ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 381
гр.
Русе, 01.02.2024 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Административен
съд – гр. Русе, VІІІ състав, в закрито заседание на първи февруари през две
хиляди двадесет и четвърта година в състав:
СЪДИЯ: РОСИЦА БАСАРБОЛИЕВА
като
разгледа докладваното от съдията адм.
дело № 540 по описа за 2023 год., за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по реда на чл. 248,
ал. 1 от ГПК вр. параграф 2 от ДР на ДОПК.
Постъпила е молба вх.№ 500 от
24.01.2024 г. по описа на АС-Русе от ответника по делото - директор на Дирекция
ОДОП-Варна при ЦУ на НАП, чрез процесуалния представител – гл.юрисконсулт
Здравка Енев, с която е поискано изменение на постановеното по делото определение
в частта му за разноските, като същите се присъдят в размер на 1818.40 лв. за
възнаграждение за юрисконсулт, на основание чл.161, ал.1 ДОПК вр. чл.8, ал.1
вр. чл.7, ал.2 от Наредба №1/2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения. Молителят е развил подробни
съображения в подкрепа на искането си.
Насрещната страна /жалбоподателя по делото/ - „ВИП
АЛ 07" ЕООД, със седалище: гр.Русе, чрез процесуален представител – адв.В.М.,
в представен писмен отговор вх.№619 от
29.01.2024 г. по описа на АС-Русе, намира
искането за неоснователно.
От фактическа страна се установява
следното:
С постановеното определение №186 от
17.01.2024 г. по адм.дело №540/2023 г. по описа на АС-Русе, съдът е оставил без
разглеждане жалбата на „ВИП АЛ 07" ЕООД, със седалище: гр.Русе срещу Акт
за прихващане или възстановяване /АПВ/ № П-03001823106203-004-001/28.06.2023
г., издаден от орган по приходите при ТД
на НАП - Варна, потвърден с Решение № 182 от 11.09.2023 г. на Директора на
Дирекция ОДОП-Варна и е прекратил производството по делото. Със същото
определение е осъдил жалбоподателя „ВИП АЛ 07" ЕООД, със седалище: гр.Русе
да заплати на НАП-София сумата 100 лева разноски по делото.
При гореустановените факти, съдът
прави следните правни изводи:
Съгласно чл. 248, ал. 1 от ГПК,
приложим субсидиарно на основание параграф 2 от ДР на ДОПК - в срока за обжалване, а ако решението е
необжалваемо - в едномесечен срок от постановяването му, съдът по искане на
страните може да допълни или да измени постановеното решение в частта му за
разноските.
Постановеното по делото прекратително
определение подлежи на обжалване с частна жалба пред ВАС в 7-дневен срок от
съобщаването. Същото е съобщено на
ответната страна на 17.01.2024 г. по ел. път /л.83 от делото/, а искането й за
изменение на съдебното определение в частта му за разноските е входирано в съда
на 24.01.2024 г. т.е подадено е 7 - дневния
срок за обжалване на акта. Искането изхожда от легитимна страна – ответника по
делото. То е допустимо за разглеждане, но е неоснователно по съществото си.
С определение №186 от 17.01.2024 г.
по адм.дело №540/2023 г. по описа на АС-Русе съдът е прекратил производството
по жалбата на „ВИП АЛ 07" ЕООД срещу АПВ по съображения за липсата на
правен интерес за оспорване. Задължил е оспорващата страна за разноски за
възнаграждение за юрисконсулт на ответника, като размерът им от 100 лева е
определил при приложението на чл.143, ал.3 АПК вр. чл. 37 от Закона за правната
помощ /ЗПП/ вр. чл. 24, изр. второ от
Наредбата за заплащането на правната помощ /НЗПП/.
По същество доводите в разглежданата
молба се свеждат до това, че разноските за ответника следва да бъдат определени
въз основа на други правила – в условията на чл.161, ал.1 от ДОПК вр. чл.8, ал.1 вр. чл.7,
ал.2 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения.
Според ал.7 на чл.129 ДОПК актовете за прихващане или възстановяване
могат да се обжалват по реда за обжалване на ревизионните актове. Независимо от
препратката към приложимия процесуален ред за оспорване на АПВ, какъвто е
предметът на производството, съдът не споделя становището на молителя
/ответника в производството/, че определянето на разноските в негова полза следва
да стане по правилото на чл.161, ал.1 от ДОПК, тъй като, според съда, трябва да
бъде съобразено, че производството е приключило с постановено прекратително
определение.
В определението, с което е приключило
производството пред настоящата инстанция, съдът е развил съображения за това, че на
ответника се следват разноски с оглед изхода на делото. Отчел е, че нормата на чл.161
от ДОПК не съдържа уредба за разноските при прекратяване на съдебното
производство, а предвижда право на разноски на администрацията при решаване на
спора по същество – когато жалбата бъде отхвърлена. Поради това и на основание § 2 от ДР на ДОПК, в случаите на
прекратяване на делото, за отговорността за разноски субсидиарно приложение
следва да намери чл. 143, ал. 3 АПК,
според който когато съдът отхвърли оспорването или прекрати производството,
ответникът има право на разноски, освен ако с поведението си е дал повод за
завеждане на делото, включително юрисконсултско възнаграждение, определено съгласно чл.37 ЗПП. Съдът
споделя довода на молителя, че цитираната разпоредба не регламентира отделни
хипотези за прекратяване. Действително нормата
на чл.143, ал.3 АПК не прави разграничение относно основанието, на което е
прекратено съдебното производство, нито на етапа, на който е постановено прекратяването,
а освен това не свързва своето проявление и с това дали са проведени открити
съдебни заседания по делото или не, противно на твърденията на искателя. Именно
поради това, според съда, разпоредбата на чл.143, ал.3 АПК е приложима и за
случаи като процесния – прекратяване на производството в условията на чл.159,
т.4 от АПК вр. параграф 2 от ДР на ДОПК и на това основание юрисконсултско
възнаграждение, дължимо на ответника, е определено от съда съгласно чл.37 от ЗПП вр. чл.24, изр. второ от НЗПП.
Предвид неприложимостта на правилото на чл.161, ал.1 ДОПК за случая, за което
съдът изложи съображения по-горе, юрисконсултското възнаграждение не следва да
е в размера на минималното възнаграждение за един адвокат по чл.8, ал.1 вр.
чл.7, ал.2 Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения вр. Закона за
адвокатурата, както иска молителят.
В заключение, не са налице основания
за изменение на постановения по делото съдебен акт, в частта му за разноските,
в търсената от директора на Дирекция ОДОП-Варна насока и искането с правно
основание чл. 248, ал. 1 от ГПК
във вр. с параграф 2 от ДР на ДОПК като неоснователно следва да бъде оставено
без уважение.
Водим от изложеното, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ОТХВЪРЛЯ
искането по молба
вх.№ 500 от 24.01.2024 г. по описа на АС-Русе от директора на Дирекция
ОДОП-Варна при ЦУ на НАП, предявено чрез процесуалния представител –
гл.юрисконсулт Здравка Енев, за изменение на постановеното определение №186 от
17.01.2024 г. по адм.дело №540/2023 г. по описа на АС-Русе, в частта му за
разноските.
Определението може да
бъде обжалвано с частна жалба в 7-дневен срок от съобщаването му пред Върховния
административен съд.
СЪДИЯ: