Решение по дело №3813/2020 на Районен съд - Добрич

Номер на акта: 260019
Дата: 22 февруари 2022 г. (в сила от 29 март 2022 г.)
Съдия: Любомир Иванов Генов
Дело: 20203230103813
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 29 декември 2020 г.

Съдържание на акта

                                                 

РЕШЕНИЕ №….

гр. Добрич, 22.02.2022 г.

 

                              В ИМЕТО НА НАРОДА            

 

     Добричкият районен съд, Гражданска колегия, девети състав, в открито съдебно заседание, проведено на двадесет и първи февруари две хиляди двадесет и втора година в състав:   

             

                       РАЙОНЕН СЪДИЯ: ЛЮБОМИР ГЕНОВ

 

при участието на секретаря Галина Христова сложи за разглеждане гр. дело №3813 по описа за 2020 г. на ДРС, докладвано от районния съдия, и за да се произнесе, взе предвид следното:

    

      Производството е по чл.422 във връзка с чл.415 от ГПК във връзка с чл.107 от Закона за енергетиката във връзка с чл.79 и сл. и чл.86 от Закона за задълженията и договорите.      

       Образувано е по искова молба на “ЕНЕРГО - ПРО ПРОДАЖБИ”АД с ЕИК *********, седалище и адрес на управление гр. Варна, район “Владислав Варненчик”, „Варна тауърс – Г”, бул.”Владислав Варненчик” №258, представлявано от ***, срещу Н.Н.Д. с ЕГН ********** *** по чл.422 във връзка с чл.415 от ГПК във връзка с чл.107 от Закона за енергетиката във връзка с чл.79 и сл., както и чл.86 от Закона за задълженията и договорите за признаването за установено по отношение на ищеца, че ответницата има следните неплатени парични задължения към него: 1) 598.41 лева (петстотин деветдесет и осем лева и четиридесет и една стотинки), представляваща дължимата сума по договор за покупко-продажба на електрическа енергия за периода от 27.12.2017 г. до 26.01.2019 г., за което са издадени фактури през периода от 13.02.2018 г. до 13.02.2019 г. за обект с клиентски номер ***, намиращ се в с. ***, заедно със законната лихва върху нея от датата на подаването на заявлението (02.07.2019 г.) до окончателното плащане. 2) 20.42 лева (двадесет лева и четиридесет и две стотинки), представляваща мораторната лихва върху посочената в т.1 сума за периода от падежа на всяка фактура до 21.06.2019 г., както и за направените съдебно-деловодни разноски. Ищцовото дружество сочи, че ответницата в качеството си на собственик на процесния имот е потребител на електрическа енергия, която е останала незаплатена в определените срокове; настоява за уважаването на предявените искове и присъждането на сторените разноски.

     В законоустановения едномесечен срок от получаването на исковата молба и доказателствата към нея ответницата е посочила, че предявените искове са допустими и вероятно основателни; особеният представител няма връзка с ответницата и ще се ползва от представените от ищеца доказателства; не се противопоставя да бъде допусната исканата съдебно – счетоводна експертиза. 

      В молбата си от 11.02.2022 г. ищцовото дружество е посочило, че от извършените справки в имотния регистър безспорно е доказано, че през процесния период ответницата е била потребител в имота като негов собственик от 2003 г. до настоящия момент; настоява с оглед на събраните по делото доказателства съдът да постанови решение, с което да приеме за установено, че ответницата дължи  процесните суми; моли да бъдат присъдени съдебно-деловодните разноски, за които представя списък.

    В писменото си становище от 18.02.2022 г. ответницата чрез назначения особен представител е заявила, че поддържа заявения писмен отговор; желае присъждането на възнаграждение на особения представител.   

    Добричкият районен съд, след като прецени събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа и правна страна следното:  

     Предявените искове са процесуално допустими.

     Разгледани по същество, те са основателни.  

     Между страните с оглед на представените с исковата молба писмени доказателства, а още повече и след представянето с молбата на ищцовото дружество от 11.02.2022 г. на справки от Службата по вписванията – Добрич по партидата на ответницата и по партидата на процесния имот не се спори, че ответницата е потребител на електроенергия и тя е изразходила процесната електроенергия така, както е отразено в исковата молба и в издадените фактури за посочения период. Според представената служебна справка Н.Н.Д. е закупила процесния имот на 17.10.2003 година и към настоящия момент е негов собственик. Затова и на основание на чл.4 от Общите условия на договорите за продажба на електрическа енергия на „ЕНЕРГО – ПРО ПРОДАЖБИ“АД – гр. Варна е станала потребител на електрическа енергия, като дължи процесните суми. Дължимостта на посочените суми не се оспорва от ответницата по размер, като с оглед на спестяването на значителни допълнителни разноски и по искане на страните не са допуснати съдебно – счетоводна и съдебно – техническа експертизи. Затова предявените искове са основателни и трябва да бъдат уважени.  

      В съответствие с т.12 от Тълкувателно решение №4/18.06.2014 г. по тълкувателно дело №4/2013 г. на ОСГТК на ВКС съдът в исковото производство се произнася с осъдителен диспозитив по дължимостта на разноските в заповедното производство, поради което ответницата трябва да бъде осъдена да заплати разноските по частно гр. дело №2350/2019 г. по описа на ДРС съразмерно на установените като дължими суми (тъй като предмет на настоящото производство не е посочената в заповедта за изпълнение такса за възстановяване от 19 лева), т.е. в размер на 72.77 лева (от 25 лева внесена държавна такса и 50 лева юрисконсултско възнаграждение). На основание на чл.78 от ГПК на ищеца следва да бъдат присъдени заплатените и поискани от него разноски по настоящото производство в размер на 475 лева (в това число 75 лева заплатена държавна такса, внесен депозит за назначаването на особен представител на ответницата в размер на 300 лева и 100 лева юрисконсултско възнаграждение). 

     Водим от горното, на основание на чл.422 във връзка с чл.415 от ГПК във връзка с чл.107 от Закона за енергетиката във връзка с чл.79 и сл. и чл.86 от Закона за задълженията и договорите, Добричкият районен съд

 

                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                         

РЕШИ:

 

 

        ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните по делото, че Н.Н.Д. с ЕГН ********** *** има следните неплатени парични задължения към “ЕНЕРГО - ПРО ПРОДАЖБИ”АД с ЕИК *********, седалище и адрес на управление гр. Варна, район “Владислав Варненчик”, „Варна тауърс – Г”, бул.”Владислав Варненчик” №258, представлявано от ***, (за които е издадена Заповед за изпълнение №1267/02.07.2019 г. по частно гр. дело №2350/2019 г. по описа на ДРС): 1) 598.41 лева (петстотин деветдесет и осем лева и четиридесет и една стотинки), представляваща дължимата сума по договор за покупко-продажба на електрическа енергия за периода от 27.12.2017 г. до 26.01.2019 г., за което са издадени фактури през перио***, намиращ се в с. ***, заедно със законната лихва върху нея от датата на подаването на заявлението (02.07.2019 г.) до окончателното плащане. 2) 20.42 лева (двадесет лева и четиридесет и две стотинки), представляваща мораторната лихва върху посочената в т.1 сума за периода от падежа на всяка фактура до 21.06.2019 г.

       ОСЪЖДА Н.Н.Д. с ЕГН ********** *** да заплати на “ЕНЕРГО - ПРО ПРОДАЖБИ”АД с ЕИК *********, седалище и адрес на управление гр. Варна, район “Владислав Варненчик”, „Варна тауърс – Г”, бул.”Владислав Варненчик” №258, представлявано от ***, сумата от 72.77 лева (седемдесет и два лева и седемдесет и седем стотинки), представляваща направените разноски по частно гр. дело №2350/2019 г. по описа на ДРС съразмерно на установените като дължими в настоящото производство суми, както и сумата от 475 (четиристотин седемдесет и пет) лева, представляваща направените разноски по гр. дело №3813/2020 г. по описа на ДРС.

       РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ДОС в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

 

                         РАЙОНЕН СЪДИЯ: