ПРОТОКОЛ
№ 52
гр. Пловдив, 02.02.2023 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ в публично заседание на втори
февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Михаела Хр. Буюклиева
Членове:Емил Люб. Митев
Мария П. Петрова
при участието на секретаря Нели Б. Богданова
и прокурора Д. Анг. А.
Сложи за разглеждане докладваното от Михаела Хр. Буюклиева Въззивно
частно наказателно дело № 20235000600039 по описа за 2023 година.
На именното повикване в 10:00 часа се явиха:
Обвиняемият К. Б. Р. се явява лично и с адв. С. И., с пълномощно по
делото.
За Апелативна прокуратура се явява прокурор А..
Прокурорът: Да се даде ход на делото.
Адв. И.: Да се даде ход на делото.
Обвиняемият Р.: Да се даде ход на делото.
Съдът, след съвещание, намира, че няма процесуални пречки за
разглеждане на делото в днешното съдебно заседание, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО
ДОКЛАДВА се делото с прочитане на жалбата на адв. И. - защитник на
обвиняемия К. Б. Р., срещу определението на Окръжен съд – Пловдив,
постановено по ЧНД № 183/2023 г. по описа на същия съд, с което е оставено
без уважение искането за изменение на взетата спрямо него мярка за
неотклонение от ЗАДЪРЖАНЕ ПОД СТРАЖА в по-лека. Съдебният акт се
атакува, като неправилен и незаконосъобразен, иска се неговата отмяна и
1
определяне на по-лека мярка за неотклонение, а именно ДОМАШЕН АРЕСТ.
На страните се разясниха правата по чл. 274 и чл. 275 от НПК.
Прокурорът: Нямам искания по доказателствата. Не правя отводи.
Адв. И.: Поддържам жалбата. Нямам искания по доказателствата. Не
правя отводи.
Обвиняемият Р.: Не възразявам този състав да гледа делото. Нямам
искания за доказателства. Поддържам жалбата на защитника си.
Съдът, след съвещание и с оглед изявленията на страните, намира, че
делото е изяснено от фактическа страна и следва да се даде ход на съдебните
прения, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА СЪДЕБНИТЕ ПРЕНИЯ.
Прокурорът: Уважаеми апелативни съдии! Моля да оставите без
уважение, като неоснователна, жалбата на обвиняемия К. Б. Р., срещу
определението на ПОС по ЧНД 183/2023 г., като неоснователно, и да
потвърдите първоинстанционното определение.
В производството по чл. 65 НПК съдът следва да прецени всички
обстоятелства, свързани със законността на задържането, както и дали са
налице нови обстоятелства, които да променят извода за наличие, както на
обосновано предположение обвиняемото лице да е извършило вмененото му
престъпление, така и дали съществува реална опасност при различна мярка за
неотклонение да извърши друго престъпление или да се укрие. Съобразно
разпоредбите на чл. 65 ал. 4 НПК, ПОС е преценил всички обстоятелства,
свързани със законността на задържането на обв. Р., като правилно е
преценил, че към настоящия процесуален момент събраният доказателствен
материал по делото не разколебава обоснованото предположение относно
съпричастността на обвиняемия, свързана с извършване на престъпленията, за
които Р. е процесуално ангажиран, а именно за извършени престъпления по
чл. 354а ал. 1 вр. чл. 20 ал. 2 вр. ал. 1 НК и по чл. 343б ал. 3 НК, а също така
ПОС е преценил, че при евентуално изменение на мярката за неотклонение би
съществувала реална опасност лицето да се укрие.
Безспорно, както и от страна на защитата, не се опровергава наличието
2
на обосновано предположение за извършване на престъплението. Касае се за
тежко умишлено престъпление - говоря за това по чл. 354а ал. 1 НК, за което
е повдигнато обвинение на обвиняемия. Налице са кумулативно изискуемите
предпоставки досежно първоначалното вземане на мярката за неотклонение и
няма промяна и нови положения, които да налагат изменение на мярката за
неотклонение.
Съдът е изложил обосновани съображения относно опасността при
евентуално изменение на мярката обвиняемият Р. да извърши и друго
престъпление, като това е обусловено от съучастническата дейност на
обвиняемия, организираността на действията заедно с останалите обвиняеми,
високата степен на обществена опасност на извършеното деяние.
Що се касае за срока на задържането, до настоящия момент същият не
може да се интерпретира като неразумен в контекста и обема и тежестта на
повдигнатите обвинения и преценката за разумната продължителност на
задържането във всеки конкретен случай е обвързана с характера и
сложността на делото. В конкретния случай има 3 обвинени лица, работи се
активно, не се споделят тезите, застъпени в жалбата на обвиняемия, че, едва
ли не, по делото не се извършват активни процесуални действия. Напротив!
Такива действия се извършват. Не е налице бездействие от страна на
органите на разследването, поради което и с оглед на изложените
съображения, уважаеми съдии, моля да оставите без уважение, като
неоснователно, искането на обв. Р. за изменение на мярката за неотклонение
от ЗАДЪРЖАНЕ ПОД СТРАЖА в по-лека, като потвърдите
първоинстанционното определение.
Адв. И.: Уважаеми апелативни съдии! Не се спори, че част от мотивите
на първостепенния съд, оставил без уважение молбата ни за изменение на
мярката за неотклонение, са правилни. Аз се солидализирам и с част от
съображенията, изложени от представителя на държавното обвинение.
Единственият спорен момент в настоящото производство е доколко в
случая е налице опасност подзащитният ми да извърши престъпление, а, също
така, и доколко по делото се работи активно и ритмично. По последния
въпрос позволявам си да изразя несъгласие.
Видно от материалите, че делото е изпратено в прокуратурата по
коледните и новогодишни празници. До момента, в който сме депозирали
3
молбата за изменение на мярката за неотклонение, е стояло там. Не се е
работило през това време. От привличанията на тримата обвиняеми и веднага
последвалите техни разпити до настоящия момент действия по разследването
с тяхно участие не са извършвани. Преценката за това как ще се извършват и
кои действия си е на прокурора. Ние не смеем да отправяме директни
критики, но основният спорен момент е налице ли е опасност Р. да извърши
друго престъпление. Такава, според мен, не е налице, затова съм обърнал
внимание в жалбата си и съм акцентирал върху евентуално изменение на
мярката за неотклонение чрез налагане на ДОМАШЕН АРЕСТ. Ние не
искаме точно тази мярка. Поставили сме акцент, защото според нас, ако
мярката за неотклонение бъде изменена в ДОМАШЕН АРЕСТ, дори да е
налице тази опасност за извършване на друго престъпление, тя ще бъде
препятствана от тази мярка. Още повече ако тази мярка за неотклонение се
изтърпява по поС.ен адрес в гр. Д., където в малките населени места
контролът на обществеността е доста по-ефективен и засилен. Подзащитният
ми произхожда от това населено място, израснал е там и, според мен, а и от
данните по делото е видно, че когато е дошъл в гр. П., се е увлякъл. И не се
спори, че е извършил деянията, за които му е повдигнато обвинение. Същият
възнамерява след приключване на наказателното производство и изтърпяване
на наказанието, което евентуално ще му бъде наложено, да се върне и
продължи житейския си път в Д., защото там ще бъде по-спокоен и рисковете
от извършване на други неправомерни деяния ще бъдат сведени до минимум.
Затова съм изложил мотиви в насока изменение на мярката за неотклонение в
ДОМАШЕН АРЕСТ. В случай че съдът прецени, че друга мярка би била по-
адекватна, предоставяме на съда. Благодаря!
Обвиняемият К. Б. Р. /за лична защита/: Съгласен съм с казаното от
моя защитник. Имах достатъчно време в ареста да размисля за деянието си.
Няма да ми мине през ум да направя такова нещо повече. Достатъчно ми бях
в ареста. Бих желал да измените мярката за неотклонение в ДОМАШЕН
АРЕСТ.
Съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ПОСЛЕДНА ДУМА НА ОБВИНЯЕМИЯ:
Обвиняемият Р.: Моля да измените мярката ми за неотклонение в
4
ДОМАШЕН АРЕСТ или ПАРИЧНА ГАРАНЦИЯ.
Съдът се оттегли на тайно съвещание.
Съдът, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.65, ал.8 от НПК.
Образувано е по частна жалба на адв.Ст.И., защитник на К. Б. Р.,
обвиняем по досъдебно производство № ***/****г. по описа на отдел „К. п.“
при ОД на МВР гр. П., срещу протоколно определение № 147/27.01.2023г. на
Окръжен съд гр.Пловдив, постановено по ЧНД № 183/2023г. по описа на
същия съд, с което е оставено без уважение искането за изменение на
мярката за неотклонение „задържане под стража“, взета спрямо неговия
подзащитен. Прави се искане за отмяна на съдебния акт и определяне на по-
лека мярка за неотклонение спрямо обвиняемия.
В съдебно заседание защитникът на последния поддържа горното
искане. Излага доводи, че не са налице основанията за продължаване на тази
мярка на процесуална принуда. Поддържа тезата, че целите на чл.57 от НПК
могат да се постигнат и с по-лека такава, а именно „домашен арест“.
Обвиняемият Р. се присъединява към казаното от неговия защитник и
иска мярката му за неотклонение да се измени в по-лека.
Представителят на Апелативна прокуратура гр.Пловдив намира, че
жалбата, като неоснователна, следва да се остави без уважение, а атакуваният
съдебен акт, като законосъобразен и обоснован, да се потвърди. Счита, че не
са настъпили нови обстоятелства, които да налагат промяна на взетата мярка
за неотклонение „задържане под стража“ спрямо обвиняемия Р..
Съдът, след като анализира доказателствата по делото, поотделно и в
тяхната съвкупност, изложеното в жалбата и заявеното от страните, намира за
установено следното:
Частната жалба е процесуално допустима, тъй като е подадена в срок от
надлежна страна в процеса. Разгледана по същество е неоснователна.
За да постанови определението си Окръжен съд гр.Пловдив е приел, че
първоначално взетата мярка за неотклонение „задържане под стража“ спрямо
обвиняемия е законосъобразна и не са настъпили нови обстоятелства, които
да налагат нейното изменение.
5
Този извод се споделя изцяло от въззивния съд.
И към настоящия момент са налице всички предпоставки на чл.63 от
НПК за определяне на мярка за неотклонение „задържане под стража“.
При преценка на събраните по делото доказателства - гласни, писмени
и веществени, Окръжен съд гр.Пловдив правилно е приел, че не може да се
направи извод, различен от първоначално направения, че е налице
обосновано предположение, че обвиняемият Р. е съпричастен към
престъпленията по чл.354а, ал.1 вр. чл.20, ал.2 вр. ал.1 от НК, с предмет
амфетамин, кокаин и марихуана с общо тегло 1027,094 гр., и чл.343б, ал.3 от
НК, за които е привлечен към наказателна отговорност.
Обосноваността на това подозрение не се и оспорва от защитата.
На следващо място, касае се за умишлени престъпления, за които се
предвижда наказание лишаване от свобода, като първото е и тежко по
смисъла на чл.93, т.7 от НК.
Правилно първоинстанционният съд е заключил, че не е отпаднала
реалната опасност обвиняемият да извърши престъпление, като се вземат
предвид обстоятелствата, при които е осъществена вменената деятелност,
нейният предмет, като вид, количество на наркотичното вещество, характерът
на засегнатите обществени отношения.
Доводите на защитата, че обвиняемият Р. желае да съдейства за
разкриване на обективната истина, да даде обяснения, да се признае за
виновен, да поиска сключване на споразумение са бъдещи събития, които са
свързани с упражняване на правото на защита. Те са и ирелевантни в
настоящото производство, още повече, че нямат и проявление.
Не се споделя и упрекът, че в хода на разследването не се извършват
процесуално-следствени действия. Такива са провеждани.
Срокът на задържане /от 12.11.2022г./ е в рамките на разумните срокове.
Мярката за неотклонение не е придобила репресивен характер или такава на
наказание лишаване от свобода. С нея не се нарушават международните и
вътрешни нормативни атове, гарантиращи правата на личността.
Настоящата инстанция не приема тезата на защитата, че целите на
мярката за неотклонение могат да се постигнат с „домашен арест“ на адрес в
гр.Д.. Обвиняемият е с поС.ен и настоящ адрес в гр. П.. Не се ангажирани
6
каквито и да е доказателства да е свързан с първото населено място.
Не са налични и такива за трудова заетост или финансово съС.ие, за да
му се наложи мярка за неотклонение „парична гаранция“.
С оглед на изложеното Пловдивският апелативен съд намира, че
определението на първоинстанционния съд е законосъобразно и обосновано и
като такова следва да се потвърди, а частната жалба, като неоснователна, да
се остави без уважение.
Поради горното съдът,
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА протоколно определение № 147/27.01.2023 г. на
Окръжен съд гр. Пловдив, постановено по ЧНД № 183/2023 г. по описа на
същия съд, с което е оставено без уважение искането за изменение на
мярката за неотклонение „задържане под стража”, взета спрямо К. Б. Р., ЕГН
**********, обвиняем по досъдебно производство № ***/****г. по описа на
отдел „К. п.” при ОД на МВР гр. П., в по-лека.
Определението е окончателно.
Протоколът изготвен в съдебно заседание.
Заседанието се закри в 10:18 часа.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
Секретар: _______________________
7