Р Е Ш Е Н И Е
№ 413
гр. Пловдив, 01 март 2023
год.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, ХХIII-ти състав, в открито заседание на двадесет и втори февруари,
две хиляди двадесет и трета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
НЕДЯЛКО БЕКИРОВ,
ЧЛЕНОВЕ:
ВЛАДИМИР ВЪЛЧЕВ,
НИКОЛАЙ ИНГИЛИЗОВ,
при
секретаря Румяна Агаларева и с участието на прокурора Борис Михов, като разгледа
докладваното от съдия Н. Бекиров административно, касационно дело №61 по описа на съда за 2023г., за да се произнесе
взе предвид следното:
Производството е по реда
на чл.63в от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН), глава
дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл.182,
ал.1, т.2 от
Закона за движението по пътищата (ЗДвП).
Й.С.П., ЕГН **********, с
постоянен адрес: ***, представляван от адвокат С.П.- пълномощник, обжалва
Решение №2259 от 02.12.2022г. по Н.А.Х. дело №20225330205741 (5741) по описа на
Районен съд- Пловдив за 2022г., VI-ти наказателен състав, с което е потвърден електронен
фиш (ЕФ) за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано
техническо средство или система, Серия К №4487852, издаден от Областна дирекция
на МВР (ОД на МВР), гр. Пловдив, с който на жалбоподателя П. е наложена глоба в
размер на 50,00 лева.
Претендира се отмяна на
решението поради неправилност и незаконосъобразност, постановяване на решение
по същество, с което да се отмени процесният ЕФ, както и присъждане на
направените разноски за двете съдебни инстанции. На 13.02.2023г. по делото
постъпва молба с Вх.№3388 от адвокат П., с която поддържа касационната жалба и
искането за присъждане на разноски, съгласно представен списък с разноските.
Ответникът в
производството- ОД на МВР- Пловдив, не се представлява в съдебно заседание.
Чрез Районен съд- Пловдив е представено становище (отговор) по касационната
жалба от юрисконсулт Г. Б.- пълномощник, за неоснователност на касационната
жалба. При евентуално уважаване на жалбата, възразява разноските за адвокатско
възнаграждение на жалбоподателя да бъдат намалени до минималното възнаграждение
по Наредба №1 от 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения (Наредба №1/09.07.2004г.). Претендира присъждане на юрисконсултско
възнаграждение.
Окръжна прокуратура-
Пловдив, чрез прокурор Борис Михов, изразява становище за неоснователност на
жалбата.
Касационният съд, като
извърши преглед на обжалваното съдебно решение, във връзка с касационните
основания по чл.348, ал.1 от Наказателно-процесуалния кодекс (НПК), констатира
следното:
Касационната жалба е
подадена в предвидения законен срок и от страна по първоинстанционното
производство, за която решението е неблагоприятно, поради което се явява
допустима.
Разгледана по същество,
жалбата е неоснователна.
Съдът приема за
установено по делото, въз основа на фактическите констатации на първоинстанционния
съд и приетите по делото доказателства, че в рамките на извършена проверка от
служители на ОД на МВР- Пловдив, на 11.02.2021г., около 14:32ч., в гр. Пловдив,
на бул. “Асеновградско шосе“ до №83, бензиностанция “Лукойл“, е прието за установено,
че в посока към Асеновград се движи моторно превозно средство (МПС), представляващо
лек автомобил “ФОЛКСВАГЕН ГОЛФ“, с Рег.№ ***, със скорост от 67 км./ч.
(всъщност със 70 км./ч., от която е приспаднат толеранс от 3 км./ч.), при
въведено ограничение на скоростта за движение в населеното място от 50,00
км./ч., с нормата на чл.21, ал.1 от ЗДвП. Движението и скоростта на автомобила
са установени и заснети с автоматизирано техническо средство или система
(АТСС), представляващо преносима (мобилна) система за контрол на скоростта на
МПС с вградено разпознаване на номера и комуникации тип “ARH CAM S1“ №11743са, като за
целта е изготвена снимка №046685. Прието е за установено, че автомобилът с
Рег.№***, е регистриран като собственост на жалбоподателя П.. Установеното
движение на посочения автомобил със скорост от 67 км./ч. се квалифицира като
административно нарушение по смисъла на чл.21, ал.1 от ЗДвП, поради което и на
основание чл.189, ал.4, във връзка с чл.182, ал.1, т.2 от ЗДвП се издава
процесният ЕФ.
Според разпоредбата на
чл.189, ал.4, пр.пр.1 и 2 от ЗДвП, при нарушение, установено и заснето с автоматизирано
техническо средство или система, в отсъствието на контролен орган и на
нарушител се издава ЕФ за налагане на глоба в размер, определен за съответното
нарушение. ЕФ съдържа данни за: териториалната структура на Министерството на
вътрешните работи, на чиято територия е установено нарушението, мястото,
датата, точния час на извършване на нарушението, регистрационния номер на моторното
превозно средство, собственика, на когото е регистрирано превозното средство,
описание на нарушението, нарушените разпоредби, размера на глобата, срока, сметката,
начините за доброволното й заплащане.
Процесният ЕФ е издаден
в съответствие с изискванията за форма на фиша, предвид наличието на всички
изискуеми от закона реквизити, което обстоятелство не се оспорва от касатора.
По делото не са
ангажирани доказателства жалбоподателят П. да е упражнил правото си да декларира
писмено, че установеното на 11.02.2021г. движение на собствения му автомобил с
превишена скорост в нарушение на правилата по ЗДвП е направено при управление
на автомобила от друго лице, съгласно разпоредбата на чл.189, ал.5 от ЗДвП.
Следователно,
установената от закона презумпция, че при неподаването на писмена декларация с
данни за лицето, извършило нарушението, в 14-дневен срок от получаването на
електронния фиш от собственика, то именно собственикът на МПС-то се смята за извършител
на нарушението, санкционирано с електронния фиш, се явява необорена.
Нужно е да се посочи, че
съгласно чл.188, ал.1 от ЗДвП, собственикът или този, на когото е предоставено
моторно превозно средство, отговаря за извършеното с него нарушение.
Собственикът се наказва с наказанието, предвидено за извършеното нарушение, ако
не посочи на кого е предоставил моторното превозно средство. В тази връзка,
липсва законово изискване статичното изображение във вид на снимков материал,
заснето от АТСС за контрол на правилата за движение по пътищата, да позволява индивидуализиране
(идентифициране) на водача.
На следващо място, видно
от приетото по преписката (по делото) заверено копие на Протокол за използване
на Автоматизирано техническо средство или система с Рег.№1030р-4633 от 15.02.2021г.,
представляващ Приложение към чл.10, ал.1 от Наредба №8121з-532 от 12.05.2015г.
за условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и
системи за контрол на правилата за движение по пътищата (Наредба №8121з-532/12.05.2015г.),
съставен по повод осъществен контрол на правилата за движение по пътищата на 11.02.2021г.,
в периода 12:30ч. – 23:30ч., в гр. Пловдив, на бул. “Асеновградско шосе“ до №83,
посоката на движение на контролираните МПС е “от север към юг“.
Пак според посочения
протокол, в рамките на периода 12:30ч. – 23:30ч. на 11.02.2021г. са установени
общо 328 броя нарушения, като времето за извършване на вмененото на П. нарушение
(14:52:53ч.) попада в периода на работа на процесната преносима (мобилна)
система за контрол.
Вярно е, че в протокола не
са попълнени номерата на първото и последното статично изображение на общо 328-те
броя установени нарушения, но това обстоятелство, макар и да представлява
нарушение на процесуалните правила, не е от категорията на съществените
нарушения и не предпоставя извод за незаконосъобразност на процесния ЕФ.
По преписката (по
делото) е налично заверено копие на Удостоверение за одобрен тип средство за
измерване с №17.09.5126 от 07.09.2017г., издадено от Български институт по
метрология (БИМ), според което удостоверение преносима (мобилна) система за
контрол на скоростта на МПС с вградено разпознаване на номера и комуникации тип
“ARH CAM S1“, с производител ARH ZRT (ARH INC.) HUNGARY, е вписана в Регистъра
за одобрените типове средства за измерване под №5126, с валидност до
07.09.2027г.
По преписката (по
делото) е налично и заверено копие на Протокол от проверка №65-С-ИСИС от
28.09.2020г., издаден от БИМ (Отдел “Изпитване на средства за измерване и
софтуер“ (О“ИСИС“) в Главна дирекция “Мерки и измервателни уреди“ (ГД“МИУ“)),
удостоверяващ обстоятелството, че процесната АТСС, тип “ARH CAM S1“, с фабричен
№11743СА, е преминала успешно проверка за съответствие с одобрения тип и
грешките не превишават максимално допустимите грешки за този тип средство за
измерване. Респективно, процесната АТСС е годно средство за измерване за период
от една година, считано от 28.09.2020г.
По преписката (по
делото) е налично и фотографско заснемане на мястото, на което е разположена
процесната АТСС, съгласно изискването на чл.10, ал.3 от Наредба
№8121з-532/12.05.2015г.
Видно от наличната по
преписката (по делото) снимка с №046685 в същата са отразени географските
координати на точката, в която е разположена процесната АТСС, а именно: 42.102238
(северна) ширина и 24.785906 (източна) дължина.
Що се отнася до
възражението на касатора, че процесният ЕФ е издаден в нарушение на правилото
на чл.39, ал.4 от ЗАНН, тъй като е недопустимо санкционирането с фиш на
административни нарушения, за които е предвиден размер на глоба до 50,00 лева,
то същото е неоснователно, като изложените в тази насока съображения, мотивирали
решението на районния съд, се споделят от настоящия състав на съда и тяхното
повторно излагане не е нужно, предвид нормата на чл.221, ал.2, пр.2 от АПК, с
която е предвидена възможност за препращане към мотивите на първоинстанционния
съд.
Най-сетне, обстоятелството,
че е извършена промяна на организацията на движението по бул. “Асеновградско
шосе“, в участъка от бул. “Цар Симеон“ до табела “Край Пловдив“, като
максимално разрешената скорост е променена от 50 км/ч на 70 км/ч, съгласно
писмо с Изх.№231 от 26.01.2023г. на директора на Общинско предприятие
“Организация и контрол на транспорта“ в община Пловдив, е неотносимо към
предмета на спора, тъй като посочената промяна в организацията на движението е
въведена на 23.02.2021г., а разглеждането нарушение е инкриминирано на
11.02.2021г.
Предвид гореизложеното, процесният
ЕФ е правилен и законосъобразен и като го потвърждава, районният съд
постановява правилно решение. Освен това, решението на районния съд е валидно и
допустимо, поради което следва да бъде оставено в сила.
С оглед очерталия се
изход на делото, искането за присъждане на разноски в полза на жалбоподателя е също
неоснователно и не следва да бъде уважено. В полза на ОД на МВР- Пловдив следва
да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение в минимален размер, определен
по реда на чл.37 от Закона за правната помощ ЗПП), респективно по реда на
чл.27е от Наредбата за заплащането на правната помощ (НЗПП).
Така мотивиран и на основание чл.221, ал.2 от АПК,
съдът
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение №2259
от 02.12.2022г. по Н.А.Х. дело №20225330205741 (5741) по описа на Районен съд-
Пловдив за 2022г., VI-ти наказателен състав, с което е потвърден електронен
фиш за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо
средство или система, Серия К №4487852, издаден от Областна дирекция на МВР-
Пловдив, с който на Й.С.П., ЕГН **********, е наложена глоба в размер на 50,00
лева.
ОСЪЖДА Й.С.П., ЕГН **********,
да заплати на Областна дирекция на МВР- Пловдив, сумата от 80,00 (осемдесет)
лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:…………….
ЧЛЕНОВЕ: 1………………
2………………