№ 399
гр. София, 08.02.2023 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО XII ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в закрито
заседание на осми февруари през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Ани Захариева
Членове:Аделина И.а
Доротея Кехайова
като разгледа докладваното от Ани Захариева Въззивно частно наказателно
дело № 20231100600525 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по реда на чл. 243, ал. 7 НПК.
С определение от 05.01.2023 г., постановено по НЧД 14841 по описа за
2022 г. Софийски районен съд – Наказателно отделение, 136 състав, е
потвърдил постановление на СРП от 24.10.2022 г., за прекратяване на
наказателното производство по ДП № 5108/2021 г. по описа на СДВР,
пр.пр.690/2021 г. по описа на СРП, образувано и водено за престъпление по
чл. 209, ал. 1 от НК.
Срещу така постановеното определение на СРС е подадена частна
жалба от Д. И. И., чрез адв. И.Р. от САК. В жалбата се излагат подробни
съображения, че атакуваният съдебен акт е необоснован и неправилен, както
и че районният съд неправилно е тълкувал фактическата обстановка и
съответно е извел грешни правни изводи. Отправя се молба до съда да отмени
обжалвания съдебен акт и да върне делото на прокурора със задължителни
указания относно прилагането на закона.
Софийски градски съд, след като се запозна с доводите, изложени в
жалбата, както и с материалите по делото, и след като провери изцяло
правилността на атакувания съдебен акт, намира следното:
Жалбата е депозирана в съда в законоустановения седемдневен срок, от
активно легитимирано лице, поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество, същата е неоснователна, а обжалваното
първоинстанционно определение – законосъобразно и правилно.
С постановление от 14.04.2021 г. на СРП е образувано Досъдебно
производство №5108/2021г. по описа на СДВР за това, че в периода месец
юни 2020г.- месец юли 2020г в гр. София, с цел да бъде набавена имотна
1
облага, е възбудено заблуждение у Д. И., че ще му бъде извършена адвокатска
услуга и с това му е причинена имотна вреда- престъпление по чл.209,ал.1 от
НК.
С постановление от 24.10.2022г. на СРП е прекратено наказателното
производство, на основание чл. 243, ал. 1, т. 1, вр. чл. 24, ал. 1, т. 1 от НПК,
поради това, че деянието не съставлява престъпление. В мотивите си
прокурорът, след анализ на събраните в хода на досъдебното производство
доказателства и в съответствие с тях, е изложил фактическа обстановка, като
е направил изводи, че случаят касае договорни отношения между свидетелите
С. И. и Д. И. по Договор за правна защита и съдействие, сключен между
лицата, чието неизпълнение излиза извън наказателно правната сфера.
Недоволен от прокурорския акт е останал Д. И. И., който е обжалвал
постановление за прекратяване на наказателното производство пред
Софийски районен съд. С постъпилата жалба е направил искане до съда да
отмени обжалваното постановление и да върне делото на прокурора със
задължителни указания относно прилагането на закона. За разглеждане на
така депозираната жалба в СРС – НО е образувано НЧД № 20221110214841
по описа за 2022 г., разпределено на 136-и състав.
Със свое определение от 05.01.2023г., постановено по НЧД №
20221110214841 по описа за 2022 г. Софийски районен съд – Наказателно
отделение, 136 състав е потвърдил постановлението от 24.10.2022 г на
прокурора от СРП, за прекратяване на наказателното производство по ДП №
5108/2021г. по описа на СДВР, пр.пр.690/2021г. по описа на СРП, като
правилно и обосновано.
По жалба на Д. И. И., чрез процесуалния му представител срещу
горепосоченото определение е образувано настоящото въззивно
производство, за проверка на законосъобразността и правилността на
атакувания съдебен акт.
По делото безспорно е установено, че между жалбоподателя Д. И. и св.
адв. И. са възникнали облигационни отношения по силата на сключения
между тях договор за правна защита №840394 от 18.06.2020г. От справка на
Висш адвокатски съвет е видно, че към датата на сключване на договора за
правна помощ на адв. С. И. му било наложено дисциплинарно наказание
„Лишаване от право да упражнява адвокатска професия“ за срок от 9 месеца
за периода от 21.02.2020г. до 21.11.2020г. Макар и правилно да е приел
първоинстанционният съд, че липсват по делото доказателства, адв. И. да е
бил изрично уведомен за наложеното му от Дисциплинарния съд към САК
наказание, следва да бъде посочено, че същият е бил длъжен да се информира
по предвидения в ЗАдв. ред за наложеното му по ДД315/19 наказание.
Аргументи в тази насока са обстоятелствата, че решението по ДД315/19 е
било обявено, по реда на чл. 140, ал. 4 от ЗАдв. и публикувано в ДВ, съгласно
чл. 144, ал. 2 от ЗАдв. С обнародването му, то е станало публично известно,
вкл. и за адв. И., като презумпцията за известност на обявените чрез ДВ
актове, не може да се оборва.
Посоченото по-горе, обаче, не променя правилното приетото и в
2
съответствие с константната съдебна практика, становище на районния съд,
че по време на изтърпяване на наказание по чл. 134, ал. 1, т. 4 от ЗАдв.,
лишеният от право да упражнява адвокатска професия не е загубил
качеството си на адвокат, като правото му е преклудирано за срока на
наказанието и се възстановява с изтичането му. Това наказание не
освобождава наказаният адвокат от неговите задължения, за него не отпадат
забраните, ограниченията и изискванията, които ЗАдв. свързва с
упражняването на тази професия. От друга страна няма законова забрана
извършването на действия по чл. 24 от ЗАдв (визиращ обхвата на
адвокатската професия) да се извършват и от лица, които нямат качеството
адвокат, освен процесуално представителство, което попада в обхвата на
изключителната адвокатска дейност.
Въз основа на гореизложеното и от събраните в досъдебното
производство гласни и писмени доказателства се налага изводът, че макар и
да е сключил ДПСЗ №840394 от 18.06.2020г. през период, в който адв. И. е
бил лишен от право да упражнява адвокатска дейност, то безспорно той е
имал качеството адвокат, и е изпълнил възложената му с този договор работа,
като е извършил правни консултации, проучвания, изготвил две жалби до
министър-председателя и главния прокурор, провел разговори с различни
институции – МС, КФН и ГДНП. Възраженията на защитата, че адв. И. не е
влизал в контакт с гореописаните институции се опровергават от показанията
на св. Д. И., който твърди, че е получил писма от посочените държавни
органи без той да ги е сезирал, напротив свързва тези отговори с дейността на
адвоката.
Относно останалите пет договора за правна помощ подписани между
свидетелите С. И. и Д. И., с предмет завеждане на заповедни производство по
реда на чл. 410 ГПК, които не са приложени по делото, но сключването им се
потвърждава и от двете страни, се касае за неизпълнени граждански
правоотношения по силата на сключените облигационни сделки. От
доказателствената съвкупност не се установява адв. И. да е изпълнил
договорената работата по тези договори, въпреки че е получил сумата от 7700
лв., в която освен хонорар се включват и държавни такси. Възраженията на
защитата относно платените от св. Д. И. суми за хонорари, настоящият състав
намира за частично основателни. Адв. И. писмено е удостоверил
получаването на сумите от 1000 лв. и 5000 лв., като в показанията си
потвърждава, че е получил и сумата от 2700 лв. за държавни такси и хонорар
за завеждането на заповедни производства именно от св. Д. И.. В тази връзка
изводите на районният съд, че жалбоподателят не се явява пострадало лице за
сумата от 2700 лв., защото същата не била негова, а на св. И.А. са
неправилни. От показанията на св. Д. И. и св. И.А. еднопосочно се
установява, че св. А. е услужил с посочената сума на своя служител св. Д. И.,
като последният е осъществил фактическа власт върху парите и ги е предал
лично на ръка на адвоката от свое име. Ирелевантни за конкретния случай
остават мотивите, поради които св. А. е дал парите на св. Д. И., дали
представлява дарение, заем, плащане на трудово възнаграждение или др.
При така установената в хода на разследването фактическа обстановка
3
правилни и обосновани са изводите на наблюдаващия прокурор, възприети и
от първоинстанционния съд, че в настоящия случай става въпрос за
неизпълнение на договорни задължения от страна на св. С. И. в качеството му
на адвокат, какъвто не е преставал да бъде, въпреки наложеното му
дисциплинарно наказание. Жалбоподателят сам е потърсил услугите на адв.
И. по препоръка на свой приятел, като не се установяват обстоятелства
последният /адв.И./ да е извършвал действия по въвеждане в заблуждение на
лицето. За да е налице състав на престъпление по чл. 209 от НК когато
измамата се основава на договорни отношения, следва деецът да използва
договорните отношения с измамлива цел - изначално да е имал намерение да
не изпълни задълженията си /към момента на възникване на договорните
отношения/ с цел да набави за себе си или другиго имотна облага. В хода на
разследването не е установено адв.С. И. да не е имал намерение да изпълни
задълженията си като адвокат по сключените договори и то с користна цел.
Напротив, установено е, че след сключване на договора за правна помощ и
съдействие от 18.06.2020г. той е предприел действия по изпълнение на
описаните в този договор задължения. Относно останалите пет договора за
правна помощ също не е установено изначално намерение да не се изпълнят
поетите задължения, още повече, че липсват доказателства за конкретно
уговорени срокове за тяхното изпълнение. Липсва и изначална невъзможност
за изпълнение на поетите задължения, макар адв. И. да е бил лишен от право
да упражнява адвокатска професия, той е имал възможност да изготви
необходимите заявления, които да предостави на св. Д. И. за подпис и да ги
депозира в съда. Възраженията на защитата в тази насока са неотносими към
релевирането на наказателна отговорност на неизправния длъжник, доводите,
че се дължи своевременно изпълнение на поетите задължения и последиците
от тяхното закъсняло изпълнение, респективно неизпълнение се разглеждат
по гражданско правен ред.
С оглед гореизложеното правилно е прието, че с деянието, адв. С. И. не
е осъществил състава на престъпление по чл. 209, ал. 1 от НК.
В заключение СГС намира счита, че в настоящия случай е налице
неизпълнение на поети облигационни задължения, чиято защита може да се
реализира по гражданско правен път.
Предвид гореизложеното и на основание чл. 243, ал. 8 от НПК,
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД,
ОПРЕДЕЛИ:
Потвърждава Определение №21 от 05.01.2023г., постановено по НЧД
14841/2022г по описа Софийски районен съд, НО, 136 състав.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване и/или
протест.
Председател: _______________________
4
Членове:
1._______________________
2._______________________
5