Присъда по дело №9151/2021 на Софийски районен съд

Софийска районна прокуратура е внесла обвинение в СРС-НО с
обвинителен акт по досъдебно производство № 15064/2018г. на 05 РУ-СДВР,
прок. преп. № 12667/2018г. по описа на СРП срещу П. Р. С. за престъпление по
чл.210, ал.1, т.4 вр. чл.209 от НК за това, че за времето от 09.08.2017г. до
19.12.2017г. в град С. с цел да набави за себе си имотна облага, възбудила и
поддържала у Д. П. В. заблуждение, че има близки контакти в Столична
община и ще му съдейства при организиране закупуването на общинско
жилище-къща, находяща се в гр. С., бул. „Ген. Столетов“ № 86, и с това му
причинила имотна вреда в размер на 8000 /осем хиляди/ лева, като деянието е
извършено повторно в немаловажни случаи - след като С. е била осъждана за
престъпление по чл.210, ал.1, т.5, вр.чл.209, ал.1, вр.чл.26, ал.1 НК, като с
присъда от 27.11.2012г., влязла в сила на 13.12.2012г. по НОХД № 14291/2011г.
по описа на СРС, НО, 95 състав, й е било наложено наказание „Лишаване от
свобода“ за срок от ДЕСЕТ месеца, чието изтърпяване е било отложено за срок
от три години съгласно чл.66 НК.
Съдебното следствие е протекло по реда на Глава ХХVІІІ
(чл.370 – чл.374) от НПК, в частност хипотезата на чл.371, т.2 от НПК,
доколкото подсъдимият е признал изцяло изложените в обстоятелствената
част на обвинителния акт фактически обстоятелства, като се е съгласил да не
се събират доказателства за тези факти, а съдът на основание чл.372, ал.4 от
НПК е обявил, че направеното в открито съдебно заседание признание
кореспондира изцяло със събраната по делото доказателствена съвкупност,
поради което и няма пречка същото да бъде използвано, без е необходимо
повторно събиране на доказателства за признатите факти.
В съдебно заседание представителят на СРП поддържа обвинението
против подсъдимата П. Р. С., като пледира, че в хода на проведеното съкратено
съдебното следствие по несъмнен начин е доказано както от обективна, така и
от субективна страна престъплението, за което същата е предадена на съд.
Предлага на подсъдимата да бъде наложено наказание „Лишаване от свобода“
под средния размер предвид смекчаващите вината обстоятелства.
Повереникът на частния обвинител адвокат Я. се солидаризира със
становището на прокурора и посочва, че въпреки многократните обещания на
подсъдимата да възстанови инкриминираната сума, не го е сторила и моли
съдът да й наложи наказания около средния предвиден в закона размер.
Упълномощените защитници на подсъдимата – адвокат В. М. и адвокат
В.ова, пледират съдът да постанови съдебен акт при наличие на смекчаващи
отговорността обстоятелства предвид множеството събрани по делото
медицински документи, удостоверяващи тежко здравословно състояние на
подзащитната им. В тази насока адв. М. излага аргументи, че всички
заболявания, описани в медицинската документация, трудно могат да бъдат
контролирани, поради което моли на подсъдимата да бъде определено
наказание към минимума, за да може последната да се лекува. Допълнително
сочи като смекчаващо обстоятелство направеното от нея самопризнание на
1

фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт. От своя
страна адв. В.ова релевира също доводи досежно здравословното състояние на
подсъдимата, като отправя молба до настоящия съдебен състав последното да
бъде съобразено при определянето на режима за изтърпяване на наказанието
„Лишаване от свобода“. Подчертава, че не би следвало да се тълкува в нейна
вреда обстоятелството, че в затвора не е успяла да възстанови имуществените
вреди.
Подсъдимата П. С., редовно призована, се явява в съдебно заседание,
като заявява, че разбира обвинението и признава по реда на чл.371, т.2 от НПК
всички фактически обстоятелства от обстоятелствената част на ОА, като се е
съгласила за тях да не бъдат събирани доказателства. Не дава обяснения. В
своя лична защита по същество подсъдимата заявява, че поддържа изложеното
от своите защитници в пледоариите им, като в последна дума моли за по-
ниско наказание, а досежно режима за изтърпяване същият да бъде „общ“, а
не „строг“.
След като прецени събраните по делото доказателствени материали -
поотделно и в тяхната съвкупност, разгледа доводите и възраженията на
страните, при спазване на разпоредбите на чл.13, чл.14 и чл.18 от НПК,
вземайки предвид направеното от подсъдимия самопризнание по реда чл.371,
т.2 от НПК и с оглед разпоредбата на чл.372, ал.4 от НПК,
първоинстанционната съдебна инстанция приема за установено от
фактическа страна следното:
Подсъдимата П. Р. С. е родена на ДАТАг. в с. В., българка, притежаваща
българско гражданство, разведена, живуща на адрес: гр. С., ул. “В.В.“ № 137.
Последната е осъждана за престъпление по чл.210, ал.1, т.5, вр.чл.209, ал.1,
вр.чл.26, ал.1 НК с присъда от 27.11.2012г., влязла в сила на 13.12.2012г. по
НОХД 14291/2011г. по описа на СРС, НО, 95 състав, с която й е наложено
наказание „Лишаване от свобода“ за срок от десет месеца с три години
изпитателен срок съгласно чл.66 НК.
Свидетелят Д. П. В. живеел в общински имот - къща, находяща се в гр.
С., бул. „Ген. Столетов“ № 86, който искал да закупи от Столична община, но
не успявал да реализира това свое намерение. В тази връзка на 09.08.2017 г. в
гр. С. подсъдимата П. С. и св. В. се срещнали и провели разговор, в хода на
който С. казала на св. В., че има близки контакти в Столична община и ще му
съдейства при организиране закупуването на горепосоченото общинско
жилище – къща. За целта пострадалият трябвало да й предостави десет
хиляди лева, но в действителност подсъдимата нямала никакво намерение да
му съдейства при закупуването на процесния имот, а единствено искала по
лесен начин да придобие паричната сума, като заблуди св. В.. С. предоставила
на пострадалия телефон за връзка, за да осъществяват комуникация досежно
развитието по случая. Освен това, двамата подписали договор за поръчка от
същата дата, като подсъдимата поискала от св. В. първоначално сумата от
5000 /пет хиляди/ лева, която й била веднага предадена на същата дата при
подписването на договора.
На 19.12.2017г. в град С. подсъдимата П. С. и свидетелят В. отново се
срещнали, като последният й предал парична сума в размер на 3000 /три
2

хиляди/ лева, която трябвало да бъде първа вноска за закупуването на имота.
С. говорела убедително за връзките си и възможността да осигури
закупуването на общинското жилище, в което живеел св. В., съобщавала
имена и длъжности на служители в Столична община, от които зависели
сделките, като по този начин въздействала върху представите и съзнанието
му, мотивирайки го да извърши разпореждане с паричните си средства в общ
размер на 8000 лева.
Впоследствие свидетелят В. получил информация от близки, както и от
печатни и медийни издания относно извършени измамливи действия от
подсъдимата спрямо други пострадали лица. Пострадалият започнал да
изпитва съмнение в действията и намеренията на С. и настоявал тя да му
върне парите. Последната обаче престанала да отговаря на позвъняванията му
и се укрила, променяйки телефоните и адресите си. Тогава свидетелят В.
разбрал, че е измамен, тъй като не била сключена транслативна сделка с
предмет общинското жилище и парите не му били върнати, поради което
подал жалба до органите на МВР.
По делото е изготвена съдебно-техническа експертиза на приходен
касов ордер от 19.12.2017 г., предаден от подсъдимата С. на св. В., от която е
видно, че подписите не са положени от лицата, посочени като автори на
документа, както и че положеният печат не е на Столична община.
Изготвена е и съдебно-оценителна експертиза на сумите, предадени от
св. В. на подс. С., от заключението на която е видно, че пострадалият е предал
на последната суми на обща стойност 8000 лева.

По доказателствата:
Изложената фактическа обстановка, предвид императивната
разпоредбата на чл.373, ал.3 от НПК, се подкрепя изцяло от самопризнанието
на подсъдимата. Същата съдът прие за подкрепена и от събраните по делото
доказателствени материали, а именно: гласните доказателства, съдържащи
се в показанията на свидетелите Д. В., Г.А., Р.А., М.П., С.Е., Л.В., С.Г., С.Ч.,
Е.М., П.Б., дадени в досъдебното производство; писмените доказателства
и доказателствени средства: амбулаторни листове, епикризи, медицински
изследвания, болнични листове, приходен касов ордер, договор за поръчка,
писма и справки от Столична община, справка от НАП, справка за съдимост,
приобщени на основание чл.373, ал.2 вр. чл.372, ал.4 и чл.283 от НПК;
експертизи: съдебномедицинска експертиза по писмени данни, техническа
експертиза, графически експертизи, съдебнооценителна.
Съгласно точка 4 от ТР № 1 от 06.04.2009 година по т.д. № 1/2008
година на ОСНК на ВКС Предявените от законодателя изисквания по чл. 372,
ал. 4 НПК са изпълнени и при установени несъответствия в определена
категория доказателствени средства, но при налични други доказателствени
източници, достатъчни за категоричното и безусловно обосноваване на
направеното самопризнание. При фактическия анализ и юридическата оценка
на доказателствената съвкупност, обезпечаваща признатите факти по
обвинителния акт, е недопустимо да бъдат прилагани по-строги критерии и
предявявани по-високи изисквания от установените в теорията и практиката
по отношение на правилното формиране на вътрешното убеждение за
3

доказаност на обвинението в пределите на съдебно производство по общия
ред. При констатирани обаче съществени противоречия в доказателствата,
създаващи сериозни съмнения относно съставомерните признаци на
инкриминираното деяние и неговото авторство, предопределящи
постановяване на присъда, основана на предположения, първостепенният съд
е длъжен да разгледа делото по общия ред като се позове на предписанията на
чл. 13, 14 и 107 НПК. Самопризнанието на подсъдимата С. се подкрепя от
показанията на всички по-горе посочени свидетели, които настоящият съд
намира за последователни, подробни и обективни. Задължителните указания
по приложението на закона, дадени с цитираното тълкувателно решение на
ОСНК на ВКС налагат извода, че при липса на противоречия в
доказателствената съвкупност и направеното признание на фактите, изложени
в обстоятелствената част на обвинителния акт, не е необходимо да извършва
подробен доказателствен анализ, какъвто е и настоящият случай.

От правна страна

От така описаната фактическа обстановка въз основа на събраните по делото
доказателства при спазване изискванията на НПК (чл.373, ал.2 и ал.3 вр.
чл.372, ал.4 от НПК), доколкото направеното самопризнание на подсъдимия се
подкрепя от доказателствените материали по делото, съдът стига до следните
правни изводи:
Обвинителният акт против П. е внесен в съда за престъпление по чл.210,
ал.1, т.4 вр. чл.209, ал.1 вр. чл.28, ал.1 от НК.
От обективна страна безспорно се установи, че за времето от 09.08.2017
г. до 19.12.2017 г. в гр. С. с цел да набави за себе си имотна облага
подсъдимата възбудила и поддържала у пострадалия Д. П. В. заблуждение, че
има близки контакти в Столична община и ще му съдейства при организиране
закупуването на общинско жилище – къща, находяща се в гр. С., бул. „Ген.
Столетов“ № 86, и с това му причинила имотна вреда в размер на 8000 лева.
Деянието на П. С. е извършено при условията на повторност, в немаловажни
случаи – след като е осъждана за престъпление по чл.210, ал.1, т.5 вр. чл.209,
ал.1 вр. чл.26, ал.1 от НК. Инкриминираното поведение на П. С. се субсумира
под правната норма на чл.210, ал.1, т.4 вр. чл.209, ал.1 вр. чл. 28, ал.1 от НК,
тъй като поведението на наказателноотговорния субект отговаря на
предписаните в законовия състав на престъплението елементи от обективна и
субективна страна.
Съставът на престъплението измама има за родов обект защита на
обществените отношения, охраняващи правото на собственост. Наред с тях
има за свой непосредствен обект на закрила и тези, свързани със свободното
формиране на воля при разпореждане с движимо или недвижимо имущество.
Каса е се до престъпление с два предмета – измамено лице и ощетено
имущество, посредством въздействието върху които се засягат и
обществените отношения, обект на закрила. Изпълнителното деяние по
чл.209 от НК, разкрива разновидност на проявите, сред които се
разграничават като основни въвеждането в заблуждение и поддържането на
заблуждение. Въздействието върху пострадалия се реализира по един
4

измамлив начин, посредством създаване или утвърждаване на вече формирани
неверни представи относно съществуването на определени факти и
обстоятелства от обективната действителност, свързани с основанията или
условията, при които се осъществява имуществено разпореждане. Именно
така създадената неотговаряща на истината представа у друго физическо лице
мотивира същото да извърши действия, в резултат на които неговата
имуществена сфера обеднява. Измамата е резултатно престъпление, понеже в
резултат на акта на разпореждане с имущество пострадалият претърпява
имотна вреда, а за дееца или за трето лице се получава облага. Адресатът на
заблуждението следва да бъде насочен умишлено от автора на деянието към
осъществяване на правно значимо поведение, в резултат на което да претърпи
загуба, поради което категорично изискуемо е очертаването на причинни
връзки между въвеждането в заблуждение, поведението на пострадалия и
настъпването на имотната вреда.
При съпоставянето на посочените признаци от състава на
престъплението с формираната по делото съвкупност от свидетелски
показания и писмени документи, настоящият съд стига до извод, че е доказана
по безспорен и категоричен начин именно така квалифицираната форма на
посегателство върху чуждата собственост. От доказателствата по делото се
установява безспорно, че пострадалият В. е предоставил на подсъдимата
сумата от 5000 лева по повод сключен между тях договор за поръчка от
09.08.2017 г., както и сумата от 3000 лева, представляваща първа вноска за
закупуване на процесния недвижим имот – общинско жилище -къща. Този акт
на имуществено разпореждане е извършен поради уверението от страна на
пострадалия, че подсъдимата С. разполага с близки контакти в Столична
община, посредством които същата ще може да съдейства за закупуване на
визирания имот. При изпълнение на своите ангажименти по договора
подсъдимата обаче не е действала добросъвестно, тъй като тя изначално е
знаела, че няма близки контакти, както и че не може да съдейства по никакъв
начин на пострадалия. Проследявайки съдържанието на уговорките между
подсъдимата и свидетеля В., изводими от обсъдените и кредитирани по делото
свидетелски показания и приложените документи, се достига до
заключението, че в нито един момент от преговорите С. не е имала готовност,
нито намерение да съдейства.
От субективна страна подсъдимата изначално е нямала намерение да се
задължи по така сключения договор и съзнавала, че няма реална възможност
да го изпълни. Предвид горното съдът в подобни казуси е задължен да
изследва какво е било намерението на дееца, на какво се дължи
неизпълнението, имал ли е поначало възможност да изпълни поетите
задължения, като в процесния казус е налице пълнота на фактите, налагаща
единствен и възможен извод за виновността на подсъдимата. Гражданският
договор за поръчка като позволена от закона форма, чрез която функционира
гражданският оборот, е използван от подсъдимата С. единствено като
средство за въвеждане в заблуждение на свидетеля В.. Поведението й се
съсредоточава върху създаването на привидно убеждение у пострадалия, че
ще изпълни поетото задължение по съглашението, което обективно не е в
състояние да осъществи и изначално не желае да изпълни. По настоящото
дело несъмнено се доказа, че подсъдимата не само е въвела в заблуждение
5

пострадалия, но и е осъществила и последващата инкриминирана форма –
поддържане на вече създаденото заблуждение, посредством осъществяване на
втората среща помежду им на 19.12.2017 г., при която пострадалият връчил на
С. сумата от 3000 лева, представляваща първа вноска за закупуването на
процесното общинско жилище.
По отношения на правната квалификация на инкриминираното деяние и
квалифициращия признак деянието да не представлява немаловажен случай и
е извършено при условията на повторност, съдът намира следното:
Законодателят в чл.93, т.9 от НК е инкорпорирал легална дефиниция на
понятието „маловажен случай“ и тя се отнася до всички престъпления, за
които е предвиден по-леко наказуем по този признак състав. Маловажен
случай е налице, когато с оглед на всички обстоятелства по делото досежно
деянието и дееца извършеното престъпление представлява по-ниска степен на
обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на престъпление от
съответния вид. Това е юридически признак на извършеното деяние,
обуславящ смекчена наказателна отговорност. Преценката за маловажност
следва да се прави с оглед начин на извършване на деянието, вида и
стойността на предмета му, вредните последици, данните за личността на
дееца и другите обстоятелства, които имат значение за степента на
обществената опасност и морална укоримост на извършеното. Това утвърдено
в съдебната практика становище произтича от понятието „вредни последици“,
което е по-широко от понятието „вреди“. То обхваща не само имуществените
вреди, но и всички други последици, които нямат имуществен характер, но са
вредни за обществото, защото засягат установения правопорядък.
Немаловажните вредни последици са противопоставени на маловажния
случай и обхващат всички вреди, които не са маловажни. На тази плоскост,
размерът на предмета на престъплението – 8000 лева, не е единственият
критерий, който определя процесния случай като немаловажен, при това
съвсем не определящ и доминиращ. Обстоятелствата, обуславящи
приложение на визирания квалифициращ състав, са не само свързани с
размера на причинената имуществена вреда, определящ я като значителна
такава. Съдът счита, че немаловажността на деянието произтича и от
наличието на богато съдебно минало на подсъдимата, включващо основно
осъждания за престъпления против собствеността. На последно, но не и по
значение място настоящата инстанция счита, че случаят е немаловажен и
поради факта, че подсъдимата използва като механизъм за заблуждение,
респективно за придобиване на неправомерни доходи представянето си пред
трети лица като човек, имащ близки контакти в общинските служби,
компетентни в сферата на стопанисването и разпореждането с имоти
общинска собственост.
Престъплението е извършено след като подсъдимата е била осъдена за
друго такова с влязла в сила присъда, поради което настоящият случай
представлява „повторност“ по смисъла на чл.28 НК, а именно с присъда от
27.11.2012г., влязла в сила на 13.12.2012г. по НОХД № 14291/2011г. по описа
на СРС, НО, 95 състав, й е било наложено наказание „Лишаване от свобода“ за
срок от ДЕСЕТ месеца, чието изтърпяване е било отложено за срок от три
години съгласно чл.66 НК.
От субективна страна престъплението несъмнено се характеризира с
6

пряк умисъл, поради наличието на специфична користна цел - деецът да
набави за себе си или за другиго имотна облага. Съдържанието на прекия
умисъл включва няколко момента. Деецът предвижда, че вследствие на
неговото въздействие върху измамения у последния ще възникнат неправилни
представи или че поддържа вече възникнали такива. Освен това той има
съзнание, че измаменото лице ще извърши акт на имуществено разпореждане,
в резултат на което ще бъде увредено едно чуждо имущество. В този смисъл
подсъдимата е съзнавала общественоопасния характер на деянието и е целяла
настъпването на общественоопасните последици, изразяващи се в
причиняването на имотна вреда на пострадалия.
По тези съображения съдът приема, че съставът на престъплението, в
което е обвинена П. Р. С., е осъществен изцяло от обективна и субективна
страна, като е категорично и безспорно установено авторството на деянието
въз основа на събраните по делото писмени и гласни доказателства и
доказателствени средства.

По наказанието

За престъплението по чл.210, ал.1, т.4 вр. чл.209 от НК материалният
наказателен закон предвижда наказание „Лишаване от свобода“ от една до
осем години.
Като смекчаващи отговорността обстоятелства на подсъдимата П. С.
съдът отчита данните за влошеното й здравословно състояние. Не може като
смекчаващо отговорността на подсъдимата обстоятелство да се отчете
направеното от нея едва в хода на съдебното производство признание,
доколкото същото, извън качеството си на основание за провеждане на
съкратеното съдебно следствие, не е елемент на цялостно, обективно проявено
при досъдебното разследване процесуално поведение, спомогнало за
своевременното разкриване на престъплението и неговия извършител (т.7 от
ТР №1/6.04.2009г. по т.д.№1/2008г. на ОСНК на ВКС).
Като отегчаващи отговорността обстоятелства следва да се отбележат
обремененото й съдебно минало, включващо немалък брой престъпления
против собствеността; начинът на осъществяване на престъпната дейност,
показващ престъпното й намерение за използване на „контакти“ в общинските
служби, компетентни в областта на общинската собственост; високият размер
на причинената имуществена вреда.
Съдът счете, че от така установените смекчаващи и отегчаващи
отговорността на подсъдимата обстоятелства, значителен превес имат
отегчаващите, поради което следва да бъде наложено наказание към средния
размер, който в случая е две години лишаване от свобода. С оглед на
изложеното съдът установи, че справедливо за подсъдимата П. С. и
извършеното от нея престъпление се явява наказание „лишаване от свобода“
за срок от две години. Последното би допринесло за постигане на целите,
инкорпорирани в чл.36 от НК. Същевременно то би довело и до
7

осъществяване на генералната превенция по начин, ще се въздейства
превантивно и превъзпитателно върху обществото по отношение
евентуалното извършване на престъпления от същия вид.
Тук е мястото да се отбележи, че съдът кредитира като компетентно и
професионално изготвено заключението на вещите лица по тройната
съдебномедицинска експертиза, която установява, че подсъдимата е
претърпяла операция на неруптурирарала аневризма на лява средна мозъчна
артерия – клипсирана аневризма, страда от тиреодит на хашимото, артериална
хипертония, гастрорезофагиална рефлуксна болест хиперхолестеролемия и й
извършена хистеректомия.
Предвид установеното силно влошено здравословно състояние на
подсъдимата, съдът намира, че въпреки наличието на законовите
предпоставки на член 57, ал.1, т.2, буква „б“ от ЗИНЗС за изтърпяване на
наложеното й наказание „Лишаване от свобода“ при първоначален строг
режим, същата следва да изтърпи наложеното й наказание при първоначален
общ режим в съответствие с нормата на чл.57, ал.3 от ЗИНЗС.

По разноските

С оглед изхода на производството и признаването на подсъдимата за
виновна и на основание чл.189, ал.3 от НПК подсъдима П. Р. С. следва да
заплати по сметка на СДВР направените на досъдебното производство
разноски в размер на 495,15 лева, както и 1 500,00 лева разноски на съдебното
производство за изготвяне на СМЕ по сметка на СРС, както и на основание
чл.190, ал.2 от НПК следва да заплати и по 5.00 (пет) лева за държавна такса
за издаване на два изпълнителни листа.

Така мотивиран, съдът постанови присъдата си.

8

Номер на акта:	414
Дата:	20 юни 2024 г. (в сила от 6 юли 2024 г.)
Съдия:	Елена Димитрова Розалинова

Дело:	20211110209151
Тип на делото:	Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване:	25 юни 2021 г.

Присъда по дело №9151/2021 на Софийски районен съд

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите