МОТИВИ към присъда №118/ 07.12.2016г.
по НОХД
№ 2694 по описа на Пловдивския окръжен съд за 2016 година
Окръжна прокуратура - гр.Пловдив е повдигнала обвинение спрямо подсъдимия Р.Е.К. и същият е предаден на съд с обвинение
за извършено престъпление по чл. чл.304а, във вр. с чл.304, ал.1, вр. чл.18,
ал.1 от НК - за това, че на 05.12.2016год. в гр. Асеновград, обл. Пловдивска е направил опит да
даде подкуп в размер на 50 лева на полицейски орган - младши инспектор ***.
младши автоконтрольор I степен в група "Пътен контрол" на сектор
"Охранителна полиция" към РУ Асеновград, за да не извърши действия по
служба - да не състави Акт за установяване на административно нарушение серия Г
с № ** за нарушения по Закона за движение по пътищата и Акт за установяване на
административно нарушение серия Г с № ** за нарушение по Кодекса за
застраховане.
Представителят на прокуратурата поддържа
изцяло повдигнатото обвинение, със същата фактическа обстановка, описана в
обвинителния акт и същата правна квалификация на извършеното. По отношение
реализиране на наказателната отговорност на подсъдимия пледира да бъде наложено
наказание „лишаване от свобода” в размер на 9 месеца при превес на смекчаващите
отговорността обстоятелства, което да бъде намалено с 1/3 съобразно правилата
на чл.58а от НК. Представителят на държавното обвинение пледира за приложение
разпоредбата на чл.66, ал.1 от НК, както и за налагане на кумулативно
предвиденото в закона наказание „глоба”, като същата бъде в размер на 1000 лева.
По искане на подсъдимия съдебното
следствие протече по реда на глава ХХVІІ- ма от НПК, при хипотезата на чл. 373
ал. 2, във вр. с чл. 371, т. 2 от НПК. Подсъдимият К. направи самопризнание на
фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и изрази
съгласие да не се събират доказателства за тези факти. Той и защитата му не
оспорват тезата на прокуратурата относно фактическите обстоятелства, при които
е извършено престъплението. Съгласяват се и със заявената от държавното
обвинение правна квалификация на извършеното. Пледират за налагане на наказание
при условията на чл. 55, ал. 1, т.2, б. „б” и ал. 3 от НК, а именно „пробация”,
без налагане на кумулативно предвиденото наказание „глоба”. Изтъква се
наличието на многобройни смекчаващи отговорността на подсъдимия обстоятелства.
Алтернативно се поддържа искане, в случай, че съдът не приеме наличие на предпоставки
за приложение на чл. 55, ал. 1, т.2, б. „б” и ал. 3 от НК, то наказанието
лишаване от свобода преди редукцията му да бъде определено в размер на шест
месеца, а глобата да бъде в размер на 300 лева.
Съдът, като анализира доказателствата по
делото, направеното от подсъдимия самопризнание и обсъди изразеното от
страните, намира, че самопризнанията на подсъдимия по фактите, изложени в обстоятелствената
част на обвинителния акт и наличните по делото доказателства обуславят извод за
безспорна фактическа установеност на
извършеното, каквато е описана в
обвинителния акт, по който е образувано съдебното производство:
Подсъдимият Р.Е.К. е роден на *** ***, обл.Пловдив, българин е,
български гражданин. Той е женен, има средно образование, работи, не е осъждан.
Има ЕГН: **********.
Подсъдимият К. ***. Същият ползвал л.а. „Фиат
Стило" с рег.№ РВ ***. Към дата 05.12.2016 г. за лекия автомобил нямало
сключена задължителната според Кодекса за застраховането застраховка
„Гражданска отговорност". Наред с това автомобилът не бил преминал
задължителния годишен технически преглед. Последно превозното средство било
представено за годишен технически преглед /ГТП/ през м.октомври 2015 г., за
което му бил издаден знак за ГТП № 8783217, залепен на предно обзорно стъкло.
Според същия знак лекият автомобил следвало да бъде представен за задължителен
ГТП за 2016 г. най-късно до 26.10.2016 г.
На 05.12.2016 г. подс.К.
управлявал горепосочения л.а."Фиат Стило", като около 17,40 часа се
придвижвал в гр.Асеновград обл.Пловдив по ул.„Никола Вапцаров". Около
17,40 часа подсъдимият достигнал с управлявания от него автомобил в района на
кръстовище между улиците „Никола Вапцаров" и „Цар Иван Асен II". В
района на кръстовището се намирали полицейските служители свидетелите ***. - младши
автоконтрольор I степен в група "Пътен контрол" на сектор
"Охранителна полиция" към РУ Асеновград и ***. - старши полицай в РУ
на МВР гр.Асеновград. Двамата полицейски служители осъществявали дейност по
контрол и осигуряване на безопасност на движението в гр.Асеновград на ул. „Цар
Иван Асен II". Същите паркирали служебен л.а. „Опел" с рег.№ РВ ***
на посочената улица, пред сграда с административен адрес № **.
Подсъдимият К. достигнал с
управлявания от него автомобил до горепосоченото кръстовище, като за него
действал пътен знак със задължително предписание „Г2" "Движение само
надясно след знака". Независимо от задължителното предписание, на
задължителния за водача К. пътен знак, вменяващ му задължение да предприеме маневра
свързана със завиване надясно, същият предприел маневра завиване наляво от ул.
„Никола Вапцаров" към ул. „Цар Иван Асен II". Двамата полицейски
служители видели извършеното от обв.К., преценили, че същият е извършил
административно нарушение, като предприели действия по повод спиране на
автомобила и извършване на проверка по случая. Свидетелят П.Д. подал на подс.К.
знак със стоп-палка да отбие вдясно и спре управлявания от него автомобил,
което предписание на полицейския служител водачът изпълнил. К. спрял
управлявания от него лек автомобил „Фиат Стило" пред униформения
полицейски автомобил. Свидетелят Д. поискал от К. да представи документите на
водача и на автомобила за проверка. Двамата полицейски служители установили
самоличността на подс.К., като при преглед на документите, представени от подсъдимия
за проверка, установили, че превозното средство не е преминало задължителния
ГТП, както и за автомобила не е сключена задължителната застраховка „Гражданска
отговорност". Всяко едно от двете обстоятелства, както и неспазването на
задължителното предписание на горепосочения пътен знак „Г2" съставлявало,
според полицейските служители, административно нарушение по ЗДвП и КЗ.
Полицаите уведомили подсъдимия, че за извършените от него три административни
нарушения ще му бъдат съставени два акта за установяване на административно
нарушение /АУАН/. Полицаите тествали подс.К. за наличие на алкохол в издишания
от него въздух посредством техническо средство „Алкотест Дрегер 7510",
като показанията били в рамките на 0,47 промила алкохол.
Свидетелят **., който работел
като мл. автоконтрольор към РУ гр.Асеновград и бил оторизиран в това си
качество да установява административни нарушения по ЗДвП и КЗ, предприел действия
по съставяне на два АУАН. Същият седнал на предна дясна седалка на служебния
автомобил и започнал да попълва АУАН серия „Г" и № **, в който фиксирал
извършените според него от подс.К. нарушения на ЗДвП, а именно нарушаването от подсъдимия
на разпоредбата на пътен знак „Г2", както и нарушението свързано с
непредставянето на лекия автомобил за ГТП през 2016 г. По повод нарушението по
КЗ, а именно несключване на договор за задължителна застраховка „Гражданска
отговорност", св. П.Ф. следвало да състави АУАН серия „Г" с № **. Подсъдимият
К. попитал двамата полицейски служители дали има вариант да „оправят"
нещата по друг начин, а не чрез съставяне на АУАН, посочвайки че работел като
шофьор. Полицаите му отвърнали, че друг начин освен предписания от закона няма.
Свидетелят * разпоредил на подсъдимия да отиде до личния си автомобил, като
след приключване на работата по съставянето на двата АУАН, същите ще му бъдат
представени за запознаване и подпис. Подсъдимият К. се обърнал към двамата
полицаи словесно с репликата: „Дайте да ви почерпя и да забравим, че сме се
виждали!". Свидетелят * повторно разпоредил на подсъдимия да се отдалечи
към личния си автомобил. К. отишъл до л.а. „Фиат Стило", отворил предна
лява врата, взел портфейла си, като след кратко време се върнал до полицейския
автомобил и застанал до предна дясна врата, която се намирала в отворено
положение. В ръцете си подсъдимият държал портфейла си, в който имало пари.
Свидетелят *., стоящ на предна дясна седалка, продължавал действията си по
съставяне на горепосочените два АУАН. Подсъдимият К. извадил от портфейла си 2
банкноти по 20 лв. и една банкнота от 10 лв., сгънал ги и ги подал към св.*.,
при което казал: „Ето да се почерпите! Стигат ли Ви?". Полицейският
служител отвърнал в насока необходимостта подсъдимият да прибере парите си, но
независимо от това К. продължил да му ги предлага. След като *. не взел парите,
К. се навел към полицейския служител и пъхнал трите банкноти - пари на обща
стойност 50 лв. под десния крак на полицая в пространството между крака и
седалката. Придружил това си действие с репликата: „Ако не стигнат, ще дам
още!". Всички действия на подсъдимия станали достояние освен на св.*. и на
св.*., който от своя страна предприел действия по задържане на К.. Полицаите
алармирали за инцидента ОДЧ при РУ на МВР гр.Асеновград.
С действията си подсъдимият
целял предоставяне на материална облага на полицейския служител *., като
направил опит да му даде подкуп от 50 лева, за да не бъде санкциониран по
административен ред за извършените от него нарушения, а именно управление на
МПС без преминат ГТП, без сключена задължителна застраховка „Гражданска
отговорност" и след нарушение разпоредбата на задължителен пътен знак
„Г2" за завой надясно.
Местопроизшествието било
посетено от разследващ полицай, който предприел незабавно
процесуално-следствени действия, свързани с оглед на местопроизшествието и
започване на разследването по настоящото бързо производство. При проведения
оглед от полицейския автомобил били иззети процесиите 3 банкноти - 2 бр.
банкнота с номинал от 20 лв. и съответно със серийни номера БК9642413 и
БР4807454 и 1 банкнота с номинал от 10 лв. със сериен номер БП3008855.
Подсъдимият К. бил задържан по реда на ЗМВР за срок от 24 часа.
Така описаната по-горе фактическа обстановка се
установява по безспорен и категоричен начин от направените от подсъдимия
признания на фактите, описани в обстоятелствената част на обвинителния акт,
които самопризнания са направени при условията на чл. 371 т. 2 от НПК и приети
от съда по реда на чл. 372 ал. 4 от НПК.
Тези самопризнания се подкрепят изцяло от събраните в хода на досъдебното
производство доказателства, установени чрез показанията на свидетелите **. и **, както и от приложените в хода на досъдебното производство
писмени доказателства и доказателствени средства, приобщени по реда на чл.283
от НПК – протокол за оглед на местопроизшествие, ведно с фотоалбум /л.8 - л.11 от
ДП/, заверен препис от седмичен график на група „ООР”на сектор „ОП” към
РУ-Асеновград за периода 05.12.16г.-11.12.2016г. /л.23-24 от ДП/, заверен
препис на ротация на АП, изпълняващи ППД на територията на РУ-Асеновград
/л.25-26 от ДП/, седмичен график за работата на мл.автоконтрольорите при
РУ-Асеновград /л.27 от ДП/, заверени копия от АУАН от 05.12.2016г. /л.28 и 29
от ДП/, типови длъжностни характеристики на длъжността старши полицай и на мл.
автоконтрольор ІІ-І степен /л.32-39 от ДП/, заповед V8121з-748/24.06.2015г.
/л.4042 от ДП/, характеристична справка /л.43 от ДП/, справка съдимост /л.45 от
ДП/.
В показанията на
разпитаните по делото свидетели не се установяват съществени противоречия по
отношение на включените в предмета на доказване факти и обстоятелства, които да
налагат по-задълбоченото и подробното им обсъждане и анализиране по смисъла на
чл.305, ал.3 от НПК. Поради това съдът възприема и кредитира при постановяване
на присъдата си показанията на свидетелите относно изложените в обстоятелствената
част на обвинителния акт факти, признати по реда на чл.371, т.2 от НПК, като
обективно, логично и последователно пресъздаващи обстоятелствата от значение за
предмета на доказване, кореспондиращи, както помежду си, така и с останалите
събрани и приложени по делото писмени доказателства.
При посочената фактическа установеност на деянието
съдът намира за доказано по несъмнен и категоричен начин, че подсъдимият Р.К. е осъществил от обективна и субективна страна
съставомерните признаци на престъплението по чл.304а, вр.чл.304, ал.1, вр.
чл.18, ал.1 от НК от НК. По тази правна квалификация, съдът го призна за
виновен, като го осъди по повдигнатото му обвинение.
Съдът отчете, на първо
място, че за съставомерността на извършеното не се изискват специални качества относно
субекта на престъплението, каквито подсъдимият К. не е и притежавал.
Законът обаче изисква
специално съставомерно качество на получаващия облагата – да е „ длъжностно
лице” по смисъла на чл. 93 т. 1 от НК. Свидетелят *. несъмнено е имал това
качество по смисъла на чл.93, т.1, б.”а” от НК, установено от кредитираните от
съда доказателства относно служебното му положение - служител на МВР, изпълняващ
в момента на осъществяване на деянието функциите си като такъв. Същият е имал и
качеството „полицейски органи”, изискуемо от квалифицираната разпоредба на
чл.304”а” от НК. Подсъдимият е бил с ясното съзнание, че се опитва да даде
парите, за да не изпълни полицейският служител **. задълженията си в това му
именно качество, за да не състави на подсъдимия К. актове за установяване на административни
нарушения по ЗДвП и КЗ.
Изпълнителното деяние на активния подкуп може да бъде
извършено само с действие, като формите на изпълнителното деяние могат да се
изразят в предлагане, обещаване или даване на дар. Те от своя страна
съответстват на формите на изпълнителното деяние на пасивния подкуп - приемане на предложение или обещание за дар
или приемане на дар. Както е отбелязано и в Р№134/07.03.2013г. на ВКС по н.д.
№239/2013г., ІІІ н.о., „докато първите форми "предлагане" и
"обещаване" на дар могат да се извършат мълчаливо, прикрито, с
недомлъвки или с конклудентни действия, то даването на дар изисква извършването
на конкретни фактически действия, посредством които даващият дара го предоставя
във фактическа власт на получаващия. По този начин "предлагането" и
"обещаването" на дар по естеството си са фази в развитието на едно и
също престъпно посегателство, при което самостоятелното им съществуване и
наказване има смисъл само тогава, когато деецът не е пристъпил към
"даване" на дар.”. В този ред на мисли, довършването на престъплението „подкуп” предполага
две насрещни прояви-даване /активен подкуп/ и получаване /пасивен подкуп/,
които обаче са две самостоятелни престъпления. За да е налице довършване на
престъплението подкуп с оглед бъдещо действие или бездействие на получаващия
го, е необходимо двете страни по него - даващият и получаващият, да са постигнали
насрещно съгласуване на вида и обема на съдържанието на действията, за които се
дава, респективно - получава подкупът. Когато обаче е налице осъществяване само
на едната насрещна проява - даване на подкуп, какъвто е настоящият казус, без
да е осъществена другата - получаване, тъй като длъжностното лице не се
съгласява и се противопоставя на това, то тогава липсва съгласуване на волите
на двете страни за характера и естеството на бъдещото действие или бездействие
на подкупваното длъжностно лице. В този случай не е налице предлагане на
подкуп, понеже активната страна вече е предприела фактическо разпореждане с
предмета на подкупа /започнал е изпълнителното деяние по преустановяване на
своята фактическа власт върху предмета/, желаейки да мотивира пасивната страна
към определено бездействие по служба. Следователно, правилно държавното
обвинение е приело, че е налице формата на изпълнителното деяние
"даване" на подкуп, което обаче е останало недовършено, понеже не е
установена фактическа власт върху предмета от длъжностното лице. Уместно е да
се конкретизира, че в случая е налице довършен опит, понеже даващият подкупа К.
е направил всичко, зависещо от него, за да постъпи предметът на подкупа във
фактическата власт на длъжностното лице *. С други думи, даващият подкупа К. вече
няма фактическа власт върху него, но и този, за когото е предназначен
подкупът-свид.*., не го е получил, понеже не желае да го получи. В настоящия
случай подс. К. е извършил всички действия, които се включват в изпълнителното
деяние по чл. 304, ал.
1 от НК - "даване" на подкуп, като е оставил банкнотите в
полицейския автомобил в близост до краката на полицейския служител св. *.. Тези
негови действия са били съпроводени с думите "дайте да ви почерпя и да
забравим, че сме се виждали, ето да се почерпите". Всички тези факти в
своята съвкупност сочат на действия по даване на подкупа и на неговата
съставомерна волева насоченост - да се мотивира длъжностното лице *. във връзка
с поведението му по служба-в конкретния случай-да бездейства. Както е
отбелязано в цитираното решение на ВКС, в каквато насока е и съдебната практика
през последните години, „ако тази волева насоченост на подсъдимия беше срещнала
ответната такава на полицейския служител, то активният подкуп би бил довършен,
като би било налице и друго престъпление - пасивен подкуп. В случая активният
подкуп не е успял, поради което и не би могло да се изисква постигане на съгласие
между даващият го и този, за когото е предназначен, за бъдещето действие или
бездействие по служба. При опит към "даване на подкуп" е достатъчно
даващият го да е наясно за какво дава подкупа, като мотивиращо средство на
длъжностното лице. С това субективната страна е осъществена.”
Деянието е извършено с
пряк умисъл, като деецът е съзнавал общественоопасния му характер, предвиждал е
настъпването на общественоопасните последици и е искал именно тяхното
настъпване.
При индивидуализирането наказанието на
подсъдимия за процесното престъпление съдът изходи от общите разпоредби на закона, принципите за определяне на
наказанието съгласно чл.36 от НК, както и от предвидените в съответната
специална разпоредба на закона конкретен вид и размер наказание.
За престъплението по чл.304а, вр.чл.304, ал.1 от НК законът предвижда наказание лишаване от свобода до десет години и глоба
до 15 000 лева.
Съдебното производство
протече по реда на Глава XXVII в хипотезата на чл. 371 т.2
от НПК, като подсъдимият К. призна изцяло фактите, изложени в обстоятелствената
част на обвинителният акт и в тази насока направи самопризнания.
Предвид изложеното и
съгласно разпоредбата на чл.373 ал.2 вр. с чл. 372 ал.4 от НПК, съдът е длъжен
да определи наказание при условията на чл. 58а от НК, като ал.1 на същата
разпоредба препраща при определяне на наказанието лишаване от свобода да се
прилагат разпоредбите на Общата част на НК, като размерът на определеното
наказание следва да се намали с 1/3.
Като
смекчаващи отговорността обстоятелства съдът отчете изразеното от подсъдимия
съжаление за стореното и направените самопризнания още в хода на досъдебното
производство, трудовата му ангажираност, чистото му съдебно минало и добри
характеристични данни, които в контекста на неговата около 53 годишна възраст
са със значителна тежест. Като смекчаващо отговорността обстоятелство съдът
отчете и недовършеността на престъплението, което е останало във фазата на
опита поради независещи от дееца причини. Съдът взе предвид в този смисъл
обстоятелството, че в конкретния случай е налице довършен опит.
В случая съдът отчете като
отегчаващи отговорността на подсъдимия К. обстоятелства: изключителната упоритост
на подсъдимия, свързана с реализиране на инкриминираното деяние и предхождащите
го действия. Видно от гореизложената
фактическа обстановка, преди да реализира процесното деяние подсъдимият К. е
предложил подкуп на полицейския служител /за което поведение няма повдигнато
обвинение/ и въпреки категоричния му отказ, е пристъпил към даването на процесната
сума.
Съдът прие, че по делото не се установява
наличие на изключително или многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства
по отношение на подс. К., поради които и най-лекото, предвидено в закона
наказание да се явява несъразмерно тежко, което да обусловя приложение
разпоредбата на чл.55 от НК. В този ред на мисли съдът не приложи тази
разпоредба при индивидуализиране на наказанието за процесното престъпление, а
определи същото при условията на чл.54 от НК при изключителен превес на смекчаващите отговорността обстоятелства.
При определяне точния размер на наказанието „лишаване от свобода” в допустимите
от закона граници с оглед на така отчетените обстоятелства, съдът счита, че
най-справедливо в конкретния случай е на К. да му бъде наложено наказание от шест
месеца лишаване от свобода. Ето защо съдът след редукцията с една
трета по чл.58а, ал.1 от НК определи и наложи на подсъдимия К. наказание от ЧЕТИРИ
МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА.
Предвид отчетените смекчаващи и отегчаващи отговорността
обстоятелства, съдът определи и наложи на подсъдимия К. и кумулативно
предвиденото в закона наказание „глоба” в размер на 150 /сто и петдесет/ лева, съобразявайки обстоятелствата по
чл.47, ал.1 от НК.
Относно начина на изпълнение
на така определеното на подс.К. наказание лишаване от свобода в размер на четири месеца, съдът
намира, че същото не следва да бъде изтърпяно ефективно. Налице са
предпоставките за прилагането разпоредбата на чл. 66 от НК и отлагане
изпълнението на наказанието „лишаване от свобода” С ИЗПИТАТЕЛЕН СРОК ОТ ТРИ
ГОДИНИ.
В конкретния случай са налице всички
предпоставки, визирани в чл. 66 ал.1 от НК, от които да може да се направи
изводът, че за поправянето и превъзпитанието на подс. К. не е необходимо той ефективно да изтърпи наложеното му
наказание „лишаване от свобода”. Тези изводи са напълно съобразени с
изискването нормата на закона и с предпоставките, съдържащи се в нея –
наложеното наказание „лишаване от свобода” да е до три години, лицето да не е
осъждано до момента на наказание „лишаване от свобода” за престъпление от общ
характер, както и за постигане целите на наказанието и най-вече за поправянето
и превъзпитанието на дееца да не се налага изтърпяването на наказанието. Докато
първите две предпоставки са обективни такива, то третата е свързана с всеки
конкретен случай и с особеностите на дееца. Затова и законодателят поставя
акцент върху индивидуалната превенция на наказанието при обсъждането на
възможността за отлагане на неговото изпълнение. Това от своя страна предполага
констатиране на съответни индивидуални особености и характеристика на
конкретния деец, които в своята съвкупност да предпоставят възможност за
неговото поправяне и превъзпитание без ефективно изтърпяване на наложеното
наказание. По отношение на подс. К.,
съдът, въз основа на направената преценка, намира, че и третата предпоставка е
налице, за да се приложи чл. 66 ал.1 от НК по отношение на наказанието
„лишаване от свобода”, предвид невисоката степен на обществена опасност на подсъдимия.
Правилната оценка на значението и тежестта на всички
тези обстоятелства определя, че за постигане целта на индивидуалната превенция
спрямо подс. К. и преимуществено
за неговото поправяне, изведена като основна в разпоредбата на чл. 66 ал.1 от НК, на която следва да се отдаде приоритет, не е наложително наказанието
„лишаване от свобода” да бъде изтърпяно ефективно. Изолирането му от обществото
и поставянето му в затворническа среда не би имало поправителния и
превъзпитателен ефект, целен от закона, доколкото персоналната характеристика
на конкретния деец сочи на възможност за постигане на тези цели и докато той е
на свобода. Ефектът на наказателното въздействие може да бъде обезпечен и с
отлагането изтърпяването на определеното наказание „лишаване от свобода” за
срок от три години. Именно изпитателният срок ще постави на проверка волята на
подс. К. да коригира поведението
си и да насочи същото към спазване на нарушения закон и да се въздържа от
престъпна дейност.
На основание чл.59, ал.2,
вр.ал.1, т.1 от НК, съдът приспадна от наложеното на
подсъдимия К. наказание лишаване
от свобода времето, през което същият е задържан - по реда на
ЗМВР, считано от 05.12.2016 г. до 06.12.2016 г. и на основание чл.64, ал.2 от НПК, считано от 06.12.2016 г. до 07.12.2016 г., като един ден задържане се зачете
за един ден лишаване от свобода.
На
основание чл.307а, вр.чл.53, ал.1, б.Б от НК съдът отне в полза на
държавата предмета на
престъплението, а именно приложените
по делото като веществени доказателства – 2 бр.банкноти с номинал от 20 лева,
сер.№№ БК 9642413 и БР 4807454 и 1 бр. банкнота с номинал от 10 лева, сер.№ БП
3008855.
Воден
от горното, съдът постанови присъдата си.
ОКРЪЖЕН
СЪДИЯ: