Р Е Ш Е Н И Е №260791
11.03.2021 г., гр. Пловдив
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ РАЙОНЕН СЪД, XIІ-ти гр. състав, в открито съдебно заседание на двадесет и
трети февруари две хиляди двадесет и първа година, в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: ВЛАДИМИР РУМЕНОВ
при секретаря Катя Грудева, като разгледа докладваното от съдията гр. д. № 9637/2020
г. по описа на същия съд, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.
235 от ГПК – решение по исково производство.
Делото е образувано по
искова молба на „Явор – Златни Пясъци” ЕАД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление в гр. Варна, к.к Златни Пясъци , ап. х-л Голдън
лайн , с искане да се осъди на договорно
основание ответника „АЯ Травел” ЕООД, със седалище и адрес на управление в
Пловдив, ул. Христо Ботев № 105, ЕИК *********, да заплати на ищеца парични
суми: общо 5983.30 евро, представляваща неплатена част от задължение по фактури
№№ 23617/11.07.2019г и 26185/12.09.2019г ., издадени по договор между страните
от датата , ведно със законната лихва върху тази сума от датата на подаването
на исковата молба – 10.02.2020г до окончателното изплащане на вземането.
Навежда фактология, според която между
страните има договор за предоставяне на туристически услуги, по силата на който
ответното дружество се задължило да организира и реализира продажби на леглови
контингент в стопанисван от ищеца хотел в едноименния курортен комплекс, като
за предоставената на доведените от ответнико туристи леглова база, ищеца има
право на възнаграждение.Ищецът изпълнил своите задължение по договора , като
настанил всички доведени от ответното дружество туристи. За цената на престоя
им, били издадени фактурите №№ 23617/11.07.2019г и 26185/12.09.2019г,
осчетоводени при ищеца. Фактурата под № 23617/11.07.2019г е на стойност от
2396.20 евро , а тази под № 26185/12.09.2019г – на стойност от 3587.09 евро;
въпреки че фактурите били доведени до знанието на ответника , фактурираната там
цена останала неплатена. Затова се иска от съда да постанови решение , с което
да осъди ответното дружество да заплати цената на ищеца ведно с обезщетение за
забавата от датата на исковата молба , и
разноските по спора.
Ответникът оспорва иска като
недоказан – искането се базирало на изходящи от ищеца копия от ваучери и
фактури, които нямали качеството
на документи , респ, не били годни доказателства, доколкото изхождали от ищеца.
В хода на проведената счетоводна
експертиза, вещото лице е дало заключение, че фактурите са осчетоводени в
счетоводството на ответното дружество, и че общото задължение по тях е 5983.30
евро.
Допустим осъдителен иск с правно
основание чл. 79 от Закона за
задълженията и договорите.
Искът е основателен.
По съществуването на договора за предоставяне
на леглова база всъщност не се спори, но дори да се приеме обратното, копие от
договора е представено в заверено страната копие на л. 6 от папката по дело №
1687 по описа на РС Варна. Не се спори също така , че ищцовото дружество е
изпълнило задължението си да предостави хотелски услуги на доведените от
ответника чужди граждани, липсва възражение за неизпълнен договор.
Съдът
кредитира заключението на вещото лице, че процесните фактури са осчетоводени в
счетоводството на ответника , включително в частта, с която се констатира
неплатената част от цената. Заключението на вещото лице кореспондира с данните
в представените от ищеца частни документи , и затова и съдът кредитира и
съдържанието на същите, въпреки това , че те са изходящи от ищеца частни документи. Качеството им на
документ ( независимо обективирано волеизявление ) не може да бъде отречено
въпреки липсата на подписи и/или печати , каквито между търговци задължителни
реквизити няма. Броя на издадените фактури е без значение за изхода на спора ,
дори същия да се отклонява от предварителни договорки между страните в различен смисъл.
Разноските се присъждат в тежест на ответника,
съобразно представен от ищеца списък по чл. 80 от ГПК, но с изключение на
търсените за образуването на обезпечително производство 40 лева държавна такса, тъй като по делото отсъстват данни такова
да е образувано; възнаграждението на процесуалния представител на
ищеца ( юрисконсулт) се определя на основанието по чл. 78 ал. 8 от ГПК в размер
на 150 лева.
Воден
от изложеното и на основание чл. 235 от
ГПК, съдът
Р Е Ш И:
Осъжда „АЯ Травел” ЕООД, със
седалище и адрес на управление в Пловдив, ул. Христо Ботев № 105, ЕИК
*********, да заплати на „Явор – Златни
Пясъци” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в гр. Варна, к.к
Златни Пясъци , ап. х-л Голдън лайн, сумата от 5983.30 евро, представляваща
неплатена част от задължение по фактури №№ 23617/11.07.2019г и 26185/12.09.2019г.
- цена на предоставени по договор между
страните от дата 10.09.2018г хотелски услуги, ведно със законната лихва
върху тази сума от датата на подаването на исковата молба – 10.02.2020г до
окончателното изплащане на вземането, както и 738.09 лева – разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване пред ПОС с
въззивна жалба в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:/п/
Вярно с оригинала!
КГ