Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 4393 16.12.2017г.
Гр. Пловдив
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ РАЙОНЕН
СЪД, XI-ти гр. състав в открито
съдебно заседание на шестнадесети
ноември две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАНЯ ГЕОРГИЕВА - ТОЧЕВСКА
при участието на секретаря Величка
Грабчева, като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 9687 по описа
на ПРС за 2017 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е иск с правна квалификация чл. 357 от Кодекса на труда, вр. с чл.
358, ал. 1, т. 2, чл. от Кодекса на труда, вр. с чл. 188, т. 2 от КТ.
Ищецът Г.Д.Б., ЕГН: **********, с адрес ***, ***, е предявил срещу СУ „Св.
Паисий Хилендарски“, ЕИК: *********, с адрес: гр. Пловдив, ул. „Родопи“ № 48,
представлявано от д. И. К. иск за отмяна на наложеното на ищеца със Заповед №
768/14.06.2017 г. дисциплинарно наказание „предупреждение за уволнение”.
Ищецът твърди, че работи по трудов договор с ответника на
длъжност „***“ в *** курс, като със заповед № 768/14.06.2017 г. на д. на
училището му било наложено дисциплинарно наказание „предупреждение за уволнение“.
Заповедта обаче се явявала неправилна и незаконосъобразна, поради следните
съображения:
Твърди се, че преди налагане на наказанието не са му
искани обяснения за извършено от ищеца нарушение, с което не бил спазен чл. 193 КТ. Твърди да не е спазена и разпоредбата на чл. 195 КТ, тъй като заповедта не
била мотивирана по смисъла на закона. Не било посочено конкретно нарушението и
кога същото било извършено. Твърди, че посочените в заповедта заповед на *** на
РУО Пловдив и констативен протокол от 28.04.2017 г. не му били връчвани, не му
били предоставяни за запознаване, като и до момента не му било известно тяхното
съдържание. Не било посочено кога е извършено нарушението, поради което не
съществувала възможност да се прецени дали са спазени сроковете по чл. 194 КТ.
Освен изложените процесуални нарушения при издаването на заповедта, твърди да
не е извършвал нарушения на трудовата дисциплина. Не било посочено в какво се
изразява „вид насилие и грубост в часовете по български език и литература над Д.
Д. *** от *** клас“, поради което и не може да изложи аргументи в своя защита,
като единственото конкретно нещо било името на у.. Твърди, че не е упражнявал
никакво насилие и грубост спрямо който и да било ученик в училището и в частност
над посочената в процесната заповед у..
С оглед изложеното, счита наказанието за
незаконосъобразно наложено и моли то да се отмени. Претендира направените
деловодни разноски.
В законоустановения срок е постъпил писмен отговор от
ответника, чрез п. му адв. Т.Д.. Със същия се взема становище за
неоснователност на предявения иск, който се оспорва изцяло.
Признава се обстоятелството, че между страните съществува
ТПО, както и обстоятелството, че с процесната заповед на ищеца е наложено
дисциплинарно наказание „Предупреждение за уволнение“, считано от датата на
връчване на заповедта – 19.06.2017 г.
Оспорват се всички останали твърдения в исковата молба.
Не било вярно обстоятелството, че на ищеца не му били
искани обяснения, като напротив, такива му били искани неколкократно. Твърди,
че с писмо-искане изх. № 1071/18.04.2017 г. са поискани писмени обяснения от
ищеца, които той е отказал да даде. Писмото било подписано от М. Д., която
изпълнявала функцията *** на СУ „Св. Паисий Хилендарски“ – Пловдив на датите 18
и 19 април 2017 г., поради отсъствието на *** К., като била упълномощена за
това с нарочна заповед № 549/06.04.2017 г. Твърди, че многократно и устно,
включително и във връзка с проверката по случая, извършвана от РУО на МОН
Пловдив на ищеца са били искани обяснения за поведението му, станало повод за
налагане на дисциплинарно наказание, като той винаги отказвал да даде такива.
Твърди се, че ищецът от много години имал спрямо
учениците неуместно поведение – грубо отношение, нецензурни думи, физически и
психически тормоз, безпричинно писане на двойки и др., за което бил наказван и
преди. През учебната 2016/2017 г. противоправното поведение на ищеца ескалирало
спрямо Д. Д., у. в *** клас. Д. Д. била у. в *** клас единствено и само през учебната
2016-2017 г., ето защо и това се твърди да е периодът, в който ищецът имал
незаконосъобразно поведение спрямо това дете – от началото на учебната година
до датата на връчване на заповедта за наказание. Нарушението било продължаващо,
случващо се почти ежедневно в период от няколко месеца, затова не било възможно
да се обособи по-точно като време, но това не се и изисквало от закона. Какви
били нарушенията и в кой период са извършени било конкретизирано в жалбата на м.
на Д. – г-жа И.Д., с вх. № 1020/04.04.2017 г., която също била връчена на
ищеца. Жалбата на И.Д. била депозирана и в ответното СУ на дата 04.04.2017 г.,
като по същото време била депозирана и в РУО Пловдив, откъдето се възложила
проверка по случая. Наказанието „предупреждение за уволнение“ било наложено на
ищеца със заповед № 768/14.06.2017 г., връчена му на 19.06.2017 г., като
причината била, че в нарушение на чл. 219, ал. 2, т. 3 ЗПУО, чл. 74, ал. 1, т.
2 от Училищния правилник и т. 7 от Етичния кодекс на работещите с деца в
училището, било налице проява на вид насилие и грубост в часовете по български
език и литература над Д. Д., у. в *** клас. Като част от заповедта следвало да
се считат и цитираните в нея заповед № РД-06-4-29 от 26.04.2017 г. на *** на
РУО Пловдив и Констативен протокол вх. № 2052/28.04.2017 г. на Г. Д. –*** по ***
в РУО Пловдив, с които документи ищецът бил запознат своевременно. Заповедта се
основавала и на жалба с вх. № 1020/04.04.2017 г. с жалбоподател И.Д. – м. на
детето Д., като в жалбата били посочени многократни актове на психическо
насилие, упражнено върху Д., както и многократни актове на физическо и психическо
насилие, упражнено върху учениците от *** клас. Сочи се, че актовете на
физическо и психическо насилие, упражнявани върху всички ученици, не са предмет
на заповед № 768/14.06.2017 г., но били показателни за цялостното поведение на
наказаното лице, което вън от всякакви норми и стандарти за работа с деца,
упражнявало върху тях физическо и психическо насилие. Твърди се, че жалбата на И.Д.
била депозирана на 04.04.2017 г., като била връчена на ищеца на 05.04.2017 г. с
лична резолюция на д., адресирана в първо лице до ищеца: „Г-н Б., в срок до
18.04.2017 г. дайте писмени обяснения по случая“. Сочи се, че още няколко пъти
били искани обяснения от ищеца, вкл. и писмено, но той винаги отказвал да даде
такива. Доколкото жалбата на м. на детето Д. била депозирана и в РУО Пловдив,
била издадена заповед № РД-06-4-29/26.04.2017 г., с която се нареждало Г. Д. – ***
да извърши проверка по жалба с вх. № в РУО ПД-06-39/04.04.2017 г. от И.Д., като
се провери работата на ищеца, проведат разговори с ръководството на училището,
с ищеца, с жалбоподателката, наблюдават се часове и се проведе анкета с
учениците от *** клас. С вх. № 2053/28.04.2017 г. в училището бил депозиран
Констативен протокол, в изпълнение на цитираната заповед, като се констатирали
следните факти и обстоятелства: установява се психически и физически тормоз
върху ученици, като след проведени разговори тормозът спрямо всички се
успокоява за известен период от време, впоследствие тормозът продължава, но
вече не към група ученици, а поединично, включително и към Д. Д.. Твърденията
на подателката се отричали от ищеца, който не бил отрекъл да е запознат. След
провеждане на анонимна анкета, по въпроса „Как се отнася г-н Б. към учениците в
часовете по БЕЛ?”, се получили следните отговори – добро отношение – 17,2%, и
добро, и лошо отношение – 27,6%, грубо отношение, с описания потвърждаващи
значителна част от фактите, изнесени в жалбата – 55,1%. Твърди се, че ищецът
давал устни обяснения, като отричал твърденията на жалбоподателката, като
категорично отказвал да напише обяснения. Ищецът обяснявал, че Д., както и
всички останали ученици от осмите класове, не четат произведенията, не се
подготвят достатъчно добре за часовете и не участват достатъчно активно при
разглеждането на различните въпроси от учебното съдържание по БЕЛ. Проверката
установила, че поставянето на слаби оценки се използвало от у. като вид
наказание за различни техни прояви, които не могат да бъдат наречени нарушения
на дисциплината. Според *** най-притеснително било, че на въпросът: „В часовете
по БЕЛ при г-н Б. аз се чувствам ………….., защото …………“ – 2-ма не са отговорили,
5-ма се чувстват спокоен, добре, нормално, 2-ма – горе-долу добре, сънливо, а
20 ученици са неспокойни, притеснени, под напрежение, потиснати, застрашени,
уплашени, ядосани. Твърди се, че заповеди за дисциплинарни наказания на ищеца
са издавани и наказания са му налагани многократно – през 2005, 2006 г. – 2
пъти, 2007 г. – като те били за различни други нарушения, но през 2012 г. и
2014 г. бил наказван за нарушаване на Етичния кодекс на работещите с деца,
което доказвало още веднъж неетичното му поведение спрямо децата. Констативният
протокол установявал също, че твърдението в жалбата, че в *** клас по-големият
брой оценки по БЕЛ са двойки и тройки, отговаряло на истината. Сочи се, че р. К.
изчакал провеждащата се проверка от РУО Пловдив, за да се установи има или няма
нарушение. За установените нарушения той бил сезиран именно с Констативен
протокол вх. № 2052/28.04.2017 г., от която дата следвало да се счита, че тече,
и срокът по чл. 194 КТ. От 28.04.2017 г. до 19.06.2017 г. не били изтекли два
месеца, нито една година, тъй като се касаело за продължаващо неправомерно поведение
през учебната 2016-2017 г., като първия срок започнал на 15.09.2016 г.
Констативен протокол вх. № 2052/28.04.2017 г. е част от заповедта за наказание
и в него била направена достатъчна конкретизация на поведението на ищеца. На
18.05.2017 г. от РУО Пловдив, с изх. № ПД-06-39-1/18.05.2017 г. е
сигнализирано, че във връзка с жалбата на И.Д. са установени факти и
обстоятелства, които в значителна степен потвърждават изнесеното от подателката
на жалбата. Междувременно със заповед № 576/19.04.2017 г. д. на ответното СУ
също разпоредил да се извърши проверка по жалбата на И.Д. и да му бъде
докладвано в срок до 28.04.2017 г. С вх. № 2033/25.04.2017 г. постъпил доклад от М. Д., *** ***, която
докладвала, че е изяснила създалата се ситуация с влошените взаимоотношения
между Д. и ищеца, че на 18.04.2017 г. е провела среща с ищеца, като го е
информирала за подадената жалба до РУО и му е дала възможност да се запознае
със съдържанието й, че е възложила на ищеца да представи писмени обяснения в
отговор на жалбата и че *** е провел анкета с учениците от *** клас на
18.04.2017 г. В проведената анкета, т.7 на въпроса как ищеца се отнася към
учениците в часовете по БЕЛ отговорите обрисували у., който използва доста
ирония, понякога е груб, към някои е по-строг, понякога незаслужено, кара се,
гони и изпитва, отнася се към някои с насмешка, груб е, много строг, повишава
тон без причина, обвинява, използва неуместни думи, унизил едно момиче, което
не присъства, като казал пред класа, че плачела три дни заради трудните задачи,
не се държал добре, ако е в лошо настроение се заяждал с определени ученици и
пишел слаби оценки, най-често е ядосан и вика без причина, заяжда се, подиграва
се, вика, прилага насилие, блъска ученици във вратата, ударил две момчета,
защото нямали учебници. Обрисувала се картина на тормоз, унижения, ирония,
подигравки и манипулация. Учениците споделили, че ищецът има „плитки нерви“, че
при представяне на домашна работа в 80% от случаите казвал, че преписват от
интернет, че искат по-добро отношение, да не ги обвиняват за действия, които не
са извършили, че се отнася с тях, сякаш нямат мозък в главата, вика за
най-малкото и унижава, пише измислени двойки, често влиза в часовете след
употреба на алкохол. Твърди се, че въпреки, че отрича, ищецът е извършил всички
тези недопустими действия, с които унижил честта и достойнството на Д. Д..
Заради това жестоко поведение на у., Д. дори не ходила на училище. Сочи се, че
за проявената грубост, описана в процесната заповед и посочените в нея
документи, у. правилно бил наказан, като наложеното наказание не било тежко. Д.
бил толерантен към ищеца, което била една от причините м. на Д. да се обърне и
към РУО, защото не се чувствала удовлетворена от обяснението на д.: „Той си е
такъв.“. Д. от отличничка, с любим предмет БЕЛ, била превърната в посмешище за
класа, дори била коментирана, когато отсъствала, което било против всякакви
човешки и етични норми.
С оглед изложеното, счита исковата молба за неоснователна
и моли претенцията на ищеца да бъде отхвърлена. Претендира разноски.
В съдебно заседание всяка от страните поддържа тезата си
и моли същата да бъде възприета от съда, като се претендират разноски и от
двете страни в производството.
Съдът, като взе предвид
становищата на страните и обсъди събраните по делото доказателства, достигна до
следните фактически и правни изводи:
За да бъде уважен предявеният иск да бъде отменена заповедта за налагане на
дисциплинарното наказание “предупреждение за уволнение” като незаконосъобразна е
необходимо ищецът да установи, че е работил, респ. че работи по трудово
правоотношение с ответното училище и че с оспорената заповед му е наложено
дисциплинарно наказание “предупреждение за уволнение”. Оттук насетне в тежест
на ответника е да установи, че дисциплинарното наказание е законосъобразно
наложено, а именно, че заповедта е издадена от лице, носител на
работодателската власт, че същата притежава изискуемите от закона реквизити, че
ищецът е извършил посоченото в заповедта нарушение на трудовата дисциплина и че
същото е извършено виновно; че тежестта на нарушението съответства на тежестта
на наказанието, че процедурата по налагане на дисциплинарното наказание е
спазена и наказанието е наложено в предвидените в разпоредбата на чл. 194 от КТ
срокове.
В настоящия случай между страните не се спори, и от представените по делото
писмени доказателства, находящи се в личното трудово досие на ищеца – тр.
договор от 04.09.2002г., доп. споразумения към него - ДС от 03.02.2003г., ДС от
18.06.2003г., от 16.06.2003г., тр. договор от 28.08.2003г., ДС от 02.02.2004г.,
01.06.2004г., тр. договор № ЛС-03/324 от 30.08.2004г., множество ДС към него,
последното от които ДС № 39/14.02.2017г. към тр. договор № 324/30.08.2004г.,
длъжностни характеристики, заявление за прекратяване на ТПО от 03.10.2017г.,
считано от 04.12.2017г., и резолюция на работодателя върху същото, се
установява, че в периода 04.09.2002г. – 01.12.2017г. ищецът е работил по
трудово правоотношение с ответника, първоначално по срочно, а впоследствие съгл.
ТД от 30.08.2004г. по безсрочно трудово правоотношение, последно е заемал
длъжността „***” по *** и ***, която длъжност е заемал и към датата на налагане
на процесното наказание. Към момента ТПО на ищеца е прекратено на основание
подадена от него молба поради придобиване право на пенсия за осигурителен стаж
и възраст, на осн. чл. 327, ал. 1, т. 12 от КТ.
Със Заповед № 768/14.06.2017г. на Д. на ответното училище И. К. на ищеца е
наложено дисциплинарно наказание по чл. 188, т. 2 от КТ – предупреждение за
уволнение. В заповедта е посочено, че наказанието се налага във връзка със
заповед № РД-06-4-29 от 26.04.2017г. на *** на РУО Пловдив и констативен
протокол вх. № 2052/28.04.2017г. на Г. Д. – *** в РУО Пловдив. , на осн. чл.
192, ал. 1 и във връзка с чл. 188 от КТ. Посочено е, че наказанието се налага
за нарушаване на чл. 219, ал. 2, т. 3 от ЗПУО, чл. 74, ал. 1, т. 2 от училищния
правилник и т. 7 от Етичния кодекс на работещите с деца в училището, довело до
проява на вид насилие и грубост в часовете по български език и литература над Д.
Д., ученичка от *** клас.
В заповедта е отразено същата да е връчена от Р. С., *** *** на
19.06.2017г. в 07:28 часа, при условията на отказ, удостоверено с подписите на
лицата Й. С. и Ж. А.. С писмена молба от
20.06.2017г. ищецът е поискал да получи екземпляр от връчената му при отказ
заповед, като в искането си признава да е запознат с нея на 19.06.2017г. и да е
отказал да я подпише. Ищецът е получил екземпляр от същата срещу подпис на
23.06.2017г.
Ищецът твърди на първо място дисциплинарната процедура да не е спазена, да
не са му искани по надлежния ред обяснения, искането за даване на писмени
такива да не му е връчвано, оспорва да е отказал да подпише представеното от
работодателя искане, твърди да не са му връчени или предоставени за запознаване
цитираните в заповедта за налагане на наказанието му заповед и констативен
протокол, да не са спазени чл. 193, 194 и 195 от КТ, които нарушения ищецът
твърди да водят до незаконосъобразност на оспорената заповед. без да бъде
разглеждан спорът по същество.
По тези твърдения на ищеца, съдът намира следното:
Във връзка със спазване на дисциплинарната процедура, редовността на
оспорената заповед, това какви обяснения са искани на ищеца и за какво, кога е
извършено процесното нарушение, кога работодателят е узнал за него и какви
книжа са предоставени за запознаване на ищеца в тази връзка, по делото са
ангажирани писмени и гласни доказателства от страна на работодателя.
По делото е представена жалба с входящ номер на СУ „Св. Паисий Хилендарски”
1020 от 04.04.2017г. Жалбата е подадена от И.Д., *** на у. от СУ „Св. Паисий Хилендарски” относно п. по БЕЛ Г.Б..
Жалбата е адресирана до *** на РИО Пловдив и до *** на СУ „Св. Паисий Хилендарски”, поставена е дата
04.04.2017г. и има входящ номер от ответното училище от същата дата. В жалбата
е посочено, че жалбоподателката е м. на у. Д. от *** клас през учебната
2016-2017г. В жалбата се излагат твърдения за лошо отношение на преподавателя
от началото на учебната година към учениците от
*** клас, което лошо отношение след родителска среща, проведена на
16.03.2017г. било насочено срещу дъщерята на жалбоподателката. В продължение на
два учебни часа след тази родителска среща *** повтарял неколкократно на д. й,
че не внимава в час, използвайки думите „ти спиш”, което не било вярно, тъй
като детето много внимавало в тези часове. Това сринало детето психически и
довело до отказа му да влиза в часовете по *** , по който предмет преподавал Г.Б..
В жалбата м. на детето разказва за своя среща с п., на която той се държал
грубо й арогантно, казал й, че трябва да ползва точилката като уред за
възпитание. На тази среща п. поканил жалбоподателката да влезе в часа на д. си,
д. й се разстроила и разплакала, защото не искала децата да й се подиграват, м.
помолила г-н Б. да освободи д. й от своя час за деня и той го направил, но
преди това поискал домашната работа на детето, което не било най-уместното в
този момент. Оттам нататък се провела среща с ***, детето било заведено в
Център за превенция и социална адаптация, било мотивирано да се върне в
часовете по БЕЛ. На 03.04.2017г. имали два часа БЕЛ един след друг, Д.
присъствала, а учениците й се присмивали в часа зад гърба й. В междучасието
попитала какво се е случило, а съучениците й казали, че г-н Б. им е казал, че е
депресирана и затова не влиза в часовете му. Вторият час п. извикал детето да
го изпитва, сложил го на стол до себе си, един от учениците започнал да вика,
че така п. ще я депресира, п. се обърнал към детето с думите „виж, те те
депресират, не аз”. Това довело до психически срив у детето, което се
страхувало от подигравките на съучениците си, инспирирани от поведението на у..
Това било недопустимо поведение от страна на п.. Родителят е подал жалба с
искане г-н Б. да бъде отстранен и да се извини публично пред класа на дъщеря й.
Върху жалбата е поставена резолюция с посочена дата 05.04.2017г. г-н Б. в
срок до 18.04.2017г. да даде писмени обяснения по случая. Следователно р. е
узнал за твърдяното дисц. нарушение на 04.04.2017г., най-късно на 05.04.2017г.,
когато е поставена резолюцията за искане на обяснения. заповедта № РД-0604-29
от 26.04.2017г. на *** на РУО визира същата жалба и с нея се разпорежда на *** Г.
Д. да извърши проверка по нея, като е
посочен обхватът на проверката, а в констативен протокол вх. №
2052/28.04.2017г. на Г. Д. са инкорпорирани резултатите от проверката. В
протокола е посочено какво твърдят родителите, какво твърди г-жа Д., и че г-н Б.
отрича тези твърдения. Посочено е, че е проведена анонимна анкета с учениците
от класа на Д. – *** клас, и какво е мнението на учениците за преподавателя
според тази анкета. Посочено е, че
Няма данни тази заповед и констативния протокол да са връчени на ищеца по
някакъв начин. За „запознат” се е подписал единствено *** К..
От показанията на свидетелите Д., Д. и Д., както и от отразеното в
констативния протокол на РУО е посочено, че към датата на подаване на жалбата
цялото ръководство на СУ „Св. Паисий Хилендарски”, вкл. и ***, е било запознато
освен с оплакванията на майката на Д. по отношение на дъщеря й и с всички
останали оплаквания, които същата е изложила в жалбата си, провеждани са
разговори, и с майката на детето, и с детето, и с п., но са се опитвали да
разубедят майката на ученичката да не подава жалба, поради което съдът намира,
че твърденията на работодателя по-късно, след извършена проверка да е открил
нарушението да не кореспондират на доказателствата по делото, нарушението, за
което се твърди да е наказан ищеца, е било открито още преди датата
04.04.2015г., резолюцията на *** за изискване на обяснения от ищеца е от
05.04.2017г., поради което и оттук насетне тече двумесечният срок за налагане
на наказанието, а не от датата на констативния протокол на РУО, респ. от друга
дата, по-късна от входирането на жалбата и поставяне на резолюцията върху нея.
Наказанието е наложено на 19.06.2017г., за проява на насилие и грубост над
у. Д. Д., като в периодите 10.04-13.04.2017г. и на датите 19,22 и 25.05.2017г.
ищецът е ползвал платен годишен отпуск – 4 дни и 3 дни, видно от молби и
заповеди на л. 119 и 121 от делото. Съгл. нормата на чл. 194 от КТ дисциплинарните
наказания се налагат не по-късно от 2 месеца от откриване на нарушението и не
по-късно от 1 година от извършването му. Видно от жалбата на м. на Д., проявите
на лошо отношение спрямо дъщеря й, които се твърди да са извършени, са в
периода 16.03.2017г. – 03.04.2017г., следователно едногодишният срок е спазен. Относно
двумесечният срок от откриване на нарушението, същият тече от датата на
входиране на жалбата в училището и узнаването й от ***, а не от заповедта и
констативния протокол на РУО, тъй като те касаят възлагане и извършване на
проверка по същата жалба. Тяхната проверка е неотносима за сроковете по чл. 194
от КТ в настоящия случай, защото дисциплинарно наказващият орган по отношение
на ищеца е р., представляван от ***, а не РУО, и р. е сезиран с жалба за същия
случай на 04.04.2017г., от тази дата е уведомен за нарушението и от този
момент, най-късно от 05.04.2017г. за работодателя тече двумесечният срок по чл.
194 от КТ. Тези срокове са императивно определени и преклузивни, като не текат
само по времето, по което работникът/служителят ползва законоустановен отпуск –
194, ал. 3 от КТ. В конкретния случай в рамките на двумесечния срок работникът
е ползвал 7 дни отпуск, с който срок се удължава и срокът на работодателя, в
който може да наложи наказанието. Ако приемем работодателят да е узнал за
жалбата не в деня на входирането й, а на следващия ден, откогато е резолюцията
– 05.04.2017г., то срокът за налагане на наказанието изтича на 05.06.2017г.
Същият обаче се удължава с ползвания от ищеца отпуск 7 работни дни, през които
срокът за налагане на наказанието не тече, като удължен със 7 работни дни, този
срок изтича на 13.06.2017г. Заповедта, с която е наложено процесното наказание,
е издадена след срока, на 14.06.2017г., а наказанието е наложено 6 дни след
изтичането му – на 19.06.2017г., когато е връчена заповедта на ищеца.
С оглед на дотук изложеното, наказанието се явява
наложено след изтичане на преклузивния срок по чл. 194 от КТ, поради което и
само на това основание следва да бъде отменено, без да бъде разглеждан спорът
по същество.
Само за пълнота ще се отбележи, че са нарушени и изискванията на чл. 193 и
195 от КТ, което от своя страна също води до незаконосъобразност на наложеното
наказание. Р. не доказа при носена от него доказателствена тежест да е изискал
обясненията на ищеца за нарушенията, за които е наказан. С резолюцията върху
жалбата на 05.04.2017г. е разпоредено да се изискат обяснения по същата на
ищеца, р. е представил писмо-искане с посочена дата 18.04.2017г. на М. Д., в
което е посочено, че същата като *** на училището иска Б. да даде обяснения във
връзка с жалба вх. № 1020/04.04.2017г. от И.Д. – *** на у. в *** клас, за
извършено от него дисциплинарно нарушение на ЗПУО, Устройствения правилник
училището и Етичния кодекс за работа с деца.
Посочено е, че на ищеца се дава срок до 25.04.2017г. да депозира
обясненията сив писмен вид, ведно с доказателства в подкрепа на същите.
Посочено е, че на ищеца се връчва и ксерокопие от жалба вх. № 1020/04.04.2017г.
като приложение към заповедта. Като *** се е подписало лицето М. Д., което не е
*** на училището, но не се спори, и се установява от заповед № 549/06.04.2017г.
– л. 41, че е *** по *** и с изрична заповед на *** й е възложено на дати 18 и
19.04.2017г. да го замества, като изпълнява функциите на ***. В искането не е
оставено място за подпис на лицето, на което е връчена заповедта, но е оставено
място за подпис на свидетели за това, че лицето отказва да даде писмени
обяснения. Срещу отпечатаното в заповедта, че лицето отказва да даде обяснения,
на оставените места за подпис на двама свидетели са се подписали лицата М. Д. и
Е. Д.. Място за подпис на служителя за това, че му се връчва тази заповед, не е
оставено, като М. Д. е разписала заповедта и за ***, и за с.. Представен е
доклад с посочена дата 25.04.2017г., с който М. Д. уведомява д., че на
18.04.2017г. е провела среща с ищеца, запознала го е с жалбата и му е възложила
да изготви писмени обяснения в отговор на същата.
Относно това връчено ли е представеното по делото искане на ищеца и по
какъв начин, и искани ли са му обяснения от р. за нарушението, за което е
наказан, са разпитани свидетелите М. Д., *** по ***, и Е. Д., ***. Св. Д. сочи,
че на ищеца неколкократно били искани обяснения защо така се е държал с
ученичката, без да сочи кога, кой, как и по какъв начин ги е искал. Сочи, че
тъй като обясненията следвало да са в писмена форма, д. й възложил докато е в
отпуск тя да изготви искането и да го връчи на ищеца. Оттук насетне относно
начина на връчване и оформяне на отказа показанията на свидетелката не могат да
се кредитират като такива, а единствено като обяснения на страна по чл. 176 от ГПК, тъй като тя е изпълнявала ролята на д. и в частност р. на процесната дата.
Относно тази дата сочи, че е поканила г-н Б. в кабинета на д., дала му да чете
жалбата на майката, която била поставена на бюрото, където били само двамата.
Г-н б. поискал да получи жалбата, но свидетелката му отказала, тъй като в
кабинета на д. нямало ксерокс и нямало как да му направи копие. Свидетелката му
казала, че г-н К. й е разпоредил да му каже да се запознае с жалбата и да даде
обясненията си по нея, защото срокът за това изтичал на следващия ден и това
трябвало да стане преди г-н К. да се върне. На ищеца бил даден един ден срок за
обяснения. Ищецът чел известно време жалбата, 2-3 минути, ударил по масата,
казал, че няма да дава обяснения по тази жалба и излязъл, а свидетелката не
знаела как да реагира и не го потърсила повече, за да му връчи искането за
даване на обяснения. Същото било на бюрото на д., но не му било връчено въобще,
за да го подпише. Свидетелката излязла след него, отвън била г-жа Д., която
пред това била помолена да присъства на срещата с г-н Б., но не могла, тъй като
имала ученици. Г-жа Д. подписала писмото искане за даване на обяснения, но
свидетелката не успяла да го даде на г-н Б. да го подпише. Свидетелката
разказала на г-жа Д. какво е станало и двете подписали писмото.
От показанията на св. Д. се установява, че на 18.04.2017г. на вратата на
кабинета на д. е видяла г-н К. да излиза, чула го да казва, че няма да дава
никакви обяснения, тогава влязла вътре при св. Д., която й обяснила какво е
станало и й дала да се подпише на писмото-искане за обяснения. Това писмо било
на бюрото на д. заедно с жалбата на м. на Д..
От всичко дотук изложено съдът намира, че се установява писмото искане за
даване на обяснения с посочена дата 18.04.2017г. никога да не е било връчвано
на ищеца, била му е дадена само жалбата, а удостовереното в писмото искане, че
същото му е връчено ведно с жалбата, а той е отказал да даде обяснения в
дадения срок, не отговаря на действителността. Установи се писмото-искане
никога да не е било връчвано на ищеца, ад му е дадено да чете жалбата, да му е
отказано да получи екземпляр от нея и устно да му е указано на св. Д. да даде
обяснения по същата веднага, най-късно на следващия ден, а св. Д. се сетила, че
е трябвало да му връчи и искането, след като той излязъл. Същевременно е
съставен документ, с очевидно невярно съдържание, в който е посочено, че на
ищеца се дава срок от 1 седмица, а не от 1 ден, да даде обясненията си, и в
който е посочено, че се връчва екземпляр от жалбата за ищеца. В писмото искане,
което никога не връчвано на ищеца и не е
правен опит да му се връчи, видно от показанията на св. Д. и Д., обаче е
отбелязано, че в дадения срок до 25.04.2017г. ищецът е отказал да даде
обяснения, което е удостоверено с подписите и на двете, още на 18.04.2017г. В
случая това удостоверяване е невярно, тъй като на 18.0.2017г. свидетелките няма
как да знаят, че г-н Б. ще откаже да даде обяснения в срок до 25.04.2017г.
Второ, това искане не му е било връчвано, не е правен дори опит да се връчи,
невярно е удостоверяването, че е връчен екземпляр – копие от жалбата – св. Д. признава
да е отказала да му даде такъв за него, за да напише обясненията си, невярно е
удостоверяването, че е даден едноседмичен срок за обяснения – св. Д. твърди да
му е казала да даде такива до следващия ден. Свидетели на самото устно искане
за обяснения няма, ищецът твърди такива да не са му искани, св. Д. в качеството
си на р. твърди да му е искала такива, които да се дадат веднага, най-късно в
срок от 1 ден. Налице е противоречие между обясненията на две страни по делото,
тъй като обясненията на св. Д. в частта относно връчването представляват обяснения
на страната-р.. Самата свидетелка признава да е съставила посочения документ с
невярно съдържание, твърди в доклад пред р. да го е връчила на ищеца, докато го
е замествала, и той да е отказал да даде обясненията си в посочения срок, което
обаче, видно от показанията и на двете свидетелки, не отговаря на
действителността, искането за даване на обяснения не е връчвано, Д. се сетила,
че не го е връчила, след като Б. чел две минути жалбата и излязъл, а фактът, че
устно й е казал, че по жалбата няма да дава обяснения, още преди да му е
връчено искането, не освобождава същата от задължението да му го връчи по
надлежния ред. Ищецът никога не е бил уведомяван, че му се дава едноседмичен
срок да даде обяснения, не е отказвал да подпише искането, за което не е
направен опит да му се връчи, и му е било отказано да получи екземпляр от
жалбата, въпреки невярното удостоверяване такъв да му е връчен заедно с
искането. С оглед на горното съдът намира, че обяснения на ищеца не са искани
по надлежния ред, отразеното в писмото искане от 18.04.2017г. – л. 26, не
отговаря на действителността. Отделно от това, със самата заповед е посочено,
че ищецът се наказва във връзка с два документа на РУО – заповед и констативен
протокол, които обаче не са връчвани на ищеца и той по никакъв начин не е
запознат с тях. За същите, и двата документа са след дата 18.04.2017г.,
обяснения не са му искани. Няма каквито и да било данни ищецът по някакъв начин
да е запознат със съдържанието на тези два документа. Ищецът е наказан за
проява на грубост и лошо отношение към Д. Д., за това конкретно обяснения не са
му искани. В случая разпоредбата на чл.
193, ал. 3 КТ не може да се приложи, тъй като на ищеца не са му поискани
надлежно обяснения, които да даде, искането никога не му е било връчвано, устно
на ищеца е указан от заместващия съвсем друг срок, ищецът е поискал копие от
документа, такова му е отказано, същевременно р. твърди да е дал съвсем
различен срок на ищеца, много по-дълъг, да му е връчил тази жалба, в копие, ведно
с искането, за връчване на които обаче не е направен дори опит.
С оглед на горното и разпоредбата на чл. 193 от КТ е
нарушена, поради което и на осн. чл. 193, ал. 2 от КТ уволнението само на това
основание следва да се отмени.
Отделно от това, самата заповед не отговаря на изискванията на чл. 195 от КТ. На ищеца, ако се приеме да са искани устно обяснения, такива са искани по
жалбата на майката на Д.. Това е единственият документ, с който той е запознат,
макар никога да не му е бил връчван и да му е отказан екземпляр от същия. В
заповедта за налагане на наказанието са цитирани два други документа – заповед
и констативен протокол, които няма никакви данни някога да са връчвани на
ищеца, нито същите са му били връчени при налагане на наказанието. В заповедта
като описание на нарушението са цитирани три разпоредби, една от които на
етичен кодекс, а другата на правилника на училището, които са вътрешни актове
на р. и не се представят на съда, за да може да се прецени какво гласят цитираните
разпоредби. Тяхното съдържание не е пресъздадено в заповедта. Другата разпоредба, която се твърди да е
нарушена, че чл. 219, ал. 2, т. 3 от ЗПУО, която гласи, че *** специалисти имат
задължение да зачитат правата и достойнството на децата, учениците и другите
участници в предучилищното и училищното образование и да сътрудничат и
партнират със заинтересованите страни, като е посочено, че извършеното
нарушение по този текст е довело до проява на вид насилие и грубост в часовете
по български език и литература над Д. Д.. Не е посочено нито кога е извършено
нарушението, нито с какви действия и бездействия. Заповедта не препраща към
жалбата, а към два документа, единият от които представлява заповед за
извършване на проверка, а другият, констативен протокол, не описва никакви
констатирани нарушения, а посочва какви действия са извършени от ***, какви
анкети са проведени с децата и какво показват резултатите от тях. В нито един
от тях не се цитира конкретна проявна форма на акт на насилие и грубост,
извършен от страна на п. спрямо конкретно посочената у., нито кога, нито с
какви действия е извършен, В самия констативен протокол името на у. Д. Д. е
споменато само досежно посочването, че в нейния клас е проведена анонимна анкета.
Конкретни описания на нарушения спрямо у.
Д. Д., които да могат да се подведат под състава на нормата на чл. 219, ал. 2,
т. 3 от ЗПУО, липсват, поради което липсва каквато и да било яснота за какви
точно свои действия спрямо този у. е наказан ищеца и кога ориентировъчно като
време са извършени те. С оглед на горното е невъзможно да се установи дали
ищецът е наказан за посоченото в жалбата на м. на Д. или за нещо друго, и кога
е извършено нарушението, за което е наказан.
Заповедта не отговаря от външна страна на изискванията на чл. 195 от КТ, с
описание на това в какво се състои нарушението и кога е извършено, ищецът не е
запознат с документите на РУО, към които препраща заповедта, невъзможно е да се
установи какво е съдържанието на чл. 74, ал. 1, т. 2 от училищния правилник, не
е посочено какво гласи тази норма, правилникът липсва, невъзможно е да се
установи какво е съдържанието на т. 7 от етичния кодекс, не е посочено какво
гласи тази норма, кодексът не е представен, самата заповед не препраща по
никакъв начин към жалбата на м. на Д. Д., за да се направи извод, че именно за
посоченото в жалбата и за кое точно от посоченото в същата е наказан ищецът,
кога го е извършил като времеви период и в какво се състои нарушението. При
така съставената заповед е невъзможно да се защити ищецът, тъй като липсва
каквато и да било яснота за какво точно е наказан и кое точно действие от
страна на ищеца работодателят приема като проява на насилие и грубост върху
посочената у..
Ето защо и поради нередовност на заповедта от външна
страна, поради това, че същата не отговаря на изискванията на чл. 195 от КТ, е
налице още едно основание същата да бъде отменена, без да се разглежда спорът
по същество.
Предвид дотук изложеното съдът намира, че дисциплинарното
наказание „предупреждение за уволнение” е незаконосъобразно наложено, в
нарушение на разпоредбите на чл. 193, ал. 1, чл. 194, ал. 1 и 195, ал. 1 от КТ
– на ищеца не са искани по надлежния ред обяснения за нарушението, за което е
наказан, наказанието е наложено след изтичане на двумесечния срок от
откриването на нарушението и заповедта е нередовна от външна страна, не съдържа
описание на нарушението с неговите обективни и субективни признаци, и на ищеца
не са връчени книжата, към които заповедта препраща. Ето защо и на основание чл.
193, ал. 2 от КТ заповедта, с която оспореното наказание е наложено, следва да
се отмени, без да се разглежда спора по същество.
По така изложените съображения съдът намира, че искът е основателен, поради
което следва да се уважи, като се отмени оспорената заповед.
Ищецът е претендирал присъждане на направените по делото
разноски, като направените такива са в размер на 300 лева – платено адвокатско
възнаграждение. С оглед изхода на спора същият има право на присъждане на направените
разноски изцяло, като същите следва да се възложат в тежест на ответната
страна.
На основание чл. 78, ал. 6 от ГПК, вр. с чл. 3 от
Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК ответникът
следва да бъде осъден да заплати в полза на държавата, по бюджета на съдебната
власт, по сметка на ПРС държавна такса върху уважения иск в размер на 70 лева.
Така мотивиран, съдът
Р Е
Ш И :
ПРИЗНАВА Заповед № 768/14.06.2017г.
на И. К. – *** на СУ „Св. Паисий Хилендарски” – Пловдив, БУЛСТАТ: *********, с адм.
адрес: гр. Пловдив, ул. „Родопи“ № 48, връчена на 19.06.2017г., с която на Г.Д.Б.,
ЕГН: ********** е наложено дисциплинарно наказание „предупреждение за уволнение
ЗА НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНА И Я ОТМЕНЯ.
ОСЪЖДА СУ „Св. Паисий Хилендарски” – Пловдив, БУЛСТАТ: *********, с адм. адрес:
гр. Пловдив, ул. „Родопи“ № 48, представлявано от *** И. К., чрез п. адв. Т.Д.,***,
*** да заплати на Г.Д.Б., ЕГН: **********, с адрес ***, чрез п. адв. Н. П. сумата
от 300 лева (триста лева) – разноски по делото.
ОСЪЖДА СУ „Св. Паисий Хилендарски” – Пловдив, БУЛСТАТ: *********, с адм. адрес:
гр. Пловдив, ул. „Родопи“ № 48, представлявано от *** И. К., чрез п. адв. Т.Д.,***,
***, да заплати в полза на държавата, по бюджета на съдебната власт, по сметка
на ПРС сумата от 70 лева (седемдесет
лева) - държавна такса.
Решението подлежи на обжалване пред Пловдивски окръжен съд с въззивна жалба
в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: /П/
Вярно с оригинала!ВГ