№ 534
гр. Пловдив , 30.04.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XXI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в публично
заседание на тридесет и първи март, през две хиляди двадесет и първа година
в следния състав:
Председател:Георги Р. Гетов
при участието на секретаря Христина А. Борисова
като разгледа докладваното от Георги Р. Гетов Административно
наказателно дело № 20215330201006 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по жалба от М. С. М., ЕГН: **********, с постоянен адрес:
гр. П, ж. к. ***, №***, ет. *, ап. *, чрез адв. И.М. против Електронен фиш
серия К № 4177650 за налагане на глоба за нарушение, установено с
автоматизирано техническо средство или система, издаден от ОДМВР –
Пловдив, с който на основание чл. 189, ал. 4 вр. с чл. 182, ал. 1, т. 4 от Закона
за движението по пътищата (ЗДвП) на жалбоподателя е наложено
административно наказание „глоба“ в размер на 400 (четиристотин) лева за
нарушение по чл. 21, ал. 2 вр. ал. 1 от ЗДвП.
В жалбата се навеждат доводи за незаконосъобразност на атакувания
електронен фиш (ЕФ). Жалбоподателят твърди да липсва надлежно описание
на нарушението като един от задължителните реквизити по чл. 189, ал. 4 от
ЗДвП на съдържанието на електронните фишове и по-конкретно да не е
посочено чрез какво поведение (действие или бездействие) от фактическа
страна е прието да е извършил вмененото му нарушение. Поддържа по този
начин недопустимо да е ограничено правото му на защита. Моли
електронният фиш да бъде отменен. Претендира направените по делото
разноски. В съдебно заседание, редовно призован, жалбоподателят не се явява
и не се представлява.
Въззиваемата страна с писмено становище, приложено на лист 9 от
делото, оспорва жалбата и поддържа ЕФ. Твърди да не са допуснати
съществени процесуални нарушения при издаването му, правилно да са
определени правната квалификация на деянието и размерът на
административното наказание глоба, а възраженията по жалбата намира за
1
неоснователни. Взема становище нарушението да е установено с одобрен тип
средство за измерване и при отчитане на максимално допустима грешка от 3
км/ч в полза на водача. Поддържа ЕФ да съдържа всички задължителни
реквизити на съдържанието си. Претендира присъждане на разноски за
юрисконсултско възнаграждение. В съдебно заседание, редовно призована,
въззиваемата страна не се представлява.
СЪДЪТ, след като обсъди доводите на страните и събраните по делото
доказателствени материали, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за
установено следното:
Жалбата е подадена от М. С. М., спрямо когото е наложено
административното наказание, следователно от лице с надлежна процесуална
легитимация. Екземпляр от електронния фиш е връчен лично на
жалбоподателя на 19.01.2021 г., установено от разписката на лист 32 от
делото, която кореспондира и с данните за дата на връчване от извадката от
системата за управление на АНД, приложена по преписката. Жалбата е
подадена на 29.01.2021 г. пред Районен съд – Пловдив и е препратена за
окомплектоване на административнонаказващия орган, поради което срокът
по чл. 189, ал. 8 от ЗДвП е спазен, а жалбата е допустима. Разгледана по
същество, същата е основателна, поради което атакуваният електронен фиш
следва да бъде отменен по следните съображения:
От фактическа страна съдът приема за установено следното:
На 17.11.2020 г. в 10:16 часа в гр. Пловдив, на бул. „Цар Симеон“
кръстовище с ул. „Шипка“ в посока към ул. „Ягодовско шосе“
жалбоподателят М. С. М. управлявал собствения си лек автомобил „Форд
Фиеста“ с рег. № *** със скорост на движение от 65 км/ч. Скоростта на
движението на пътните превозни средства по бул. „Цар Симеон“ в оказаната
посока се регулирало от пътен знак В26. Същият бил поставен на км 2+580 и
сигнализирал на водачите на ППС максимално допустима скорост от 30 км/ч.
Зоната на действие на този пътен знак била до следващото кръстовище. Това
било кръстовището с кръгово движение, образувано от пресичането на бул.
„Цар Симеон“ и ул. „Шипка“. Същото било сигнализирано с пътен знак Г12,
който бил поставен на км 2+640 на бул. „Цар Симеон“ в гр. Пловдив.
На 17.11.2020 г. на км 2+780, или на разстояние от 200 метра от пътния
знак В26, въвеждащ ограничение на скоростта от 30 км/ч, била разположена
процесната мобилна система за видеоконтрол на нарушенията на правилата за
движение тип TFR1-M с фабр. номер 546. Радарът бил настроен с обсег на
измерване от 100-120 метра. След като навлязъл в кръстовището и преминал
км 2+660, жалбоподателят попаднал в обсега на техническото средство, което
заснело неговото движение на клип № 23271. От момента, когато
жалбоподателят М. навлязъл в кръстовището и попаднал в обхвата на радара,
ограничението, въведено с пътния знак В26, за максимална скорост от 30 км/ч
загубило действието си. На мястото, където движението на жалбоподателя
било заснето от техническото средство, действало общото ограничение на
2
скоростта за движение в населено място от 50 км/ч.
За това деяние и на основание чл. 189, ал. 4 вр. с чл. 182, ал. 1, т. 4 от
ЗДвП против жалбоподателя М. бил издаден Електронен фиш серия К №
4177650, с който му било наложено административно наказание глоба в
размер на 400 лева. В електронния фиш било прието, че разрешената
стойност на скоростта била 30 км/ч.
По доказателствата:
Описаната фактическа обстановка съдът приема за установена въз основа
на събраните по делото и непротиворечиви писмени доказателства:
От Удостоверение за одобрен тип средство за измерване № 10.02.4835 се
установява, че процесното техническо средство тип TFR1-M е от одобрен тип
и е вписано в регистъра на одобрените за използване типове средства за
измерване под № 4835.
От Протокол № 4-32-20 от проверка на мобилна система за видеоконтрол
TFR1-M се установява, че процесното техническо средство с фабр. № 546 е
преминало последваща проверка на 13.03.2020 г. със заключение, че
съответства на одобрения тип. Изяснява се и че максимално допустимата
грешка при измерване на скоростта е +/- 3 км/ч при движение до 100 км/ч.
От Протокол за използване на автоматизирано техническо средство или
система по чл. 10, ал. 1 от Наредба № 8121з-532/12.05.2015 г. (протокол с рег.
№ 1030р-36108/18.11.2020 г.) се установява, че на дата 17.11.2020 г. мобилна
система за видеоконтрол TFR1-M с № 546 е заснела статични изображения с
номера от 23253 до 23295, с начален час на работа 09:00 ч. и краен час на
работа 15:00 ч. и с място на контрол път гр. Пловдив, кръстовище на бул.
„Цар Симеон“ с ул. „Шипка“. Установява се още, че АТСС е било
разположено на разстояние от 200 метра до пътния знак В26, с който е било
сигнализирано ограничение на скоростта от 30 км/ч.
От клип № 23271 от радар TFR1-M № 546 се изяснява, че измерената
скорост на движение на процесния лек автомобил с рег. № *** е 68 км/ч, а
заснемането е извършено на 17.11.2020 г. в 10:16 часа.
От справка за собственост на МПС с рег. № *** се установява, че същото
е собственост на жалбоподателя М. С. М..
От схема за организация на движението на пътен участък гр. Пловдив,
бул. „Цар Симеон“ кръстовище с ул. „Шипка“, одобрена, съгласувана и
действаща към дата 17.11.2020 г. (лист 36-37 от делото) изяснява, че при
движение по бул. „Цар Симеон“ в посока ул. „Ягодовско шосе“ на км 2+580 е
поставен пътен знак В26, сигнализиращ максимално допустима скорост за
водачите на ППС от 30 км/ч, а на км 2+640 е поставен пътен знак Г12
„кръгово движение“, сигнализиращ кръстовище с кръгово движение,
образувано от пресичането на бул. „Цар Симеон“ и ул. „Шипка“.
При така установените факти съдът приема следното от правна страна:
От събраните и проверени по делото доказателства се установява, че от
3
обективна страна на 17.11.2020 г. в 10:16 часа в гр. Пловдив, на бул. „Цар
Симеон“ кръстовище с ул. „Шипка“ жалбоподателят М. е управлявал
собствения си лек автомобил „Форд Фиеста“ с рег. № ***, като се е движил
със скорост от 65 км/ч. Прието е в електронния фиш, че на посочения пътен
участък максимално допустимата скорост на движение за водачите на пътни
превозни средства е 30 км/ч. Този извод обаче е необоснован. По делото като
писмено доказателства е събрана схема на пътната организация на
движението за процесния пътен участък (лист 36 и 37 от делото), одобрена,
съгласувана и действаща към датата на деянието 17.11.2020 г. Тъй като
посоката на движение на жалбоподателя е била по бул. „Цар Симеон“ към ул.
„Ягодовско шосе“, то следователно той се е движил в посоката на нарастване
на километража, който е обозначен на схемата. При движението в тази посока
се установява действително да е имало поставен пътен знак В26, който
сигнализира на водачите на ППС максимално допустима скорост от 30 км/ч.
Същият е поставен на км 2+580. От протокола с рег. № 1030р-
36108/18.11.2020 г. (протокол по чл. 10, ал. 1 от Наредба № 8121з-
532/12.05.2015 г.) се изяснява, че техническото средство TFR1-M № 546, с
което е заснето и установено нарушението, е било разположено на разстояние
200 метра от пътния знак. Доколкото за последния се доказа по делото да се е
намирал на км 2+580, то оттук се прави извод, че АТСС към момента на
заснемане на нарушението е било позиционирано на км 2+780. Съгласно
техническото описание и инструкция за експлоатация на процесното АТСС,
раздел III „технически характеристики“, т. 1 „радар“ се установява, че
разстоянието на действие, или обсегът на радара е от 60 до 120 метра в
зависимост от избрания режим. В клип № 23271 от 17.11.2020 г. е посочено,
че техническото средство е извършвало измерване в режим „М“, при който
съгласно раздел VII „указания за експлоатация“, т. 4 (лист 26 от делото)
обсегът на радара е 100-120 метра.
При така установените изходни факти и при зачитането на максимален
обсег на радара от 120 метра се налага извод, че движението на
жалбоподателя М., което е било фиксирано на процесния клип №23271, е
било осъществено някъде между км 2+660 и км 2+780 на бул. „Цар Симеон“ в
гр. Пловдив. Целият този участък от пътя с дължина 120 метра обаче попада
извън обхвата на действие на пътния знак В26, сигнализиращ ограничение от
30 км/ч, който е бил поставен на км 2+580. Това налага да се изясни каква е
била зоната на действие на приетия за приложим според ЕФ знак В26.
Съгласно разпоредбата на чл. 61, ал. 3 от Наредба № 18/23.07.2001 г. за
сигнализация на пътищата с пътни знаци въведената забрана с пътни знаци
В20, В24, В25, В26, В27, В28 и В30 е в сила до следващото кръстовище. От
приложената по делото схема по категоричен начин се установява, че
следващото спрямо пътен знак В26 на км 2+580 кръстовище е това,
образувано при пресичането на бул. „Цар Симеон“ с ул. „Шипка“. То започва
малко след км 2+640, но преди началото на обсега на радара TFR1-M с № 546,
за който се изясни, че е от км 2+660. На км 2+660, което е най-ранното място,
4
попадащо в обсега на радара, кръстовището вече е започнало, а следователно
действието на пътния знак В26, сигнализиращ ограничение от 30 км/ч, е
преустановено. Несподелим е довод, че на км 2+660 кръстовището не е
започнало, тъй като обективно този участък от пътя попада след мястото,
където трите пътни ленти по ул. „Шипка“ в посока на движение от запад на
изток вече са се пресекли с бул. „Цар Симеон“. Участъкът на км 2+660 попада
и след поставения пътен знак Г12 „кръгово движение“. Че зоната на действие
на пътния знак В26 е била именно до началото на кръстовището с кръгово
движение, се установява и от поставения заедно със знака В26 пътен знак А29
„кръстовище с кръгово движение“. Граматическото тълкуване на
разпоредбата на чл. 61, ал. 3 от Наредба № 18/23.07.2001 г. води до ясен и
несъмнен извод, че действието в пространството на забраната, сигнализирана
с пътния знак В26, е ограничено до началото на следващото кръстовище, т.е.
без пътя вътре в кръстовището да попада в обхвата на действие на забраната.
В конкретния случай, видно е, че пътният знак В26, въвеждащ ограничение на
скоростта от 30 км/ч, е бил поставен за водачите, движещите се по бул. „Цар
Симеон“, при наближаването им на кръстовището с ул. „Шипка“, тъй като те
са влизали в кръговото движение без предимство - сигнализирано чрез знака
Б1 „пропусни движещите се по пътя с предимство!“, респ. знака Б3 „път с
предимство“, който е бил поставен за водачите на ППС, движещи се по ул.
„Шипка“. Веднъж навлезли в кръстовището, както и след неговия край е
напълно неоправдано и лишено от нормативно основание водачите при
избирането на скоростта си на движение да продължават да съобразяват
поведението си с вече загубилия действие на този участък от пътя знак В26,
сигнализиращ максимално допустима скорост от 30 км/ч. Вместо това след
навлизането в кръстовището приложимо е било общото ограничение на
скоростта на движение в населено място от 50 км/ч.
По делото се доказа по категоричен начин, че предвид установените
места на разположение на пътния знак В26 и на АТСС TFR1-M с № 546, то
обсегът на радара е обхващал пътя между км 2+660 и км 2+780 на бул. „Цар
Симеон“ в гр. Пловдив. Доказа се и че целият този пътен участък се простира
от началото на кръстовището на бул. „Цар Симеон“ с ул. „Шипка“ и обхваща
част от пътя след него, поради което и предвид липсата на други знаци,
въвеждащи ограничение на скоростта на движение, то при движението през
целия участък е действала общата забрана за превишаване на скорост от 50
км/ч в населено място. За пълнота на изложението следва да се посочи и че
съгласно самите твърдения в обстоятелствената част на електронния фиш –
нарушението е извършено на кръстовището на бул. „Цар Симеон“ с ул.
„Шипка“, а не преди него.
При така установените факти необоснован е изводът в ЕФ, че
разрешената стойност на скоростта е 30 км/ч. В действителност тази стойност
е 50 км/ч. Неправилно установената фактическа обстановка е повлякла
съществени нарушения при определянето на правната квалификация на
деянието и на приложимата санкционна разпоредба. Така жалбоподателят М.
5
е превишил разрешената максимална скорост за движение в населено място
само с 15 км/ч, но въпреки това наложеното му с обжалвания електронен фиш
наказание е глоба в размер на 400 лева, на основание чл. 182, ал. 1, т. 4 от
ЗДвП. Тази разпоредба обаче е приложима в случаите на превишаване на
максимално разрешената скорост от 31 до 40 км/ч. Следователно процесната
хипотеза попада извън обхвата на приложената санкционна разпоредба, с
която неоправдано е отегчена отговорността на жалбоподателя, а наложеното
наказание е в по-висок размер. Освен това погрешна е и правната
квалификация, която е дадена на деянието с ЕФ. Тъй като стойността на
скоростта, която водачът не е трябвало да превишава, не е била сигнализирана
с пътен знак, а се е определяла по общото правило на ал.1 на чл. 21 от ЗДвП,
то деянието е следвало да бъде квалифицирано именно като нарушение по чл.
21, ал. 1 от ЗДвП. В електронния фиш е прието да са нарушени законовите
разпоредби на чл. 21, ал. 2 вр. ал. 1 от ЗДвП, но така направената правна
квалификация е несъвместима и противоречи на установените по делото
факти. В този смисъл тя се явява погрешна. Така установените пороци на
обжалвания електронен фиш са неотстраними и обуславят неговата отмяна. В
настоящото съдебно производство съдът проверява законосъобразността и
обосноваността на електронния фиш с оглед на съдържанието му, с което е
издаден. Ръководно-решаващият орган в съдебното производство не
разполага с правомощие да потвърди ЕФ, като за пръв път със съдебното
решение приема различна правна квалификация на деянието и приложи друга
санкционна разпоредба. Противното би означавало за пръв път със съдебното
решение деецът да бъде наказан за различно деяние от това, за което дотогава
се е водил процесът.
По гореизложените съображения настоящият съдебен състав приема, че
обжалваният електронен фиш е незаконосъобразен и необоснован. Същият е
издаден при неправилно установена фактическа обстановка. В резултат е
допусната грешка както при правната квалификация на деянието, така и при
определянето на приложимата санкционна норма и индивидуализацията на
административното наказание „глоба“. Същественият характер на тези
недостатъци на ЕФ и невъзможността те да бъдат санирани едва в настоящата
фаза на административнонаказателния процес обуславя основателност на
жалбата и налага отмяна на електронния фиш.
По разноските:
Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 3 от ЗАНН страните имат право на
разноски в процеса. С оглед изхода на делото такива се дължат единствено на
жалбоподателя. Последният е направил искане за овъзмездяване на сторените
разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 300 лева. Доказано е
извършването на разноски от жалбоподателя в пълния претендиран размер,
като в договора за правна защита и съдействие, приложен на лист 7 от делото,
надлежно е удостоверено, че адвокатското възнаграждение е платено в брой.
По делото е направено възражение по чл. 63, ал. 4 от ЗАНН за прекомерност
6
на заплатеното от жалбоподателя адвокатско възнаграждение, което съдът
намира за неоснователно. Това е така, защото възнаграждението е уговорено
в най-ниския размер съгласно чл. 18, ал. 2 вр. чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1
от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения и
съдът не следва да намаля възнаграждението под този предел. По тези
съображения възражението за прекомерност е неоснователно, а искането на
жалбоподателя за присъждането на разноски е основателно и следва да бъде
уважено в пълния си заявен размер от 300 лева.
За заплащане на разноските следва да бъде осъдена ответната страна в
процеса – ОД на МВР Пловдив.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 1, изр. 1, предл. трето от
ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Електронен фиш серия К № 4177650 за налагане на глоба за
нарушение, установено с автоматизирано техническо средство или система,
издаден от ОДМВР Пловдив, с който на М. С. М., ЕГН: **********, с
постоянен адрес: гр. П., ж.к. *** №***, ет. *, ап. * на основание чл. 189, ал. 4
вр. с чл. 182, ал. 1, т. 4 от Закона за движението по пътищата е наложено
административно наказание „глоба“ в размер на 400 (четиристотин) лева за
нарушение по чл. 21, ал. 2 вр. с ал. 1 от Закона за движението по пътищата.
ОСЪЖДА ОБЛАСТНА ДИРЕКЦИЯ НА МИНИСТЕРСТВО НА
ВЪТРЕШНИТЕ РАБОТИ – ПЛОВДИВ да заплати на М. С. М., ЕГН:
**********, с постоянен адрес: гр. П, ж. к. ***, №***, ет. *, ап. * сумата от
300 (триста) лева, представляваща разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с касационна жалба на основанията,
посочени в Наказателно-процесуалния кодекс, по реда на
Административнопроцесуалния кодекс пред Административен съд – Пловдив
в 14-дневен срок от получаване на съобщението от страните, че решението е
изготвено.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
7