РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ПЛОВДИВ
Р Е Ш Е
Н И Е
№ 2287
гр. Пловдив, 14.12.2023год.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, в
публично съдебно заседание на двадесет и втори ноември две хиляди двадесет и
трета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИАНА МИХАЙЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕЛИЧКА
ГЕОРГИЕВА
СВЕТОМИР
БАБАКОВ
при секретаря РОЗАЛИЯ ПЕТРОВА и участието на прокурора ТОДОР
ПАВЛОВ,
като разгледа
докладваното от председателя МАРИАНА
МИХАЙЛОВА касационно АНД № 2223 по описа за 2023 год., за
да се произнесе взе предвид следното:
І. За
характера на производството, жалбата и становищата на страните :
1.Производството е по реда на Глава
Дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс, във връзка с чл.63в от
Закона за административните нарушения и наказания и Глава Дванадесета от
Административнопроцесуалния кодекс, във връзка с чл.63г от Закона за
административните нарушения и наказания.
2.
Образувано е по
касационна жалба, предявена от АГЕНЦИЯ „ПЪТНА ИНФРАСТРУКТУРА“ НАЦИОНАЛНО ТОЛ
УПРАВЛЕНИЕ, против Решение № 422/09.03.2023г., постановено по АНД №
6040/2022г., по описа на Районен съд Пловдив, с което е отменено Наказателно
постановление №BG10042022/5800/P8- 674/03.10.2022 г. издадена от Директора на
Национално Тол Управление /НТУ/ към Агенция ,,Пътна инфраструктура“ /АПИ/ гр.
София, с което на В.В.Н. е било наложено административно наказание ,,глоба‘‘ в
размер 1 800 лева за извършено от него нарушение по чл. 10, ал. 1, т. 2 от
Закона за пътищата.
Релевираните касационни основания се субсумират
в доводите, че атакуваният съдебен акт е незаконосъобразен. Сочи се, че
неправилно първоинстанционният съд е приел, че в хода на административното
производство е допуснато съществено нарушение на производствените правила,
изразяващо се в липса на безспорни доказателства относно установяване на
авторството на деянието. В тази връзка се сочи, че от страна на нарушителя не
са били направени възражения, както и че след съставяне и връчване на АУАН, не
следва наказващия орган да доказва кой е нарушител, защото той е посочен от
актосъставителя, а нарушителят ще доказва, че не е такъв. Иска се
първоинстанционното решение да бъде отменено, като бъде потвърдено
наказателното постановление. Претендира се присъждане на сторените разноски. Прави се възражение за прекомерност
на адвокатското възнаграждение. По отношение на депозираната частна жалба се
излагат доводи за неоснователност на същата в представено по делото писмено
становище.
3. Ответникът по касационната жалба – В.В.Н.
оспорва касационната жалба чрез процесуалния представител адв. А., като счита жалбата за неоснователна,
а решението на ПРС за правилно и законосъобразно по изложени доводи в отговора
на касационната жалба. Претендират се разноски.
4. По делото е постъпила частна жалба от
В.В.Н., ЕГН **********, чрез процесуалния си представител адв. Л., със съдебен адрес и адрес за
кореспонденция: с. Казичене, ул. „Цар Борис III" № 29, против Определение №
408/19.05.2023г. по АНД № 6040/2022г. на ПРС, с което е оставена без уважение
молба с вх. № 38197/25.04.2023 г., депозирана от адв. К.А., в качеството й на
процесуален представител на В.Н. с искане за изменение в частта за разноските
на Решение № 422/09.02.2023 г., постановено по АНД № 6040/2022 г. по описа на Районен
съд-Пловдив, 26 н.с.
Поддържаните основания се субсумират в
твърдението, че атакуваният съдебен акт е постановен в нарушение на закона, при
допуснато съществено нарушение на процесуалните правила и е необосновано.
Претендира се
отмяна на обжалваното определение, съответно и присъждане на сторените разноски
по а.н.д № 6040/2022г. по описа на Районен съд Пловдив.
5.
Ответникът по частната жалба – Директор на Национално тол управление към
Агенция „Пътна инфраструктура“, чрез процесуалния си представител юрисконсулт И.
В. оспорва основателността на частната жалба по съображения, изложени в
депозиран по делото писмен отговор.
6.
Участвалият по делото
прокурор, представител на Окръжна прокуратура гр. Пловдив, дава заключение, че
жалбите санеоснователни и като такива следва да бъдат оставени без уважение.
ІІ. По касационната жалба срещу Решение № 442 от 09.03.2023г. на Районен съд Пловдив,
постановеното по а.н.д. № 6040 по описа на същия съд за 2022 г.
За допустимостта:
7. Касационната жалба е подадена в
рамките на предвидения за това преклузивен срок и при наличието на правен
интерес. При това положение същата се явява процесуално ДОПУСТИМА.
За
фактите :
8. В.В.Н. е бил санкциониран за това, че
на 10.04.2022г. в 11:59 часа в направление излизане от територията на Република
България на граничен контролно-пропускателен пункт Кулата, било пристигнало
пътно превозно средство с рег. № *** - влекач ДАФ *** с обща техническа
допустима максимална маса - над 12 тона, което било управлявано от Н.. След
извършена на проверка от страна на контролните органи било установено, че на
28.03.2022 г. в 15:08 часа, горепосоченото ППС с рег. № ***, попада в
категорията на ППС за което е дължима, но не е заплатена такса по чл. 10, ал.
1, т. 2 от Закона за пътищата. Цитираното превозно средство било засечено на
28.03.2022 г. в 15:08 часа по път № А-1, км 118+599, включен в обхвата на
платената пътна мрежа, като за посоченото ППС не е заплатена дължимата такса,
съгласно чл. 10, ал. 1, т. 2 от Закона за пътищата.
7. В хода на съдебното
следствие е била разпитана актосъставителката А. Т., която е обяснила метода си
на работа, а именно когато едно превозно средство пристигне на граничния пункт,
в отдел „Гранични такси“ се извършвала проверка на превозното средство, когато
са в посока изход от страната. Съответно при самата регистрация, обработка в
системата на Пътни такси, ако някъде е възникнало нарушение по пътната мрежа то
се видеолизирало, като светило в червено. Съответно единственият начин да се
продължи обработката на превозното средство била или да бъде заплатен пълния
размер на пътната таксата или да бъде съставен акт като се заплати максимален
тол по категория на превозното средство. С това обработката завършвала. От този
момент нататък актосъставителката нямала абсолютно никакво място, в което да
пише или да посочи каквато и да е конкретика по въпросните нарушения, защото не
била запозната с тях. Всичко било автоматично в системата, единственото което
се виждало било при финализиране при извършване на плащането, се представяло
документ за платената такса тол и с нея се разпечатвал акта. Не било в нейната
компетенция да издава електронен фиш. Когато имало липса на заплатена тол
такса, ако имало електронен фиш, се издавала тогава, когато превозното средство
не напускало територията на страната. При излизане от територията на Република
България се извършвало проверка и светило в червено. На 28.03.2022 г., на този ден не знаела кой е
управлявал този влекач. При самата регистрацията лицето, което е в момента при
тях, представяло регистрационен талон за МПС и документ за самоличност, които
се сканирали и тази информация вече била в системата. Към момента на извършване
на нарушението не се знаело кое лице действително е управлявало. Също така не
се знаело дали има или няма нарушение, като това се виждало в края на
обработката. Не било ясно кое е лицето кое е управлявало. Мястото на извършване
на нарушението излизало автоматично от системата. АУАН автоматично се генерирал
в системата. Това, което е отразено в акта, системата е разпечатала това и
съответно това актосъставителката разписала. Поддържала акта, дотолкова това,
което системата разпечатва, това разписвала.
Съдът е кредитирал събраните по делото писмени доказателства,
като е посочил, че от представеното копие от свидетелство за регистрация част I
е установява, че процесното ППС с рег. № *** е било собственост на ,,Е.-М‘‘
ЕООД. От представените два броя снимки, а също така и извадка от Тол системата
се установява, че към 28.03.2022 г. за ППС с рег. № *** не е имало заплатена
дължимата пътна такса в 05:27 часа.
9. С
обжалваното пред настоящата инстанция решение, първоинстанционният съд е отменил
процесното
наказателно постановление.
За да
постанови посочения резултат районният съд е приел, че никъде в АУАН и НП не е
посочено, че към 28.03.2022 г. процесното ППС е било управлявано от В.Н. и че
същият е имал качеството водач, което според ПРС се явява и непълно описание на нарушението.
Също така е прието, че не е установено и, че това ППС в действителност е било
управлявано от Н.. Съдът се е позовал на показанията на актосъставителката,
която е посочила, че данните на шофьора и документите на ППС се вкарвали в
системата и ако имало извършено нарушение, актът излизал готов, като тя
единствено го разпечатвала и връчвала на шофьора.
Въззивният
съд е посочил още, че от удостоверение за регистрация част I не се установява и
В. Н. да е собственик на ППС с рег. № *** и същият да може да носи
административно-наказателна отговорност за извършеното на 28.03.2022г. деяние.
Формиран
е извод, че обжалваното наказателно постановление следва да се отмени,
доколкото е налице непълно описание на нарушението, тъй като не е посочено, че
на 28.03.2022 г. В.Н. е бил водач на ППС с рег. № ***, а също така не се
установява и той да е управлявал това ППС.
За
правото :
10.
Решението е правилно. Като
е стигнал до изводи за незаконосъобразност на наказателното постановление районният
съд е постановил правилен – обоснован и законосъобразен съдебен акт. В
решението са изложени подробни и задълбочени мотиви относно незаконосъобразността
на наказателното постановление. Фактите по делото са обсъдени по отделно и в
тяхната съвкупност. Съобразени са в пълнота събраните гласни и писмени
доказателства по делото.
Въз основа на правилно установената фактическа
обстановка, са направени законосъобразни изводи относно приложението както на
материалния, така и на процесуалния закон.
Фактическите констатации и правните изводи
формирани от първостепенния съд се споделят напълно от настоящата инстанция. Мотивите
на решението са изключително подробни и на основание чл. 221, ал. 2,
предложение последно АПК не е необходимо да бъдат повтаряни.
11. Съставеният АУАН и издаденото НП, в
случая не са съобразени с изискванията на чл.42, ал.1, т.4 и чл.57, ал.1, т.5
от ЗАНН. В случая касационната инстанция се солидаризира изцяло с изводите на
първоинстанционния съд за допуснати съществени нарушения на процесуалните
правила. Неспазването на така установените нормативни изисквания, без всякакво
съмнение има за последица постановен при съществено нарушение на закона акт.
Съгласно чл. 139, ал. 7 от ЗДвП,
водачът на пътно превозно средство от категорията по чл. 10б, ал. 3 от Закона
за пътищата е длъжен преди движение по път, включен в обхвата на платената
пътна мрежа, да закупи маршрутна карта за участъците от платената пътна мрежа,
които ще ползва, или да изпълни съответните задължения за установяване на изминатото
разстояние и заплащане на дължимата такса по чл. 10, ал. 1, т. 2 от Закона за
пътищата, освен когато тези задължения са изпълнени от трето лице. От своя
страна чл. 10, ал. 1, т. 2 от ЗП гласи, че за преминаване по платената пътна
мрежа се въвежда смесена система за таксуване на различните категории пътни
превозни средства и такси на база време и на база изминато разстояние, като
такса за изминато разстояние - тол такса за пътни превозни средства по чл. 10б,
ал. 3; заплащането на ТОЛ таксата дава право на едно пътно превозно средство да
измине разстояние между две точки от съответния път или пътен участък, като
изминатото разстояние се изчислява въз основа на сбора на отделните тол
сегменти, в които съответното пътно превозно средство е навлязло, а дължимите
такси се определят въз основа на сбора на изчислените за съответните тол
сегменти такси; таксата за изминато разстояние се определя в зависимост от
техническите характеристики на пътя или пътния участък, от изминатото
разстояние, от категорията на пътното превозно средство, броя на осите и от
екологичните му характеристики и се определя за всеки отделен път или пътен
участък. Съгласно чл. 10б, ал. 3 от ЗП, тол таксата се заплаща от собственика
или ползвателя на пътното превозно средство за всички пътни превозни средства с
обща технически допустима максимална маса над 3, 5 тона, извън тези по чл. 10а,
ал. 9, като заплащането й дава право на пътното превозно средство, за което е
заплатена, да измине определено разстояние между две точки.
На
следващо място според разпоредбата на чл. 179, ал. 3а от ЗДвП водач, който
управлява пътно превозно средство от категорията по чл. 10б, ал. 3 от Закона за
пътищата по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, за което не са
изпълнени съответните задължения за установяване на изминатото разстояние,
съгласно изискванията на Закона за пътищата, за участъка от път, включен в
обхвата на платената пътна мрежа, който е започнал да ползва, или няма закупена
маршрутна карта за същата, съобразно категорията на пътното превозно средство,
се наказва с глоба в размер 1800 лв.
В
случая при извършена проверка от страна на контролните органи на 10.04.2022г. в
11:59 часа в направление излизане от територията на Република България на
граничен контролно-пропускателен пункт Кулата е установено, че било пристигнало
пътно превозно средство с рег. № *** - влекач ДАФ ***. с обща техническа
допустима максимална маса - над 12 тона, което било управлявано от В.Н.
След извършена на проверка от страна на
контролните органи било установено, че на 28.03.2022 г. в 15:08 часа,
горепосоченото ППС с рег. № *** попада в категорията на ППС за което е дължима,
но не е заплатена такса по чл. 10, ал. 1, т. 2 от Закона за пътищата.
Цитираното превозно средство било засечено на 28.03.2022 г. в 15:08 часа по път
№ А-1, км 118+599, включен в обхвата на платената пътна мрежа, като за
посоченото ППС не е заплатена дължимата такса, съгласно чл. 10, ал. 1, т. 2 от
Закона за пътищата.
Действително
В.Н. е притежавал качеството водач към
по-късна дата - 28.03.2022г., но не се установява, че именно на датата на
извършване на нарушението - 10.04.2022г. отново той е управлявал процесното
ППС, а посочените в НП разпоредби на чл. 139, ал. 7 от ЗДвП и чл. 179, ал. 3а
от ЗДвП се отнасят за водача на ППС от категорията по чл. 10б, ал. 3 от ЗП. В
съставения АУАН е отразено, че нарушението е установено чрез справка в
електронната система, както и че са събрани следните доказателства: снимков
материал за извършено нарушение Т. е. не са налице доказателства, че именно
наказаното лице е извършило вмененото му нарушение на 10.04.2022г., което води
до незаконосъобразност на оспореното НП.
Изложеното
до тук налага да се приеме, че касационната жалба е неоснователна на посочените
в нея основания, а обжалваното пред касационната инстанция решение на районния
съд е правилно и законосъобразно. При постановяването му не са допуснати
нарушения нито на материалния, нито на процесуалния закон, поради което и
същото като валидно, допустимо и правилно, следва да бъде оставено в сила от
настоящата инстанция.
III.
По частната жалба срещу Определение 408
от 19.05.2023г. на Районен съд Пловдив
постановеното по а.н.д. № 6040 по описа на същия съд за
2022 г.
12. С
обжалваното Определение №
408/19.05.2023г. по АНД № 6040/2022г. на ПРС е оставена без уважение молба с
вх. № 38197/25.04.2023 г., депозирана от адв. К.А., в качеството й на
процесуален представител на В.Н. с искане за изменение в частта за разноските
на Решение № 422/09.02.2023 г., постановено по АНД № 6040/2022 г. по описа на
районен съд-Пловдив, 26 н.с..
Съдът
е приел, че претенцията е неоснователна
и недоказана, тъй като претендираното от процесуалния представител адвокатско
възнаграждение е било заплатено от трето неучастващо по делото лице и при
евентуално възстановяване на разноските в полза на Н. би се стигнало до
неоснователно обогатяване на същия.
Обжалваното
определение е правилно. Пред ПРС е представено платежно нареждане за плащане на
сума в размер на 720 лв., но е видно, че тя е наредена от посочено в банковия
документ дружество, а не от жалбоподателя по делото. При това положение липсват
представени доказателства, от които да се направи категоричен извод за
осъществено от страна на жалбоподателя плащане в полза на адвоката му по
договора, поради което и искането за присъждане на разноски не може да бъде
уважено, тъй като, макар да е представен анекс към договора за правна помощ и
съдействие от 21.10.2022 г., не е доказан безспорно направеният разход за процесуално
представителство пред районния съд.
Съдът
подробно е обосновал и се е мотивирал защо е оставил без разглеждане молбата на
жалбоподателя за изменение в частта за разноските, а настоящата инстанция
напълно споделя тези доводи.
Предвид изложеното, съдът намира, че постановеното
определение в частта за разноските следва да бъде оставено в сила.
IV. За разноските:
13. С оглед изхода от спора, на основание чл. 63, ал. 3 и ал.
5 ЗАНН, във връзка с чл. 228 и чл. 143, ал. 1 АПК, на ответника се дължат
разноски за касационното производство, но са представени доказателства
единствено за разноски в размер на 600 лв., съставляващи заплатено адвокатско
възнаграждение в полза на адв. Л. за изготвяне на частна жалба и процесуално
представителство във връзка с новообразуваното ЧКАНД.
Заплатените
разноски във връзка с изготвяне на отговор на касационна жалба са заплатени от
„Е.-М“ ЕООД, а не от ответника по
касационната жалба В. Н.. При това в
случая липсват представени доказателства, от които да се направи
безпротиворечив извод за осъществено от страна на ответника по касационната
жалба В.В.Н. плащане в полза на адвоката му по договора, т.е. по никой начин не
се доказва, че страната е направила разноски.
Ето
защо искането като неоснователно, следва
да бъде оставено без уважение.
Водим
от горното, и на основание чл. 221, ал. 2, пр. 1 от АПК, във връзка с чл. 63в
от ЗАНН, Пловдивският административен съд, ХХХI – ви касационен състав
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 422/09.03.2023г., постановено
по АНД № 6040/2022г., по описа на Районен съд -Пловдив.
ОСТАВЯ В СИЛА Определение № 408/19.05.2023г. по
АНД № 6040/2022г. По описа на Районен съд гр. Пловдив.
ОСТАВЯ БЕЗ
УВАЖЕНИЕ претенцията на В.В.Н. за присъждане на разноски за
касационната инстанция.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и/или
протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
:
ЧЛЕНОВЕ : 1.
2.