Р Е Ш Е Н И Е
№ 189
град С. 30.10.2019 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
С.ски районен съд ІІІ-ти състав в публично заседание на деветнадесети септември две хиляди и деветнадесета година в състав:
Председател: Симеон Стойчев
При участие на секретаря Екатерина Бандрова, като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 155 по описа за 2019 година, за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е образувано по исковата молба на „А.Т.“ ЕООД с ЕИК ********* срещу Н.Б.С., ЕГН **********. С исковата молба се твърди, че на 18.07.2016 г. Н.Б.С. е кандидатствал онлайн за отпускане на потребителски кредит от „К.“ ЕАД с ЕИК *********. Процедурата е започнала с попълване на заявление за отпускане на кредит от разстояние на интернет страницата на Дружеството, а именно- www.credissijmo.bg. На посочения електронен адрес в Заявлението, при сключване на договора за кредит с „К.“ са изпратени автоматично договор № 704219/18.07.2016 г., ведно с Приложение 1 към него. Общи условия („ОУ“) и Стандартен европейски формуляр („СЕФ“). След запознаване с всички условия във връзка с кредита, Н.Б.С., с ЕГН **********, е въвел самостоятелно на указаното за това място в Сайта команда „Декларирам, че съм получил СЕФ на посочения от мен e-mail, проверил съм въведените данни и приемам ОУ и А.“. С това свое действие ответникът е заявил съгласието си да бъде обвързан от процесния договор за кредит, СЕФ и ОУ. В резултат, между „К.“ /кредитор/, от една страна, и ответника, в качеството му на кредитополучател — от друга, на 18.07.2016 г. е сключен във формата на електронен документ Договор за кредит № 704219 и краен срок на погасяване на предоставената заемна сума — 20.07.2017 г. По смисъла на чл. 2, ал. 1 от Договора, неразделна част от него представляват Приложения: № 1 „Условия по договора“, съдържащо погасителен план, СЕФ и ОУ. Ответникът се задължил да върне предоставената му заемна сума, заедно с уговорената договорна лихва, съгласно погасителния план към Договора, както и дължимото възнаграждение на поръчителя, съгласно погасителния план към договора за предоставяне на поръчителство. Ищецът предостави заема а ответникът го получил на каса на „И.“ АД. Ответникът не изпълнил задълженията си по сключените от него договори, като във връзка с погасяване на задълженията му има постъпило едно плащане на 24.08.2016 г., с просрочие от 4 дена, в размер на 160.00 лв. На 18.07.2016 г., между „К.“ и ищеца се сключил договор за поръчителство, по силата на който Поръчителят се задължава да отговаря пред „К.“ солидарно с ответника за изпълнението на всички задължения на последния, възникнали съгласно Договора, както и за всички последици от неизпълнението на задълженията на ответника по Договора при ред и условия, подробно уговорени в договора за поръчителство. Ищецът заплатил дълга на ответника към кредитора „К.“ и предприел действия за събиране на дължимите му се суми по съдебен ред и подал заявление за издаване на заповед за парично изпълнение по чл. 410 от ГПК, въз основа на което било образувано ч. гр. д. № 800/2018 г., по описа на Районен съд- С.. Била издадена заповед за изпълнение за следните суми: 838,14 лева — главница, ведно със законната лихва, считано от подаване на заявлението в съда до окончателното й изплащане; 22,36 лева — административни разноски; 182,55 лева — договорна лихва за периода от 21.08.2016 г. до 20.07.2017 г.; 244,66 лева — наказателна лихва за периода от 21.09.2016 г. до 12.07.2018г.; 191,54 лева - възнаграждение по договор за предоставяне на поръчителство; както и 179,55 лева разноски, от които 29,59 лева — държавна такса и 150,00 лева юрисконсултско възнаграждение.
Предявен е установителен иск с правно основание чл. 422 от ГПК вр. чл. 143 от ЗЗД за признаване за установено по отношение на ответника, че дължи на ищеца посочените суми.
От ответника не е постъпил отговор.
Съдът констатира, че ответникът по делото е редовно уведомен, връчени са му преписи от исковата молба и доказателствата, не е подал в срок отговор до съда на исковата молба, не е заявил становище по определението на съда, с което е съобщен проектът за доклад по делото, не се представлява в съдебно заседание, за което е редовно призован и не е направил искане делото да се разглежда в негово отсъствие.
Като взе в предвид горното, съдът намира, че са налице предпоставките по чл.238, ал.1 от ГПК.
Съдът констатира, че на страните са указани последиците от неспазване сроковете за размяна на книжа и от неявяването им в съдебно заседание, както и че предявеният иск, предмет на делото е вероятно основателен, поради което са налице и предпоставките на чл.239, ал.1 от ГПК. Ето защо съдът следва да постанови неприсъствено решение с което да уважи предявените искове, да осъди ответника да заплати разноските в заповедното производство, както и да го осъди да заплати на ищеца разноските по исковото производство в размер на 129,58 лв. за държавна такса и 50 лева за юрисконсултско възнаграждение, като разликата над 100 лв. до претендирания размер на юрисконсултско възнаграждение е недължим поради ниските цена и правна сложност.
Мотивиран от изложеното и на основание чл. 239 ГПК съдът
Р Е Ш И
ПРИЗНАВА за установено на основание чл. 422 ГПК по иска на „А.Т.“ ЕООД с ЕИК ********* срещу Н.Б.С., ЕГН ********** задължението по ЗАПОВЕД № 616/07.08.2018 г. по ч. гр. дело № 800/2018 г., по описа на С.ски районен съд за 2018 година на Н.Б.С., ЕГН ********** за заплащане на „А.Т.“ ЕООД с ЕИК ********* на сумата от 1479,25 лева, от които: 838,14 лв. главница; 22,36 лева административни разноски и 191,54 лева възнаграждение по договор за предоставяне на поръчителство, както и на сумата от 182,55 лева договорна лихва за периода от 21.08.2016 г. до 20.07.2017 г., както и на сумата от 244,66 лева наказателна лихва за периода от 21.09.2016 г. до 12.07.2018 г., ведно със законната лихва върху посочените по-горе суми от 06.08.2018 г. до изплащане на вземането.
ОСЪЖДА Н.Б.С., ЕГН ********** да заплати на „А.Т.“ ЕООД с ЕИК ********* сумата от 29,59 лева за ДТ и сумата 50 лева разноски за юрисконсултско възнаграждение – представляващи разноски по заповедното производство.
ОСЪЖДА Н.Б.С., ЕГН ********** да заплати на „А.Т.“ ЕООД с ЕИК ********* сумата от 129,58 лв. за държавна такса и 100 лева за юрисконсултско възнаграждение - представляващи разноски по исковото производство.
РЕШЕНИЕТО се постановява при наличие на предпоставките по чл.238 и чл.239 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: