Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е   №

гр. София 01.06.2021 г.

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

Софийският градски съд,                  първо гражданско отделение, I-6 състав

в публичното заседание на единадесети май

две хиляди двадесет и първа година в състав:

Председател: ПЕТЯ АЛЕКСИЕВА

при секретаря Антоанета Стефанова                                 и в присъствието на

прокурора                                                           като разгледа докладваното от

съдия Алексиева                                                      гр. дело № 2298 по описа

за 2021 г. и за да се произнесе , взе предвид следното:

Производството по настоящото дело е образувано въз основа на влязло в сила на 25.01.2021 г. Определение № 291449/03.12.2019 г., постановено по гр.д. № 24431/2016 г. по описа на СРС, 172 състав, с което е отделено производството по гр.д. № 24431/2016 г. по описа на СРС, 172 състав, в частта, обективираща иск, предявен на основание чл.26, ал.2, предл.последно от ЗЗД от П.Д.Б. против Б.Д.А. и Г.Х.А. за обявяване за нищожен поради привидност на договор за покупко-продажба, обективирана нотариален акт № 13, том І, рег. № 804, дело № 13/2001 г. на нотариус Б. Т., по отношение на недвижим имот, представляващ апартамент № 131, находящ се в гр.София, кв.“********ет.2 и в тази част производството е изпратено по родова компетентност на настоящия съд.

Съдът е сезиран с искова молба, подадена от П.Д.Б. против Б.Д.А. и Г.Х.А., с която са предявени пасивно субективно съединени искове с правно основание чл.26, ал.2, предл. 5, във връзка с чл.17, ал.1 от ЗЗД за прогласяване нищожността на явната сделка: покупко-продажба, сключена между Д. Б. К. и Г.Х.А. с нотариален акт № 13, том І, рег. № 804, дело № 13/2001 г. на нотариус Б. Т., обективно съединени с иск по чл.17, ал.1 от ЗЗД за разкриване на симулацията и установяване на прикритата сделка-дарение.

В исковата молба се твърди, че ищецът и ответницата Б.Д.А. са наследници по закон на баща си Д. Б. К., който починал на 01.08.2015 г. Твърди се, че към датата на смъртта си К. бил разведен с майката на страните И.Д.К.. Твърди се, че приживе наследодателят на ищеца се разпоредил в полза на ответника Г.Х.А. с договор за покупко-продажба, обективиран в нотариален акт № 13, том І, рег. № 804, дело № 13/2001 г. на нотариус Б. Т. с апартамент № 131, находящ се в гр.София, кв.“********ет.2. Ищецът твърди, че тази сделка е недействителна, сключена без действително заплащане на продажната цена. Твърди, че същата е привидна и с нея се прикрива договор за дарение.

В срока по чл.131 от ГПК и двамата ответници депозират отговор.

Оспорват предявения иск като неоснователен с твърдението, че волята на страните по сделката е била да се реализира именно продажба на имота за договорената между страните продажна цена, която продавачът е получил изцяло и в брой преди подписването на сделката. Твърди се, че стойността на сделката е договорена именно предвид желанието на волята на продавача да получи вписаната в нотариалния акт цена, която е получил преди изповядване на сделката и да остане да живее в имота до смъртта си. Именно водени от тази воля и желание общият наследодател на страните е живял до смъртта си в процесния имот.

Ищецът в съдебно заседание поддържа предявените искове чрез своите процесуални представители и по писмени съображения депозирани по делото. Претендира разноски.

Ответниците в съдебно заседание оспорват изцяло така предявените искове чрез своя процесуален представител и по съображения изложени в писмени бележки. Претендират разноски, за което представят списък по чл.80 ГПК.

От събраните по делото писмени и гласни доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, съдът прие за установено следното от фактическа страна:

Между страните не е спорно, а и от представеното удостоверение за наследници № 1179 от 07.08.2015 г. на СО, район Триадица, се установява, че ищецът и първата ответница Б.Д.А. са наследници по закон-деца на починалия на 01.08.2015 г. Д. Б. К.. Наследодателят на страните и към датата на смъртта си е бил разведен с майката И.Д.Б.по силата на Решение от 23.05.1984 г., постановено по гр.д.№ 73/1983 г. на Софийски районен съд.

Не е спорно, че наследодателят им и на основание делба, извършена чрез поставянето му в дял на основание чл.288, ал.2 ГПК /отм./ с влязло в сила на 16.01.1987 г. Решение от 27.10.1986 г., гр.д. № 7171 на Благоевски районен съд гр.София, 6 състав, е собственик на следния недвижим имот: апартамент № 131, находящ се в гр.София, район Триадица, кв.“Емил *********, с принадлежащото избено мазе № 17, заедно с принадлежащите се 0,601% идеални части от общите части на сградата, заедно със съответните идеални части от правото на строеж върху терена.

На 22.02.2001 г. Д. Б. К. продал на внука си-вторият ответник по делото Г.Х.А. описания по-горе апартамент за сумата от 24 344 лв., която сума продавачът е получил преди подписване на нотариалния акт. Сделката е изповядвана в нотариална форма с нотариален акт № 13, том І, рег.№ 804, дело № 13/22.02.2001 г. на нотариус Б. *** действие РС-София, вписана под № 076 в Регистъра на НК и надлежно вписана в СВ.

От писмо на СО, район Триадица от 25.04.2017 г. се установява, че апартамент № *********находящ се в гр.София, район Триадица, ж.к. *********“ /стар ж.к.“*********“/ в шестетажна жилищна сграда построена в имот с идентификационен № 73907-3822.189, отреден за обществено жилищно строителство и спортна площадка и клуб, кв.156, в.“Красно село-Плавателен канал“ и е с административен адрес: гр.София, ж.к. „*********“, бл.*********

От показанията на свидетеля Р.Д.А.се установява, че същият познава П., Б. и техния баща. Знае, че баща им имал два апартамента, единият в „Мусагеница“, другият-в „*********“. Свидетелят установява, че по случай един рожден ден на П., баща му дошъл и казал, че ще подари имотите си на внука си Г..

Свидетелката Н.Н.Г.установява, че познава само П. от 2002 г. От разговори на П. с брата на свидетелката, последната чула, че баща му на П. се радвал, че има внук на име Г. и иска да подари на него апартаментите, от обич към него.

Свидетелят Г.Х.А.-свекър на ответницата Б.А. и дядо на ответника Г.А. установява, че с Д. още преди да станат сватове били в добри отношения. Д. искал да продаде апартамента в „*********“, за да иде да си живее на село. Свидетелят установява, че той платил лично на ръка на Д. продажната цена, но искал апартамента да е на името на внук му Г., защото носи неговото име. Свидетелят установява, че Д. бил в много лоши отношения със сина си и не искал да разговаря за него. Свидетелят установява още, че дори след продажбата Д. останал да живее в апартамента в „*********“, като Б. се грижела за него, тя го перяла.

Свидетелят Г. Д.Р.установява, че е кум на Б. и Х., живее в Асеновград, но често идва гр.София. Познава бащата на Б. и знае, че апартаментът в „*********“ е закупен от дядото Г. на детето Г.. Тази новина научили на първия рожден ден на Г., по който повод се били събрали. Парите за апартамента били дадени от свекъра на Б.. Чувал от Д., че е получил парите за апартамента.

При така установената фактическа обстановка, съдът приема следното от правна страна.

Предявени са пасивно субективно съединени искове с правно основание чл.26, ал.2, предл. 5, във връзка с чл.17, ал.1 от ЗЗД за прогласяване нищожността на явната сделка: покупко-продажба, обективно съединени с иск по чл.17, ал.1 от ЗЗД за разкриване на симулацията и установяване на прикритата сделка-дарение.

Искове са допустими.

Ищецът в качеството си на наследник по закон на починалия Д. Б. К. твърди насочена срещу него симулация с наличие на прикрита сделка, чието съществуване ответниците оспорват.

Симулативното действие е поначало нищожно и то не произвежда никакви прави действия, така че всеки заинтересован може да се позове на действителното положение на нещата, без ограничение със срок, защото възможността да се разкрие симулацията не е някакво особено право, което се погасява по давност, а пряка последица от действителното състояние на нещата.

В случая ищецът е наследник със запазена част, неучастващ в сделката, чиято нищожност претендира и той има правен интерес от иск за прогласяване нищожността на явната сделка и за разкриване на симулацията, тъй като от твърдяната прикрита сделка-дарение, за него възникват правата по чл.30, ал.1 от ЗН. На нищожността може да се позовава всяко трето лице, при наличие на правен интерес, обоснован по-горе. Такъв е налице винаги, когато се засяга правната сфера на това трето лице, както е в настоящия случай.

Безспорно е налице правен интерес от предявяване на иска и срещу ответницата Б.Д.А., въпреки че тя също не участва в сделката, чиято нищожност се претендира, но тази ответница е също наследник по закон на починалия Д. Б. К. и ответник по иска по чл.30, ал.1 от ЗН, предявен по гр.д.№ 24431/2016 г. по описа на СРС и същата следва да бъде обвързана със СПН относно установените с решението обстоятелства, както за нищожността на сделката, така и разкриване на симулацията на прикритата сделка дарение, защото при уважаване на настоящите искове, процесният имот ще бъде прибавен към наследствената маса, с оглед определяне на разполагаемата част, съобразно нормата на чл.31 от ЗН.

По същество на предявените искове.

По тези искове в тежест на ищеца е да докаже, че действителната воля на страните, които са участвали в договора, не е такава, каквато е отразена в него, а във връзка с иска за разкриване на относителната симулация и установяване на дарението като сделка, следва да установяват и докажат какви всъщност са били действителните отношения между починалия му наследодател Д. Б. К. и ответника Г.Х.А..

Т.е. в тежест на ищеца, който претендира привидна сделка е да докаже симулацията, а доколкото претендира, че съществува прикрито съглашение, следва да докаже и неговото съдържание.

Симулативен е договорът, от който страните, които са го сключили, не желаят да бъдат обвързани. Симулативният договор е нищожен, независимо от това, че не прикрива никаква друга сделка (абсолютна симулация) или прикрива някаква друга сделка и каква (относителна симулация). Дали зад нищожния симулативен договор има прикрита сделка и каква, е предмет на иска с правно основание чл. 17, ал. 1 ЗЗД.

Съгласно чл. 26, ал. 2 ЗЗД привидният договор е нищожен, а страните са обвързани от прикритото споразумение, ако са налице изискванията за неговата валидност -  чл. 17, ал. 1 ЗЗД. За доказване на симулативността обикновено служи т. нар. "обратно писмо", което представлява нарочен документ, съдържащ писмени изявления на страните, недвусмислено разкриващи симулативността на явната сделка и действителната им воля. Без значение е кога във времето е съставен обратния документ - преди, по време или след сключването на привидния договор; важно е той несъмнено да разкрива общата воля на страните по този договор.

По принцип симулацията се доказва с писмено доказателство, което да има характер на „обратно писмо“, евентуално с писмени доказателства, съставляващи начало на писмено доказателство и свидетелски показания, а доколкото ищецът има качеството на наследник със законно запазена част, то разкриването на симулацията може да стане без начало на писмено доказателство- Решение № 26 от 1.II.1967 г. по гр. д. № 138/66 г., ОСГК.

Съобразно трайно установената съдебна практика, нотариалният акт за сделка, като официален свидетелстващ документ с материална доказателствена сила удостоверява фактите, които са се осъществили пред нотариуса: явяването на страните по сделката или техните представители пред нотариуса, прочитането на нотариалния акт и изявлението им, че са съгласни със съдържанието на прочетения акт.

В частта, с която купувачът е заявил, че е платил цената, а продавачът - че я е получил, нотариалният акт е частен свидетелстващ документ за знание. Той материализира удостоверителното изявление на своя издател за даден факт - плащането на цената, и има характер на разписка за плащане /решение № 403/10.01.2012 г. по гр.д. № 1543/2010 г. на ВКС, ІІІ ГО, решение № 402/17.01.2012 г. по гр.д. № 449/2011г. на ВКС, ІІІ ГО, решение № 173/27.07.2010 г. по гр.д. № 5166/2008 г. на ВКС, ІV ГО и др./. Подписаният частен документ представлява пълно доказателствено средство за авторство на материализираното изявление и съдът е обвързан в извода си относно факта на авторството, докато то не бъде оспорено успешно в хода на процеса. В случая спор по авторството на направеното от наследодателя на ищеца и първата ответница изявление за получаване на продажната цена по сделката, няма.

Частните документи нямат материална доказателствена сила. Законът не предвижда изявленията, които са материализирани в частен документи да имат задължително обвързващо за съда действие. Съдържанието им  се преценява от съдията по вътрешно убеждение, във връзка с останалите обстоятелства по делото съгласно принципа на чл. 12 ГПК.

При свидетелстващите частни документи-тези, които съдържат изявление за знание на факти, доказателствената стойност на удостоверената информация се определя от това дали документът съдържа изгодни за автора му факти, или не. В случая признанието за получена цена по продажната сделка е неизгоден факт, поради което и с оглед на гореизложеното съдът намира, че ответниците са доказали твърдението си за извършено плащане на продажната цена.

Ищецът следваше да докаже главно и пълно симулацията на това волеизявление на неговия наследодател, а именно: че е получил лично и преди подписване на договора сумата от 24 344 лв., т.е. да докаже, че имотът е придобит от ответника Г.А. безвъзмездно. Това обаче не бе сторено до приключване на устните състезания по делото.

От ангажираните по делото доказателства не може да се установи, че страните не са искали да бъдат обвързани от договор за покупко-продажба на процесния апартамент.

Действително ответникът с оглед своето малолетие към датата на сделката не е разполагал с финансови средства да заплати тази продажна цена, но с показанията на разпитаните свидетели, безспорно се установява, че всъщност парите са предоставени от дядото по бащина линия на ответника. Фактът, че парите не са преведени по банкова сметка, ***а, че е получил продажната цена по договора. Не са ангажирани други доказателства, които да опровергават този извод. Също така не е житейски не логично, предвид близките родствени отношения на страните по сделката-баща, дъщеря, внук, сват, парите по сделката да са предадени на ръка, без оформянето на писмени документи, удостоверяващи получаването им от Д. К..

Както е прието в съдебната практика, обстоятелството, че продажната цена не е платена изобщо, може да бъде индиция за симулативност на волеизявленията за изпълнение задълженията на купувача, но сам по себе си този факт не може да обоснове извод за симулация на договора за покупко-продажба, освен ако обсъждането в съвкупност с останалите доказателствени факти и тълкуване на действителната, обективирана в договора воля, не обоснове еднозначен и категоричен извод, че съконтрахентите по договора за покупко-продажба не са желаели настъпването на правните му последици.

Такъв еднозначен и категоричен извод не може да бъде направен в настоящото производство. Напротив от разпитаните свидетели се установява, че всъщност Д. К. е бил в лоши отношения със сина си П., което е индиция, че с извършената покупко-продажба наследодателят е искал да обезнаследи своя син. Индиция в тази посока също така и е и другата извършена от Д. К. разпоредителна сделка, преди неговата смърт, отново в полза на внука му Г. през месец юли 2010 г., когато му е дарил и другия притежаван от него апартамент в ж.к. „Младост-1“, което писмено доказателство кореспондира с показанията на свидетелите на ищеца, които установяват желанието на баща му да дари притежаваните от него два апартамента на внука си Г..

Предвид гореизложеното настоящият съдебен състав намира, че изразената воля на наследодателя и възмездността на оспорената сделка не сочат на симулация, поради което искът като неоснователен и недоказан ще следва да бъде отхвърлен.

Предвид неоснователността на иска за нищожност на явната сделка и доколкото с иска по чл.17, ал.1 от ЗЗД се претендират последиците от прикритата сделка, то този иск също подлежи на отхвърляне като неоснователен и недоказан.

По разноските в процеса:

Предвид изхода на делото, заявеното от ответниците искане и на основание чл.78, ал.3 от ГПК ищецът ще следва да бъде осъден да заплати на ответниците сумите от по 820 лв.-направени от тях разноски в процеса за заплатено адвокатско възнаграждение. Уговарянето и заплащането на адвокатските възнаграждение се установява с представените договори за правна помощ от 08.04.2021 г.

Водим от горното съдът

 

Р  Е  Ш  И:

 

ОТХВЪРЛЯ като неоснователни и недоказани предявените от П.Д.Б., ЕГН **********,***, със съдебен адрес:***, адвокат А. И. М. и адвокат С. Н. А. против Б.Д.А., ЕГН ********** и Г.Х.А., ЕГН **********,*** пасивно субективно и обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл.26, ал.2, пр.5 ЗЗД за прогласяване на нищожност, поради привидност на договор за покупко-продажба от 22.02.2001 г., обективиран в нотариален акт № 13, том І, рег.№ 804, дело № 18/2001 г. на нотариус Б. Т. с рег. № 076 на НК, по силата на който Д. Б. К. продава на Г.Х.А. следния свой собствен недвижим имот: апартамент № 131, находящ се в гр.София, район Триадица, кв.“Емил *********, с принадлежащото избено мазе № 17, заедно с принадлежащите се 0,601% идеални части от общите части на сградата, заедно със съответните идеални части от правото на строеж върху терена за сумата от 24 344 лв., която сума продавачът е получил лично преди подписването на договора, който апартамент по КККР, одобрени със Заповед № РД-18-108/13.12.2016 г. на Изпълнителния директор на АГКК представлява самостоятелен обект с идентификатор 68134.1005.120.1.131 и се намира в сграда № 1 разположена в поземлен имот с идентификатор 68134.1005.120, с предназначение: жилище, апартамент, брой на нивата на обекта:1, при съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж 68134.1005.120.1.130, 68134.1005.120.1.132, под обекта: 68134.1005.120.1.128 и над обекта: 68134.1005.120.1.134, както и иск по чл.124, ал.1 ГПК, във връзка с чл.17, ал.1 ЗЗД за установяване на дарение като сделка, прикрита с договора за покупко-продажба от 22.02.2001 г.

ОСЪЖДА П.Д.Б., ЕГН **********,***, със съдебен адрес:***, адвокат А. И. М. и адвокат С. Н. А. да заплати на основание чл.78, ал.3 от ГПК на Б.Д.А., ЕГН ********** и Г.Х.А., ЕГН **********,*** сумата от по 820 лв. /осемстотин и двадесет лв./ на всеки един от тях-разноски пред настоящата съдебна инстанция.

Решението подлежи на въззивно обжалване в двуседмичен срок от връчването му страните пред Софийски апелативен съд.

                  

ПРЕДСЕДАТЕЛ: