Р
Е Ш Е
Н И Е
№………………./ 21.01.2020 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, ІІ-Г въззивен състав, в публично съдебно заседание на двадесет и
трети октомври през 2019 година, в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ДИМИТРОВА
ЧЛЕНОВЕ : СОНЯ НАЙДЕНОВА
мл.съдия КРИСТИЯН ТРЕНДАФИЛОВ
секретар Алина
Тодорова, като разгледа докладваното от съдия НАЙДЕНОВА гражданско дело
номер 3269 по описа за 2017
година, и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258-273 от ГПК.
С решение № ІІІ-113-162 от 05.07.2013 г. постановено
по гр.д. № 16190/2012 г. на СРС, 113 състав, e признато за установено
по реда на чл. 422 ГПК, че Т.Н.Н. дължи на „Т.С.” ЕАД
сумата 872,08 лв. - главница за доставена в периода от м.01.2006 г. до
м.04.2011 г. топлинна енергия в имот с абонатен № 134988, ведно със законната
лихва върху главницата, считано от 03.05.2012г. до изплащане на вземането, и
сумата 153.72 лв. - лихва за забава върху главното вземане от 03.03.2006 г. до 11.04.2012 г., за които суми е издадена
заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК от 07.05.2012 г. по ч. гр.д. №
8560/2012 г. на СРС, 111 ГО, 90 с-в, като са отхвърлени исковете за разликите
до пълните им предявени размери. С решението първоинстанционният съд се е произнесъл и по разноските,
като е осъдил на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, Т.Н.Н.
да заплати на „Т.С.” ЕАД сумата от 217,90 лв. разноски Решението е постановено
при участие на трето лице- помагач
на страната на ищеца- „Т.с.” ЕООД.
Това решение е обжалвано в срок от ответника Т.Н.Н. в частите, в които исковете срещу него са били уважени, и
обусловената от това част за разноските. С въззивната
жалба се правят оплаквания за неправилност на решението като постановено при
нарушение на материалния и на процесуалния закон и необоснованост. Конкретно се правят
оплаквания за нередовност на исковата молба, тъй като в нея не е посочен точния
период от време, за който се твърди, че ответникът дължи суми за топлинна
енергия. Оспорва извършената услуга дялово разпределение на
топлинната енергия между потребителите в сградата-етажна собственост, за
периода посочен с исковата молба, да е извършено от третото лице помагач на
ищеца по делото- „Т.с.” ЕООД, поради
липсата на действащи в исковия период договори между трето лице-помагач и ЕС и
между ищеца и третото лице- помагач, при което намира представените от третото
лице-помагач писмени доказателства по делото-отчети и изравнителни сметки да не
са годно доказателство да установят количеството отченета
и потребента топлинна енегрия
/ТЕ/ в имота, тъй като били изготвени от нелегитимно лице. Така намира, че
приетите по делото експретизи, основаващи се на
данните от изравнителните сметки, не следва да бъдат кредитирани, а исковите
претенции срещу него като недоказани следва да се отхвърлят изцяло. Възравява още, че по делото не било доказано на ответника
да са били връчвани изравнителни сметки за процесния
период, както и каквито и да било документи, касаещи процесния
апартамент, че нямал никакви отношения с лицето М.Г., която се сочи в протоколи
от 29.06.2009 г. и от 18.06.2010 г., съставен от „Т.С." ЕООД, и че няма по
делото доказателство „Т.С." ЕООД да притежава свидетелство от Изпълнителна
агенция „Сертификация и изпитване" за да упражнява дейност за продажба,
монтиране и обслужване на уреди за разпределение на топлина. Сочи още на
допуснато от СРС процесуално нарушение – че молбата му за откритото съдебно
заседание на 05.06.2013 г. не била разгледана от съда и така не му била дадена възможност
да се запозная с представените от „Т.С." ЕООД писмени доказателства, и да
поиска събирането на доказателства при евентуалното им оспорване, с което го е
лишил от правото на зашита по делото. Моли решението в обжалавните
части да се отмени и исковете да се отхвърля изцяло. Претендира разноски по списът по чл.80 от ГПК.
Въззиваемата страна-ищец „Т.С.” ЕАД и третото лице-помагач „Т.С." ЕООД не са дали писмен
отговор по въззивната жалба, в срока по чл.263, ал.1 от ГПК. Въззиваемата страна-ищец „Т.С.” ЕАД с писмена молба слезд този срок, подадена за откритото съдебно заседание
пред СГС, моли жалбата да се отхвърли, претендира разноски за въззивната инстнация вкл. за
защита от юрисконсулт, без списък по чл.80 от ГПК.
Софийски градски съд, действащ като
въззивна инстанция, като съобрази оплакванията в жалбата съгласно чл.269 от ГПК, намира следното по предмета на въззивното производство:
Първоинстанционното решение, е валидно, а в обжалваните части и допустимо. Не се костатира нередовност на исковата молба по оплакването с въззивната жалба- исковият период е посочен в месеци и следва да се счита от 1-во число до последно число на всеки месец, при липсата на друго посочено, по аргумент и от чл.60 от ГПК.
Въззивната жалба на ответника е насочена срещу първоинстанционното решение в частите, в които исковете
срещу него са били уважени и отговорността за разноските според този изход.
При произнасянето
си по правилността
на обжалваното решение, съгласно чл.269, изр. второ
от ГПК и задължителните указания, дадени с т. 1 от ТР № 1/09.12.2013 г. по т.д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС, въззивният
съд е ограничен до релевираните във въззивната жалба на ответницата оплаквания за допуснати нарушения на процесуалните правила при приемане за установени на относими
към спора факти и на приложимите материално правни
норми, както и до проверка правилното
прилагане на релевантни към казуса императивни материално правни норми, дори ако
тяхното нарушение не е въведено като
основание за обжалване.
Предметът на проверка
на въззивния съд е очертан от оплакванията с въззивната жалба.
Не се установи при въззивната проверка нарушение на императивни материално
правни норми. Първоинстанционният съд е основал
решението си на база приетите по делото доказателства за качеството потребител
на ТЕ на ответника като собственик на топлоснабдено жилище,
за наличието на облигационна връзка между ищеца и ответницата по доставка на ТЕ
при договор при Общи условия, обвързващи ответника , и за размера и цената на
реално доставената ТЕ за жилището на ответника, установени от приетата по
делото съдебно-техническа експертиза и съдебно-счетоводна, и писмени
доказателства за отчети, изготвени от третото лице-помагач, измервания,
разпределение на ТЕ в ЕС въз основа на договор между ЕС и третото лице-помагач.
Отчел е и направеното от ответника възражение за погасяване по давност на
вземанията, и е уважибл исковете за главница и лихви
за забава частично.
Изложените от първоинстанционния съд фактически констатации и правни
изводи, основани на приетите по делото доказателства, за частична основателност
на иска за главница и на иска за лихва за забава върху главницата, въззивният съд споделя и на основание чл.272 от ГПК,
препраща към тях, без да е необходимо да ги повтаря.
Досежно правилността на първоинстанционното решение, настоящият въззивен
състав намира наведените от ответника с въззивната
жалба доводи за неправилност, за неоснователни.
От събраните по делото писмени доказателства се установява, че ответникът е
собственик от 2003 г. на апартамент № 15 в гр. София, бул. „******, за който при ищеца се води партида с абонатен № 134988, което го прави потребител на ТЕ по силата на закона при
Общи условия на доставчика на ТЕ, т.е. на ищеца. Този факт не еспорен пред въззивната инстанция. Установява се още от събраните
писмени доказателства, които не са сопорени по реда
на чл.193 от ГПК, че най-късно към 24.10.2001г. - когато е проведено Общо
събрание на етажната собственост на сградата на горния административен адрес, в
която сграда е жилището на ответника, сградата на етажната собственост /ЕС/ е
била топлоснабдена и "Т.С." е доставчикът
на ТЕ, удостоверено е това с протокол между ЕС и „Т.С.“ ЕАД от 20.11.2001 г. С
решението, удостоверено в протокола от ОС на ЕС от 24.10.2001 г., ЕС на
сградата е решила да сключи договор на услугата "топлинно счетоводство"
с третото лице-помагач по делото „Т.С." ЕООД, и да се монтират
индивидуалните измервателни урежи на отоплителните
тела в имотите на етажните собственици (изискване съгласно приложимия тогава ЗЕЕЕ/отм./). Ищецът като доставчик на ТЕ, е и
бил уведомен за избраното дружество, което да иззвършва
отчитането и разпределението на ТЕ в ЕС, със споразумителен
протокол от 20.11.2001 г. Наред с това са били сключвани и писмени договори
съгласно изискването на ЗЕЕЕ/отм./ и на последващия
го ЗЕ, между ищеца и третото лице-помагач „Т.С." ЕООД, с което ищецът
възлага на третото лице-помагач, да извършва услугата дялово разпределение на
ТЕ, още от 2002 г., последният сключен на 01.11.2007 г., със срок на действие 3
години. Сключването на тези договори не е спорно по делото. Неоснователно е
възражението на въззивника относно изтичане на
сроковете на тези договори, така че пред исковия преиод
те да не са обвързвали страните по тях.
Независимо от липсата на нов
договор между ЕС и ФДР, след изтичане срока на този от 2001 г. преди началото
на истовия период по делото, не може да бъде
възприето схващането, че направеното от ФДР отчитане и разпределение на ТЕ в
ЕС, е нелигиминто според възражението на ответника.
Съгласно чл. 65, ал. 2 от Наредба №
16-334/06.04.2007 г. за топлоснабдяването, при
прекратяване на договора за дялово разпределение, или при заличаване на лицето
по чл. 139а ЗЕ от публичния регистър, потребителите на топлинна енергия или
асоциацията по чл. 151, ал. 1 от ЗЕ, са длъжни в едномесечен срок от
уведомлението по, ал. 3 на същия член да изберат друго лице. Ето защо ответникът
като етажен собстгвеник, не би могъл да черпи права
от неправомерното си бездействие и това на ЕС, позовавайки се на изтичане на
договора между ЕС и ФДР със срок общо 3 години, още повече, че очевидно и от
представените документи по делото за отчети и дялово разпределение/изравнение,
изпълнението на задълженията по договора е продължило и след 3 годишния срок. Този
договор касае задълженията на страните по него, а не и тези между потребител и
доставчик на топлинна енергия, и няма изрична форма за валидността му, когато е
сключен с лице, регистрирано по реда на чл. 139б от ЗЕ, а изборът на ФДР е и удостоверен
пред топлопреносното предприятие-доставчик с протокол
от общото събрание на етажната собственост и сопразуминтевлиня
протокол между ЕС и ищеца от 20.11.2001 г.. Освен това съществува и
възможността предвидена в чл. 61, ал. 2 от горната наредба, разпределението на
топлинната енергия между потребителите в сграда - етажна собственост, да се
извършва само от топлопреносното предприятие или от
доставчика, когато: - не съществува техническа възможност за прилагане на системата
за дялово разпределение; договорът с лицето по чл. 139б от ЗЕ е прекратен, то
не е изпълнило задълженията си по чл. 65, ал. 1 от наредбата и потребителите не
са избрали друго лице; лицето по чл. 139б от ЗЕ е заличено от регистъра и
потребителите не са избрали друго лице; и в сгради - етажна собственост, в
които потребителите не са изпълнили задълженията си по чл. 153, ал. 1 от ЗЕ.
Видно от данните по делото,
страните и по договора между ищеца и третото лице-помагач „Т.С." ЕООД е
изпълняван и след 01.11.2010 г., като фирма за дялово разпределение /ФДР/ е
продължил да извършва услугата по дялово разпределение и след 01.11.2010 г.
вкл. и до края на исковия период по настоящето дело - м.04.2011 г. Съгласно
константната съдебна практика този факт не прави извършеното топлинно
счетоводство незаконосъобразно. По делото не са представени доказателства за
нов избор от ЕС на сградата на бул.Васил Левски
№ 6, по реда на чл. 139б ЗЕ, на лице регистрирано по реда на чл. 139а
ЗЕ. Единствено в този случай, при нов избор на ФДР от ЕС, за "Т.С." ЕАД като доставчик на ТЕ възниква
задължение да сключи нов договор при общи условия с посоченото от етажните
собственици лице-ФДР, различно от първоначално избраното „Т.С.“ ЕООД.
Оплакването на въззивника за нарушаване правото му на защита като не му е
дадена възможност да се запознае с представените от третото лице-помагач
писмени доказателства, съгласно молбата му от 05.06.2013 г., е неоснователно.
За откритото съдебно заседание пред СРС на 05.06.2013 г. ответникът е бил
редовно уведомен съгласно чл.142, ал.3 от ГПК. Съгласно протокола от
предходното открито съдебно заседание на 03.04.2013 г. пред СРС, е насрочено
ново съдебно заседание за събиране на допуснато с доклада на съда доказателство-
представяне от третото лице-помагач на всички документи, касаещи отчитане и
разпределение на ТЕ за процесния имот. Така съгласно
чл.193 от ГПК, срокът, в който ответникът е можел да вземе становище по тези
доказателства, и да ги оспори евентуално, е бил откритото съдебно заседание на
05.06.2013 г. Ответникът обаче, не се е явил на това второ заседание пред СРС,
като с молба, подадена в съда преди часа на съдебното заседание на същата дата,
е поискал да му се даде възможност да вземе допълнително становище по тези
доказателства, които ще се представят от третото лице-помагач. Доколкото обаче ответникъ не е поискал отлагане на заседанието на
05.06.2013 г. и не е посочил уважителна причина да не може да се яви, то
заседанието на 05.06.2013 г. е редовно проведено, и събраните в него писмени
доказателства, представени от третото лице-помагач, приети с определение на СРС
от същото това заседание, е можело да се оспорят от ответника само в това
открито съдебно заседание на 05.06.2013 г. Съдът не може да дава на ответника
срок за запознаване и евентуално за осповане на тези
доказателства, след като ответникът не се е явил в заседанието на 05.06.2013 г.
и не е била налице пречка за провеждане на това заседание по смисъла на чл.142,
ал.2 от ГПК. Неявяването на ответника в заседанието на 05.06.2013 г. има за
последица лишаването на същия от възможността да оспори документите, приети в
това заседание, по реда на чл.193 от ГПК, но това е поради неговото неявяване.
Така възизвинят съд приема, че макар и формално СРС
да не е разгледал подадената преди часа на заседанието молба на отвтеника, не е
допуснал процесуално нарушение, като е приел представените за това заседание
доказателства от третото лице-помагач, доколкото същата тази молба от
05.06.2013 г. на ответника не сочи извинителна причина за неявяването му пред
съда, при което за съда не е имла задължение да
насрочи ново открито съдебно заседание по делото. Така за ответника е настъпила
преклузия да оспорва по реда на чл.193 от ГПК писмените
доказателства, представени от третото лице-почагач и
приети в заседанието на 05.06.2013 г., и да иска да се събират нови
доказателства по повод на такова оспорване. Наред с това с въззивната
жалба на ответника не се иска събиране на нови доказателства, нито се заявява
оспорване на тези доказателства. Ккато се сочи и с решение
№ 49 от 12.07.2016 г. по т. д. № 1086/2015 г., Т. К., ІІ т. о. на ВКС, недопустимо
е без изрично оспорване от заинтересованата страна, направено най-късно с
отговора на процесуалното действие, с което е представен документ, съдът да се
произнася по истинността на документа - по неговата автентичност - по отношение
на диспозитивен документ, съответно и по верността на
удостовереното в свидетелстващ документ.
Неоснователни са възраженията на въззивника, с които същият оспорва назначените по делото
експертизи като негодни доказателства, защото били основани на документи,
изготвени и представени по делото от третото лице-помагач. Както бе посочено
по-горе, приетите по делото доказателства за реални отчети в имота на
ответника, и разпределителни /изравнителни сметки, изготвени от третото
лице-помагач, което е и ФДР, не са
оспорени по делото, и се ползват с обвързваща материална доказателствена
сила. Невръчване на изравнителните сметки на ответника не води до неоснователност
на иска, доколкото СТЕ потвърждава направеното от ФДР разпределение да е според
приложимата нормативна уредба. Приетата по делото съдебно-техническа
експертиза, е дала заключение и въз основа на документите от ФДР, приети и по
делото, въз основа на които се извършва и преценката
за реално доставената и потребена за жилището на
ответника ТЕ за исковия период, която сума не се установи да е платена. При
преценката на тези същи доказателства- отчети, изравнителни сметки и съдебно-техническа
експертиза, и при съобразяване на направеното от ответника възражение за
погасяване по давност, въззивният съд прави същите
изводи, като тези направени от първоинстанционния съд,
за установеност и основателност на исковете за главница и лихви за забава
съответно за 872,08 лв. и 153,72 лв. - лихва за забава върху главното вземане
от 03.03.2006 г. до 11.04.2012 г. По отношение на
тези размери пред въззивния съд и няма оплаквания .
Ирелевантно за изводите на съда досежно наличие
на задължение за горните суми е обстоятелството дали ответникът е упражнявал
лично фактическа власт върху имота през процесния по
делото период, както и дали той или др. лице е присъствало и подписало главните
отчети, като се съобразява и че представените главни отчети за собствения на
ответника ап.15 на бул.В.Лески 6 в София,
не са оспорени по делото в процесуалните срокове. Евентуалното допускане
на други лица да ползват апартамента на ответника в исковия период е от значение само за неговите
отношения с тези лица, но по никакъв начин не се отразява върху
правоотношението на ответника с ищцовото дружество за заплащане на количеството потребена ТЕ съгласно отчетите и разпределението на ТЕ от
ФДР.
Оплакването с въззивната
жалба относно липсата на доказателство „Т.С." ЕООД да притежава
свидетелство от Изпълнителна агенция „Сертификация и изпитване" за да
упражнява дейност за продажба, монтиране и обслужване на уреди за разпределение
на топлина, като заявено за първи път едва с жалбата, а не с отговора на
исковата молба, е недопустимо да се разглежда като ново такова от въззиния съд. Поради липсата на други оплаквания относно
приетите от СРС факти, сочещи на основателност на исковете частично, за въззивния съд няма задължение да приема различно от обжалваното
решение в частите, в които исковете са били уважени.
С оглед на изложените
съображения и поради съвпадение на изводите
на въззивната инстанция с тези на първоинстанционния съд решение в обжалваната
част, като правилно и законосъобразно следва да бъде
потвърдено, вкл. и в частта за разноските, определени
според изхода на спора.
Съобразно изхода на
спора, направените от ответник разноски завъззивната
инстанция остават в негова тежест. Съгласно чл.78, ал.1 и ал.8 от ГПК и изхода на
спора, въззиваемата страна-ищец би имала право на
разноски пред въззивната инстанция, които се
определят от съда, а не от страната, съгласно чл.78, ал.8 от ГПК, ако беше
осъществена по делото защита от юрисконсулт съобразно характеристиките на
защита според Закона за адвокатурата.В случая обаче, в полза на ищеца не следва да се
присъжда възнаграждение за юрисконсулт, т.к. единственото извършено от последния
процесуално действие се изчерпва с подаване
на бланкетна молба, след сроковете за отговор по въззивната
жалба, което не може да се счита осъществена защита по делото, за която да се
дължи заплащане от противната страна. Искането за разноски на ищеца не може да се
уважи за въззивната инстанция.
Воден от горните
мотиви, СГС
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение № ІІІ-113-162 от 05.07.2013 г.
постановено по гр.д. № 16190/2012 г. на СРС, 113 състав, В ОБЖАЛВАНИТЕ ЧАСТИ, в които исковете са били уважени, и за разноските.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ исканията на страните за разноски
за въззивната инстанция по чл.78, ал.3 от ГПК и по
чл.78, ал.1 и ал.8 от ГПК.
Решението е постановено при участие на трето лице- помагач на страната на
ищеца- „Т.с.” ЕООД.
РЕШЕНИЕТО е окончателно съгласно чл.280, ал.2, т.1, предл.първо
от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.