Р
Е Ш Е Н И Е
град София, 22. 10. 2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Софийският градски съд, Гражданско отделение, II - „В“ въззивен състав, в открито
съдебно заседание на двадесет и втори юли две хиляди и двадесета година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Анелия Маркова
ЧЛЕНОВЕ: 1. Пепа Маринова-Тонева
2. младши съдия Любомир Игнатов
като разгледа
докладваното от младши съдия Любомир Игнатов в. гр. д. № 5126 по описа на Софийския градски съд за 2019 г., за да се произнесе, съобрази следното.
Производството
е по реда на чл. 258. от Гражданския процесуален кодекс ГПК) и следващите.
Образувано е
въз основа на постъпила въззивна жалба от С.Й.Б., ЕГН **********, адрес ***,
съдебен адрес ***. (въззивник) чрез процесуалния представител адвокат Я.Д.
срещу Решение № 504409, постановено на 09. 10. 2018 г. от Софийския районен
съд, 71-ви състав, по гр. д. № 63263 по описа за 2017 г. (обжалвано решение). С
посочения съдебен акт районният съд частично
е уважил предявения от въззивника иск с правно основание чл. 432., ал. 1. от
Кодекса за застраховането (КЗ) за застрахователна сума за неимуществени вреди
(болки и страдания) в размер на 2 600 лева. Искът е бил отхвърлен в останалата
част до пълния претендиран размер от 15 000 лева.
Въззивникът
обжалва решението в частта, в която
районният съд е отхвърлил претенцията до размера от 10 000 лева. Намира
обжалваното решение за неправилно в тази част. Твърди, че всички предпоставки за
ангажирането на отговорността на застрахователя по чл. 432., ал. 1. от КЗ са
били доказани. Поддържа, че с изготвената по делото съдебно-медицинска
експертиза и свидетелските показания се установяват неимуществени вреди, които
обуславят присъждането на застрахователна сума в по-голям размер. Намира, че
макар и травмата да е „лекостепенна по смисъла на НК“, тя е оставила съществено
отрицателно отражение както за телесното му здраве, така и за психиката му.
Позовава се на съдебната практика във връзка с определянето на размера на
обезщетението за неимуществени вреди по чл. 52. от Закона за задълженията и
договорите (ЗЗД). Иска от въззивния съд да отмени решението в обжалваната част
и да осъди застрахователя да му заплати още 7 000 лева застрахователна
сума ведно със законната лихва от датата на предявяването на иска. Претендира разноски за двете съдебни инстанции.
В срока по чл.
263., ал. 1. не е постъпил отговор
на въззивната жалба от въззиваемото дружество „ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ Л.И.“, ЕИК ******, актуално седалище и
адрес на управление *** А. Постъпилата насрещна въззивна жалба е била върната с
влязло в сила разпореждане на районния съд. За устните състезания пред
въззивния съд иска обжалваното решение да бъде потвърдено като правилно и
законосъобразно.
След като прецени твърденията на страните, събраните от
първата инстанция доказателства и правото,
въззивният съд направи следните фактически и правни изводи.
Вследствие на служебна проверка въззивният съд намира обжалваното решение
за валидно и допустимо.
Първата
инстанция е приела за установена следната фактическа обстановка, по която
страните не спорят и са били събрани доказателства. На 16. 08. 2016 г. в град
София въззивникът С.Й.Б. е управлявал моторно превозно средство (мотоциклет),
марка и модел „Пиаджо Либърти“,
регистрационен номер *******. М.И.М.,
водач на друго моторно превозно средство (лек автомобил) марка и модел „Форд
Експорт“, регистрационен номер *******, чиято гражданска отговорност е била
застрахована при въззиваемото дружество, нарушил правилата за движение по
пътищата. На кръстовището на равнозначни пътища (ул. „Христо Станишев“ и ул.
„Проф. Николай Райнов“) не пропуснал намиращия се от дясната му страна
мотоциклетист.
Пътнотранспортното
произшествие причинило на С.Й.Б. следните вреди: повърхностна травма на
раменния пояс и мишницата; повърхностна травма на корема, долната част на гърба
и таза. Посочените травми в съвкупността си довели до силни болки и страдания
за срок от 20 до 25 дни, а травмата в областта на раменния пояс и мишницата в
частност причинила временно затруднение на движението на горните крайници за
срок, по-кратък от 30 дни. Имал нужда от помощ с обличането, изпитвал
затруднения в работата си в автосервиз, продължавал инцидентно да изпитва болки.
Въззивникът
оспорва единствено доколко присъдената от районния съд застрахователна сума в
размер на 2 600 лева (към която добавя и присъдените разноски) съответства
на претърпените от неимуществени вреди. Във връзка с това и предвид указанията,
дадени в т. II на
Постановление на Пленума на Върховния съд № 4 от 23. 12. 1968 г. въззивният съд
намира следното. Макар и С.Й.Б. да е изпитвал първоначално силни болки и
страдания, съобразно съдебно-медицинската експертиза те постепенно са отшумели
в рамките на 20 – 25 дни от пътнотранспортното произшествие. Затруднението в
движението на горните крайници не е било продължително. При това положение
застрахователната сума е била определена от районния съд закономерно и
съобразно чл. 52. от ЗЗД.
Разноски. Предвид изхода на делото и липсата на претенция за
разноски от страна на въззиваемото дружество, разноски не следва да бъдат
присъждани.
Така
мотивиран, съдът
Р
Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА
Решение № 504409, постановено на 09. 10. 2018 г. от
Софийския районен съд, 71-ви състав, по гр. д. № 63263 по описа за 2017 г.
Решението подлежи
на касационно обжалване пред Върховния касационен съд в едномесечен срок от
връчването на преписа при условията на чл. 280., ал. 1. и ал. 2. от Гражданския
процесуален кодекс.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.