Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 1309
гр.Русе, 19.07.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Русенски
районен съд ІV граждански състав
в публично заседание на трети юли през две хиляди и
деветнадесета година в състав:
Председател: Виржиния Караджова
при
секретаря Василена Жекова
в
присъствието на прокурора ………................................
като
разгледа докладваното от съдията гражданско дело
№ 698 по описа за 2019 г., за да
се произнесе, взе предвид следното:
Предявени
са искове с правно основание чл.422 ГПК във връзка с чл.79 ал.1
и чл.86 от ЗЗД.
Ищецът “Топлофикация
Русе” ЕАД твърдят,
че с ответницата имат сключен договор за доставяне на топлинна енергия за имот,
находящ се в гр.Русе на адреса по исковата молба, абонатен № 12000630930.Сочи
се, че за извършваните от дружеството услуги потребителят им дължи заплащане на
цена за периода 01.07.– 24.08.2018 г. в размер от 113,02 лв. по 2 бр. фактури,
както и лихва за забава за времето 15.09.-31.10.2018 г. от 0,74 лв.В тази връзка
и въз основа на подадено заявление по ч.гр.дело № 7367/2018 г. по описа на РРС,
в тяхна полза била издадена заповед за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК за
посочените стойности.В хипотезата на чл.415 ал.1 т.2 от ГПК им било указано да
предявят претенциите си по общия исков ред.Искат от съда да признае за
установено по отношение на ответницата, че им дължи присъдените суми по
ч.гр.дело № 7367/ 2018 г. по описа на РРС, със законната лихва от подаване на
заявлението.Търсят се разноски за двете производства.
Ответницата А.И.Г.
не се явява в съдебно заседание.Назначеният й процесуален представител оспорва
исковете по размер.
След преценка на събраните по делото доказателства,
съдът приема за установено следното:
Видно от приложеното ч.гр.дело № 7367/
2018 г. по описа на РРС в полза на ищеца в настоящото производство e била издадена заповед за изпълнение
на парично задължение по чл.410 от ГПК за неплатена от А.И.Г. доставена и разпределена
топлинна енергия за имот аб.№ 12000630930 през периода 01.07.–24.08.2018 г. в
общ размер на 113,02 лв., с лихва за
времето до 31.10.2018 г. от 0,74 лв., със законната лихва върху главницата от
01.11.2018 г., както и 77 лв.–разноски
за производството.Заповедта е връчена на длъжника в хипотезата на чл.47 ал.5 от ГПК.Съдът е указал на заявителя, че може в 1-месечен срок да предяви иск за
установяване на вземането си.Разпореждането е връчено на страната на 22.01.2019
г.Исковата молба, въз основа на която е образувано настоящото дело, е постъпила
на 05.02.2019 г.
По делото няма
спор и са ангажирани доказателства относно възникналите между страните
договорни отношения във връзка с извършваната от дружеството услуга-доставка на
топлинна енергия до имот в гр.Русе, с абонатен № 12000630930.Ответницата
е титуляр на партидата на обекта (л.20,29,34).В
хода на производството става ясно, че през процесния период в имота на
абоната има монтирани три радиатора с индивидуални разпределители на топлинна
енергия и един водомер за битова гореща вода.Ищецът е представил 2 бр.
сметко-фактури във връзка с начислената на потребителя битова гореща вода по
реда на т.5 от Методиката за дялово разпределение.Между страните няма спор, че ответницата
не е заплатила на дружеството сумите по тях.
Приложени са
ОУ на доставчика.
Назначената в производството техническа експертиза,
след запознаване с доказателствата по делото, извършена проверка при ищеца и в
апартамента на ответницата, се е произнесла, че обектът е присъединен чрез
сградната инсталация към градската топлопреносна мрежа.Два от шестте входа на
блока (вх.Д и вх.Е) се разглеждат като една сграда за топлоснабдяване.Там е
въведено дялово разпределение с договори, сключени между ЕС и разпределително дружества.Вещото
лице е посочило, че в апартамента на абоната се водят под отчет четири уреда за
дялово разпределение на топлинна енергия всички с визуален отчет. Експертът е
определил, че при спазване правилата за дялово разпределение съобразно ЗЕ,
Наредбата за топлоснабдяването и Методиката за дялово разпределение, за имота
на ответницата трябва да се разпредели 1.1399 МWh
топлинна енергия на стойност от 113,02 лв., с вкл.ДДС.Лихвата за забава върху
тази стойност за заявеното по исковата молба време е 1,03 лв.
При тази фактическа
обстановка, съдът прави следните правни изводи:
По делото безспорно се
установява, че ищецът в настоящото производство се е снабдил със заповед за
изпълнение на парично задължение по реда на чл.410 от ГПК по ч.гр.дело № 7367/ 2018 г. по описа на РРС, като актът
е насочен срещу А.И.Г. и е за заплащане на сумите, визирани по исковата молба.В указаното от съда време заявителят е предявил иск за установяване на
вземанията си, предвид което претенциите му са допустими.
Съгластно разпоредбата на чл.153 от
ЗЕ, всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда-етажна
собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно
отклонение, са клиенти на топлинна енергия.От доказателствата по делото се
установява, че ответницата е собственик на апартамент, намиращ се в
сграда-етажна собственост, която е топлоснабдена.В тази връзка същата се явява
клиент на топлинна енергия по смисъла на закона.Съгласно чл.150 от ЗЕ,
продажбата на топлинна енергия за битови нужди
от топлопреносно предприятие на потребители се осъществява при публично известни общи условия, като
в ал.2 е казано,
че тези общи условия влизат в сила след публикуването
им, без да
е необходимо изричното им писмено приемане
от потребителите.Следователно, за възникване на правоотношението
по покупко-продажба на топлоенергия
не е необходимо да се сключва
индивидуален писмен договор между потребителя
и доставчика на услугата, защото обвързаността между страните възниква по силата на
закона.Ищецът е представил Общи условия за продажба на
топлинна енергия за битови нужди.
По делото безспорно се установява,
че през
процесния период в имота на ответницата е била подавана топлоенергия и гореща
вода.Ищецът е
доказал, че е изправен съконтрахент.Определената от вещото лице стойност на главницата
съвпада със заявеното по исковата молба.Искът за установяване следва да се
уважи.Сумата се дължи със законната лихва от подаване на заявлението.
Според чл.47 ал.1 от ОУ на дружеството, купувачът е длъжен да
заплати месечно доставката до 15-то число на следващия месец-срокът кани в
случая.Лихвата за забава за процесния период е определена от експерта в
по-висок от претендирания размер.Искът следва да се уважи така, както е предявен.
В полза на дружеството трябва да се присъдят направените
разноски за двете производства.
По изложените съображения,
съдът
Р Е Ш
И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по
отношение на А.И.Г., ЕГН **********,***, че дължи на ”ТОПЛОФИКАЦИЯ–РУСЕ” ЕАД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на
управление: гр.Русе, ТЕЦ-Изток,
сумата от 113,02 лв., представляваща цена за
доставена и разпределена топлинна енергия към имот, находящ се в гр.Русе,
абонатен № 12000630930, през периода 01.07.–24.08.2018 г. по 2 бр. фактури, с
лихва за забава за времето 15.09.-31.10.2018 г. от 0,74 лв., със законната лихва върху
главницата, считано от 01.11.2018 г.
до окончателното плащане, присъдени със Заповед за изпълнение на парично
задължение по чл.410 от ГПК под № 3956 от 02.11.2018 г. по ч.гр.дело № 7367/ 2018 г. по
описа на РРС.
ОСЪЖДА А.И.Г., ЕГН **********,***,да заплати на “ТОПЛОФИКАЦИЯ–РУСЕ”
ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.Русе, ТЕЦ-Изток, по банкова сметка ***: ***: UNCRBGSF,
Банка: “Уникредит Булбанк” АД, сумата от 530 лв.-разноски
по делото, както и 77 лв.-разходи в заповедното производство.
Решението подлежи на обжалване
пред Русенски окръжен съд в 2– седмичен срок от връчването му на страните
РАЙОНЕН СЪДИЯ : /п/