Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. Варна, 19 октомври
2018 година.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ
ОКРЪЖЕН СЪД, Гражданско
отделение – първи състав, в открито съдебно заседание проведено на осми
октомври две хиляди и осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ПЕНЕВА
ЧЛЕНОВЕ:
КРАСИМИР ВАСИЛЕВ
НЕВИН ШАКИРОВА
като разгледа докладваното от съдия Красимир
Василев,
в.гр.дело
№ 1590 по описа за 2018 година, за
да се произнесе, взе пред вид следното:
Производството е
образувано по въззивна жалба Вх.№ 36 407 от 30.05.2018 на „СИ ПИ БИ“ ООД, чрез адв.М. против Решение
№ 1417 от 03.04.2018 година, допълнено с Решение № 2062 от 11.04.2018 година,
постановено по гр.дело № 16 203/2017 година, с което е било осъдено дружеството
въззивник да заплати в полза на М.Л.А.,
ЕГН ********** сумата от 18 600/осемнадесет хиляди и шестотин/ лева,
представляваща обезщетение вследствие на незаконно уволнение за периода
20.09.2017г. до 20.03.2018г., ведно със законната лихва, считано от датата на
депозиране на исковата молба в съда –
25.10.2017г. до окончателното изплащане, на основание чл.225,ал.1 КТ.
Оплакванията в жалбата са следните - излага се, че съдът неправилно е включил в размера на
обезщетението еднократна сума в размер на 2 100 лева, която не е част от трудовото
възнаграждение; излага се още, че самото възнаграждение е било в размер на
1 000 лева и това обстоятелство е следвало да бъде отчетено от страна на
ВРС; сочи се още, че работника е ползвал болничен и горното е убягнало на
решаващата съдебна инстанция.Ето защо, се намира се, че размерът на
обезщетението е неправилно определен и следва да се редуцира до 1 000 лева
месечно, а не както е посочено до 3 100 лева.
В срока по чл.263 от ГПК отговор не е постъпил.
В съдебно заседание по делото дружеството –
въззивник се представлява от адв.М.,
която поддържа жалбата.
Въззиваемата страна, в лицето на М.А., редовно
призован, не се явява, представлява се от адв.П., които настоява, че решението
е правилно, съобразено е с доказателствата и следва да се потвърди.
С определение № 1956 от 01.08.2018 година, съда е
прекратил производството по Жалба Вх.№ 25145 от 16.04.2018 година и по Насрещна
Жалба Вх.№ 33 668 от 21.05.2018 година, по исковете с правно основание
чл.344 от КТ.
За да се произнесе по спора, като се запозна с
материалите по делото и застъпените от страните становища, ВОС намери за
установено следното:
Установено е от материалите по
делото, че с искова молба ищеца А. е предявил пред ВРС, искове с правно
основание чл. 344, ал.1, т.1, т.2 и т.3 КТ, чл. 220,ал.1 КТ, чл.267,ал.1 КТ от М.Л.А. срещу „СИ БИ ПИ”ООД за
признаване за незаконно прекратяването на трудовото правоотношение на ищеца,
постановено със Заповед №58/19.09.2017г.
и отмяната му, възстановяване на ищеца на длъжността „Заварчик”, осъждането на
ответното дружество да заплати на ищеца сумата от 3 770.78 лева месечно, представляваща обезщетение за
оставането му без работа за периода 20.09.2017г. до 20.03.2018г., ведно със
законната лихва считано от датата на предявяване на иска-25.10.2017г. до
окончателното й изплащане; сумата от 2770.78 лева, представляваща
обезщетение за прекратяване на трудовото
правоотношение без предизвестие , ведно със законната лихва считано от датата
на предявяване на иска-25.10.2017г. до окончателното й изплащане; сумата от 3000 лева, представляваща неизплатено
трудово възнаграждение при престой за периода 03.06.2017г. до 31.08.2017г.,
ведно със законната лихва считано от датата на предявяване на иска-25.10.2017г.
до окончателното й изплащане.
Твърденията
на ищовата страна включвали фактически обстоятелства, според които той е
започнал работа по Трудов
договор от 27.09.2016 година, заемайки длъжност „Заварчик” с основно месечно
възнаграждение в размер на 1000 лева.Ищеца сочи още, че със Заповед №58/19.09.2017г.
трудовото му правоотношение било прекратено без предизвестие на основание
чл.328,ал.1, т.12 КТ, считано от 20.09.2017г.Оспорва законността на тази
заповед, като намира, че не е налице хипотезата на „Обективна невъзможност за
изпълнение на трудовия договор“; също така обръща внимание, че заповедтта е
немотивирана и не е отразено по какви причини работника не е в състояние да
изпълнява задълженията си.Ищеца твърди още, че е отработил пълен месец през
месец май 2017 година , в който месец му било изплатено брутно трудово
възнаграждение в размер 3 770.78 лева.
Установено е
още от фактическа страна и това не се спори от страните, че е било налично
валидно договаряне - Трудов договор №65 от 27.09.2016 година, по силата на
което ищецът е заемал длъжността ищецът „Заварчик“ с основно месечно възнаграждение
в размер на 1000 лева, както и че трудовото правоотношение е прекратено въз основа на Заповед №58/19.09.2017г.,
считано от 20.09.2017г.
Не е
спорно и е видно от делото, че процесната Заповед № 58 от 19.09.2017 година,
сочи като основание за прекратяване на правоотношението обективна невъзможност
без предизвестие. Представени са договори от 20.09.2016г., 18.04.2017г. и
31.07.2017г., с които Contech Industrial Services
e възложило на „Си би Пи“ ООД извършването на
заваръчни и монтажи дейности.
Със
Заповед №239/30.06.2017г. е дадено разрешение за ползване на неплатен отпуск
въз основа на постъпила молба от М.Л.А. за 17 работни дни, считано от
07.07.2017г.
Със
Заповед №269/01.08.2017г. е дадено разрешение за ползване на неплатен отпуск
въз основа на постъпила молба от М.Л.А. за 22 работни дни, считано от
01.08.2017г.
Съгласно
болничен лист, издаден от ЕТ“АИППМП д-р Дарин Жеков“ на М.Л.А. е поставена диагноза Остър бронхит, неуточнен
и отпуснат отпуск от десет дни за периода 08.06.2017г. до 17.06.2017г.
Съгласно
болничен лист, издаден от ЕТ“АИППМП д-р Дарин Жеков“ на М.Л.А. е поставена диагноза – открита рана на
стъпалото и е отпуснат отпуск от 14 дни за периода 23.06.2017г. до 06.07.2017г.
Представена
е публикация в Белгийски държавен вестник от 20.09.2017г. от Търговски съд
Гент, подразделение Дендермонде за обявяване в несъстоятелност по искане на
Контек Индастриъл Сървисиз с датата на фалита 15.09.2017г.
Съгласно
заключението на проведената по делото ССчЕ последният пълен отработен месец от
ищеца, предхождащ прекратяване на трудовото му правоотношение е месец март
2017г. В този месец на ищеца е начислено БТВ в размер на 6 173.12 лева /шест хиляди сто седемдесет и три и дванадесет/,
от които 1 000 /хиляда/ лева – основна заплата; 2 100 /две хиляди и сто/ лева -
еднократна сума, представляваща допълнително възнаграждение на ищеца за
изпълнение на работа по европейски проекти и 3
073.12
лева- командировъчни. За периода на командироването 03.06.2017г. до
31.08.2017г. не е бил отразен престой, по отношение на ищеца, като също през
този период са му заплащани полагащите се му се трудови възнаграждения в
съответствие с начислените му такива по фишове за работна заплата; отчетени
са данни за този период от ответното дружество за ползване на отпуск от
ищеца 7 дни платен отпуск за месец юни съгласно Заповед №276/30.05.2017г. – 3
дни и Заповед №277/30.05.2017г. за 4 дни; отпуск за временна неработоспособност
в размер на 13 дни през месец юни; отпуск за временна неработоспобност за 4 дни
за месец юли, неплатен отпуск от 17 дни за месец юли съгласно Заповед
№239/30.06.2017г. и неплатен отпуск за месец август от 22 дни. След
прекратяване на трудовото правоотношение на ищеца е изплатено обезщетение за
неспазено предизвестие в размер на 1000
лева, като по определената сума по фиша за месеца на прекратяване на процесното
ТПО са направени две плащания – едното в размер на 2832.33 лева на
09.10.2017г., а другото в размер на 100.66 лева на 22.01.2018г. По искане на
ищеца е поставена е допълнителна задача на вещото лице – какво би било
възнаграждението на ищеца за месец юли при 17 дни престой, като експертът е
посочил 631.38 лева като нетен размер и 809.52 в брутен размер /по 47.62 лева
на ден/.
Основния
спор между страните е правен и се заключава в това какви суми следва да бъдат
включени в размера на обезщетението, изплащано при напускане.Така например
дружеството – въззивник излага, че съдът неправилно е определил размера на
месечното обезщетение, което следва да му бъде изплатено, като е включило в
него и сумата от 2 100 лева – сума, представляваща допълнително
възнаграждение по европейски проекти.Противно е становището на ответната
страна, която сочи, че тази сума се дължи и е част от работната заплата, която
се отчита и облага с данъци.
С оглед нормата на чл.121 ал.3 от КТ, съдът приема, че когато
срокът на командироване в рамките на предоставяне на услуги в друга държава -
членка на ЕС, в друга държава - страна по Споразумението за европейското
икономическо пространство, или в Конфедерация Швейцария, е по-дълъг от 30
календарни дни, страните уговорят за срока на командировката поне същите
минимални условия на работа, каквито са установени за работниците и
служителите, изпълняващи същата или сходна работа в приемащата държава. В
разпоредбата на чл.121 ал.5 от КТ е посочено, че при хипотезите на чл.121 ал.3
и ал.4 от КТ условията на заплащане в приемащата държава не включват
заплащането на пътни, дневни и квартирни пари по българското законодателство.
Българският законодател е дал легално определение на понятието
"командироване" по смисъла на КТ и то се намира в разпоредбата на § 1
т.16 от ДР на КТ.Съгласно него "командироване" по смисъла на чл. 121,
ал.3 и ал.4 е изменение на трудовото правоотношение по взаимно съгласие на
страните, поради изпращане за същата или на друга работа в държава - членка на
ЕС, в друга държава - страна по Споразумението за европейското икономическо
пространство, или в Конфедерация Швейцария. От изложените нормативни уредби
следва изводът, че "командироването" на служители и работници в
хипотезата на чл.121 ал.3 и ал.4 от КТ не е типичният случай на командироване,
коментиран в разпоредбите на чл.121 ал.1 от КТ. В хипотезите обаче на чл.121
ал.3 и ал.4 КТ сме изправени пред случай когато има взаимно съгласие на
страните самото място на работа да бъде в страна от ЕС, в друга държава - страна
по Споразумението за европейското икономическо пространство, или в Конфедерация
Швейцария. Това означава, че поначало трудовият договор се сключва с място на
работа в страна от ЕС, в друга държава - страна по Споразумението за
европейското икономическо пространство, или в Конфедерация Швейцария- в този
случай в Република Франция. Дори първоначално страните да не са били уговорили
мястото на работа да бъде извън Република България, когато те постигнат
съгласие, което в случая е заявено с издадени заповеди за командироване от
работодателя и с изявено съгласие от страна на работника, се постига изменение
на трудовия договор по отношение на неговото място на изпълнение.
Съгласно
разпоредбата на чл.120 а ал.2 от КТ, в редакцията й действаща през процесния
период за срока на изпълнение на длъжност в институция на ЕС служителят запазва
трудовото си правоотношение и продължава да получава от работодателя си до 1/2
от брутното си трудово възнаграждение, но не по- малко от минималната работна
заплата за страната.С изменение на разпоредбата на чл.120 а ал.2 от КТ /ДВ
бр.15/2010 година/ на въззивника е било определено трудово възнаграждение в
размер на основното.Т.е. допълнителната сума, посочена в нормата на чл.120 а
ал.2 от КТ, по силата на чл.6 ал.2 от НСОРЗ се явява част от трудовото
възнаграждение и се дължи, след като се съобрази обстоятелството, че месец март
е последния пълен отработен месец от страна на въззиваемия и че в неговото
възнаграждение е била включена и тази допълнителна сума.В тази връзка съдът категорично
се позовава на приложената по делото и неоспорена Съдебно счетоводна
експертиза, която потвърждава извода и го закрепва в рамките на установения
процесуален ред.Ето защо, доводите на въззивното дружество са
незаконосъобразност не се споделят от страна на ВОС.Ирелевантни за спора са
наведените възражения, че докато е упражнявал задълженията си по договора,
ищеца е ползвал отпуск – видно от експертното заключение тези обстоятелства са
били отчетени при изплащане на възнаграждението, те са и неотносими към иска, с
правно основание чл.225 от КТ.
Ето
защо с оглед на горното, ВОС намира, че решението на първата инстанция в тази
му част, се явява правилно и следва да бъде потвърдено.С оглед изхода на спора
в полза на М.Л.А. следва да бъдат присъдени съдебно – деловодни разноски, в
размер на 1 000 /хиляда/ лева.
Предвид горното, ВОС,
Р Е Ш
И :
ПОТВЪРЖДАВА
Решение № 1417 от 03.04.2018 година, допълнено
с Решение № 2062 от 11.04.2018 година, постановено по гр.дело № 16
203/2017 година, в частта, с което е
било осъдено „СИ ПИ БИ“ ООД, ЕИК ********* да заплати в полза на М.Л.А., ЕГН ********** сумата от 18 600
/осемнадесет хиляди и шестотин/ лева, представляваща
обезщетение следствие на незаконно уволнение за периода 20.09.2017 година до
20.03.2018 година, ведно със законната лихва, считано от датата на депозиране
на исковата молба в съда – 25.10.2017 година,
до окончателното изплащане, на основание чл.225,ал.1 КТ.
ОСЪЖДА „СИ
ПИ БИ“ООД, ЕИК: ********* със седалище и
адрес на управление гр.Варна, ул.“Братя Георгиевич“ №36, ет.3, офис 10 да
заплати на М.Л.А., ЕГН ********** с адрес *** сумата от 1 000 /хиляда/,
представляваща направени разноски пред ВОС – адвокатски хонорар, на основание
чл.78, ал.1 ГПК.
Решението подлежи на обжалване пред състав на
Върховен Касационен съд на Р България, в едномесечен срок от връчването му на
страните, на основанията, посочени в чл.280 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: