№ 158
гр. Пещера, 21.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЕЩЕРА, III ГР. СЪСТАВ, в публично заседание на
девети март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:РОСИЦА ИЛ. ВАСИЛЕВА
при участието на секретаря Евелина Н. Генинска
като разгледа докладваното от РОСИЦА ИЛ. ВАСИЛЕВА Гражданско дело
№ 20225240100745 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по искова молба на
„Застрахователно акционерно дружество ОЗК – Застраховане“ АД („ЗАД ОЗК
- Застраховане“ АД), чрез адв. Георги Христов – САК, против Д. Л. Л., за
осъждане на ответника Д. Л. да заплати на ищеца „ЗАД ОЗК - Застраховане“
АД сумата в размер на 10 000 лв., предявена като частичен иск от 100 000 лв.,
представляваща регресно вземане за изплатено от „ЗАД ОЗК - Застраховане“
АД застрахователно обезщетение за претърпени от страна на Т. С. К.
неимуществени вреди по повод смъртта на баща му С. Т.ов К., вследствие на
пътнотранспортно произшествие (ПТП), настъпило на 04.02.2021 г., на път
III-375, км 2+500, обл. Пловдив, ведно със законната лихва върху главницата,
считано от датата на подаване на исковата молба в съда – 07.07.2022 г. до
окончателното изплащане на задължението.
Ищецът твърди, че на 04.02.2021 г., около 18:00 часа, на път III-375, км
2+500, обл. Пловдив, водачът Д. Л. Л. управлявал моторно превозно средство,
марка „Мерцедес“, модел „Вито 108ДЕ“, с peг. № PA 1124 ВА, като се
движил с несъобразена с конкретните пътни условия скорост, при което
застигнал и блъснал движещия се в същата посока пешеходец С. Т.ов К..
След настъпване на ПТП-то водачът Д. Л. избягал от местопроизшествието.
Вследствие на удара пешеходецът С. К. претърпял сериозни телесни
увреждания, в резултат на които починал.
Сочи, че с влязла в сила Присъда № 32/21.09.2021 г., постановена по
НОХД № 20215300201759 по описа на Окръжен съд - Пловдив, подсъдимият -
ответникът Д. Л. е признат за виновен в това, че на 04.02.2021 г., около 18:00
1
часа, на път III-375, км 2+500, област Пловдив, при управление на МПС марка
„Мерцедес“, модел „Вито 108ДЕ“, с peг. № PA 1124 ВА, със скорост от 87
км/ч, е нарушил правилата за движение по пътищата, регламентирани в чл.
20, ал. 1 от ЗДвП и чл. 20, ал. 2 от ЗДвП - шофирал е с несъобразена с
конкретните времеви и пътни условия скорост, както и в чл. 116 от ЗДвП и
чл. 123, ал. 1, т. 2, б. „а“ и б. „б“ от ЗДвП и по непредпазливост е причинил
смъртта на С. Т.ов К., като е избягал от местопроизшествието, поради което и
на основание чл. 343, ал. 3, предл. 6-то, б. „б“, предл. 1-во във вр. с ал. 1, б.
„в“, във вр. с чл. 342, ал. 1 от НК му е наложено наказание лишаване от
свобода за срок от две години, изтърпяването на което е отложено за срок от
четири години.
Ищецът твърди, че към датата на процесното ПТП, отговорността на
водача на товарен автомобил марка „Мерцедес“, модел „Вито 108ДЕ“, с peг.
№ PA 1124 ВА, е била застрахована по застраховка „Гражданска
отговорност“, сключена със „ЗАД ОЗК – Застраховане“ АД, обективирана в
полица № BG/23/120000851109/24.03.2020 г., валидна от 24.03.2020 г. до
23.03.2021 г.
Във връзка със смъртта на С. Т.ов К., настъпила вследствие на описания
пътен инцидент, с молба с вх. № 99-11751/29.04.2021 г. по описа на „ЗАД ОЗК
– Застраховане“ АД синът му Т. С. К. претендирал изплащане на
застрахователно обезщетение за претърпените от него неимуществени вреди.
Въз основа на предявената претенция била образувана щета № 0411-
400-0003-2021 по описа на ищеца „ЗАД ОЗК – Застраховане“ АД. С платежно
нареждане с бордеро № 479202/25.05.2022 г. ищецът „ЗАД ОЗК -
Застраховане“ АД изплатил на Т. С. К. сумата в размер на 10 000 лв.,
представляваща обезщетение за претърпените от него неимуществени вреди
по повод смъртта на баща му.
По изложените съображения ищецът моли съда да уважи предявения
иск. Претендира разноски. Ангажира доказателства. Формулира
доказателствени искания.
В законоустановения срок по чл. 131, ал. 1 от ГПК ответникът Д. Л. е
подал отговор на исковата молба, в който оспорва предявения иск. Твърди че,
пострадалият С. Т.ов К. е допринесъл с повече от 50 % за настъпването на
вредоносния резултат, вследствие на настъпилото ПТП. Поддържа, че
смъртта на С. Т.ов К. е настъпила в условията на съпричиняване от негова
страна, тъй като същият бил пиян, залитал и се движел хаотично на пътното
платно. Ответникът твърди, че Т. С. К. – син на починалия С. Т.ов К., преди
инцидента, с години не е виждал баща си, не живеел с него и не полагал
никакви грижи за него. Сочи, че приживе С. Т.ов К. бил клошар и изоставен
от близките си. Поради това, счита, че ответникът Д. Л. не е претърпял нито
болка, нито страдание от смъртта на баща си, доколкото дори не е знаел
последните години дали баща му е жив.
При така изложените обстоятелства, ответникът моли за отхвърляне на
2
иска, като неоснователен, евентуално за частично отхвърляне на иска и
присъждане на обезщетение в размер на 1000 лв. Формулира доказателствени
искания. Претендира разноски.
Ищецът „ЗАД ОЗК - Застраховане“ АД, чрез процесуалния си
представител адв. Георги Христов, в открито съдебно заседание, поддържа
исковата молба и моли исковата претенция да бъде изцяло уважена.
В открито съдебно заседание ответникът Д. Л., чрез процесуалните си
представители – адв. Т. К. и адв. И. К., поддържа отговора на исковата молба,
изразява становище за неоснователност на предявения иск и моли да бъде
отхвърлен.
Съдът, като взе предвид разпоредбите на закона, становищата на
страните и събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в
тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 от ГПК, намира за
установено от фактическа страна следното:
Между страните не се спори и с доклада по делото, на основание чл.
146, ал. 1, т. 3 от ГПК съдът е обявил за безспорно, че: 1) на 04.02.2021 г.,
около 18:00 часа, на път III-375, км 2+500, обл. Пловдив, ответникът Д. Л. е
управлявал товарен автомобил, марка „Мерцедес“, модел „Вито 108ДЕ“, с
peг. № PA 1124 ВА, като поради движение с несъобразена с конкретните
времеви и пътни условия скорост е застигнал и блъснал движещия се в
същата посока пешеходец С. Т.ов К., в резултат на което пешеходецът С. Т.ов
К. претърпял тежки телесни увреждания и починал; 2) към момента на ПТП е
имало валидно сключена застраховка „Гражданска отговорност“ за товарен
автомобил марка „Мерцедес“, модел „Вито 108ДЕ“, с peг. № PA 1124 ВА,
обективирана в застрахователна полица № BG/23/120000851109/24.03.2020 г.,
със срок на валидност от 24.03.2020 г. до 23.03.2021 г.; 3) ищецът е заплатил
на Т. С. К. – син на починалия С. Т.ов К. с платежно нареждане с бордеро №
479202/25.05.2022 г. застрахователно обезщетение в размер на 10 000 лв. за
претърпените от него неимуществени вреди по повод смъртта на баща му по
заведена застрахователна преписка (именувана „щета“) № 0411-400-0003-
2021 по описа на „ЗАД ОЗК – Застраховане“ АД; 4) след настъпване на ПТП-
то ответникът Д. Л. е избягал от местопроизшествието преди идването на
органите за контрол на движение по пътищата. Безспорните обстоятелства
между страните се установяват и подкрепят и от представените от ищеца и
приети по делото писмени доказателства.
Видно от влязлата в сила на 07.10.2021 г. Присъда № 32/21.09.2021 г. по
НОХД № 1759/2021 г. по описа на Окръжен съд – Пловдив, ответникът Д. Л.
Л. е признат за виновен за това, че на 04.02.2021 г. на Главен път III-375, км 2
+ 500, обл. Пловдив, при управляване на моторно превозно средство – бус
„Мерцедес Вито”, с рег. № РА 1124 ВА, е нарушил правилата за движение, а
именно: чл. 20, ал. 1 от ЗДвП, чл. 20, ал. 2 от ЗДвП, чл. 116 от ЗДвП, чл. 123,
ал. 1, т. 2, б. „а” и б. „б” от ЗДвП и по непредпазливост е причинил смъртта на
С. Т.ов К., ЕГН **********, като деецът е избягал от местопроизшествието –
3
престъпление по чл. 343, ал. 3, предл. 6, б. „б”, предл. 1, вр. ал. 1, б. „в” вр. чл.
342, ал. 1 от НК.
Не е спорно между страните, а и от присъдата се установява, че на
04.02.2021 г., около 18:00 часа, ответникът пътувал с управлявания от него
автомобил – бус „Мерцедес Вито”, с рег. № РА 1124 ВА към с. Бяга, като
преминавайки през оризарната, в участъка от Главен път III-375, км 2 + 500,
обл. Пловдив, усетил, че удря нещо с буса си, но не спрял да види какво и
продължил движението си. Това, което ответникът Д. Л. усетил, че удря бил
пострадалият С. Т.ов К., който по същото време, по което ответникът пътувал
към с. Бяга, се движел в същата посока, в която и ответника, като бил извън
платното за движение вдясно от него. По това време С. Т.ов К. бил облечен с
черно яке, сини дънки и бели маратонки, а на главата си носел черна шапка.
Безспорно е между страните, че към момента на инцидента С. Т.ов К. бил под
въздействието на алкохол – с концентрация 3,07 g/L алкохол в кръвта, като
залитайки същият в един момент навлязъл на платното за движение в лентата,
в която бил ответника, при което бил блъснат в тялото с предната част на
моторното превозно средство, управлявано от ответника. При удара С. Т.ов К.
се ударил в предното обзорно стъкло на МПС „Мерцедес Вито”, с рег. № РА
1124 ВА, след което паднал по корем встрани от пътната настилка. В резултат
на удара от моторното превозно средство и последващото падане на
пострадалия С. Т.ов К. били причинени множество травматични увреждания,
от които той впоследствие починал.
От представената по делото застрахователна полица №
BG/23/120000851109, валидна от 24.03.2020 г. до 23.03.2021 г., се установява,
че към датата на ПТП – 04.02.2021 г. гражданската отговорност на водача на
товарния автомобил „Мерцедес Вито”, с рег. № РА 1124 ВА, е била
застрахована по застраховка „Гражданска отговорност“ в ищцовото
дружество.
Видно от представената по делото молба с вх. № 99-11751/29.04.2021 г.
по описа на „ЗАД ОЗК - Застраховане“ АД, подадена от Т. С. К. – син на
починалия С. Т.ов К., чрез адв. Ралица Мутафова, същият е поискал от
ищцовото дружество да му заплати сумата в размер на 200 000 лв., като
обезщетение за претърпени неимуществени вреди – болки, страдания и
психически стрес, причинени в резултат на загубата на баща му С. Т.ов К..
Във връзка с тази молба е била заведена щета № 0411-400-0003-
2021/25.05.2022 г., по която е било определено обезщетение в размер на
10 000 лв. за изплащане на сина на починалия вследствие на инцидента С.
Т.ов К..
От представеното по делото платежно нареждане с бордеро №
479202/25.05.2022 г. се установява, че ищецът „ЗАД ОЗК - Застраховане“ АД
е заплатил по сметка на пълномощника на Т. С. К. – адв. Ралица Мутафова
сумата в размер на 10 000 лв. по щета № 0411-400-0003-2021/25.05.2022 г.
Във връзка с отношенията между Т. С. К. и починалия му баща С. Т.ов
4
К. са събрани гласни доказателства чрез показанията на свидетелите Т. С. К.,
И. А. К. и В.Г. К..
При проведения му разпит свид. Т. К., твърди, че са били близки с баща
му и едновременно с това, смеейки се, видимо спокоен и в добро настроение,
в съдебната зала, заявява, че баща му не му липсва, че „ей така“ е преживял
новината за неговата смърт, че не е отишъл на погребението на баща си, че не
знае къде е гроба на баща му, тъй като никога не е ходил там и не го
поддържа. Акцентира, че други хора са направили погребение на баща му.
Уточнява, че не прави помени на баща си, както и че не страда от неговата
липса, тъй като е „младо момче“ и леля му ще му помага.
Свидетелката И. А. К. сочи, че познава свид. Т. К., който е братовчед на
нейния съпруг, както и че познавала баща му С. К.. Заявява, че свид. Т. К. и
баща му не живели заедно, както и че двамата много рядко се виждали.
Изтъква, че от 1978 г. свид. Т. К. живее при нея и тя се грижи за него. Сочи,
че след като починал баща му, свид. Т. К. не приел добре загубата му, плачел,
ходел всяка събота на гроба на баща си и го поддържал. Изтъква, че свид. Т.
К. направил погребение на баща си двадесет дни след смъртта му с парите,
които му отпуснали.
От показанията на свид. В.Г. К. (съпруга на брата на починалия С. К.) се
установява, че свид. Т. К. и баща му С. К. от двадесет години не живели
заедно, че двамата нямали близки отношения, обикаляли по улиците и
злоупотребявали с алкохола. Двамата се виждали, само ако се срещнат
случайно на улицата. Свидетелката В. К. е категорична, че свид. Т. К. не е
правил погребение на баща си и не знае къде е гроба му, като заявява:
„адвоката даде пари на едни чужди хора, които погребаха С.“. Свидетелката
В. К. твърди, че С. К. бил клошар, бъркал по кофите за боклук, че двамата със
свид. Т. К. нямали отношения като баща и син. Изтъква, че свид. Т. К.
въобще не се интересувал от баща си и казвал, че баща му нищо не му е
помагал и затова нямало причина да ходи на гроба му.
За изясняване на правнорелевантните факти по делото, по искане на
ответника, в съдебно заседание са разпитани свидетелите М.К.Ц. и И. А.И.
При проведения й разпит свид. М.Ц. не излага данни, имащи отношение
към процесния инцидент, но сочи, че е имало други два случая, при които,
пътувайки късно вечерта от гр. Пловдив в посока гр. Стамболийски, самата тя
щяла да блъсне с управлявания от нея автомобил С. К., тъй като той бил с
тъмни дрехи и вървял по средата на пътното платно. Излага, че и нерядко е
забелязвала С. К. да върви по пътното платно в участъка между с. Йоаким
Груево и гр. Стамболийски, при което създавал предпоставки за ПТП.
От казаното от свид. И. И. се установява, че вечерта на датата на
инцидента е пътувал в посока гр. Пловдив, като след разклона на с. Ново село
и гр. Стамболийски видял С. К., който бил обут с бели маратонки, вървял по
пътното платно и залитал. Свидетелят И. И. уточнява, че забелязал С. К., тъй
като въпросната вечер било мъгливо и поради това бил включил дълги
5
светлини. Сочи, че когато видял С. К. той вървял в лявата страна на пътното
платно и благодарение на това, тъй като той се движил от дясната страна на
пътя, не го ударил той.
Съдът не кредитира показанията на свид. Т. К. в частта, в която твърди,
че са били близки с баща му С. К., тъй като в тази им част се опровергават не
само от показанията на свид. В. К., но и не кореспондират с останалите
изложени от свид. Т. К. факти, както и с процесуално му поведение в открито
съдебно заседание – при проведения му разпит, същият, смеейки се и видимо
спокоен, категорично заяви, че баща му не му липсва, което обстоятелство,
предвид настъпилата смърт на бащата, е несъвместимо с действително
съществували близки отношения между баща и син.
Съдът дава вяра на показанията на свид. Т. К. в останалата им част, тъй
като намират опора в изложеното от свид. В. К., чийто показания съдът
кредитира, като обективни, логични и непротиворечиви.
Съдът не възриема показанията на свид. И. А. К. в частта, в която
твърди, че от 1978 г. свид. Т. К. живее при нея и тя се грижи за него, че след
смъртта на баща му свид. Т. К. не приел добре загубата му, плачел, ходел
всяка събота на гроба на баща си и го поддържал, както и че той е направил
погребение на баща си с паричните средства, които е получил като
обезщетение, тъй като ги намира за недостоверни. Обективно невъзможно е
свид. Т. К. да живее при свид. И. А. от 1978 г., тъй като той е на 40 г. и при
снемане самоличността му в съдебно заседание се установи, че е роден на
08.03.1982 г. Обективно невъзможно е свид. Т. К. да е направил погребение
на баща си двадесет дни след смъртта му с паричните средства, които е
получил като обезщетение, защото видно от приложеното по делото
платежно нареждане такива са изплатени от ищцовото дружество по сметка
на неговия процесуален представител – адв. Ралица Мутафова чак на
25.05.2022 г. Отделно от това, самият свид. Т. К., който най-добре би
следвало да знае какви болки и страдания е понесъл от смъртта на баща си,
при разпита му в съдебно заседание заяви, че е преживял „ей така“ новината
за смъртта на баща си, че баща му не му липсва, че не знае къде е гроба на
баща му, тъй като никога не е ходил там и не го поддържа, като тези негови
твърдения не са изолирани, а са еднопосочни с изложеното от свид. В. К..
Съдът дава вяра на показанията на свид. И. И., който е без дела и
родства със страните, тъй като намира същите за обективни, логични,
непротиворечиви и кореспондиращи със събраните по делото писмени
доказателства.
При така установените правнорелевантни факти, съдът намира от
правна страна следното:
Предявен е осъдителен иск с правно основание чл. 500, ал. 1, т. 3 от
КЗ.
Съгласно разпоредбата на 500, ал. 1, т. 3 от КЗ, застрахователят по
задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите
6
има право да получи платеното от него обезщетение, заедно с платените
лихви и разноски, от виновния водач, когато последният е напуснал мястото
на настъпването на пътнотранспортното произшествие преди идването на
органите за контрол на движение по пътищата, когато посещаването на
местопроизшествието от тях е задължително по закон, освен в случаите,
когато е наложително да му бъде оказана медицинска помощ или по друга
неотложна причина.
За уважаване на предявения иск по чл. 500, ал. 1, т. 3 от КЗ в тежест на
ищеца е да установи, при условията на пълно и главно доказване по чл. 154,
ал. 1 от ГПК, следните материалноправни предпоставки: 1) наличие на
валидно застрахователно правоотношение по договор за застраховка
„Гражданска отговорност” между ищеца - застраховател и застраховано при
него лице по отношение на товарен автомобил, марка „Мерцедес“, модел
„Вито 108ДЕ“, с peг. № PA 1124 ВА, към датата на настъпване на
застрахователното събитие; 2) възникнало в полза на увреденото лице
вземане на извъндоговорно (деликтно) основание срещу причинителя на
вредата – т.е. вредите да са причинени от делинквента чрез негово виновно и
противоправно поведение съгл. чл. 45 от ЗЗД; 3) заплащане от страна на
застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“ на застрахователно
обезщетение на увреденото лице; 4) че делинквента - ответника е причинил
виновно ПТП, след което е напуснал местопроизшествието преди идването на
органите за контрол на движение по пътищата, а посещаването на
местопроизшествието от тях е било задължително по закон.
В тежест на ответника е да проведе насрещно доказване, както и да
установи обстоятелства, които изключват, унищожават или погасяват
вземането, а при установяване на горните факти от ищеца – да докаже, че е
платил търсената сума.
Страните не спорят, а и от представената по делото Присъда №
32/21.09.2021 г., постановена по НОХД № 20215300201759 по описа на
Окръжен съд - Пловдив, влязла в законна сила на 07.10.2021 г., се установява,
че подсъдимият – ответникът Д. Л. е признат за виновен в извършване на
престъпление по чл. 343, ал. 3, предл. 6-то, б. „б“, предл. 1-во във вр. с ал. 1,
б. „в“, във вр. с чл. 342, ал. 1 от НК за това, че на 04.02.2021 г., около 18:00
часа, на път III-375, км 2+500, област Пловдив, при управление на МПС марка
„Мерцедес“, модел „Вито 108ДЕ“, с peг. № PA 1124 ВА, със скорост от 87
км/ч, е нарушил правилата за движение по пътищата, регламентирани в чл.
20, ал. 1 от ЗДвП, чл. 20, ал. 2 от ЗДвП, чл. 116 ЗДвП и чл. 123, ал. 1, т. 2, б.
„а“ и б. „б“ от ЗДвП и по непредпазливост е причинил смъртта на С. Т.ов К.,
като е избягал от местопроизшествието.
Съгласно чл. 300 от ГПК влязлата в сила присъда на наказателния съд е
задължителна за гражданския съд, който разглежда гражданските последици
от деянието, относно това дали е извършено деянието, неговата
противоправност и виновността на дееца.
Не е спорно между страните, а и от анализа на събраните по делото
7
доказателства се установява, че към 04.02.2021 г. за товарен автомобил марка
„Мерцедес“, модел „Вито 108ДЕ“, с peг. № PA 1124 ВА, е била сключена
валидна застраховка „Гражданска отговорност“ с ищцовото дружество, че на
29.04.2021 г. свид. Т. С. К. е предявил извънсъдебно претенцията си пред
ищцовото дружество, както и че ищецът е заплатил на свид. Т. С. К. – син на
починалия С. Т.ов К. застрахователно обезщетение в размер на 10 000 лв. за
претърпените от него неимуществени вреди по повод смъртта на баща му по
заведена щета № 0411-400-0003-2021 по описа на „ЗАД ОЗК – Застраховане“
АД.
Между страните не е спорно, че свид. Т. С. К. е син на починалия С.
Т.ов К. и в това си качество той е измежду легитимираните лица да получи
обезщетение, съгласно приетото с Постановление № 4 от 25.05.1961 г. на
Пленума на ВС. В посоченото постановление Върховният съд е приел, че
кръгът на лицата, които имат право на неимуществени вреди, се определя от
съда по справедливост и обхваща най-близките роднини като низходящите,
възходящите и съпруга, както и че следва да бъде установено, че
претендиращите обезщетение за неимуществени вреди лица действително са
претърпели такава вреда. Затова нямат право на обезщетение за
неимуществени вреди близките на починалия при непозволено увреждане,
които са били с него в лоши лични отношения - родители, изоставили децата
си, и обратно, съпрузи, живеещи в дълга фактическа раздяла, и др., защото е
явно, че те не понасят никакви неимуществени вреди.
Според настоящия съдебен състав, от събраните по делото
доказателства, не се установява свид. Т. С. К. да е претърпял реално
неимуществени вреди в размер на изплатеното му обезщетение от смъртта на
баща му.
От доказателствената съвкупност по делото се установява, че
починалият С. К. не е живял със сина си свид. Т. К. от около 20 години, че С.
К. е злоупотребявал с алкохола, имал окаян вид, ровел по кофите за боклук,
както и че никой не се грижел за него. От показанията на свид. Т. К. се
установява дори и това, че той не знае къде е погребан баща му и никога не е
ходил на гроба му. Същият без никакво притеснение в съдебно заседание
заявява и че баща му не му липсва. При това положение, очевидно, няма как
да са съществували привързаност и уважение от страна на свид. Т. К. към
баща му С. К.. Анализът на събраните по делото доказателства навежда на
логичния извод, че между С. К. и свид. Т. К. не е била изградена близка или
най-малкото типична връзка като между баща и син, която връзка означава
грижа, обич, приемане и подкрепа. Свидетелят Т. К. от дълги години не е
проявявал заинтересованост и никаква загриженост към баща си, оставил го е
да живее по начин застрашаващ живота му и не му е оказвал подкрепа.
Срещите между тях са били редки и случайни. С оглед непосредствените
впечатления при разпита на свид. Т. К. и изложеното от него с усмивка, че
„ей така“ е приел загубата на баща си, към която явно е безразличен,
доколкото заявява, че не страда от смъртта му, съдът достигна до извода, че
8
между двамата не е била изградена духовна и емоционална връзка. Поради
това съдът приема, че свид. Т. К. не е претърпял действително
неимуществени вреди от смъртта на баща си С. К. и претенцията му за
обезвреда, заявена извънсъдебно пред ищцовото дружество е била
неоснователна. Обезщетението за неимуществени вреди, предвидено в чл. 52
от ЗЗД възмездява главно страданията или загубата на морална опора и
подкрепа, понесени от увредения вследствие на увреждането. Настоящият
съдебен състав счита, че свид. Т. К. не е имал право на обезщетение за
неимуществени вреди при осъщественото непозволено увреждане, доколкото
явно не е понесъл такива от смъртта на баща си. Една от предпоставките за
възникване на регресното право по чл. 500, ал. 1, т. 3 от КЗ е застрахователят
по договор за застраховка „Гражданска отговорност”, при който причинителя
на вредата е обезпечил своята деликтна отговорност, да е заплатил
застрахователно обезщетение на увреденото лице. В случая ищецът е платил
исковата сума в размер на 10 000 лв., като обезщетение за претърпени
неимуществени вреди, на лице, което няма качеството на увредено лице, тъй
като същото не е претърпяло никакви неимуществени вреди от деликта.
По изложените по-горе съображения съдът намира, че предявеният иск
е неоснователен и като такъв следва да бъде отхвърлен.
По разноските:
При този изход на правния спор, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, право
на разноски има ответникът. Същият е претендирал разноски в размер на
830,00 лв. – за адвокатско възнаграждение, за реалното заплащане на които в
брой е представил писмени доказателства - договор за правна защита и
съдействие (л. 63 от делото), който в този случай има характер на разписка, с
която се удостоверява, че страната не само е договорила, но и заплатила
адвокатското възнаграждение. Ето защо в полза на ответника следва да се
присъди сумата в размер на 830,00 лв. – разноски за адвокатско
възнаграждение по делото.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от „Застрахователно акционерно дружество
ОЗК – Застраховане“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, ул. „Света София“ № 7, ет. 5, със съдебен адрес: гр.
София, район Слатина, ул. „Кадемлия“ № 1 – адв. Георги Христов от САК,
срещу Д. Л. Л., ЕГН **********, с адрес: с. Бяга, ул. „Втора“ № 18,
осъдителен иск с правно основание чл. 500, ал. 1, т. 3 от КЗ за осъждане на
ответника Д. Л. Л. да заплати на ищеца „Застрахователно акционерно
дружество ОЗК – Застраховане“ АД сумата в размер на 10 000 лв. (десет
хиляди лева), предявена като частичен иск от 100 000 лв., представляваща
регресно вземане за изплатено от „Застрахователно акционерно дружество
ОЗК – Застраховане“ АД застрахователно обезщетение за претърпени от
9
страна на Т. С. К., ЕГН **********, неимуществени вреди по повод смъртта
на баща му С. Т.ов К., ЕГН **********, вследствие на пътнотранспортно
произшествие, настъпило на 04.02.2021 г., на път III-375, км 2+500, обл.
Пловдив, по вина на ответника Д. Л. Л., като водач на товарен автомобил,
марка и модел „Мерцедес Вито”, с peг. № РА 1124 ВА, застрахован по
Договор за застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите при
ищцовото дружество, обективиран в застрахователна полица
BG/23/120000851109, със срок на валидност от 24.03.2020 г. до 23.03.2021 г.,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на
исковата молба в съда – 07.07.2022 г. до окончателното изплащане на
задължението.
ОСЪЖДА „Застрахователно акционерно дружество ОЗК –
Застраховане“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.
София, ул. „Света София“ № 7, ет. 5, със съдебен адрес: гр. София, район
Слатина, ул. „Кадемлия“ № 1 – адв. Георги Христов от САК, да заплати на Д.
Л. Л., ЕГН **********, с адрес: с. Бяга, ул. „Втора“ № 18, на основание чл.
78, ал. 3 от ГПК, сумата в размер на 830,00 лв. (осемстотин и тридесет лева) –
разноски за адвокатско възнаграждение по делото.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Окръжен съд -
Пазарджик в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Пещера: _______________________
10