РЕШЕНИЕ
№
гр. Русе, 26.11.2020 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Административен
съд - Русе, в публично заседание на 18
ноември през две хиляди
и двадесета година, в състав:
|
ПРЕДСЕДАТЕЛ: |
РОСИЦА БАСАРБОЛИЕВА |
|
ЧЛЕНОВЕ: |
ЙЪЛДЪЗ АГУШ |
|
|
ДИМИТРИНКА КУПРИНДЖИЙСКА |
при
секретаря МАРИЯ СТАНЧЕВА и с
участието на прокурора ГЕОРГИ
МАНОЛОВ като разгледа докладваното
от съдия БАСАРБОЛИЕВА КАН дело № 374 по описа за 2020 год., за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по реда на чл. 63,
ал. 1, изречение второ от ЗАНН, във връзка с чл. 208 и сл. от АПК.
Образувано
е след постъпила касационна жалба от „Темпо спорт груп” ООД, със седалище: гр.
Русе против Решение № 260017 от 17.08.2020 г., постановено по АНД № 1069/2020 г. по описа
на Районен съд - Русе, с което е потвърдено Наказателно постановление № 497935-F514793 от 04.03.2020 г. на Заместник-директор
на ТД на НАП - Варна, с което на касатора е наложена имуществена санкция в
размер на 2 700 лв. на основание чл. 74, ал. 1 от Закона за счетоводството (ЗСч.)
за нарушение на чл. 38, ал. 1 от същия закон. В жалбата се навеждат касационни оплаквания за
неправилност на оспорения съдебен акт, поради нарушение на процесуалния и материалния закон. Иска се да се отмени решението на РС -
Русе и вместо него да се постанови друго, с което да се отмени изцяло
издаденото наказателно постановление.
Касационният
ответник - ТД на НАП - Варна чрез процесуалния си представител взема
становище по жалбата, като я счита за неоснователна. Претендира присъждането на
юрисконсултско възнаграждение.
Представителят на Окръжна прокуратура
- Русе дава заключение за неоснователност на жалбата.
Съдът, като съобрази изложените в
жалбата касационни основания, становищата на страните и събраните по делото
доказателства, като извърши касационна проверка на обжалваното решение по чл.
218, ал. 2 от АПК, прие за установено следното:
Касационната жалба, като подадена от
надлежна страна, в срока по чл.211, ал. 1 от АПК и отговаряща на изискванията
на чл. 212 и чл. 213 от АПК, е процесуално допустима.
Разгледана по същество, същата е неоснователна.
За да постанови оспореното в
настоящото производство решение РС - Русе е приел, че при издаването на НП и
АУАН не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и правилно е
приложен материалният закон. Счел е, че санкционираното лице безспорно е
осъществило вмененото му нарушение по ЗСч. Спор по фактите не е бил наличен.
Основното наведено пред РС - Русе основание е за маловажност на случая. Твърди
се също така, че АУАН, въз основа, на който е издадено оспореното пред първата
съдебна инстанция наказателно постановление, е съставен в отсъствие на
нарушителя без да са налице законовите предпоставки за това, като връчването на
покана за явяване за съставяне на АУАН по електронен път чрез електронно
съобщение не е предвидено като възможен способ за връчване съгласно приложимите
на основание чл. 84 от ЗАНН разпоредби на чл. 178 – чл. 182 от НПК.
Решението на РС – Русе е правилно.
Фактическата обстановка, нарушението и авторството на деянието са
правилно установени в хода на протеклото административнонаказателно
производство пред наказващия орган и в производството пред първата съдебна
инстанция. Всички
релевантни за съставомерността и индивидуализацията на деянието факти и
обстоятелства, които обуславят административнонаказателната отговорност, са
установени и удостоверени. При
установяване на нарушението няма допуснати съществени процесуални нарушения. Районният
съд е събрал посочените от страните доказателства, които е обсъдил в тяхната
съвкупност и взаимовръзка, като въз основа на тях правилно е установил
фактическата обстановка. Въззивният съд е обсъдил и всички възражения на
жалбоподателя. Приел е, че нарушението е доказано, че АУАН и НП са издадени в
сроковете по чл. 34 от ЗАНН и съдържат необходимите реквизити, изложил е своите
съображения относно липсата на нарушение с връчването на
поканата за съставяне на АУАН по електронен път, както и мотиви относно
индивидуализацията на наказанието и че не са налице предпоставки да се приложи
разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН. По тези съображения районният съд е потвърдил
изцяло наказателното постановление.
В
касационната жалба се твърди незаконосъобразност на въззивното решение, като се
излагат същите доводи, наведени във въззивната жалба, на които районният съд е
дал отговор в решението си. Настоящият съд
споделя в по-голямата част съображенията на РРС.
АС-Русе счита, че действително, както
твърди касаторът, не е било спазено
императивното изискване на чл. 40, ал. 1 от ЗАНН нарушителят да бъде поканен за
съставяне на АУАН и това да се случи в негово присъствие. Въз основа на
съдържащите се в АНП писмени доказателства, приобщени към делото, по несъмнен
начин се установява, а това не се и оспорва от ответника, че нарушителят е бил
поканен за съставяне на АУАН по електронен път, чрез електронно съобщение.
Съгласно нормата на чл. 33 от ДОПК, по отношение връчването на актовете,
документите и книжата за реализиране на административнонаказателната
отговорност, се прилагат разпоредбите на ЗАНН, а не уредените от ДОПК правила.
Следователно връчването на книжа по
чл. 28, ал. 2 и чл. 29 от ДОПК по електронен път е неприложим в настоящото
производство - административнонаказателно. С оглед разпоредбата на чл. 84 от ЗАНН в случая поканата за съставяне на АУАН е следвало да се връчи, чрез някой
от способите, визирани в чл. 180 или по реда на чл. 178 от НПК. В никоя от тези
разпоредби не е предвидено връчване на съобщения/покани по електронен път,
както в случая е процедирал актосъставителят, поради което и в настоящото
административнонаказателно производство следва да се счита, че покана изобщо не
е била надлежно отправяна и след като нарушителят не е бил уведомен редовно за
възможността да се яви при съставянето на акта, то хипотезата на чл. 40, ал. 2 от ЗАНН се явява приложена без правно
основание.
Независимо от изложеното касационната
инстанция намира за правилен крайния правен извод на районния съд, че в
конкретния казус съставянето на АУАН в отсъствие на нарушителя, без да са били налице
законовите предпоставки за това, не е довело до съществено нарушение на
административнопроизводствените правила. Това е така, тъй като актът е бил
връчен лично на представляващия дружеството на 11.10.2019 г., удостоверено с
подписа му в разписка – л.8, гръб от делото на РРС. Той е могъл да се запознае
със съдържанието му и да направи своите възражения още към момента на
предявяване за запознаване, както и впоследствие да упражни правото си да направи
възражение по акта по реда на чл. 44, ал. 1 от ЗАНН. По този начин е било
охранено правото на защита на нарушителя и не е налице съществено процесуално
нарушение в това отношение.
Настоящата съдебна инстанция напълно
споделя извода на въззивния съд за липсата на предпоставки в конкретния казус
да се приложи разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН. Случаят не е маловажен.
Нарушението е формално по своя характер, като е било отстранено след значително
просрочие – близо 3 месеца и то не по собствена мотивация и инициатива на
търговското дружество.
При извършената служебна проверка на решението, съобразно нормата на чл. 218, ал. 2 от АПК, касационният състав намира, че същото е постановено в съответствие с материалния закон, не страда и от породи, водещи до нищожност или недопустимост и следва да бъде оставено в сила.
С оглед разпоредбите на чл. 63, ал.
5, във вр. с ал. 3 от ЗАНН своевременно е искането от процесуалния представител
на ответната страна за присъждане на разноски за юрисконсулт на основание чл.
37 от ЗПП, във вр. с чл. 27е от Наредбата за заплащане на правната помощ. С
оглед приложимата норма на чл. 63, ал. 5 от ЗАНН, във вр. с чл. 37 от ЗПП, във
вр. с чл. 27е от Наредбата за заплащане на правната помощ, във вр. с чл. 143 от АПК, възнаграждението за юрисконсулт се определя от съда, като не може да
надхвърля размерите по чл. 27е от НЗПП /в случая от 80 до 120 лв./. Доколкото издателят на наказателното постановление
се намира в структурата на Национална агенция за приходите със седалище гр.
София, именно в полза на същата в качеството й на юридическо лице (чл. 2, ал.
2, във вр. с чл. 6, ал. 1 от Закона за Националната агенция за приходите) се
следват разноските по делото, представляващи юрисконсултско възнаграждение. По преценка на фактическата и правна
сложност на казуса и при резултата от делото следва да бъдат присъдени
деловодни разноски за процесуално представителство в размер на 80 лв.
Мотивиран
така и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, във връзка с чл. 63, ал. 1 от ЗАНН
Административният съд
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 260017 от 17.08.2020 г., постановено по АНД № 1069/2020 г. по описа на Районен съд - Русе, с което е потвърдено Наказателно постановление № 497935-F514793 от 04.03.2020 г. на Заместник-директора на ТД на НАП - Варна, с което на „Темпо спорт груп“ ООД, със седалище: гр. Русе за нарушение на чл. 38, ал. 1 от Закона за счетоводството и на основание чл. 74, ал. 1 от същия закон е наложена имуществена санкция в размер на 2 700 лв.
ОСЪЖДА „Темпо спорт груп“ ООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. Русе, ул. „Александровска“ №
75, ет. 3, представлявано от Д.А.Д., да заплати на Националната агенция по
приходите, гр. София, сумата от 80 (осемдесет) лева – юрисконсултско
възнаграждение.
Решението
е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.