Решение по дело №374/2020 на Административен съд - Русе

РЕШЕНИЕ

 

                                       №

 

гр. Русе, 26.11.2020 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Административен съд - Русе, в публично заседание на 18 ноември през две хиляди и двадесета година, в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:	РОСИЦА БАСАРБОЛИЕВА
ЧЛЕНОВЕ:	ЙЪЛДЪЗ АГУШ
	ДИМИТРИНКА КУПРИНДЖИЙСКА

 

 

при секретаря            МАРИЯ СТАНЧЕВА           и   с   участието   на   прокурора           ГЕОРГИ МАНОЛОВ            като разгледа докладваното от съдия БАСАРБОЛИЕВА КАН дело № 374 по описа за 2020 год., за да се произнесе, съобрази следното:

 

Производството е по реда на чл. 63, ал. 1, изречение второ от ЗАНН, във връзка с чл. 208 и сл. от АПК.

Образувано е след постъпила касационна жалба от „Темпо спорт груп” ООД, със седалище: гр. Русе против Решение № 260017 от 17.08.2020 г., постановено по АНД № 1069/2020 г. по описа на Районен съд - Русе, с което е потвърдено   Наказателно постановление № 497935-F514793 от 04.03.2020 г. на Заместник-директор на ТД на НАП - Варна, с което на касатора е наложена имуществена санкция в размер на 2 700 лв. на основание чл. 74, ал. 1 от Закона за счетоводството (ЗСч.) за нарушение на чл. 38, ал. 1 от същия закон. В жалбата се навеждат касационни оплаквания за неправилност на оспорения съдебен акт, поради нарушение на процесуалния и материалния  закон. Иска се да се отмени решението на РС - Русе и вместо него да се постанови друго, с което да се отмени изцяло издаденото наказателно постановление.

Касационният ответник - ТД на НАП - Варна чрез процесуалния си представител взема становище по жалбата, като я счита за неоснователна. Претендира присъждането на юрисконсултско възнаграждение.

Представителят на Окръжна прокуратура - Русе дава заключение за неоснователност на жалбата.

Съдът, като съобрази изложените в жалбата касационни основания, становищата на страните и събраните по делото доказателства, като извърши касационна проверка на обжалваното решение по чл. 218, ал. 2 от АПК, прие за установено следното:

Касационната жалба, като подадена от надлежна страна, в срока по чл.211, ал. 1 от АПК и отговаряща на изискванията на чл. 212 и чл. 213 от АПК, е процесуално допустима.

Разгледана по същество, същата е неоснователна.

За да постанови оспореното в настоящото производство решение РС - Русе е приел, че при издаването на НП и АУАН не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и правилно е приложен материалният закон. Счел е, че санкционираното лице безспорно е осъществило вмененото му нарушение по ЗСч. Спор по фактите не е бил наличен. Основното наведено пред РС - Русе основание е за маловажност на случая. Твърди се също така, че АУАН, въз основа, на който е издадено оспореното пред първата съдебна инстанция наказателно постановление, е съставен в отсъствие на нарушителя без да са налице законовите предпоставки за това, като връчването на покана за явяване за съставяне на АУАН по електронен път чрез електронно съобщение не е предвидено като възможен способ за връчване съгласно приложимите на основание чл. 84 от ЗАНН разпоредби на чл. 178 – чл. 182 от НПК. 

Решението на РС – Русе е правилно.

Фактическата обстановка, нарушението и авторството на деянието са правилно установени в хода на протеклото административнонаказателно производство пред наказващия орган и в производството пред първата съдебна инстанция. Всички релевантни за съставомерността и индивидуализацията на деянието факти и обстоятелства, които обуславят административнонаказателната отговорност, са установени и удостоверени. При установяване на нарушението няма допуснати съществени процесуални нарушения. Районният съд е събрал посочените от страните доказателства, които е обсъдил в тяхната съвкупност и взаимовръзка, като въз основа на тях правилно е установил фактическата обстановка. Въззивният съд е обсъдил и всички възражения на жалбоподателя. Приел е, че нарушението е доказано, че АУАН и НП са издадени в сроковете по чл. 34 от ЗАНН и съдържат необходимите реквизити, изложил е своите съображения относно липсата на нарушение с връчването на поканата за съставяне на АУАН по електронен път, както и мотиви относно индивидуализацията на наказанието и че не са налице предпоставки да се приложи разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН. По тези съображения районният съд е потвърдил изцяло наказателното постановление.

В касационната жалба се твърди незаконосъобразност на въззивното решение, като се излагат същите доводи, наведени във въззивната жалба, на които районният съд е дал отговор в решението си. Настоящият съд споделя в по-голямата част съображенията на РРС.

АС-Русе счита, че действително, както твърди касаторът,  не е било спазено императивното изискване на чл. 40, ал. 1 от ЗАНН нарушителят да бъде поканен за съставяне на АУАН и това да се случи в негово присъствие. Въз основа на съдържащите се в АНП писмени доказателства, приобщени към делото, по несъмнен начин се установява, а това не се и оспорва от ответника, че нарушителят е бил поканен за съставяне на АУАН по електронен път, чрез електронно съобщение. Съгласно нормата на чл. 33 от ДОПК, по отношение връчването на актовете, документите и книжата за реализиране на административнонаказателната отговорност, се прилагат разпоредбите на ЗАНН, а не уредените от ДОПК правила.

Следователно връчването на книжа по чл. 28, ал. 2 и чл. 29 от ДОПК по електронен път е неприложим в настоящото производство - административнонаказателно. С оглед разпоредбата на чл. 84 от ЗАНН в случая поканата за съставяне на АУАН е следвало да се връчи, чрез някой от способите, визирани в чл. 180 или по реда на чл. 178 от НПК. В никоя от тези разпоредби не е предвидено връчване на съобщения/покани по електронен път, както в случая е процедирал актосъставителят, поради което и в настоящото административнонаказателно производство следва да се счита, че покана изобщо не е била надлежно отправяна и след като нарушителят не е бил уведомен редовно за възможността да се яви при съставянето на акта, то хипотезата на чл. 40, ал. 2 от ЗАНН се явява приложена без правно основание.

Независимо от изложеното касационната инстанция намира за правилен крайния правен извод на районния съд, че в конкретния казус съставянето на АУАН в отсъствие на нарушителя, без да са били налице законовите предпоставки за това, не е довело до съществено нарушение на административнопроизводствените правила. Това е така, тъй като актът е бил връчен лично на представляващия дружеството на 11.10.2019 г., удостоверено с подписа му в разписка – л.8, гръб от делото на РРС. Той е могъл да се запознае със съдържанието му и да направи своите възражения още към момента на предявяване за запознаване, както и впоследствие да упражни правото си да направи възражение по акта по реда на чл. 44, ал. 1 от ЗАНН. По този начин е било охранено правото на защита на нарушителя и не е налице съществено процесуално нарушение в това отношение.

Настоящата съдебна инстанция напълно споделя извода на въззивния съд за липсата на предпоставки в конкретния казус да се приложи разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН. Случаят не е маловажен. Нарушението е формално по своя характер, като е било отстранено след значително просрочие – близо 3 месеца и то не по собствена мотивация и инициатива на търговското дружество. актовете, документите и книжата за реализиране на административнонаказателната отговорност, за които се прилагаактовете, документите и книжата за реализиране на административнонаказателната отговорност, за които се прилага

При извършената служебна проверка на решението, съобразно нормата на чл. 218, ал. 2 от АПК, касационният състав намира, че същото е постановено в съответствие с материалния закон, не страда и от породи, водещи до нищожност или недопустимост и следва да бъде оставено в сила.

С оглед разпоредбите на чл. 63, ал. 5, във вр. с ал. 3 от ЗАНН своевременно е искането от процесуалния представител на ответната страна за присъждане на разноски за юрисконсулт на основание чл. 37 от ЗПП, във вр. с чл. 27е от Наредбата за заплащане на правната помощ. С оглед приложимата норма на чл. 63, ал. 5 от ЗАНН, във вр. с чл. 37 от ЗПП, във вр. с чл. 27е от Наредбата за заплащане на правната помощ, във вр. с чл. 143 от АПК, възнаграждението за юрисконсулт се определя от съда, като не може да надхвърля размерите по чл. 27е от НЗПП /в случая от 80 до 120 лв./. Доколкото издателят на наказателното постановление се намира в структурата на Национална агенция за приходите със седалище гр. София, именно в полза на същата в качеството й на юридическо лице (чл. 2, ал. 2, във вр. с чл. 6, ал. 1 от Закона за Националната агенция за приходите) се следват разноските по делото, представляващи юрисконсултско възнаграждение. По преценка на фактическата и правна сложност на казуса и при резултата от делото следва да бъдат присъдени деловодни разноски за процесуално представителство в размер на 80 лв.

Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, във връзка с чл. 63, ал. 1 от ЗАНН Административният съд

 

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 260017 от 17.08.2020 г., постановено по АНД № 1069/2020 г. по описа на Районен съд - Русе, с което е потвърдено   Наказателно постановление № 497935-F514793 от 04.03.2020 г. на Заместник-директора на ТД на НАП - Варна, с което на „Темпо спорт груп“ ООД, със седалище: гр. Русе за нарушение на чл. 38, ал. 1 от Закона за счетоводството и на основание чл. 74, ал. 1 от същия закон е наложена имуществена санкция в размер на 2 700 лв.

ОСЪЖДА „Темпо спорт груп“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Русе, ул. „Александровска“ № 75, ет. 3, представлявано от Д.А.Д., да заплати на Националната агенция по приходите, гр. София, сумата от 80 (осемдесет) лева – юрисконсултско възнаграждение.

Решението е окончателно.

  

                                      ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

                                           ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

                                                      2.