Определение по дело №15969/2020 на Районен съд - Варна

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

№ ……………../01.03.2021 г., гр. Варна

 

 

ВАРНЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 12-ти състав в закрито заседание, в състав:

РАЙОНЕН СЪДИЯ: ФИЛИП РАДИНОВ

 

като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 15969 по описа на съда за 2020 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството по делото е образувано по предявен от Н.Й.К. *** ООД отрицателен установителен иск за приемане за установено в отношенията между страните, че ищецът не дължи на ответника сумата от 779,45 лева, представляваща стойността на служебно начислена вода – 245 куб.м., за обект на потребление гр. Варна, ул. „Странджа“ № 8, вх. Г, ап. 60 с кл. № 1114560 и аб. № 1114561, за периода от 01.10.2019 г. до 14.09.2020 г., за която е издадена Фактура № **********/04.11.2020 г., на основание чл. 124 от ГПК. Претендира се присъждането на съдебно - деловодни разноски.

В законоустановения срок по чл. 131 от ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба, в който е заявено, че процесната фактура е действително съставена на 04.11.2020 г., но на 06.01.2021 г. същата е сторнирана. В уточнителна молба № 275265/26.02.2021 г. ответното дружество заявява, че не претендира сумата предмет на отрицателния установителен иск, тъй като издадената Фактура № **********/04.11.2020 г. е сторнирана. Поддържа се, че дружеството не е дало повод за завеждане на делото, поради което счита, че разноските следва да бъдат възложени в тежест на ищеца. Направено е възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение претендирано от ищеца.

Като разгледа материалите по делото, съдът установи следното:

Страните не спорят, че към момента на предявяване на иска по чл. 124 от ГПК е съществувала съставена от ответното дружество Фактура № **********/04.11.2020 г. за сумата предмет на иска. Не се спори и че тази фактура е сторнирана след завеждане на делото.

Интерес от установителен иск е налице, когато се оспорва претендирано от ищеца право или се претендира отричано от него право. В тази връзка настоящият състав приема, че искът е предявен при наличие на правен интерес у ищеца, обусловен от съставянето от страна на ответника на фактура за обект на потребление собственост на ищеца. В случая правният спор /при предявяване на иска/ е породен от разминаването в твърденията на страните – ответникът претендира отричано от ищеца право.

Към настоящия момент липсва правен спор между страните, доколкото след предявяване на иска ответното дружество е установило допусната грешка, при което е сторнирало процесната фактура и в уточнителна молба № 275265/26.02.2021 г. изрично е заявило, че не претендира сумата предмет на отрицателния установителен иск. Липсата на правен спор относно предмета на делото води до отпадане на правния интерес от водене на същото. Правният интерес е абсолютна процесуална предпоставка за възникване правото на иск, а отпадането му в хода на производството обуславя необходимостта от неговото прекратяване.

По изложените съображения, производството следва да бъде прекратено.

По делото не е спорно, че процесната фактура е сторнирана след предявяване на иска. Следователно ответникът е дал повод за завеждане на делото, поради което съдебно - деловодните разноски следва да бъдат възложени в негова тежест – подобен казус е разгледан в Определение №782/15.11.2013 по дело № 3986/2013 г. на I т. о. на ВКС. В тази връзка неоснователно е възражението на ответното дружество, че не е дало повод за завеждане на делото, тъй като към датата на предявяване на иска е претендирало отричано от ищеца право, с което е дало повод на последния да предяви отрицателен установителен иск. Изводът за дължимост на разноски в полза на ищеца, поражда необходимостта от разглеждане на възражението за прекомерност направено от ответника с молба № 273286/19.02.2021 г. Същото е неоснователно, тъй като претендираното от ищеца адвокатско възнаграждение е в минималния размер от 300 лева, установен в чл. 9 ал. 1 от Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Предвид изложеното ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от 350 лева, представляваща сторени в производството съдебно-деловодни разноски, от които 50 лева за държавна такса и 300 лева за адвокатско възнаграждение.

Воден от горното, съдът

О П Р Е Д Е Л И :

 

ПРЕКРАТЯВА производството по гражданско дело № 15969/2020 г. на РС Варна, образувано по предявен от Н.Й.К., ЕГН ********** с адрес *** срещу „ВиК – Варна“ ООД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление *** отрицателен установителен иск за приемане за установено в отношенията между страните, че ищецът не дължи на ответника сумата от 779,45 лева, представляваща стойността на служебно начислена вода – 245 куб.м., за обект на потребление гр. Варна, ул. „Странджа“ № 8, вх. Г, ап. 60 с кл. № 1114560 и аб. № 1114561, за периода от 01.10.2019 г. до 14.09.2020 г., за която е издадена Фактура № **********/04.11.2020 г., на основание чл. 124 от ГПК.

 

ОСЪЖДА „ВиК – Варна“ ООД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление *** да заплати на Н.Й.К., ЕГН ********** с адрес *** сумата от 350 лева /триста и петдесет лева/, представляваща сторени в производството съдебно – деловодни разноски.

 

Определението подлежи на обжалване в едноседмичен срок от съобщаването му на страните с частна жалба, пред Варненски окръжен съд.

 

СЪДИЯ В РАЙОНЕН СЪД :