РЕШЕНИЕ
№ 6
гр. Свищов, 17.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СВИЩОВ в публично заседание на дванадесети
януари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Стела Д. Бъчварова
при участието на секретаря Таня Л. Луканова
като разгледа докладваното от Стела Д. Бъчварова Гражданско дело №
20214150100390 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид:
Производството е с правна квалификация чл. 422, ал. 1 от ГПК, вр. 79
ЗЗД, чл. 86 от ЗЗД.
Ищецът ***** твърди, че на 01.07.2019 г. е подписан Договор за
покупко-продажба на вземания (цесия) между ***** и „Агенция за събиране
на вземания“ ЕАД, по силата на който вземанията на „УниКредит Булбанк“
АД срещу Й. М. Й., произтичащи от договор № 617/0202/R1600529 за банков
потребителски кредит на физическо лице, усвояван чрез овърдрафт по
разплащателна сметка от дата 25.11.2014 г. са прехвърлени изцяло с всички
привилегии, обезпечения и принадлежности, включително и всички лихви на
дружеството - кредитор. Твърди, че договора за кредит съдържа изрична
клауза, която урежда правото на кредитора да прехвърли вземането си в полза
на трети лица. Заявява, че длъжникът бил уведомен за станалите продажби на
вземането от името на „УниКредит Булбанк“ АД, с Уведомително писмо с
изх. № УПЦ- П-УКБ/617/0202/r 1600529 от дата 15.07.2019 г., изпратено с
известие за доставяне от страна на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД в
качеството й на пълномощник на цедента, което се е върнало в цялост като
неполучено. Твърди, че на 25.11.2014 г. ответника Й. в качеството на
1
кредитополучател е сключил договор № 617/0202/г1600529 за банков
потребителски кредит на физическо лице, усвояван чрез овърдрафт по
разплащателна сметка с „УниКредит Булбанк“ АД. Договорът е сключен при
спазване на разпоредбите на Закона за потребителския кредит, Закона за
кредитните институции и на основание Общите условия, при които
„УниКредит Булбанк“ АД предоставя потребителски кредити на физически
лица, действащи по време на сключване на договора, както и на основание
писмено искане, отправено от страна на кредитоискателя до банката.
Цитираните Общи условия били неразделна част от договора за банков
кредит, с които кредитополучателят се е запознал и ги е приел с факта на
подписване на договора за кредит. По силата на сключения договор за кредит,
банката-кредитор се е задължила да предостави на кредитополучателя кредит
под формата на овърдрафт по посочена от него разплащателна сметка, в общ
размер на 500,00 лв. Кредитополучателят е приел да усвоява кредита, да го
ползва и връща ведно с начислените лихви, такси, комисионни и други
разходи, при следните условия: начален срок на усвояване: 25.11.2014 г.;
краен срок за усвояване: 25.11.2015 г. и краен срок за погасяване: 25.11.2015
г. Съгласно уговореното от страните, крайният срок за погасяване на кредита
обаче може да се удължава многократно от страна на банката с период от още
една календарна година, при условие, че кредитополучателят спазва
условията на договора за кредит и не е в просрочие по нито едно от своите
задължения към кредитора. С подписването на договора за кредит,
кредитополучателят подписва съгласие за директен дебит по
разплащателната си сметка, по която се усвоява овърдрафта и дава право на
кредитора да събира едностранно в деня на падежа или след него дължимите
по кредита суми, като се задължава да осигурява по разплащателната си
сметка необходимите средства за погасяване на дължимите суми. Съгласно
разпоредбите на Общите условия на банката, усвоената непогасена част от
кредита /редовен и/или просрочен дълг/ за срока на действие на договора за
кредит се олихвява с възнаградителна лихва, установена по размер за
съответния период по лихвен план като годишен лихвен процент, формиран
от индивидуално договорения според валутата на кредита и периодичността
му променлив базов лихвен индекс, приложим за съответния период на
олихвяване, в рамките на действащия лихвен план плюс договорена
фиксирана /непроменлива/ надбавка за срока на действие на съответния
2
лихвен план. Към датата на сключване на договора за кредит, пазарен лихвен
индекс, формиран от едномесечен SOFIBOR е бил в размер на 0,360%, като
страните са договорили фиксирана надбавка към пазарния лихвен индекс в
размер на 14,690 %. Така, годишния лихвен процент е определен в договора
за кредит към датата на сключването му в размер на 15,05%, като страните са
постигнали съгласие, че договорения годишен лихвен процент към всеки
период на олихвяване се променя съобразно промените на базовия лихвен
индекс и в съответствие с установеното в Общите условия на банката.
Съгласно клаузите на сключения договор, лихвите за усвоен разрешен
овърдрафт се дължат и изплащат ежемесечно на числото от календарния
месец, което съвпада с датата на която изтича срокът за издължаване на
овърдрафта, като в конкретния случай това е 25 число на всеки календарен
месец. Съгласно Общите условия към договора за кредит, годишния размер
на законната лихва за просрочени парични задължения е в размер на
основния лихвен процент на БНБ в сила от 1 януари, съответно от 1 юли на
текущата година плюс 10 процентни пункта, като дневния размер на
законната лихва за просрочени парични задължения е равен на 1/360 от
годишния лихвен процент. Така начислените лихви са незабавно изискуеми,
считано от датата, към която се начисляват. Заявява, че в конкретния случай,
на ответника-кредитополучател била начислена възнаградителна лихва за
ползване на кредита в размер на 95,85 лв., за периода от 25.11.2014 г. до
31.08.2018 г. Считано от 01.07.2019 г., /датата на която е сключен договора за
прехвърляне на вземането/ до датата на входиране на задължението в съда, на
длъжника е начислявано обезщетение за забава върху дължимите суми в
размер на законната лихва за забава, което към датата на входиране на
задължението в съда е в размер на 60,37 лв. Твърди, че кредитополучателят не
е заплатил изцяло дължимите суми по договора за банков кредит, поради
което за ***** възникнал правен интерес за предявяване на претенциите по
съдебен ред срещу Й. М. Й. в общ размер на 604,43 лв., от които главница
448,21 лв., възнаградителна лихва - 95,85 лв., и обещетение за забава в размер
на 60,37 лв., с оглед на което е входирано заявление по чл. 410 от ГПК срещу
длъжника.Съдът е уважил претенцията ни и по образуваното ч. гр. д. №
1205/2020 г., по описа на PC Свищов и била издадена Заповед за изпълнение.
Моли съда да постанови решение, с което да признае за установено в
отношенията между страните, че ответника Й. М. Й., ЕГН **********, дължи
3
на ***** следните суми: - 448,21 лв. / четиристотин четиридесет и осем лева и
21 стотинки / - главница по договор за кредит; - 95,85 лв. / деветдесет и пет
лева и 85 стотинки / - възнаградителна лихва за периода от 25.11.2014 г. до
31.08.2018 г.; - 60,37 лв. / шестдесет лева и 37 стотинки / - обезщетение за
забава за периода от 01.07.2019 г. /датата на сключване на договора за цесия/
до датата на подаване на заявлението в районен съд; - законна лихва върху
главницата, считано от датата на подаване на Заявлението за издаване на
Заповед за изпълнение до окончателно погасяване на дълга.
Моли съда да осъди ответника да заплати направените от дружеството
разноски в заповедното и исковото производство за държавна такса и юрк.
възнаграждение.
В срока по чл.131 от ГПК не е постъпил отговор от ответника по иска.
В съдебно заседание ищецът редовно призован не се представлява. В
писмено становище поддържа исковата молба, като моли съда да постанови
неприсъствено решение, т.к. са налице процесуалните предпоставки за това.
В съдебно заседание ответника редовно призован, не се явява, и не
взема становище по иска.
Съгласно чл.239 от ГПК съдът се произнася с неприсъствено решение,
когато на страните са указани последиците от неспазване на сроковете за
размяна на книжа и неявяването им в съдебно заседание и когато искът е
вероятно основателен с оглед на посочените в исковата молба обстоятелства и
представените доказателства, или е вероятно неоснователен с оглед
депозираните възражения и подкрепящите ги доказателства.
В настоящия случай съдът, като взе предвид събраните по делото
доказателства и предвид направеното от процесуалния представител на ищеца
искане по чл. 238, ал. 1 от ГПК намира, че са налице предпоставките на чл.
239, ал. 1 ГПК за постановяване на неприсъствено решение срещу
ответницата по следните съображения: С разпореждане на съда от
11.03.2021г., постановено по реда на чл. 131 ГПК на ответника са указани
последиците от неподаването в срок на отговор на исковата молба и
неявяването му в първото по делото заседание, без да е направил искане за
разглеждане на делото в негово отсъствие. След изтичане на едномесечния
срок за отговор такъв не е постъпил, не е направено искане делото да се
гледа в отсъствие ответника. В съдебно заседание ответника не се яви,
4
въпреки редовното му призоваване, не е представил и доказателства за
уважителни причини за неявяването си, както и не е направил искане да се
гледа делото в негово отсъствие.
Съдът намира, че налице е и втората кумулативна предпоставка - искът
е вероятно основателен. Представените в подкрепа на твърденията на ищеца
писмени доказателства, обосноват, извода, че правото, претендирано с иска
вероятно съществува.
С оглед изложеното и поради факта, че при неприсъствено решение
съдът не се мотивира по същество, тъй като са налице предпоставките по
чл.239 ал.1 от ГПК съдът следва да постанови неприсъствено решение.
Следва да се признае, че по отношение на ищеца съществуват
претендираните суми.
Съобразно т. 12 от Тълкувателно решение №4 / 2013 г. на ОСГТК на
ВКС, съдът следва да се произнесе и по отговорността за разноските в
заповедното производство, като ги присъди с оглед уважаване на исковете.
Съобразно изхода от делото, ответника следва да бъде осъден да заплати
направените разноски в хода на заповедното производство в размер на 25,00
лева (двадесет и пет лева и 00 ст.) за държавна такса и 50 лева (петдесет лева)
за юрисконсултско възнаграждение.
На основание чл.78,ал.8 от ГПК в тежест на ответника следва да се
възложат и направените от ищеца разноски в настоящото производство в
размер на 25,00 лева за държавна такса. Юрисконсултското възнаграждение е
претендирано от ищеца в размер на 350, 00 лв. Съгласно разпоредбата на чл.
78, ал. 8 ГПК вр. чл. 37 ЗПП вр. чл. 25, ал. 1 от Наредба за заплащането на
правната помощ, такова възнаграждение се дължи в размер от 100,00 до
300,00 лв., а когато материалният интерес е над 10 000 лв., възнаграждението
може да бъде увеличено с до 50 на сто от максимално предвидения размер по
ал. 1, съгласно разпоредбата на чл.25, ал.2 от Наредбата. С оглед правната и
фактическа сложност на делото и най-вече, че делото е постановено
неприсъствено решение, съдът определи като дължим минималния предвиден
в наредбата размер на юрисконсултско възнаграждение, а именно от 100 лева.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
5
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл.422, ал.1 от ГПК по
отношение на Й. М. Й. с ЕГН ********** с настоящ адрес *****, че дължи на
*****, седалище и адрес на управление *****, ***** сумата от 448,21 лв. /
четиристотин четиридесет и осем лева и 21 стотинки / - главница по договор
за кредит; 95,85 лв. / деветдесет и пет лева и 85 стотинки / - възнаградителна
лихва за периода от 25.11.2014 г. до 31.08.2018 г.; 60,37 лв. / шестдесет лева и
37 стотинки / - обезщетение за забава за периода от 01.07.2019 г. /датата на
сключване на договора за цесия/ до датата на подаване на заявлението в
районен съд – 23.12.2020г., законна лихва върху главницата, считано датата
на подаване на заявлението в районен съд – 23.12.2020г. до окончателното
погасяване на дълга, за което вземане е издадена Заповед за изпълнение на
парично задължение №260166 от 23.12.2020г. по ч. гр. дело № 1205/2020г. по
описа на Районен съд град Свищов.
ОСЪЖДА Й. М. Й. с ЕГН ********** с настоящ адрес
*****************ДА ЗАПЛАТИ на *****, седалище и адрес на управление
*****, *****, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, СУМАТА от 25,00 лева
(двадесет и пет лева и 00 ст.) и СУМАТА от 50 лева (петдесет лева)-
направени разходи в заповедното производство за държавна такса и за юриск.
възнаграждение.
ОСЪЖДА Й. М. Й. с ЕГН ********** с настоящ адрес ************
ДА ЗАПЛАТИ на *****, седалище и адрес на управление *****, *****, на
основание чл. 78, ал. 8 ГПК, СУМАТА от 25,00 лева (двадесет и пет лева и 00
ст.) и СУМАТА от 100 лева (сто лева)-направени разходи в исковото
производство за държавна такса и за юриск. възнаграждение.
Решението не подлежи на обжалване на основание чл.239,ал.4 от ГПК.
Препис от решението да бъде връчен на страните, като на ответника се
укаже, че при наличието на основанията по чл. 240, ал. 1 ГПК има право да
търси неговата отмяна.
Съдия при Районен съд – Свищов: _______________________
6