Р Е Ш
Е Н И Е
№ 21.03.2014г. гр. Асеновград
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
АСЕНОВГРАДСКИ
РАЙОНЕН СЪД, първи граждански състав на двадесет и първи януари две хиляди и четиринадесета година в
публичното заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: М.
КАРАДЖОВА
секретар
Й.А.
като разгледа докладваното от съдия М. КАРАДЖОВА гражданско дело № 2389 по
описа за 2012г. и като обсъди:
Иск с правно основание чл. 34 от ЗС във връзка с чл. 341
и сл. от ГПК.
Ищците твърдят,
че заедно с ответниците притежават общо правото на собственост върху недвижим
имот, представляващ поземлен имот №00702.518.136 по кадастралната карта на гр.
Асеновград, адрес: гр. Асеновград, ул.“Трети март“ №9, площ: 218 кв.м., трайно
предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: ниско
застрояване (до 10м), стар идентификатор: няма, номер по предходен план:
2105, кв. 184, парцел ІІ-2105, при
съседи: №00702.518.150, №00702.518.137, №00702.518.133, №00702.518.135, №00702.518.134,
както и на построената в него сграда с идентификатор №00702.518.136.1 по кадастралната
карта на град Асеновград, със застроена площ 194 кв.м., брой етажи: 1, с
предназначение: сграда за търговия, стар идентификатор: няма, номер по
предходен план: няма. Съсобствеността е възникнала след като имотът е
реституиран на наследници на Хажди Янко Аргиров Самаров, а впоследствие ищците
купили общо 9/28 идеални части от поземления имот и 3/12 идеални части от сградата
в него. Л.Д. и А.Д. също притежават 3/14 идеални части от поземления имот и 1/6
идеална част от сградата в него в режим на СИО на основание покупко-продажба, а
ответниците Й.Б., С.Б. и М.Б. – по дарение. Тъй като не могат да го поделят
доброволно, молят да бъде постановено решение, с което да бъде допусната
съдебна делба, а след това същата да бъде извършена.
Ответниците Ю.К.К.,
Л.К.Д., А.Д.Д. и Й.Х.Б. оспорват предявения иск, като твърдят, че сделката, на
основание на която ищците са придобили правата си, е недействителна на
основание чл. 76 от ЗН, тъй като се касае до разпореждане от сънаследник с
отделни наследствени предмети. Възразява също така, че е недействителна като
сключена във вреда на упълномощителя в резултат на сговаряне между пълномощника
и купувачите – ищци. Поради това договорът между тях не е породил правни
последици, защото е нищожен поради противоречие на добрите нрави. Оспорват
нотариални актове №161/2012г.и 175/2012г. Възразяват, че придобивният способ за
сградата е различен, тъй като е била предмет на придобивна сделка.
Ответниците В.П.П.,
Д.К.И., Е.К.И., Н.Г.К., С.М.Б. и М.М.Б. не вземат становище по предявения иск.
След като прецени събраните по делото
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съдът намира за установено
следното:
С решение А-218 от 12,05,1992г. на
Кмета на Община Асеновград е отменено отчуждаването на имот пл.№3535 кв. 27 –
празно дворно място, отчуждено за „озеленяване“ по предходен план на гр.
Асеновград. Основанието за постановяване на административния акт е чл. 2 от
ЗВСВНОИИ по ЗТСУ, ЗПИНМ, ЗБНМ, ЗДИ и ЗС, тъй като мероприятието фактически не е
започнало. Влизането в сила, съгласно чл.6, ал.1 е от момента на възстановяване
на полученото от държавата обезщетение. В настоящия случай липсва възражение,
съответно и спор между страните, че това е направено. Поради това не е
необходимо пълно доказване на този факт,
а косвени доказателства са нотариални актове №196, том VІІ, дело №3137/1996г.,
№63, том VІ, дело №3090/1997г. и 64, том VІ, дело №3091/1997г. и по-точно
документите, въз основа на които са съставени.
Те са издадени след обстоятелствена проверка и не са оспорени в настоящото
производство относно крайния извод, направен от нотариуса. Ответниците са
оспорили само основанията, посочени в първия от тях – наследство, покупка и
давност, които били взаимноизключващи се. Доколкото се касае до дворно място и
магазин и доколкото възразилите съделители твърдят, че са придобити на различни
основания, то съдът намира, че документът съдържа противоречие. Ето защо и предвид разясненията, дадени с Тълкувателно решение № 11 от
21.03.2013г. на ВКС, правният извод на нотариуса за съществуване на правото на
собственост
се счита за верен до доказване на противното с влязло в сила решение. В същото време
останалите страни по делото не са доказали свои права, противопоставими на тези на титуляра на акта, нито са опровергали фактите, обуславящи
посоченото в акта придобивно основание. Следователно легитимиращото действие на
акта не е отпаднало.
По изложените
съображения следва да се приеме, че към момента на съставянето му Верка
Манолова И., Веселинка Д.Д. и Анка Тодорова П., като наследници на Хаджи Янко
Самаров, са притежавали по 3/14 идеални части от дворното място, а Анка К.
Самарова – 5/42 идеални части от дворното място. По същите съображения Ю.К.К. и
Л.К.Д. са притежавали по 5/42 идеални части от дворното място.
Различно е
положението по отношение на правото на собственост на сградата, намираща се в него. Видно от
представеното решение, отчужденото дворно място е било празно. Очевидно след
това в него е монтиран павилион – подвижна сглобяема конструкция, заемаща
цялата му площ. За уреждане на отношенията, възникнали в тази връзка между
наследниците на Х. Янко Самаров и ОФ „Асеновец“, е сключено споразумение от
18,09,1992г. По силата на същото Верка Манолова И., Веселинка Д.Д. и Анка
Тодорова П., Анка К. Самарова, Ю.К.К. и Л.К.Д. са се задължили да заплатят
стойността на подобрението в недвижимия имот – павилион, подвижна сглобяема
конструкция. В него не е предвидено задължение на насрещната страна да
прехвърли правото на собственост върху вещта, поради което в случая безспорно
не става дума за покупко-продажба. С оглед на това не може да се направи и
извод, че страните са уговорили идеални части, при които да придобият същото
или пък че при липса на изрична уговорка, дяловете им са равни – по 1/6 идеална
част. Действително в случая липсват категорични доказателства какво точно
представлява заплатената сума – дали е стойността на направените подобрения или
обезщетение по чл. 97 от ЗС за присъединяване на чужда вещ към главна вещ. И в
двата случая обаче, правото на собственост върху павилиона е било придобито от
собствениците на земята в съответната идеална част, която са имали от нея. По
тези съображения настоящият състав счита, че изводът на нотариуса в горните
нотариални актове е неверен само относно обема на правата в съсобствеността
върху „магазина“.
Съществено
значение в случая има и обстоятелството, че към настоящия момент сградата се
различава съществено и представлява временен строеж в парцел за озеленяване,
което се установява от заключението на вещото лице. Тя е била изградена през 1977г.
като метален павилион, подвижна сглобяема конструкция, но в момента не е
преместваем обект. Същата е допусната и изградена на основание чл.120, ал.4 от
ППЗТСУ. От разпита на вещото лице в съдебно заседание на 11,12,2013г. се
установява, че тя е загубила първоначалната си характеристика и не е
преместваема конструкция, тъй като не може лесно и бързо да бъде изместена. От
това следва, че е трайно прикрепена към земята и представлява недвижима вещ по
смисъла на чл. 110 от ЗС. Ето защо възражението, че става дума за движима вещ е
неоснователно. Неоснователни са и доводите, че принадлежи на различни лица, от
тези които притежават правото на собственост върху дворното място. Съгласно чл.92
от ЗС собственикът на земята е собственик и на постройките върху нея, освен ако
не е установено друго. В настоящия случай липсват доказателства, които да
оборят тази презумпция. Дори да се споделят доводите, че първоначално
павилионът е бил движима вещ, закупена от част от съделителите при равни
дялове, то с преработване на същата и с превръщането й в недвижима вещ и по
приращение, правото на собственост върху нея е придобито от собствениците на
земята в съответните части. За да се стигне до различни дялове, е необходима
изрично съгласие на съсобствениците, оформено в – нотариален акт или договор с
нотариална заверка на подписите, а такива липсват. По изложените съображения
правото на собственост върху сграда с идентификатор №00702.518.136.1 принадлежи
на същите лица, на които принадлежи поземления имот и при същите идеални части.
Ето защо, за да
се определят кои от страните са съсобственици и какви са техните права, следва
да се разгледа придобиването и прехвърлянето на идеални части от поземления
имот. Между
страните не е спорна идентичността на имотите, посочени в нотариалните актове,
и поземлен имот №00702.518.136 по КК на гр. Асеновград.
Към момента на
съставяне на нотариални актове №196, том VІІ, дело
№3137/1996г., №63, том VІ, дело №3090/1997г. и 64, том VІ, дело №3091/1997г.
наследниците по закон на Хаджи Янко Аргиров Самаров, видно от представеното
удостоверение за това, са - Анка К. Самарова, Л.К.Д., Ю.К.К., Верка Манолова И.,
Веселинка Д.Д. и Анка Тодорова П..
Анка К.
Самарова е дарила на синовете си Й.Х.Б. и М.Х.Б. 5/42 идеални части от правото
на собственост върху парцел ІІ-2105 в кв. 184 по плана на гр. Асеновград, като
сделката е оформена с нотариален акт №135/1997г. Придобитите права М.Х.Б. е
прехвърлил чрез дарение на съделителите С.М.Б. и М.М.Б. ½ от 5/42
идеални части от горния парцел (нотариален акт №31/2010г.) и те са придобили на
това основание по 5/168 идеални части от поземления имот.
С нотариален
акт №167, том І, дело №163/2012г. Веселинка Д.Д. е продала на Л.К.Д. и съпруга
й А.Д.Д. 3/14 идеални части от правото на собственост върху поземления имот,
които са станали съпружеска имуществена общност.
Верка Манолова И.
е починала на 04,10,2004г. (удостоверение на лист 12 и нейните права са
преминали при равни дялове към децата й Е.К.И. и Д.К.И., или те са получили по
3/28 от правото на собственост върху поземления имот. След смъртта на Анка
Тодорова Петкова (удостоверение на лист 14) притежаваните от нея 3/14 идеални
части от правото на собственост са наследени от В.П.П.. Тя и Е.И. са продали
притежаваните от тях идеални части от 3/28 и 3/14 на Р.П. през време на брака й
с В.П., като сделките са извършени с нотариален акт 17/2012г. и нотариален акт
132/2012г. Поради това в режим на съпружеска имуществена общност те са
придобили общо 9/28 идеални части от поземления имот.
Въпреки че с
протоколно определение от 03,04,2013г. е открито производство по оспорване на
истинността им, съдът намира, че не следва да се произнася по този въпрос на
две основания. На първо място страната не е оспорила тяхната автентичност, нито
материалната доказателствена сила на нотариалното удостоверяване. Ето защо
оспорването им не е такова по смисъла на чл. 193 от ГПК. На второ място то не е
направено с отговора на исковата молба, а в първото по делото заседание, когато
правото на страната е било преклудирано.
По същество
възражението на страната се отнася до недействителността на оформените с тях
договори за покупко-продажба. Като първото е основано на чл. 76 от ЗН, съгласно
който актовете
на разпореждане на сънаследник с отделни наследствени предмети са
недействителни, ако тия предмети не се падат в негов дял при делбата.
Обстоятелството,
че решението на административния орган по отмяна на
отчуждаването и връщане на полученото обезщетение, имат конститутивно действие предвид разпоредбата на чл. 6, ал. 1 от ЗВСВНОИИ по ЗТСУ, ЗПИНМ, ЗБНМ, ЗДИ и ЗС, не
променя характера на възникналата върху имота съсобственост по наследяване към 1996г. В резултат на извършените след това разпореждания, подробно
описани по-горе, правното положение е променено. От първоначално
конституираните съделители само Ю.К. и Л.Д. притежават идеални части от правото
на собственост по наследство. Всички останали са придобили същото на основание
правни сделки. В същото време възражението касае само договорите,
сключени от Р.П.. Поради това следва да се има предвид постановката на ТР № 72 от 09.04.1986
г. по гр.д. № 36/1985 г. на ОСГК ВС, че разпоредбата
на чл. 76 ЗН е приложима само за актовете на разпореждане, извършени с
наследствена вещ или идеална част от такава, а не и по отношение на
съсобственост, възникнала на други основания. Тоест настоящият
случай не попада в приложното й поле, тъй като съсобствеността е възникнала
като по наследство, така и въз основа на правни сделки.
Отделно от това, но по същите съображения, дори да бъде уважено направеното
възражение, то няма да се постигне защитния ефект на правната норма. Тя е
установена в полза на сънаследника, който не е извършил разпореждане и който
желае в делбата да участват само сънаследниците. Очевидно това няма как да се
случи, тъй като право на това възражение имат само Ю.К. и Л.Д. и то не е
упражнено спрямо всички разпоредили се, а избирателно само по отношение на част
от тях вследствие на което в делбата биха участвали и други лица – А.Д., Д.И., Й.Б.,
С.Б. и М.Б., а не само сънаследници. Ето защо и въпреки, че действително наследството
на Хаджи Янко Самаров включва и други имоти (решения и скици на лист 42-53),
възражението е неоснователно.
С оглед на горното
следва да се разгледа евентуалното възражение за нищожност са сключения договор
от 09,05,2012г. между В.П. и Р.П..
Доводите, че пълномощникът Е.И. е договорял във вреда на
упълномощителя В.П., са недоказани. Действително цената от 30 000 лева, срещу
която са прехвърлени 3/14 идеални части от правото на собственост, е същата,
срещу която Е.И. е продал притежаваните от него 3/28 идеални части три месеца
по-рано. За да е недействителна една правна
сделка на основание чл.40 от ЗЗД,
страната, която се позовава на недействителността, следва да докаже, че
сделката е сключена от представител при споразумяване във вреда на
представлявания. Неизгодната цена не е самостоятелно основание за
недействителност на сделката, а следва да се преценява с оглед действията на
представителя и съзнателното й уговаряне с насрещната страна, с цел увреждане
на представлявания. В този смисъл е съдебната практика
на ВКС. Такива факти не са твърдени и не са доказани в настоящото производство.
Отделно от това правната доктрина приема, че при наличието
на условията по чл. 40 ЗЗД,
съглашението е недействително по отношение на представлявания, като правните
последици са като тези при нищожност по чл. 26, ал. 1 ЗЗД
- хипотезата накърняване на добрите нрави (действия в ущърб на доверието на
представлявания). А това означава, че тя е
относително недействителна – в отношенията между представляван и представител, поради
което за третите лица, които не твърдят наличие на свои права върху предмета на
разпореждане, липсва правен интерес да се позоват на нея. При този извод е
безпредметна преценка на заключенията по съдебно-техническите експертизи за
пазарната цена на делбената вещ.
За пълнота следва да се обсъдят доводите на ответника
за недееспособност на В.П., макар че с отговора не е направено надлежно
възражение в тази връзка. Това се налага поради обстоятелството, че се твърди
нищожност на правната сделка, въз основа на която ищците са придобили 3/14
идеални части от правото си на собственост върху поземления имот.
Обстоятелството, безспорно установено от съдебно-медицинската експертиза и документите
за престой в психиатрична клиника, че В.П. страда от психично заболяване, само
по себе си не води до недееспоспособността й. До влизането в сила на съдебният
акт за поставяне на едно лице под запрещение то
се счита за дееспособно. Решението има конститутивно правно действие от момента
на влизане в сила, поради което извършените правни действия от лицето до този момент са валидни.
Сделка,
сключена от дееспособни лица, които не са могли да разбират или да ръководят
действията си, е унищожаема, а не нищожна поради липса на съгласие. Съгласно
чл. 26, ал. 2, предл. 2 ЗЗД, нищожни са договорите, при които
липсва съгласие. Липсата на съгласие трябва да бъде съзнателна, защото ако е
несъзнателна, се прилагат правилата за унищожаемостта. Съгласие липсва в
случаите на мислена уговорка, шега или насилие, когато е налице пълна липса на
валидно съгласие за сключване на договор. Фактическите твърдения са за психиатрично
заболяване,
което
пречело на П.
да разбира и ръководи своите действия при упълномощаване на Е.И. за продажба на имот. Тези
обстоятелства не обосновават приложението на нито една от посочените хипотези
на липса на съгласие, тъй като не сочат липсата да е била съзнателна. Ето защо
възражението е за
унищожаемост на сделката, като сключена от дееспособни лица, които при
сключването й не са могли да разбират или да ръководят действията си.
Съгласно задължителните
разяснения, дадени в т.3,б."а" ППВС №7/73г. искът за делба не
може да се съединява с искове за създаване на съсобственост или за създаване на
различни от законните дялове, т.е. с иска за делба не могат да се
съединяват конститутивни искове, освен правото да се иска
възстановяване на запазена част от наследството. Поради това е прието, че упражняването на
потестативното право за унищожение на договора с фактически твърдения, попадащи в хипотезата на чл.31,ал.1 ЗЗД,
не може да се прави в делбеното производство. Като следствие съдът не следва да обсъжда събраните
доказателства за способността на упълномощителя да разбира свойството и
значението на постъпките си и да ги ръководи. След като упълномощителната
сделка е валидна, то липсва порок на договор за продажба от 09,05,2012г., който
да обуславя неговата недействителност.
Ето защо правото на собственост върху делбения имот
принадлежи общо на Р.П. и В.П., Ю.К., Л.К., Л.К. и А. Костадинов, Д.И., Й.Б., С.Б.,
М.Б., които са придобили идеални части от поземления имот по описания по-горе
начин. По приращение към него, а следователно и при същите квоти, е съсосбствена
и построената върху него сграда. Това правно положение не е променено от
извършените сделки, тъй като разпореждането е с повече права, отколкото
съделителите са притежавали и не е произвело вещно правен ефект. С оглед на което
и след като правото на собственост върху него, ведно с построената сграда с
идентификатор 00702.518.136.1 не може да бъде поделено доброволно, следва да
бъде допусната съдебна дела при квоти за Р.П. и В.П. – 54/168 (9/28) идеални
части, Ю.К. – 20/168 (5/42) идеални части, Л.Д. – 20/168 (5/42) идеални части, Л.Д.
и А.Д. – 36/168 (3/14) идеални части, Д.И. – 18/168 (3/28) идеални части, Й.Б.
– 10/168 идеални части, С.Б. – 5/168 идеални части, М.Б. – 5/168 идеални части.
По изложените по-горе съображения предявеният иск следва да бъде отхвърлен по
отношение на В.П. и Еманиул И., които са се разпоредили със своите дялове и не
притежават такива, както и по отношение на Н.К., тъй като той не е придобил
идеална част от сградата, доколкото същата не била закупена от страните,
съответно от Ю.К., поради което не е възникнала съпружеска имуществена общност.
По мотивите, изложени по-горе, съдът
Р
Е Ш И:
ДОПУСКА съдебна делба между Р.Д.П., ЕГН **********о***, В.В.П., ЕГН ********** ***,
Ю.К.К., ЕГН ********** ***, Л.К.Д., ЕГН ********** ***, А.Д.Д., ЕГН ********** ***,
Д.К.И., ЕГН ********** ***, Й.Х.Б., ЕГН ********** ***, С.М.Б., ЕГН ********** ***
и М.М.Б., ЕГН ********** *** на следната недвижима вещ: поземлен имот №00702.518.136
по кадастралната карта на гр. Асеновград, адрес: гр. Асеновград, ул.“Трети
март“ №9, площ: 218 кв.м., трайно предназначение на територията: урбанизирана,
начин на трайно ползване: ниско застрояване (до 10м), стар идентификатор: няма,
номер по предходен план: 2105, кв. 184,
парцел ІІ-2105, при съседи: № 00702.518.150, № 00702.518.137, №
00702.518.133, № 00702.518.135, № 00702.518.134, ведно с построената в него
сграда с идентификатор №00702.518.136.1 по кадастралната карта на град
Асеновград, със застроена площ 194 кв.м., брой етажи: 1, с предназначение:
сграда за търговия, стар идентификатор: няма, номер по предходен план: няма, ПРИ КВОТИ:
- Р.Д.П. и В.В.П. – общо 54/168 идеални части;
- Ю.К.К. – 20/168 идеални части;
- Л.К.Д. – 20/168 (5/42) идеални части,
- Л.К.Д. и А.Д.Д. – общо 36/168 идеални части;
- Д.К.И. – 18/168 идеални части;
- Й.Х.Б. – 10/168 идеални части;
- С.М.Б. – 5/168 идеални части;
- М.М.Б. – 5/168 идеални части, като ОТХВЪРЛЯ предявения иск по отношение на В.П.П., ЕГН ********** ***,
Е.К.И., ЕГН ********** *** и Н.Г.К., ЕГН ********** ***.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред
Окръжен Съд – Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: