РЕШЕНИЕ
№ 534
гр. Велико Търново, 03.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, IX СЪСТАВ, в публично
заседание на тридесет и първи март през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:ЙОРДАН ВОДЕНИЧАРОВ
при участието на секретаря ТАНЯ К. МАРГАРИТОВА
като разгледа докладваното от ЙОРДАН ВОДЕНИЧАРОВ Гражданско дело
№ 20254110100153 по описа за 2025 година
за да се произнесе взе предвид:
Предявени са по реда на чл.439, ал.2, вр. с чр.124 от ГПК установителни искове
за отрицание на възможността да бъдат осъществени по принудителен ред вземания поради
погасяването им по давност/ на практика -несъществуването им като годни за събиране в
изпълнително производство / с правна квалификация , изведена от нормите на чл. 110, чл. 117,
ал.2 от ЗЗД.
Ищецът М. В. Й., с ЕГН: ********** от град *** чрез пълномощника си –
адвокат В. Н. от САК, твърди , че е бил длъжник на *** по договор за потребителски кредит от
**.**.**** г. , като за събиране на присъдените по гр.дело № 543/2010 г. на ВТРС вземания въз
основа на издадени два изпълнителни листа от 10.03.2011 г., както следва :за сумата от 1140,30 лева
–главница; сумата от 28,47 лева –такса за обслужване на кредита ; сумата от 206,47 лева- такса за
обслужване за периода от 01.10.2008 г. -26.09.2009 г. ; сумата от 25.82 лева – неустойка за същия
период ; сумата от 127,50 лева- разноски в заповедното производство и сумата от 197,50 лева –
разноски в исковото производство , на 19.09.2011 г. е образувано изпълнително дело № *** по
описа на ЧСИ *** , с район на действие ВТОС , което е прекратено на основание чл. 433, ал.1, т.8
от ГПК през 2014 г.
Вземанията са погасени на 19.09.2018 г. с изтичане на установената с правилото
на чл.117, ал.2 от ЗЗД нова пет годишна давност. Тъй-като те са прехвърлени с договор за цесия
на ответника *** , с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: *** , същият е завел
изпълнително дело *** по описа на ЧСИ *** за принудителното им събиране.
Предвид това , моли съдът да постанови решение , с което да приеме за
установено настъпването на последиците на давността за тези вземания/ изявлението „не дължи“
следва да се тълкува поправително според логиката на отрицание на принудителното изпълнение,
изведена от обстоятелствата / .
Претендира присъждане на разноските по производството.
1
Ответникът в срока по чл.131, ал.1 от ГПК е направил изявление за признание на
исковете , като в с.з. писмено поддържа отговора на исковата молба.
В с.з. пълномощникът на ищеца писмено подържа предявените искове и моли да
бъде постановено решение по реда на чл.237, ал.1 от ГПК .
Съдът след като съобрази изявленията на страните и прецени по реда на чл.235 от ГПК
събраните по делото доказателства, приема за установено и обосновава следните правни изводи:
Исковете подлежат на положителен правосъден резултат по реда на чл. 237, ал.1
от ГПК съобразно следните положения:
1/ изявление на ответника за признанието им в смисъл , че принудителното
осъществяване на вземанията е осуетено от настъпването на легалния фактически състав на
погасителната давност ; 2/ признатото материално право/ възражението за погасителна давност/
не противоречи на закона и/или добрите нрави; 3/ признанието съответства на
доказателствената информация , извлечена от представените писмени документи според
аналитичната им преценка или поне не противоречи на нея.
Ищецът има право на присъждане на разноски по производството/ чл.78, ал.1 от ГПК/,
възлизащи общо на 570 лева, тъй-като, макар и ответникът да е признал исковете, с поведението
си в миналото, проявено във факта на образуване на изпълнително дело след изтичане на
давностния срок за прехвърлените му вземания , той се счита дал повод по смисъла на чл.78, ал.2
от ГПК първият да търси съдебна защита .
Предвид горното , съдът
РЕШИ:
ПРИЕМА за установено по реда на чл.439, ал.2 , вр. с чл.124, ал.1 от ГПК като резултат
на предявените от М. В. Й., с ЕГН: ********** от град *** ,*** срещу *** , с ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: *** , искове, че прехвърлените на
ответното дружество от ***, със седалище и адрес на управление : ***, вземания към
първия , произхождащи от договор за потребителски кредит от **.**.**** г. , присъдени /
признати с решение по гр.дело № 543/2010 г. на ВТРС, както следва : за сумата от 1140,30
лева –главница; сумата от 28,47 лева –такса за обслужване на кредита ; сумата от 206,47 лева-
такса за обслужване за периода от 01.10.2008 г. -26.09.2009 г. ; сумата от 25.82 лева – неустойка
за същия период ; сумата от 127,50 лева- разноски в заповедното производство и сумата от
197,50 лева – разноски в исковото производство, за чието принудително събиране е
образувано изпълнително дело *** по описа на ЧСИ ***, с район на действие ВТОС , са
погасени по давност .
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал.1 от ГПК *** , с ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление: *** да заплати на М. В. Й., с ЕГН: ********** от град *** ,***, сумата от
570/ петстотин и седемдесет / лева , представляваща направени по производството разноски.
Решението може да се обжалва пред ВТОС в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
Съдия при Районен съд – Велико Търново: _______________________
2
3