№ 207
гр. гр.Несебър, 16.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – НЕСЕБЪР, VI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на петнадесети ноември през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Валери Вл. Събев
при участието на секретаря Атанаска Д. Ганева
като разгледа докладваното от Валери Вл. Събев Административно
наказателно дело № 20222150200867 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 58д-63д ЗАНН.
Образувано е по жалба, подадена от Г. И. К. срещу наказателно постановление № 22-
0304-000174 от 05.04.2022г. на началник сектор към ОД на МВР Бургас, РУ Несебър, с което
на жалбоподателя на основание чл. 175, ал. 3, пр. 1 ЗДвП за извършено нарушение по чл.
140, ал. 1 ЗДвП са наложени наказания „глоба“ в размер на 200 лева и „лишаване от право да
управлява МПС” за срок от 6 месеца.
Жалбоподателят оспорва НП като незаконосъобразно и обръща внимание, че
регистрационните табели са били на местата си. Акцентира върху чл. 28 от ЗАНН. Моли
обжалваното НП да бъде отменено. Претендира присъждането на разноски.
Административнонаказващият орган - началник сектор към ОД на МВР Бургас, РУ
Несебър, заема становище за неоснователност на жалбата. Отправя възражение за
прекомерност на претендираните от жалбоподателя разноски.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и като съобрази доводите и
възраженията, изложени в жалбата, намира за установено следното:
От фактическа страна:
На 20.02.2022 г. около 10:02 часа жалбоподателят управлявал лек автомобил
„Фолксваген Шаран“ с рег. № ****, негова собственост, по главен път I-9, 207 км, в посока
гр. Бургас – гр. Варна. Свидетелят М. М. на длъжност мл. автоконтрольор в сектор „ПП“
1
спрял за проверка управляваното от жалбоподателя МПС. При извършена проверка с
дежурния ОДЧ се установило, че управляваният от жалбоподателя автомобил е със
служебно прекратена регистрация от 23.05.2017г. - поради липса на сключена застраховка
„Гражданска отговорност“ (от приложените по делото доказателства се установява, че
регистрацията била прекратена на 23.05.2017г. на основание чл. 143, ал. 10 от ЗДвП – по
повод уведомление от Гаранционен фонд). Свидетелят М. съставил срещу жалбоподателя
АУАН № 592216 от 20.02.2022г. за това, че управлява МПС, което е с прекратена
регистрация. Материалите били изпратени на Районна прокуратура – Бургас, ТО Несебър. С
постановление от 18.03.2022г. прокурор при Районна прокуратура – Бургас, ТО Несебър
отказал да образува досъдебно производство, като е приел, че в преписката липсват
доказателства за осъществен състав на престъпление от общ характер. Препис от
постановлението било изпратено на началника на РУ Несебър. Впоследствие било издадено
обжалваното в настоящото производство наказателно постановление.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена с оглед събраните по
делото доказателства. По делото не се събра доказателствен материал, който да поставя под
съмнение така установените от съда факти. Показанията на свидетеля М. са последователни,
логични и безпротиворечиви, поради което съдът напълно ги кредитира. Показанията на
свидетеля се подкрепят от събраните по делото писмени доказателства.
От правна страна:
Жалбата е депозирана в рамките на седемдневния срок за обжалване по чл. 59, ал. 2
ЗАНН, подадена от легитимирано да обжалва лице срещу подлежащ на обжалване акт,
поради което следва да се приеме, че същата се явява процесуално допустима. Разгледана по
същество жалбата е основателна по следните съображения:
Обжалваното наказателно постановление и АУАН са издадени от компетентни органи
(съгласно Заповед № 8121з - 1632/02.12.2021г. на министъра на МВР) в сроковете по чл. 34
ЗАНН.
Настоящият състав като инстанция по същество след извършена проверка за
законност, констатира, че при съставяне на АУАН и издаването на наказателното
постановление са допуснати съществени нарушения на процесуалния и материалния закон,
които обуславят отмяна на обжалвания акт.
В случая се касае за нарушение по чл. 140, ал. 1 ЗДвП, съгласно която норма по
пътищата, отворени за обществено ползване, се допускат само моторни превозни средства и
ремаркета, които са регистрирани и са с табели с регистрационен номер, поставени на
определените за това места. В разпоредбата на чл. 143, ал. 10 ЗДвП, в сила от 01.01.2016 г. е
предвидено, че служебно се прекратява регистрацията на пътни превозни средства, за които
е получено уведомление от Гаранционния фонд по чл. 574, ал. 11 от Кодекса за
застраховането, и се уведомява собственикът на пътното превозно средство. Служебно
прекратена регистрация на пътно превозно средство се възстановява служебно при
2
предоставени данни за сключена застраховка от Гаранционния фонд по реда на чл. 574, ал.
6 или по желание на собственика след представяне на валидна застраховка "Гражданска
отговорност" на автомобилистите. От фактическа страна по делото безспорно се установява,
че на 20.02.2022г. около 10:02 жалбоподателят е управлявал лек автомобил „Фолксваген
Шаран“ с рег. № ****, негова собственост, по главен път I-9, 207 км, в посока гр. Бургас –
гр. Варна, който е бил със служебно прекратена регистрация поради липса на застраховка
„Гражданска отговорност“.
За целите на настоящото производство обаче, за да се ангажира
административнонаказателната отговорност на жалбоподателя за процесното нарушение е
необходимо да се установи по категоричен начин, че същият е знаел, че управлява лек
автомобил със служебно прекратена регистрация. Съгласно чл. 6 от ЗАНН административно
нарушение е това деяние (действие или бездействие), което нарушава установения ред на
държавното управление, извършено е виновно и е обявено за наказуемо с административно
наказание, налагано по административен ред. Следователно, за да се приеме, че едно деяние
е нарушение следва то да е било извършено виновно от установения като нарушител.
Натоящият състав достигна до извод, че по делото липсват доказателства за виновно
поведение от страна на жалбоподателя, поради което се изключва възможността да бъде
ангажирана административнонаказателната му отговорност за процесното деяние. Този
извод съдът прави с оглед наличните по делото данни. В административнонаказателната
преписка липсват доказателства, които да установяват, че контролният орган е изпълнил
задължението си, предвидено в чл. 143, ал. 10 ЗДвП да уведоми собственика на автомобила
за служебното прекратяване на регистрацията на личния му лек автомобил. Служебно
прекратяване на регистрацията в такива случаи е предвидено и в чл. 18 б, т. 8 от Наредба №
I-45 от 24.03.2000г. Според чл. 18 б, ал. 2 от Наредбата при прекратяване регистрацията по
ал. 1, т. 1, 2, 3, 4 или 8 се уведомява собственикът на ПС, посочен в регистъра. Поради тази
причина жалбоподателят, който е собственик и не е уведомен по предвидения ред, е нямало
как да знае за това обстоятелство. След като жалбоподателят не е бил уведомен, същият не е
осъзнаваял, че управлява МПС със служебно прекратена регистрация. Следователно
жалбоподателят не е осъществил нарушението от субективна страна. Ето защо съдът
намира, че по делото липсват категорични доказателства за виновно поведение от страна на
жалбоподателя при извършване на процесното деяние.
С оглед изложеното обжалваното наказателно постановление е незаконосъобразно и
следва да бъде отменено.
При този изход на спора на жалбоподателя следва да се присъдят претендираните от
него разноски в размер на 600 лв. – платено възнаграждение за един адвокат. С оглед
направеното възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение по чл. 63д, ал. 2
от ЗАНН следва да се има предвид, че тъй като е наложена и санкция „Лишаване от право“,
то минималния размер на адвокатското възнаграждение следва да се определи по реда на чл.
18, ал. 4 от Наредба № 1 от 9 юли 2004г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, минималният размер на адвокатското възнаграждение по делото е в размер
3
на 500 лв. Делото се характеризира с известна фактическа и правна сложност, поради
необходимостта от събиране на допълнителни доказателства (вкл. преписка от РП Бургас,
ТО Несебър) и поради поставените за обсъждане правни въпроси, поради което
възнаграждение от 600 лв., което е в близък до минималния размер, е съобразено с
фактическата и правна сложност и не следва да бъде намалявано.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ наказателно постановление № 22-0304-000174 от 05.04.2022г. на началник
сектор към ОД на МВР Бургас, РУ Несебър, с което на Г. И. К., ЕГН **********, на
основание чл. 175, ал. 3, пр. 1 ЗДвП за извършено нарушение по чл. 140, ал. 1 ЗДвП са
наложени наказания „глоба“ в размер на 200 лева и „лишаване от право да управлява МПС”
за срок от 6 месеца.
ОСЪЖДА ОД на МВР Бургас, на основание чл. 63д, ал. 3 от ЗАНН, да заплати на Г. И.
К., ЕГН **********, сумата от 600 лв., представляваща направени по делото разноски –
платено възнаграждение за адвокат.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд - Бургас в 14-дневен
срок от датата на получаване на съобщението, че решението е изготвено.
Съдия при Районен съд – Несебър: _______________________
4