№ 295
гр. Русе, 09.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, IV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на четиринадесети февруари през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Виржиния К. Караджова
при участието на секретаря Василена В. Жекова
като разгледа докладваното от Виржиния К. Караджова Гражданско дело №
20214520105453 по описа за 2021 година
Предявени са искове с правно основание чл.422 ГПК.
Ищецът “Топлофикация Русе” АД твърдят, че с ответницата имат
сключен договор за доставяне на топлинна енергия за имот, находящ се в
гр.Русе на адреса по исковата молба, абонатен № 28000120410. Сочи се, че за
извършените от дружеството услуги потребителят им дължи заплащане на
цена за периода 23.11.2019 г.–24.11.2020 г. в размер на 1 173,04 лв. по 11 бр.
фактури, както и обезщетение за забава за времето от 15.02.2020 г. до
07.06.2021 г. в размер на 102,54 лв.В тази връзка и въз основа на подадено
заявление по ч.гр.дело № 3043/ 2021 г. по описа на РРС, в тяхна полза била
издадена заповед за изпълнение по реда на чл.410 от ГПК за посочената
стойност, връчена на длъжника в хипотезата на чл.47 ал.5 от ГПК.Искат да се
признае за установен по отношение на ответницата, че им дължи присъдените
суми по ч.гр.дело № 3282/ 2019 г. по описа на РРС, със законната лихва от
подаване на заявлението.
Ответницата С. ЮСМ. АЛ. не се явява в съдебно заседание.Назначеният
й процесуален представител оспорва исковете по основание и размер.
След преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема за
установено следното:
1
Видно от приложеното ч.гр.дело № 3043/2021 г. по описа на РРС в
полза на ищеца в настоящото производство била издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК за неплатена от С.
ЮСМ. АЛ. консумирана топлинна енергия за периода 23.11.2019 г.–
24.11.2020 г. в общ размер на 1 173,04 лв., с лихва за времето до 07.06.2021 г.
от 102,54 лв., със законната лихва върху главницата, считано от 08.06.2021 г.,
както и 77,51 лв.–разноски за производството. Заповедта е връчена на
длъжника в хипотезата на чл.47 ал.5 от ГПК.Съдът е указал на заявителя, че
може в 1-месечен срок да заяви претенциите си по общия исков ред.Актът е
връчен на страната на 23.09.2021 г.Исковата молба по настоящото дело е
постъпила на 06.10.2021 г.
По делото няма спор, че процесният имот с абонатен № 28000120410,
собственост на ответницата, се намира във вх.Г на бл.“...“ в гр.Русе.
С Договор № Д-310/ 04.08.2004 г., сключен между ищцовото дружество
и ЕС на вх.В и вх.Г било договорено изграждането на присъединителен
топлопровод, абоната станция, сградна отоплителна инсталация и инсталация
на битова гореща вода (л.23-л.31).С Договор №№ 222/ 19.10.2001 г. Д-
251/176.10.2019 г. и Д-270/ 22.10.2020 г. са уредени условията за дялово
разпределение на топлинната енергия в жилищния блок (л.32-л.56).
Назначената в производството техническа експертиза, след запознаване
с доказателствата по делото, извършена проверка при ищеца и
разпределителното дружество, както и в процесната сграда, се е произнесла,
че имотът на ответницата не е присъединен към сградната отоплителна
инсталация, но до него се доставя битова гореща вода чрез топлопреносната
мрежа на ”Топлофикация–Русе”. Експертът е докладвал, че в сградата е
въведено дялово разпределение на топлинна енергия, а в имота на
ответницата има един уред–водомер за битова гореща вода. Вещото лице е
определило, че при спазване правилата за дялово разпределение съобразно
ЗЕ, Наредба № Е-РД-04-1/ 12.03.2020 г. за топлоснабдяването и Методиката
за дялово разпределение на топлинна енергия към нея, за имота на
ответницата през процесния период следва да се разпределят 12,3453 МWh
със стойност от 1 223,98 лв., с вкл. ДДС.Лихвата за забава върху тази
главница за заявеното по исковата молба време, е определен на 106,76 лв.
Приложени са ОУ на доставчика, одобрени с Решение № ОУ-05/
2
16.07.2012 г. на ДКЕВР, както и 11 бр. фактури, касаещи процесния период
(л.5-л.22).
При тази фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
По делото безспорно се установява, че ищецът в настоящото
производство се е снабдил със заповед за изпълнение на парично задължение
по реда на чл.410 от ГПК по ч.гр.дело № 3043/ 2021 г. по описа на РРС, като
актът е насочен срещу С. ЮСМ. АЛ. и е за заплащане на сумите, визирани по
исковата молба.В указаното от съда време заявителят е предявил искове за
установяване на вземанията си, предвид което претенциите му са допустими.
Съгластно разпоредбата на чл.153 от ЗЕ, всички собственици и
титуляри на вещно право на ползване в сграда-етажна собственост,
присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно
отклонение, са клиенти на топлинна енергия. По делото няма спор, че
ответницата е собственик на апартамент, намиращ се в сграда-етажна
собственост, която е топлоснабдена.В тази връзка същата се явява клиент на
топлинна енергия по смисъла на закона.Съгласно чл.150 от ЗЕ, продажбата на
топлинна енергия за битови нужди от топлопреносно предприятие на
потребители се осъществява при публично известни общи условия, като в
ал.2 е казано, че тези общи условия влизат в сила след публикуването им, без
да е необходимо изричното им писмено приемане от
потребителите.Следователно, за да възникване на правоотношението по
покупко-продажба на топлоенергия не е необходимо да се сключва
индивидуален писмен договор между потребителя и доставчика на услугата,
защото обвързаността между страните възниква по силата на закона.Ищецът е
представил Общи условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди.
По делото безспорно се установява, че през процесния период в имота
на ответницата е била подавана битова гореща вода.Ищецът е доказал, че е
изправен съконтрахент.Определената от вещото лице стойност на главницата
надвишава заявеното по исковата молба.Искът за установяване дължимост на
вземането за цена, следва да се уважи.Сумата се следва със законната лихва
от подаване на заявлението.
Според чл.47 ал.1 от ОУ на дружеството, купувачът е длъжен да заплати
месечно доставката до 15-то число на следващия месец-срокът кани в
случая.Лихвата за забава за процесния период е определена от експерта в по-
3
висок от претендирания размер.Искът следва да се уважи така, както е
предявен.
В полза на дружеството трябва да се присъдят направените разноски за
двете производства.
По изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на С. ЮСМ. АЛ., ЕГН
**********, от гр.Русе, ***********, че дължи на ”ТОПЛОФИКАЦИЯ–
РУСЕ” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.Русе,
ул. „ТЕЦ-Изток“, сумата от 1 173,04 лв., представляваща цена за доставена
топлинна енергия за имот, находящ се в гр.Русе, абонатен № 28000120410,
през периода 23.11.2019 г.–24.11.2020 г. по 11 бр. фактури, с лихва за забава
за времето 15.02.2020 г.-07.06.2021 г. от 102,54 лв., със законната лихва
върху главницата, считано от 08.06.2021 г. до окончателното плащане,
присъдени със Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от
ГПК под № 1659 от 11.06.2021 г. по ч.гр.дело № 3043/2021 г. по описа на РРС.
ОСЪЖДА С. ЮСМ. АЛ., ЕГН **********, от гр.Русе, ***********,
да заплати на ”ТОПЛОФИКАЦИЯ–РУСЕ” АД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр.Русе, ул. „ТЕЦ-Изток“, представлявано от
инж.Севдалин Желев Желев, по банкова сметка по банкова сметка IBAN:
************** BIC: UNCRBGSF, Банка: “Уникредит Булбанк” АД сумата
от 729 лв.-разноски по делото, както и сумата от 77,51 лв.-разноски,
присъдени по заповедното дело.
Решението подлежи на обжалване пред Русенски окръжен съд в 2–
седмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Русе: _______________________
4