Р
Е Ш Е Н И Е
Номер 260149 /31.03.
Година 2021 Град
Перник
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Пернишкият районен съд IV – ти наказателен състав
На двадесет и шести януари Година 2021
В публичното заседание в следния
състав:
Председател:
Светослава Алексиева
Секретар: Капка Станчева
Прокурор:
като разгледа докладваното от
съдията административнонаказателно дело № 01637
по описа за 2020 година, за
да се произнесе, взе предвид следното:
С наказателно постановление №20-1158-003514/06.08.2020г.,
издадено от началник Сектор ПП при ОД на
МВР – Перник, на Е. ***, с ЕГН **********, са наложени административни
наказания глоба 2000 /две хиляди/ лв. и
лишаване от право да управлява МПС за срок от 24 месеца, на основание чл.174,
ал.3, пр.1 от ЗДвП, за това, че на 24.07.2020 г., в 22.00 часа, в гр.
Перник, ул. 23-та, като водач на МПС –
лек автомобил „Форд Фиеста ”, с рег. № ***, отказва да му бъде извършена
проверка с техническо средство “Алкотест Дрегер 7510” с №ARDN-0100 за установяване употребата на алкохол и не изпълнил
предписанието за изследване с доказателствен анализатор, и за медицинско и
химическо лабораторно изследване – нарушение на чл.174, ал.3 от ЗДвП.
Против издаденото наказателно
постановление в срок е постъпила жалба от Е.Й., чрез пълномощник, с която се
оспорва оспорва материално-правната и
процесуално-правната законосъобразност на издаденото наказателно постановление като
се твърди, че не е извършил вмененото му нарушение, тъй като не е бил водач на
превозното средство, и че при издаване на наказателното постановление са
допуснати съществени нарушения на процесуални правила.
Тази позиция се поддържа и
допълва от участвалия в съдебното производство пълномощник на жалбоподателя – адв. И.В.. В съдебните прения, лично и чрез процесуалния си
представител, Е.Й. моли за отмяна на обжалваното наказателно постановление поради
издаването му в нарушение на закона.
Въззиваемата страна, в съпроводителното писмо
към преписката изразява становище, че жалбата е неоснователна и моли
обжалваното наказателно постановление да бъде потвърдено изцяло. В съдебно
заседание представител не е участвал.
Пернишкият районен съд, след като прецени събраните по делото
доказателства по реда на чл.14 и чл.18 от НПК, както и доводите на страните, намира за установено
следното:
Жалбата е подадена в срока по чл.
59, ал. 2 от ЗАНН, срещу подлежащ на съдебен контрол правораздавателен акт,
от лице с правен интерес, поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество е и основателна, съображенията за което са следните:
Нарушението, за което е ангажирана
административнонаказателната отговорност на жалбоподателя е по чл174, ал.3 от ЗДвП. Същото
е установени с акт за установяване на административно нарушение серия GA, №247766/24.07.2020г.
В съдържанието му е посочено, че на същата дата – 24.07.2020г., в 22.00 часа, при извършена
спрямо Е.В.Й. ***-та, от Т.Л.Д. – мл. автоконтрольор в
сектор ПП при ОД МВР Перник, в присъствието на свидетелите - очевидци А.Е.Г. и В.
Г.П., водачът отказал да му бъде извършена проверка с техническо средство
“ Алкотест Дрегер 7510” с №ARDN-0100 за установяване употребата на алкохол и не изпълнил
предписанието за изследване с доказателствен анализатор и за медицинско и
химическо лабораторно изследване.
Въз
основа горните констатации на място срещу E. Й. било образувано административнонаказателно
производство с АУАН серия GA, №247766/24.07.2020г., като актосъставителят
– свид. Т.Д. приел, че жалбоподателят виновно е нарушил разпоредбата на чл.174,
ал.3, пр. 1 от ЗДвП. С акта свидетелството за управление на МПС на водача, табелите с регистрационен
номер и част 2 на свидетелството
за регистрация на превозно средство били иззети. В съставеният акт било отразено, че
нарушителят отказва да подпише акта, както и че има възражения без такива да са
конкретизирани.
На
жалбоподателя бил издаден талон за изследване №0044862, който не е подписан от Й.,
а от свидетел - Б.Г.. В талона бил отразен отказа на водача да му бъде
извършена проверка за употреба на алкохол с техническо средство, но не бил посочен избор на алтернативен метод за
установяване употребата на алкохол, нито
бил определен срок от служителя на
сектор ПП за явяване на Й. в лечебно
заведение, в случай на желание
да му бъде извършено медицинско и химическо изследване. Талонът не бил
връчен на жалбоподателя. Няма данни за
явяване на същия в МБАЛ – Перник, нито в съответната структура на МВР за
извършване на медицинско и химическо изследване, респ. за изследване чрез
доказателствен анализатор.
В срока
по чл.44, ал.1 от ЗАНН Е.Й. подал писмено възражение, рег. № 313000-7504/27.07.2020г., в което
посочил, че при изложените в акта обстоятелства не е управлявал превозното
средство и не е имал такова намерение.
Посочва, че имал уговорка със свой познат, пред чийто дом по-рано паркирал
автомобила, да му съдейства за
извършване на ремонт при негов съсед, поради което не е
възнамерявал да се придвижва до дома си с него. Твърди, че потърси
съдействие от свид. А.Г., за да зареди акумулатора на своята кола
с единствената цел да успее да вдигне стъклата на вратите.
На 06.08.2020г.,
при проверка по реда на чл.52, ал.4 от ЗАНН, преценявайки събраните по преписката
доказателства и депозираното възражение наказващият орган приел, че са налице
основанията по чл.53, ал.1 от ЗАНН и издал наказателно постановление, с което
на основание административнонаказателните разпоредби
на чл.174, ал.3 от ЗДвП наложил на Й. предвидените в същата норма административни
наказания.
Съдебният състав, основавайки се
на събраните по делото доказателства намира, че при образуване на
административнонаказателното производство са нарушени императивни правила,
пряко свързани с правото на защита на привлечения към отговорност и с регламентираните
в закона гаранции за упражняването на това право ефективно и в пълен обем.
Съображенията са следните:
От съдържанието на процесния АУАН се установява, че посоченият като негов
съставител полицейски служител – свид. Т.Д. не го е подписал. Съгласно
императивната разпоредба на чл.43, ал.1 от ЗАНН „актът се подписва
от съставителя и поне от един от свидетелите, посочени в него, и се предявява
на нарушителя да се запознае със съдържанието му и го подпише …“. Нормата е
императивна, поради което подписването на акта от двамата свидетели,
присъствали на извършването и установяване на нарушението не санира допуснатата
нередовност.
На следващо място, актосъставителят е отразил отказ на нарушителя да подпише
акта при предявяването му чрез вписана съответна бележка на определеното за
полагане на подпис място, както и отказ в разписката под съдържанието на акта,
предназначена да удостовери връчването
на препис от него на нарушителя, съгласно императивното задължение в чл.43, а.5 от ЗАНН. Под разписката е положен подпис от името на
свид. Б.Г., удостоверила, съгласно
направения запис, „отказа на
нарушителя да подпише акта
и/или разписката“. При този запис,
въпреки че свидетелят е персонифициран с име и адрес и е положил подпис, остава
неясно какво точно се удостоверява – отказът да се подпише акта и/или разписката.
Това обстоятелство не е изяснено и от събраните гласни доказателства –
свидетелката Б.Г. потвърждава положения
под името й подпис, но посочва,
че удостоверила отказа на жалбоподателя да даде проба за алкохол, както
и отказа му да подпише акта, а останалите разпитани
свидетели, присъствали на проверката, в т.ч. и актосъставителя,
не дават каквито и да е сведения в тази насока. Предвид формалния характер на
административнонаказателното производство, всяко действие, засягащо правата на
нарушителя, за да има процесуална стойност, следва да е извършено и
удостоверено по предвидения ред.
Така установените обстоятелства
мотивират заключение, че съставеният акт не е връчен на жалбоподателя и не е доказан отказ на
водача да го приеме. Дори да е отказал да
се подпише в разписката, това изявление не е равнозначно на нежелание да получи
препис от съставения документ, поради което актосъставителят
не е имал никакво основание да не изпълни задължението си, произтичащо от
нормата на чл.43, ал.5 от ЗАНН – да връчи препис от съставения акт,
удостоверявайки извършването на действието със собствения си подпис, а при евентуален отказ на нарушителя да приеме
преписа или подпише разписката - да
удостовери това с подпис на
свидетел по горепосочения ред.
Действието по връчването на
препис от акта е самостоятелно и не
отпада в хипотезата на отказ на нарушителя да подпише акта, явяваща се
изключение от установения в чл.43, ал.1
от ЗАНН ред. Това е негово право, което по никакъв начин не засяга останалите
действия в хода на административнонаказателната
процедура. Нормата на чл.43, ал.5 ЗАНН, която гласи: „при подписване на акта на
нарушителя се връчва препис от него…“, определя само момента, в който се
извършва връчването, а не установява подписването на акта като условие за това
действие.
В контекста на изложеното, съдът
приема, че императивното задължение по чл.43, ал.5 от ЗАНН не е изпълнено.
Нарушенията грубо нарушават
процесуалните изискания и са съществени доколкото пряко рефлектират върху
правото на защита на нарушителя - върху
възможността за упражняването му ефективно и в пълен обем. Безспорно е, че акт,
който не е подписан от лицето, което го
е съставило, е негоден да послужи за законосъобразно образуване на административнонаказателно производство срещу сочения като
нарушител. Същевременно, като не е връчен препис от акта на нарушителя, последният
е бил затруднен да упражни редица свои права и правни възможности – да се
запознае обстойно с предявеното му административнонаказателно
обвинение, с фактите, на които се основава и с правната квалификация на същото,
обосновано да мотивира възраженията си в процедурата по чл.44, ал.1 от ЗАНН, да
прецени какви евентуално доказателства да представи или да посочи за събиране
от АНО, така че да осъществи една пълноценна защита срещу вмененото му противоправно поведение.
Допуснатите нарушения на
процедурата по образуване на производството не са констатирани от АНО при
извършената от него проверка на акта с оглед неговата законосъобразност и същият не е упражнил
правомощието си по чл.52, ал.2 от ЗАНН, а е издал наказателно постановление при
допускане на поредно нарушение на процесуалните правила.
Нарушенията са неотстраними и са
съществени и имат за последица отмяна на обжалваното наказателно постановление като
незаконосъобразно на процесуално основание.
Независимо от този извод, съдът
намира, че вмененото на жалбоподателя
нарушение е и недоказано.
По делото е безспорно установено,
че на инкриминираните дата и час спрямо Й. е извършена проверка от служители на
сектор ПП – ОД МВР – Перник, като в резултат на същата му е съставен АУАН за
това, че е отказал да му бъде извършена проверка за употреба на алкохол с
техническо средство Алкотест
Дрегелр 7510 ARDN 0100. Не е спорно, че жалбоподателят не се е подложил
на алтернативен метод за установяване употребата на алкохол на основание
издаден му талон за изследване, в който да е отразен изборът му за реда, по
който да бъде изследван.
Основавайки се на издадения талон
за изследване с №0044862 и на събраните
гласни доказателства, съдебният състав приема, че по делото не е
доказано на жалбоподателя реално да е осигурена възможност за алтернативно
изследване, което съществено е нарушило правата му в започналото административнонаказателно производство. Видно е, че в
талона е отразен отказа на Е.Й. да му бъде извършена проверка с техническо средство, но
останалата част на документа е останала почти изцяло непопълнена. Липсва
всякакъв запис относно избора на жалбоподателя
да бъде изследван за употреба на алкохол чрез доказателствен анализатор
или медицинско и химическо изследване, и
макар да е наличен запис, че е уведомен за явяване в ЦСМП – Перник, нито е
определено времето, в което да стори това, нито е положен подпис на полицейския
служител. Липсва всякакво вписване относно връчването на талона, липсват подписи на провереното лице на определените
за целта места в талона, като не е
отразена и причина за това. Наличието на
подпис на свидетел /посочен с име, ЕГН и адрес/ в долната част на талона по никакъв
начин не санира нередовностите
при изготвянето и връчването на талона, доколкото
изобщо не е означено какво всъщност е удостоверил с подписа си свидетеля. Показанията
на свид. Е.С., съставил документа, сочат на грубо нарушение на установената процедура - свидетелят посочва, че талонът е
съставен при отказ на лицето да го подпише и пояснява, че при такъв
отказ не му се предоставя екземпляр от
него. Това изявление дава основание за
извод, че на жалбоподателя изобщо не е предлагано приемане на талона за
изследване, за да е възможно евентуално да откаже получаването му.
При тези обстоятелства, провереното лице е било ограничено
да упражни правната възможност да избере начин за алтернативно
изследване и да се подложи на такова, за
да се защити срещу вмененото му нарушение.
Нещо повече, видно е от обстоятелствената
част на АУН, че при съставянето му на мястото на проверката контролният орган е
формирал извод за това, че съставът на нарушението по чл.174, ал.3 от ЗДвП е
осъществен в двете хипотези - отказ за извършване на проверка за установяване употребата на алкохол с
техническо средство, както и отказ да изпълни предписанието за изследване с доказателствен анализатор и
за медицинско и химическо изследване. След като
на жалбоподателя не е била осигурена възможност да се възползва от предвидените алтернативни способи за
изследване чрез съставяне на талон, отговарящ на изискванията на НАРЕДБА №1 от 19.07.2017 г. за реда за
установяване употребата на алкохол и/или
наркотични вещества или техни аналози, в който дори не е посочено времето за явяване в лечебното
заведение, то констатацията на актосъставителя в горепосочения смисъл е абсолютно
необоснована. Дори да е отказал да получи талона, жалбоподателят е можел да се
яви в лечебното заведение за даване на проби кръв, респ., в съответната структура на МВР за
изследване чрез доказателствен анализатор.
В този смисъл, актосъставителят е вменил нарушение на Е.Й., което нито е
констатирал, нито е било възможно да констатира към момента на съставяне на
АУАН. Към този момент контролният орган не е можел да съобрази и предвиди следващите действия на
водача като част от процедурата свързана с алтернативните методи за
установяване употребата на алкохол, а именно ще изпълни ли предписанието в талона или не, ще се
яви ли в ОДМВР – Перник за изследване с доказателствен анализатор или в
лечебното заведение, ще даде ли проба кръв, ще се извърши ли релевантно
медицинско изследване и т.н. Следователно,
при съставяне на акта свид. Д. е
можел единствено да вмени нарушение по
чл.174, ал.3 от ЗДвП в хипотезата на отказ на водача за извършване на проверка
с техническо средство за употреба на алкохол, което е и достатъчно основание за
образуване на административнонаказателно производство
срещу него. Евентуално последващо изследване по някой от възможните способи би
имало значение при формиране на крайния извод на АНО извършено ли е вмененото
нарушение и то виновно. Това е така, защото нормата на чл.174,
ал.3 от ЗДвП предвижда административнонаказателна
отговорност за водач, който отказва изобщо да се подложи на проверка за
установяване наличието на алкохол/наркотици, чрез всички възможни начини. В случаите, в които водачът е отказал
проверка с техническо средство/тест, но се е подложил на изследване за алкохол
с доказателствен анализатор, или е дал проба
за лабораторно изследване, и обратно - извършена му е проверка с
техническо средство/тест за употреба на алкохол/наркотични вещества, но е
отказал да се подложи на алтернативните способи за изследване по-горе, то употребата на алкохол/наркотични вещества ще
бъде установена по надлежния ред, следователно ще отсъства основание за
наказване за отказ по чл.174, ал.3 ЗДвП.
В случая безспорно е доказан отказ
за проверка с техническо
средство, но не и отказ за изследване
чрез алтернативните способи /по причините които се изложиха/, което е самостоятелно основание за отмяна на
издаденото наказателно постановление като незаконосъобразно, издадено в
нарушение на материалния закон.
Въпреки изхода на делото и
данните, че жалбоподателят е направил разноски за заплащане на адвокатско
възнаграждение, съдът не осъжда въззиваемата страна за тях, тъй като искане за присъждане
на такива страната не е направила до
приключване разглеждането на делото пред
настоящата инстанция
Мотивиран от изложеното и на
основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ наказателно постановление №20-1158-003514/06.08.2020г.,
издадено от началник Сектор ПП при ОД на
МВР – Перник, с което на Е.В.Й. с ЕГН ********** с адрес ***, на основание
чл.174, ал.3, пр.1 от ЗДвП са наложени административни наказания глоба
2000 /две хиляди/ лв. и лишаване от
право да управлява МПС за срок от 24 месеца за нарушение на чл.174, ал.3 от ЗДвП.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно
обжалване пред Административен съд – гр. Перник на основанията, предвидени в
Наказателно-процесуалния кодекс, и по реда на глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс - в 14-дневен срок от
съобщаването му на страните.
Председател:/п/
Вярно с оригинала
ИЗ