№ 6647
гр. София, 14.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 69 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и пети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ВАНЯ Б. И.А ЗГУРОВА
при участието на секретаря СВЕТЛА Р. Л.А
като разгледа докладваното от ВАНЯ Б. И.А ЗГУРОВА Гражданско дело №
20241110112118 по описа за 2024 година
Предявен е осъдителен иск с правна квалификация чл. 411,, изр. 2
КЗ вр. чл. 45 ЗЗД.
Ищецът *************** ЕАД твърди, че на 18.09.2023 г. На път
BGS1211, намиращ се между гр. Черноморец и гр. Созопол в срока на
застрахователното покритие по договор за имуществена застраховка „Каско+“,
е настъпило събитие – ПТП, в причинна връзка с което са причинени вреди на
застрахования при него автомобил марка “Нисан”, модел “Х-Трейл”, рег. №
*********. Поддържа, че вредите са на стойност 1892.74 лева, в който размер
е изплатил застрахователно обезщетение. Твърди, че ответникът е
застраховател по валидна задължителна застраховка „Гражданска
отговорност“ на деликвента, поради което в полза на ищеца възниква регресно
вземане срещу него за платеното обезщетение и разноските по определянето
му. Твърди, че след покана ответникът не е заплатил дължимата сума, поради
което претендира същата, заедно със законна лихва от 05.03.2024 г. до
погасяване на задължението. Претендира разноски.
Ответникът ************ оспорва механизма на събитието, както и че
същото е настъпило по вина на водача на застрахования при него автомобил.
Счита, че не всички вреди, описани в исковата молба, са в причинна връзка с
процесното ПТП, че е налице съпричиняване, че платеното от ищеца
обезщетение надхвърля размера на действителните вреди. Моли съда да
отхвърли иска. Претендира разноски.
1
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства по
свое убеждение и съобразно чл. 12 ГПК, достигна до следните фактически
и правни изводи:
Съгласно разпоредбата на чл. 411 КЗ с плащането на застрахователното
обезщетение застрахователят встъпва в правата на застрахования срещу
причинителя на вредата или срещу лицето, застраховало неговата гражданска
отговорност, до размера на платеното обезщетение и обичайните разноски,
направени за неговото определяне. За възникване на регресното вземане е
необходимо да се установят следните факти: да е сключен договор за
имуществено застраховане между ищеца и водача на увредения автомобил, в
срока на застрахователното покритие на който и вследствие виновно и
противоправно поведение на водач на МПС, чиято гражданска отговорност е
застрахована при ответника, да е настъпило събитие, за което ответникът носи
риска, като в изпълнение на договорното си задължение ищецът да е изплатил
на застрахования застрахователно обезщетение в размер на действителните
вреди. В случая посочените предпоставки са налице.
С определението от 16.10.2024 г. са обявени за безспорни следните
обстоятелства: че на посочените в исковата молба дата и място, между водач
на МПС, застрахован при ищеца по застраховка „Каско+”, и водач на МПС,
застрахован при ответника по застраховка „Гражданска отговорност”, е
реализирано ПТП, което е покрит риск, като в изпълнение на договорното си
задължение ищецът е заплатил застрахователно обезщетение в размер на
1892.74 лева. Ето защо и на основание чл. 153 ГПК съдът приема
осъществяването им за доказано.
От показанията на разпитаните свидетели /водачи на участвалите в
процесното събитие автомобили/ се установява, че на 18.09.2024 г., на път
между гр. Черноморец и гр. Созопол, мотоциклет марка Ромет се движи по
общинския път “BGS 1211” и след предприемане на маневра за отклонение
вляво водачът навлиза в лентата на лек автомобил “Нисан Х-Трейл” и
реализира ПТП.
Съдът намира, че ПТП е настъпило по вина на водача на застрахования
при ответника мотоциклет, който е нарушил разпоредбата на чл. 25, ал. 2
ЗДвП, съгласно който при извършване на маневра, която е свързана с
навлизане изцяло или частично в съседна пътна лента, водачът е длъжен да
пропусне пътните превозни средства, които се движат по нея.
Неоснователно е възражението на ответника за съпричиняване.
Съобразно чл. 51, ал. 2 ЗЗД основание за намаляване на размера на
отговорността на делинквента е, ако и пострадалият е допринесъл за
настъпването на вредите. Такова съпричиняване е налице, когато освен с
поведението на делинквента увреждането се намира в пряка причинно-
следствена връзка и с поведението на самия увреден. Съпричиняването има
обективен характер, като от значение е единствено наличието на такава
2
обективна причинно-следствена връзка, а е ирелевантно субективното
отношение на пострадалия /т. 7 от ППВС № 17/18.11.1963 г./. Принос по
смисъла на чл. 51, ал. 2 ЗЗД е налице винаги, когато с поведението си
пострадалият е създал предпоставки за възникване на вредите или е улеснил
механизма на увреждането, предизвиквайки по този начин и самите вреди. В
случая, от събраните по делото доказателства не се установява водачът на
застрахования при ищеца автомобил да е допринесъл за настъпването на
събитието. С оглед разпита на свидетелите и САТЕ се установява, че ударът за
лекият автомобил е бил непредотвратим, докато водачът на мотоциклета е
имал техническата възможност да предотврати настъпването на
произшествието, ако не е навлизал в лентата на насрещното двежението,
където в този момент лекият автомобил е извършвал маневра за завой
надясно.
Предвид изложеното и при съвкупната преценка на писмените
доказателства, гласните доказателствени средства и заключението на САТЕ
съдът приема, че ПТП е настъпило поради виновното и противоправно
поведение единствено на водача на застрахования при ответника мотоциклет,
от което са причинени описаните в исковата молба вреди на застрахования при
ищеца автомобил.
Налице е следователно основание за възникване на регресно вземане. За
отговор на въпроса в какъв размер е възникнало съдът съобразява съдебната
практика, постановена по реда на касационния контрол - решение № 52 от
08.07.2010г. по гр.д. № 652/2009г. на ВКС, І ТО, съгласно която при съдебно
предявена претенция съдът следва да определи застрахователното
обезщетение по единствено по действителната стойност на вредата /без
овехтяване/ към момента на настъпване на застрахователното събитие, стига
то да не е под минималните размери, установени в Методиката. Именно
стойността на вредите без овехтяване следва да се вземе предвид при
съобразяване на горепосочената съдебна практика. Действително деликтната
отговорност е насочена към обезщетяване на негативния интерес /увреденото
лице да бъде поставено в състоянието преди деликта/, но за постигане на тази
цел на увреденото лице не следва да се вменява в тежест възстановяването на
вредите с овехтени части /в някои случаи това би било и невъзможно предвид
спецификата на увредената част/. Ето защо обезщетението следва да е в
размер, необходим за възстановяване на вещта, като
делинквентът/застрахователят на гражданската му отговорност понесе и
отговорността за влагането на нови части при отстраняване на щетите. В този
смисъл съдът споделя мотивите към т. 6, б. „б” от Постановление № 7/1978г.
на Пленума на ВС /съгласно които при обезщетяване по реда на деликтната
отговорност за вложените нови части не се взема предвид изхабяването на
вещта/.
Съгласно заключението на САТЕ пазарната стойност на ремонта на
щетите без овехтяване възлиза на 3378.16 лева. Регресното вземане възниква в
размера на по-малката от двете суми – на действителните вреди и на
3
извършеното плащане, а в случая - в размера на плащането. Ответникът не
доказа погасяване, поради което искът следва да бъде уважен изцяло.
По разноските:
При този изход на спора на основание чл. 78, ал. 1 ГПК на ищеца следва
да бъдат присъдени своевременно поисканите разноски в размер на 1035.23
лева /от които 86.31 лева – за държавна такса, 360 лева – депозит за САТЕ и
свидетел, 588.92 лева – възнаграждение за адвокат/. Предвид изхода на делото
ответникът няма право на разноски.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА ************, ЕИК ********** да заплати на
*************** ЕАД, ЕИК ********* на основание чл. 411, изр. 2 КЗ вр. чл.
45 ЗЗД сумата от 1 907.74 лева, представляваща незаплатено регресно
вземане за платено застрахователно обезщетение по имуществена застраховка
„Каско+” за вреди на лек автомобил “Нисан Х-Трейл”, рег. № *********,
причинени в резултат на ПТП от 18.09.23г. , за което е образувана щета
№************, заедно със законната лихва от 05.03.2024 г. до погасяване
на задължението, както и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 1 035.23
лева, представляваща разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчване на препис от същото на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4