Р Е Ш Е Н И Е
Номер 279 Година 02.03.2022 Град Бургас
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Административен
съд Бургас, Х състав, на осми февруари две хиляди двадесет и втора година в
публично заседание, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Даниела
Драгнева
Секретар Йовка Банкова
Прокурор
като
разгледа докладваното от съдия Драгнева,
административен характер
дело номер 2245 по описа за 2021 година и за да се произнесе взе в
предвид следното:
Производството е по реда на чл.145 и следващите от Административно
процесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл.172, ал.5 от Закона за движение по
пътищата (ЗДвП).
Образувано е по жалба подадена от Д.Д.Д. с ЕГН: **********,***, чрез адв.Г.К.
*** против заповед за налагане на принудителна административна мярка №
21-0769-000890/12.05.2021г. издадени от полицейски инспектор към ОД на МВР
гр.Бургас, сектор „Пътна полиция“, с която му е наложена принудителна
административна мярка по чл.171, т.1, б.Б от ЗДвП – временно отнемане на
свидетелството за управление на МПС на водач до решаване на въпроса за
отговорността, но не повече от 18 месеца. Счита, че заповедта е незаконосъобразна
– постановена в противоречие с материалния закон и издадена при съществени
нарушения на процесуалните правила и прави искане за нейната отмяна и да се
присъдят направените по делото разноски.
Ответникът - Полицейски инспектор,
сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР гр.Бургас - Васил Николаев Скопчанов,
редовно уведомен, прави искане жалбата да бъде оставена без последствие.
Административен съд Бургас намира, че жалбата
е процесуално допустима, като подадена в срока по чл.149, ал.1 от АПК, от
надлежна страна, имаща право и интерес от обжалването. Разгледана по същество е
основателна.
Акт за установяване на
административно нарушение № 21-0769-002037 от 11.05.2021г. (л.10 по делото) е
съставен от младши автоконтрольор към ОД на МВР Бургас, сектор „Пътна полиция“ гр.Бургас, за това, че
на 11.05.2021г., в 09:40ч. в гр.Бургас, кв.„Възраждане“ до бл.37, Д.Д. е установен
да управлява лек автомобил БМВ 535d с
рег.№ СТ7257ВТ, като отказва да бъде изпробван за употреба на наркотични
вещества и техни аналози с техническо средство Drugtest 5000 №
ARLB-0021. На водача е издаден и връчен
талон за медицинско изследване № 081202 (л.11 от делото).
С наказателно постановление № 21-0769-002037/24.06.2021г.за
нарушение на чл.174, ал.3 от ЗДвП и на основание чл.174, ал.3, предл.2 от ЗДвП
на Д.Д. е наложена глоба в размер на 2000 лева и лишаване от право да управлява
МПС за срок от 24 месеца. Наказателното постановление е оспорено по съдебен ред
пред Районен съд Бургас, видно от представеното копие на разпореждане на състав
на съда от 16.09.2021г. (л.58 от делото).
Със заповед за прилагане на
принудителна административна мярка № 21-0769-000890 от 12.05.2021г. издадена от
полицейски инспектор към ОД на МВР Бургас, сектор „Пътна полиция“ Бургас (л.8
от делото), на Д.Д. е наложена принудителна административна мярка по чл.171,
т.1, б.”б” от ЗДвП - временно отнемане на свидетелството за управление на
моторно превозно средство до решаване на въпроса за отговорността, но не повече
от 18 месеца.
Заповедта е връчена на 31.08.2021г.
и е обжалвана с жалба вх.№ 251000-17754 от 02.09.2021г., подадена в срока по
чл.149, ал.1 от АПК.
По делото е представена заповед
за задържане на лице с рег.№ 251зз-101 от 11.05.2021г., (л.57 от делото), с
която на основание чл.72, ал.1, т.1 от ЗМВР, за нарушение по чл.354а, ал.3 и
чл.354в от НК, е задържан Д.Д.Д. за срок от 24 часа. Видно от заповедта Д. е
задържан в 10,00 часа на 11.05.2021г. и е освободен в 9,40ч. на 12.05.2021г.
При така изложените фактически данни, които се
подкрепят от приложените по делото писмени доказателства съдът достигна до
следните правни изводи:
Съгласно
чл.142, ал.1 от АПК, съответствието на
административния акт с материалния закон се преценява към момента на издаването
му, а съгласно ал.2, установяването на нови факти от значение за делото след
издаване на акта се преценява към момента на приключване на устните състезания.
Съгласно чл.172, ал.1 ЗДвП,
принудителните административни мерки по чл.171, т.1, 2, 4, т.5 б.”а” и т.6 се
прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по този
закон съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни
лица. Със
заповед № 251з-209/18.01.2017г. (л.21 от делото) на директора на ОД на МВР
гр.Бургас, на основание чл.172, ал.1 от ЗДвП и чл.43, ал.4, вр. чл.43, ал.3,
т.1 от ЗМВР, са делегирани правомощия на изрично посочени длъжностни лица,
включително и на полицейски инспектори в сектор „Пътна полиция”, да издават
заповеди за прилагане на принудителни административни мерки, поради което
процесната заповед се явява издадена от компетентен орган, в рамките на
неговата правомощия.
При издаването на заповедта не
са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила.
Тя е издадена въз основа на акт за установяване на административно нарушение,
съставен от компетентен орган, при спазване на задължителните реквизити по
съдържанието му. Актът е връчен на жалбоподателя и същия е подписан от него без
възражения.
Съгласно разпоредбата на чл.171,
т.1, б.”б” от ЗДвП, за осигуряване на безопасността на движението по
пътищата и за преустановяване на административните нарушения се прилага
принудителна административна мярка
временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно
средство на водач, който управлява моторно превозно средство с концентрация на
алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда, установена с медицинско и химическо
лабораторно изследване или с изследване с доказателствен анализатор, или с
друго техническо средство, определящо съдържанието на алкохол в кръвта чрез
измерването му в издишания въздух, или след употреба на наркотични вещества или
техни аналози, установена с медицинско и химико-токсикологично лабораторно
изследване или с тест, както и който откаже да бъде проверен с техническо
средство или с тест, изследван с доказателствен анализатор или да даде
биологични проби за химическо изследване и/или химико-токсикологично
лабораторно изследване – до решаване на въпроса за отговорността му, но за не
повече от 18 месеца; при наличие на изследване от кръвна проба или изследване с
доказателствен анализатор по реда на чл. 174, ал. 4 установените стойности са определящи. При наличието
на предвидените в закона материалноправни предпоставки, административния орган
няма право на избор или на свободна преценка дали да наложи ПАМ или не, а е
длъжен да издаде административен акт с указаното от закона съдържание, тоест
той действа при условията на обвързана компетентност.
Видно от изложеното, за да бъде наложена ПАМ е необходимо да бъде установено по надлежен ред
управление на МПС и че водачът отказва да бъде проверен с техническо
средство или с тест, изследван с доказателствен анализатор или да даде
биологични проби за химическо изследване и/или химико-токсикологично
лабораторно изследване.
Съгласно чл.189, ал.2 от ЗДвП,
редовно съставените актове по този закон имат доказателствена сила до доказване
на противното. В съставения на жалбоподателя АУАН № 21-0769-002037 от
11.05.2021г., изрично е отразено, че на посочените дата, час и място, той е
управлявал МПС с рег.№ СТ7257ВТ. Същевременно, нито при съставянето и
връчването на АУАН, нито в срока предвиден в нормата на чл.44, ал.1 от ЗАНН, от
жалбоподателя е направено възражението, че той не е управлявал посоченото МПС,
поради което наведените доводи в този смисъл за първи път със сезиращата
настоящия съд жалба, се явяват защитна теза, която не се установява от събраните
в хода на производството доказателства.
Въпреки изложеното, в случая не се установява
наличието на втората от посочените предпоставки предвидени в нормата на чл.171, т.1, б.”б” от ЗДвП, а именно, че
жалбоподателя е отказал да бъде проверен за употреба на наркотични вещества или
техни аналози и по двата предвидени от законодателя начини.
Безспорно жалбоподателя е отказ да бъде
тестван с техническо средство за
употреба на наркотични вещества или
техни аналози, за което му е съставен АУАН, като този отказ е отразен и в
издадения талон за изследване бл.№ 081202.
Съгласно чл.3а, т.1 от Наредба № 1 от
19.07.2017г. за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или
употребата на наркотични вещества или техни аналози, когато лицето откаже проверка
с техническо средство или тест, установяването на употребата на наркотични
вещества или техните аналози се извършва с медицинско и химико-токсикологично
лабораторно изследване.
За да е се приеме, че едно лице е отказало
установяването на употребата на наркотични вещества или техни аналози, чрез
медицинско изследване е необходимо да е налице изричан отказ от негова страна
или лицето да не се яви в определения му срок, в болничното заведение посочено
в талона.
От събраните в хода на съдебното производство доказателства
не се установява на жалбоподателя да му е била предоставена възможност да
извърши изследването предвидено в цитираната норма на чл.3а от Наредба №
1/19.07.2017г. и той да е отказал неговото извършване. Такъв отказ не е
оформен, както в издадения талон за изследване, така и в какъвто и да е друг представен
по делото документ.
На следващо място, съгласно талона за
изследване Д.Д. е следвало да се яви в Спешен медицински център в УМБАЛ Бургас,
в срок до 45 минути от връчването му. Талонът е връчен на 11.05.2021г. в
11,50ч., тоест жалбоподателя е следвало да се яви в медицинския център до
12,35ч. същия ден.
От представената заповед за задържане на лице
с рег.№ 251зз-101/11.05.2021г., се установява, че Д.Д. е бил задържан за срок от
24 часа, в 10,00 часа на 11.05.2021г. и е освободен в 9,40ч. на 12.05.2021г. С оглед
така извършеното полицейско задържане, жалбоподателя фактически е бил в
невъзможност да се яви сам за извършване на медицинско изследване за употреба
на наркотични вещества или техни аналози, в указания му срок, тъй като е било
ограничено правото му на свободно предвижване. Същевременно по делото липсват
твърдения и не са ангажирани доказателства на Дойнов да е била осигурена
възможност, било чрез конвоиране, било по друг начин, да се яви в медицинското
заведение за да му бъде извършено посоченото изследване и въпреки това, той да
е отказал да бъде изследван.
С оглед на изложеното и доколкото по делото не
са ангажирани доказателства, че на Д. Дойнов е предоставена реална възможност
да се яви за да му бъде извършено лабораторно изследване за употреба на наркотични
вещества или техни аналози от медицински специалист и въпреки това той е
отказал, то не са налице предвидените от законодателя материалноправни
предпоставки в нормата на чл.171, т.1,
б.”б” от ЗДвП, за налагане на процесната ПАМ. Ето защо и на основание
чл.172, ал.2, предложение второ от АПК, обжалваната заповед следва да бъде
отменена, като незаконосъобразна.
При този изход на спора и на основание чл.143, ал.1 от АПК в полза на жалбоподателя следва да се присъдят направените по делото
разноски в общ размер на 410,00 лева, от които 10,00 лева държавна такса за
образуване на съдебното производство и 400,00 лева платено адвокатско
възнаграждение.
На основание чл.172, ал.5 от ЗДвП, настоящото решение не подлежи на обжалване.
Мотивиран
от изложеното, Административен съд
Бургас, Х-ти състав
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ заповед за
прилагане на принудителна административна мярка № 21-0769-000890/12.05.2021г.
издадени от полицейски инспектор към ОД на МВР гр.Бургас, сектор „Пътна
полиция“.
ОСЪЖДА Областна
дирекция на Министерството на вътрешните работи гр.Бургас да заплати в полза на Д.Д.Д. с ЕГН: **********,***, направените по делото разноски в размер на
410,00 лева (четиристотин и десет лева).
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
СЪДИЯ: