявява, че на 18.05.2015г., след
като разговарял около 16.00 часа с П.Х., позвънил на подсъдимия и го уведоми за
разговора му с Х., както и, че между
него и подсъдимия е била осъществена среща, на която подсъдимият му е дал
„обясненията”, които на 19.05.2015г. били иззети от автомобила му. От
заключението на компютърно-техническата експертиза се установява, че на 18.05.2015г.,
в интервала от време между 15.49 часа до 16.25 часа, през потребителския профил
на потребител N.G. са отваряни файлове от външни
носители – KINGSTON И DATA на служебния компютър на
подсъдимия, с наименования: обяснение_А.Слонски Бивни.doc.ink от външно устройство KINGSTON F:, обяснение_М.П.Слонски Бивни.doc.ink от външно устройство DATA Z:, обяснение_Н.Слонски Бивни.doc.ink от външно устройство KINGSTON F:, обяснение_П.Х._Слонски Бивни.doc.ink от външно устройство DATA Z: и обяснение_П.Х._Слонски Бивни.doc.ink от външно устройство KINGSTON F:. Освен това, от приложените
по делото писмени доказателства се установява, че съдържанието на приложените
по иззетата от кабинета на подсъдимия преписка № 4743/2014г. по описа на СОП и
иззетите от автомобила на К. „обяснения на П.Х.” се различават единствено в
частта, касаеща уточняването на ГКПП, през който са превозени вещите, предмет
на проверката, и лицето, което ги е превозило. В приложените по иззетата
преписка обяснения, е отразено, че П.Х. е заявил, че не помни и не знае кога и
по какъв начин са внесени в страната тези вещи, а в иззетите от автомобила на К.
обяснения е отразено, че Х. е внесъл вещите, превозвайки ги през ГКПП „Илинден”.
В останалата част обясненията са напълно идентични. Не е установено по делото
свидетелят П.Х. да е разполагал с копие от обясненията, които е дал пред
подсъдимия в кабинета му, така че да може да изготви други, различаващи се само
в исканата от него част, а в останалата да са напълно идентични.
От заключението на дактилоскопната експертиза се установява, че по иззетите
от автомобила на К. обяснения са открити множество дактилоскопни следи,
идентични с дактилоскопните отпечатъци от палците на дясната и лявата ръка на
подсъдимия и само една, която към момента изготвяне на заключението, не е
установено да е идентична с дактилоскопните отпечатъци на подсъдимия Г., Б.К. и
П.Х.. В съдебно заседание вещото лице уточнява, че след изготвянето на
експертизата са били изпратени отпечатъци на Ю.Х., които били с по-добро
качеството от тези в НИКК-МВР, които били изследвани и се установило, че е на Ю.Х..
По отношение на посоченото от експерта лице, съдът счита, че е вещото лице е
допуснало грешка в собственото име, като е имал предвид лицето П.Х., доколкото
от изготвената експертиза се установява, че дактилоскопните следи са сравнявани
само с дактилоскопните отпечатъци на подсъдимия Г., Б.К. и П.Х.. Житейски
логично и обяснимо е, множеството дактилоскопни следи да са оставени именно от
лицето, което ги е разпечатало, свързало част от тях с телбот и поставило в
плика, така както са предадени на Б.К..
Предвид заключенията на цитираните
експертизи и съвкупният анализ на показанията на Б.К., дадени в хода съдебното
следствие с всички останали събрани по делото доказателства, води до извод за
тяхната неубедителност, недостоверност и изолираност, поради което и съдът ги
прие единствено за израз на защита на подсъдимия.
Ето защо и след анализ въз основа на
вътрешната убедителност, качествена характеристика и подкрепеността им от
останалия събран по делото доказателствен материал, съдът счете показанията на
свидетелите Б.К., дадени в досъдебното производство, и на П.Х., за достоверни и
съответни на обективната истина.
За
да възприеме изложената по-горе фактическа обстановка съдът обсъди
доказателствата, имащи връзка с предмета на делото.
От правна страна:
При
така приетата фактическа обстановка съдът счете, че подсъдимият Н.Г.Г. е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъпление по чл.302, т.1, вр.
чл.301, ал.1 от НК.
От обективна страна, в периода от 11.05.2015г.
до 19.05.2015г., в гр. София, в качеството си на полицейски орган, разузнавач IV степен в ОД на МВР
- София, в група „Противодействие на престъпления във финансово-кредитната система” на сектор „Противодействие на икономическата
престъпност” към отдел „Криминална полиция”, със специфично
наименование на длъжността „инспектор”, поискал дар – парична сума, която не му
се следва – в размер на 3 000.00 лева, за да извърши действия по служба
във връзка с правомощията му по чл.8 от ЗМВР – да съдейства спрямо П.Ю.Х. да
бъде прекратена преписка № 22927/2014г. по описа на ОДМВР – София, пр. пр. №
4743/2014г. по описа на СОП, по водена проверка за престъпление по чл.242, ал.1
от НК, като му обещал, че срещу получената сума може да изпрати преписката в
гр. Гоце Делчев или да подмени вече дадени от Х. обяснения.
Пасивният
подкуп по смисъла на чл. 301-302 от НК е типично „корупционно престъпление“.
Характерно за тези престъпления е наличието на злоупотреба с власт или
нарушение на служебните задължения с цел лично облагодетелстване, за сметка
интересите на обществото. При тези престъпления извършването на правомерно
действие по служба може да се постави в зависимост от получаването на
определена облага или дар. Поведението на тези лица не съответства на
задълженията, произтичащи от техния статут и на правилата установени за тяхната
работа. То е насочено към придобиване на неследваща се, противоправна облага,
което характеризира техните деяния като такива с користен мотив. Като вид
корупционно престъпление „пасивният подкуп“ е носител на всички тези
характеристики. Те са налице и в настоящия случай.
На първо
място, подсъдимият Н.Г. е субект на престъплението по чл. 302, т.1, вр. с чл.
301, ал.1 от НК, тъй като по време на извършване на деянието, с оглед правата и
задълженията, които са му били възложени, е действал в качеството на длъжностно
лице по смисъла на чл. 93, ал.1, т.1, „а“ от НК. Налице е квалифицираният
състав на чл.302, т.1 от НК, тъй като подсъдимият е Н.Г. е бил полицейски орган - разузнавач IV степен в ОД на МВР - София, в група „Противодействие на престъпления във финансово-кредитната система” на сектор „Противодействие на икономическата
престъпност” към
отдел „Криминална полиция”, със специфично наименование на длъжността
„инспектор”.
При изследване на елементите от правната
страна на извършеното от подсъдимия Н. Георгиевв,
съдът обсъди внимателно наличието следните признаци,
характерни за всички корупционни престъпления: 1. искането или приемането на
облага, 2. от какъвто и да е характер, която не се следва, т.е. не би била
получена при нормално упражняване на властническите правомощия и 3. която се дава заради точно определен начин на
упражняване на тези правомощия в интерес на даващия облагата.
Подсъдимият Н.Г.
е осъществил формата на
изпълнителното деяние по чл. 301, ал. 1 от НК - поискал дар, като с активното
си поведение и с изискуемата от закона изходяща от него
инициатива, е изразил желанието си да получи дар - парична сума в размер на 3 000.00 лева. В случая, неследващият се дар е
пари – всеобщ стойностен еквивалент, поради което имущественият характер на
същия е безспорно установен.
На следващо място, по делото категорично се установи пряката връзка между поискания от подсъдимия дар, от една страна и неговата служебна дейност, от друга, и в двете изискуеми от наказателния закон насоки, а именно дарът да не се следва на подсъдимия и същият да го е поискал за да извърши действие по служба – да съдейства спрямо П.Ю.Х. да
бъде прекратена преписка № 22927/2014г. по описа на ОДМВР – София, пр. пр. №
4743/2014г. по описа на СОП, по водена проверка за престъпление по чл.242, ал.1
от НК, като му обещал, че срещу получената сума може да изпрати преписката в
гр. Гоце Делчев или да подмени вече дадени от Х. обяснения. Несъмнено доказано
е, че подсъдимият е поискал дар в размер на 3 000.00 лева за да извърши
действия във връзка с разследващите си функции, които да допринесат за
осуетяването на наказателното производство, чрез изпращане на преписката в гр.
Гоце Делчев, като обстоятелството дали след изпращането й е щяла да бъде
прекратена е ирелевантно. Конкретното действие за постигане на целения резултат
/изпращането на преписката в гр. Гоце Делчев/, а именно подмяната на
„обясненията”, е било уговорено между подсъдимия и Х. на проведената между тях
среща на 11.05.2015г. Това действие е правомерно, доколкото безспорно се
установи, че първоначалните обясненията не са отразявали коректно заявеното от Х.
и е следвало да бъдат подменени с обяснения, съдържащи действително заявеното
от него. В настоящия случай неследващата се облага е поискана косвено от
подсъдимия, което обаче не променя ролята на участващите в уговорката лица.
Свидетелят Б.К. само фактически предава волята на двете страни. Той прави
волеизявление не за себе си, не от свое име, а от името на подсъдимия.
Съдът намира за необходимо да отбележи, че в
конкретния случай не е налице провокация към подкуп, т.е., че е налице
хипотезата на чл. 307 от НК. Не може да се приеме, че свидетелят П.Х. е
провокирал подсъдимия да приеме дар. Не са налице доказателства, че с
действията си П.Х. преднамерено е създал обстановка или условия, за да
предизвика получаване на подкуп с цел да навреди на подсъдимия. Безспорно се
установи от всички доказателствени източници, че инициатор на разговорите и
срещите между двамата е бил подсъдимият, поради което не би могло изобщо да се
приеме, че в случая става въпрос за провокация към подкуп.
Подсъдимият Н.Г. е
осъществил деянието с пряк умисъл. Съдържанието на тази форма на вината се
доказва посредством изясняване на характера и последователността на
изпълнителната му дейност. За съда няма съмнение, че подсъдимият е притежавал
интелектуалния и волеви капацитет за коректно възприемане на всички елементи от
действителността, свързани с предмета на настоящето наказателно дело, както и
на собственото си поведение, и ясно е осъзнавал значението на последното за
накърняване на обществените отношения, гарантиращи правилното осъществяване на разследването
като дейност на държавно управление, също така е съзнавал и неправомерността на
поведението си. Професионалните му знания, по-конкретно наказателноправният
профил на професионалната му дейност, предполагащи ясно съзнание за
незаконността на извършването, в още по-голяма степен са убедителни, че
подсъдимият е съзнавал общественоопасния характер на извършеното, но в същото
време пряко е целял неправомерното си обогатяване.
По
изложените съображения съдът призна подсъдимия Н.Г. за виновен в извършване на престъпление
по чл. 302, т. 1, вр. чл. 301, ал. 1 от НК.
По вида и размера на наказанията:
За извършеното от подсъдимия Н. Г.
престъпление, предвиденото в чл. 302 от НК са предвидени наказания „лишаване от
свобода” от три до десет години, „глоба” до 20 000лв. и „лишаване от права” по
чл. 37, ал. 1, т. 6 и т. 7 от НК.
При индивидуализация на наказанието,
преценявайки наличието на смекчаващи обстоятелства, съдът възприе за такова
необремененото съдебно минало на подсъдимия и не отчете отегчаващи такива.
Независимо
от липсата на отегчаващи обстоятелства, настоящият съдебен състав прецени, че
не са налице предпоставките за приложението на чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК, предвид
липсата на многобройни или изключителни такива, а от друга страна - с оглед
степента на обществена опасност на конкретното деяние - и най-лекото предвидено
в разпоредбата на чл. 302 от НК наказание, не се явява несъразмерно тежко.
В този
аспект и невисоката обществена опасност на дееца съдът прие, че наказание в
размер на минимално предвидения в закона ще съдейства оптимално, както за
поправянето на дееца, така и за постигане на останалите цели на наказанието.
Съдът счете за съответни на престъплението кумулативно предвидените наказания
„лишаване от свобода”, чийто размер определи на срок от ТРИ ГОДИНИ, „глоба” в
размер на 3000 /три хиляди/ лева.
Съдът прецени като несъвместими с характера
на извършеното корупционно престъпление заемането на длъжност в системата на
МВР от подсъдимия Н.Г., поради което го лиши от право да заема такава длъжност
в органите на МВР за срок от ТРИ ГОДИНИ.
Съдът счете, че в такъв размер наказанията са справедливи, съответстват
на моралната укоримост на престъплението, на специфичните обстоятелства, при
които е било извършено, на личностовите качества на дееца.
Съдът
отложи изпълнението на наложеното наказание „лишаване от свобода” за срок от
пет години, тъй като намери, че са налице предпоставките на чл.66, ал.1 от НК,
а именно – наложеното наказание „лишаване от свобода” е за срок от три години,
подсъдимият не е осъждан и за постигане целите на наказанието и за поправянето му
не се налага да го изтърпи ефективно. В конкретния случай съдът счете също, че така
определеното комплексно наказание е достатъчно да изпълни както превъзпитателна
и поправителна функции спрямо подсъдимия Н.Г., така и да служи като
предупреждение и да има превантивен ефект върху останалите членове на
обществото.
По разноските
и веществените доказателства:
С оглед изхода на делото и на основание
чл. 189, ал. 3 от НПК, подсъдимият Н.Г. бе осъден да заплати в полза на бюджета
на държавата направените по делото разноски 497.64, в полза на ВСС сумата
от 110.00 лева и сумата от 10.00 лева за служебно издаване на два броя
изпълнителен лист.
При това
положение и тъй като предметът на престъплението е осигурен от П.Х., подсъдимият
Н.Г. бе осъден да заплати в полза на държавата сумата от 3 000.00 лева,
представляваща неговата равностойност на основание чл. 307а, вр. чл. 302, ал.
1, т. 1 и т. 4, вр. чл. 301, ал. 1 от НК.
По
изложените съображения съдът постанови присъдата си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: