№ 219
гр. Велико Търново, 13.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО в публично заседание на осми
февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Георги Драгoстинов
Членове:Евгений Пачиков
Йордан Воденичаров
при участието на секретаря Валентина В. Чаушева
като разгледа докладваното от Георги Драгoстинов Въззивно гражданско
дело № 20214100500670 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
С решение от 26.04.2021 година, постановено по гр.дело № 419 по описа на
Горнооряховски районен съд за 2020 година, при равни права до делба между К. КР. К. и
АС. Д. Т. са допуснати апартамент 16359.515.41.1.70 и дворно място, с построените в него
жилищна сграда и стопански постройки, съставляващо урегулиран поземлен имот I-932 в
квартал 48 по плана на село П.
Решението е обжалвано от ответника АС. Д. Т. с искане за отмяната му и
постановяване на ново, отхвърлящо исковете. Позовава се на погрешна преценка на
доказателствата и противоречие с материалния закон.
Ответницата по жалбата - К. КР. К. – излага доводи за безпорочност на
решението. Претендират разноски за второинстанционното производство.
Съдът, като разгледа жалбата и обсъди доводите на страните по реда на чл. 271
от ГПК, приема:
По реда на чл. 341 и сл. от ГПК е предявен иск правно основание чл. 34 , ал. 1
и 2 от Закона за собствеността.
Ищцовата страна - К. КР. К. - излага в исковата си молба, че с ответника са
бивши съпрузи. По време на брака придобили апартамент 16359.515.41.1.70 и дворно място,
с построените в него жилищна сграда и стопански постройки, съставляващо урегулиран
поземлен имот I-932 в квартал 48 по плана на село П. По реда на настоящото производство
претендира делбата им при равни за страните права.
1
Ответникът - АС. Д. Т. – оспорва иска с довод да е изключителен собственик
на имотите. Апартамента придобил въз основа на личен труд по Постановление на
Министерския съвет от 1980 година за подобряване на условията за подготовка и
реализация на младежта (ДВ, бр. 100 от 1980 год.). Затова не попадал под режима на семейна
общност. Заплатената част от стойността на жилището била незначителна.
Договорът за покупко-продажба по нотариален акт № 183, нот.дело №1103/95
година на нотариус К.Б., касаещ дворното место с постройки в село П., прикривал дарение,
направено на ответника от родителите му Д. Т. и А. Т.а.
Съдът обсъди доводите на страните и като прецени събраните по делото
доказателства по реда на чл. 235, ал. 2 и 3 от ГПК, приема:
Не се спори, установява се от приложеното решение по гр. дело № 1080 по
описа на Горнооряховски районен съд за 2019 година, че страните са били съпрузи. Бракът
им, сключен през 1989 година, е прекратен с развод през 2020 година.
Претендираните за делба имоти са придобити с договори за покупко-продажба
съответно пред 1993 година и 1995 година – договор за продажба от 21.03.1993 година и
нотариален акт № 183, нот.дело №1103/95 година на нотариус К.Б..
Няма спор, установява се от показанията на свидетеля И.Л., че преди
придобиване на апартамента ответникът е работил в домостроителен комбинат по реда на
Постановление на Министерския съвет от 1980 година за подобряване на условията за
подготовка и реализация на младежта (ДВ, бр. 100 от 1980 год.). По този ред е станало
прехвърлянето с доплащане на цена от 17 223 лв. – цитирания договор и приетата от съда и
неоспорена от страните икономическа експертиза.
Исковете за делба са основателни. Следва да бъдат уважени, според
поисканото.
Възмездното придобиване на имотите по време на брака на страните при
необорена презумпция за съвместен принос ги поставя под режима на семейната общност,
прекратена с развода при равни права – чл. 19, ал. 1 във връзка с чл. 26 и 27 от СК(отм.).
Съсобствеността е доказана и делбата следва да се допусне при равни за страните права –
чл.34 от ЗС.
Доводите на ответника са неоснователни и не могат да бъдат взети предвид
при решаване на спора.
Нито Законът за уреждане на жилищните въпроси на граждани с
многогодишни жилищно-спестовни влогове (ДВ, бр. 82 от 4 октомври, 1991 год. изм.), нито
Постановление на Министерския съвет от 1980 година за подобряване на условията за
подготовка и реализация на младежта (ДВ, бр. 100 от 1980 год.) уреждат придобивен за право на
собственост способ, различен от вече уредените в законодателството – сделка, давност,
преработване, присъединяване, суперфиция, придаване по регулация, осъществяването на
който да елиминира семейната общност, когато придобиването е станало по време на
граждански брак. Законът предвижда прехвърляне на жилища в полза на граждани чрез
2
продажбена сделка – чл. 1 от ЗУЖВГМЖСВ. Особеното е, че стойността на положения труд
по реда на Постановление на Министерския съвет от 1980 година за подобряване на
условията за подготовка и реализация на младежта (ДВ, бр. 100 от 1980 год.) се приспада от цената
на продаваното жилище.
Влагането на труд в придобиването на имот не елиминира семейната общност.
По правна същност то е идентично с плащането на цена за вещ, попадаща под режима на
семейната общност, със средства от трудово възнаграждение.
Приносът на съпруга за придобиване на семейни вещи и влогове, и то само
когато значително надхвърля този на другия съпруг, е от значение не за правата върху
конкретна вещ, а за определяне на по-голям дял от цялата имуществена общност. Правото се
упражнява по исков ред в кратък преклузивен срок, който в казуса е изтекъл – чл. 28, ал.3
във връзка с чл. 30 от СК(отм.). Затова какъв е приносът на ответника в придобиване на
жилището е без всякакво значение. Този принос не рефлектира нито върху съсобствеността,
нито върху квотите на страните.
Доводът продажбата по нотариален акт № 183, нот.дело №1103/95 година на
нотариус К.Б. да прикрива дарение е недоказан. В тази насока са единствено показанията на
свидетеля Г.А.. Освен че със свидетели законът не допуска доказването на прикрита сделка
– чл. 164, ал. 1, т. 6 от ГПК, изнесеното от свидетеля не опровергава съдържанието на
нотариалния договор. Свидетелят изрично подчертава, че документ, разкриващ симулацията
по сделката не е виждал, а знае за него от ответника. Спорно и недоказано е самото
съществуване на обратно писмо, щото да е приложима нормата на чл. 165 от ГПК.
Самата позиция на ответника за дисимулираност на договора по цитирания по-
горе нотариален акт е противоречива и нелогична. В отговора на исковата молба той твърди,
че неговият баща – прехвърлител по нотариалната сделка заедно със съпругата си, уведомил
ищцата, че дарява, а не че продава, по сключената със сина си сделка. Такова поведение на
„дарителя“ е нелогично, защото продажба, прикриваща дарение, застрашава правата на
необходими наследници на прехвърлителя - те не биха могли да търсят възстановяване на
запазената си част от наследството, но много повече застрашава правата на съпругата на
надарения, защото тя не би получила нищо по такъв договор – чл.20, ал.1, изречение първо,
предложение последно, от СК(отм.). Целта на дисимулацията е да заблуди третите за сделката
лица относно нейния вид. Това прави нелогично поведението на прехвърлителя привидно да
сключи продажба, а след това на лице, което би получило права по нея на основание чл. 19,
ал. 1 от СК(отм.), да разкрие, че прикрива друг договор – дарение.
При събраните по делото доказателства, изводът, че договорът по нотариален
акт № 183, нот.дело №1103/95 година на нотариус К.Б. прикрива дарение би бил
произволен.
Неоснователността на жалбата и правилото на чл. 78, ал. 1 от ГПК сочат, че
ищцата има право на разноски за второинстанционното производство, по делото доказани
като сума от 400 лв., възнаграждение за един адвокат.
3
Искането на насрещната страна по чл. 78, ал. 5 от ГПК е неоснователно,
предвид правната сложност на спора. Разноските следва да се присъден в претендирания
размер.
По изложените съображения съдът
РЕШИ:
Потвърждава, по реда на чл. 271 от ГПК, решението от 26.04.2021 година, постановено по
гр.дело № 419 по описа на Горнооряховски районен съд за 2020 година.
Осъжда АС. Д. Т., ЕГН:********** от село П, да заплати на К. КР. К., ЕГН: **********, от
същото село сумата от 400 (четиристотин лева) лв., разноски по делото, на основание чл. 78,
ал. 1 от ГПК.
Решението подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд в месечен
срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4