Р Е Ш Е Н И Е
№ 262957/16.12.2021г.; гр. Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
Районен съд - Варна, 10-и състав, на втори декември две хиляди двадесет и първа година, в открито съдебно заседание, в състав:
Районен съдия: Пламен Танев
при участието на секретаря Гергана Найденова, като разгледа докладваното от съдията Танев гражданско дело № 558 по описа за 2021г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по предявен иск от ЕТ „П. - М. К.“, ЕИК *, със седалище и адрес на управление *** *, представлявано от М. К. Д., срещу „Д.Т.“ ЕООД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление ***, *, с искане да бъде постановено решение, по силата на което да бъде прието за установено в отношенията между страните, че ответното дружество дължи на ищеца сумата от 6736,20 лв. с ДДС, представляваща незаплатено задължение по възлагателен договор, сключен между страните, за осъществени 46 машиносмени през периода от 01.04.2015г. до 30.04.2015г., както сумата от 2053,68 лв., представляваща лихва за забава върху главницата за периода от 29.06.2017г. до 29.06.2020г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението по реда на чл. 410 ГПК в съда до окончателното изплащане на сумата.
Твърди се в исковата молба следното: По устно възлагане на ответника през периода от 01.04.2015г. до 30.04.2015г. ищецът извършил услуга с товарни автомобили „*“ и „*“ на следните обекти – стадиони и читалища в с. *, с. *и гр. *, Община *, при цена за машиносмяна 202,50 лв. за „*“ и 270 лв. за „*“. Извършени били общо 46 машиносмени, за което била издадена данъчна фактура с номер 213 от 30.06.2015г. на стойност 11 844,00 лв. с ДДС и падеж 30.06.2015г. Услугата била приета от длъжника без възражения, за което между страните бил съставен Протокол Образец 19/12.06.2015г., а фактурата била приета и отразена в счетоводните му книги. Фактурираната сума била платена частично, на четири отделни плащания. Към момента на подаване на заявлението по реда на чл. 410 ГПК в съда ответникът дължи сумата от 6736,20 лв. – главница и 2053,68 лв. – лихва за забава върху главницата за периода от 29.06.2017г. до 29.06.2020г.
В срока по чл.131 ГПК е депозиран писмен отговор на исковата молба от ответника, в който се оспорват предявените искове по основателност. Не се спори, че дружествата се намират в облигационна обвързаност, но нямат сключен писмен договор. За периода от м.02.2015г. до м.06.2015г. ответникът е ползвало услуги на ищеца, за които били издадени 9 броя фактури. Признава се, че задълженията по фактура 212/25.06.2015г. и фактура 213/30.06.2015г. били осчетоводени през м.06.2015г. и м.07.2015г. Сочи се, че ответникът изцяло е заплатил задължението по процесната фактура от 30.06.2015г. Липсва уговорен падеж за заплащане на задължението, поради което не се дължи лихва за забава. Длъжникът не е бил поканен да изпълни задължението си. Направено е възражение за изтичане на погасителната давност за задължението, представляващо главница. Сочи се, че протоколът образец 19 не е подписано от оторизирано лице.
С оглед събраните по делото доказателства,
съдът намира за установено от фактическа страна следното:
Безспорно е между страните, че помежду им са съществували облигационни правоотношения. Не се спори, че издадената фактура с номер 213/30.06.2015г. на стойност 9870,00 без ДДС е с оглед извършените услуги от ищеца за периода м.02.2015г. до м.06.2015г.
Безспорно е между страните, че процесната фактура с номер 213/30.06.2015г. е била осчетоводена от ответника.
Видно от Фактура с номер 213/30.06.2015г., издадена от ЕТ „П. - М. К.“, неин получател е ответникът „Д.т.“ ЕООД, с сумата за плащане е в размер на 11 844,00 лв. с ДДС.
Представен е Протокол образец 19, видно от който възложителят „*“ ООД е приел извършените и подлежащите на заплащане СМР за периода от 01.04.2015г. до 30.04.2015г. Приложени са и всички товарителници, от които се установява, че изпълнителят е изпълнил своите задължения по сключения с ответника устен договор.
Приложени са
платежни нареждания от ответника към ищеца за многобройни суми, чиито сбор е 20
000,00 лв., а посоченото основание е
фактура с номер 208 от 24.06.2015г. Видно от самата фактура 208, същата е
издадена за сумата от 12 518,40 лв. с
ДДС.
По делото е допуснато извършването на ССЧЕ, като от заключението на вещото лице се установява следното: Фактура 213 от 30.06.2015г. е издадена от ищеца на ответника с вписано основание „извършена услуга с механизация, установена с протокол 19 от 12.06.2015г., за периода от 01.04.2015г. до 30.04.2015г.“ на обща стойност от 9870,00 лв. без ДДС. Фактурата е осчетоводена при ответника. Фактурата е включена в дневник за покупки през данъчен период м.07.2015г., като фактура с право на пълен данъчен кредит. Данните са декларирани в НАП. Поради множеството плащания от страна на ответника по издадени предходни фактури е налице частично покриване на задължението и по процесната фактура с номер 213. Дължимата сума е в размер на 6736,20 лв. Законната лихва върху главницата по процесната фактура е в размер на 2052,65 лв. за периода от 29.06.2017г. до 29.06.2020г. В счетоводството на ищеца се дължи плащане по фактура с номер 213, а в счетоводството на ответника се дължи плащане на същата сума от 6736,20 лв. по фактура 208.
От приложеното по делото писмо от ТД НАП – Варна се установява, че в действителност при ответника е работило лице с фамилия „С.“, на длъжност „мениджър инвестиционни проекти“.
От така приетата фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:
По така предявения иск в тежест на ищеца бе да докаже твърдението си, че с ответника са се намирали в облигационни правоотношения през процесния период, изпълнението си по сключения договор, както и размера на задължението на ответника и настъпване на падежа на вземането.
В тежест на ответника бе да докаже точно изпълнение на договорните си задължения, както и направените възражения.
От събраните доказателства безспорно се установи, че страните са се намирали в облигационни правоотношения през периода от 01.04.2015г. до 30.04.2015г., като ищецът извършил услуга с товарни автомобили „*“ и „*“ на следните обекти – стадиони и читалища в с. *, с. *и гр. *, Община *, при цена за машиносмяна 202,50 лв. за „*“ и 270 лв. за „*“. Неоснователно е възражението на ответника, че липсата на писмен договор възпрепятства установяване на облигационна обвързаност. За сключения между страните договор не се изисква строго определена писмена форма.
Предвид установеното е приложения по делото Протокол 19 „*“ ООД е приело извършените и подлежащите на заплащане СМР за периода от 01.04.2015г. до 30.04.2015г. Протоколът е подписан от лицето С., за което по делото се установи, че това лице е работило на длъжност „мениджър инвестиционни проекти“ при ответника. Дори обаче да се приеме, че такова лице е нямало власт да приема извършената работа, с осчетоводяването на издадената процесна фактура с номер 213 ответникът е приел извършената работа и е признал облигационната обвързаност.
Съдът следва да кредитира заключението по допуснатата ССЧЕ, от което се установи, че Фактура 213 от 30.06.2015г. е издадена от ищеца на ответника с вписано основание „извършена услуга с механизация, установена с протокол 19 от 12.06.2015г., за периода от 01.04.2015г. до 30.04.2015г.“ на обща стойност от 9870,00 лв. без ДДС. Фактурата е осчетоводена при ответника. Фактурата е включена в дневник за покупки през данъчен период м.07.2015г., като фактура с право на пълен данъчен кредит. Данните са декларирани в НАП. Поради множеството плащания от страна на ответника по издадени предходни фактури е налице частично покриване на задължението и по процесната фактура с номер 213. Дължимата сума е в размер на 6736,20 лв. Законната лихва върху главницата по процесната фактура е в размер на 2052,65 лв. за периода от 29.06.2017г. до 29.06.2020г. В счетоводството на ищеца се дължи плащане по фактура с номер 213, а в счетоводството на ответника се дължи плащане на същата сума от 6736,20 лв. по фактура 208.
Налице е грешка в счетоводството на ответника. Това е така, доколкото от платежните нареждания от ответника към ищеца се установи, че техният сбор е 20 000,00 лв., а посоченото основание е фактура с номер 208 от 24.06.2015г. Видно от самата фактура 208, същата е издадена за сумата от 12 518,40 лв. с ДДС. Следователно цялата сума по фактура 208 е била заплатена. Дължимата сума от 6736,20 лв. се дължи по процесната фактура 213. Ответникът не представи доказателства, че е погасил това свое задължение.
Неоснователно е възражението за недължимост на мораторна лихва, доколкото е налице забава в изпълнението на главния дълг. Неоснователно е и възражението за изтекла погасителна давност, доколкото в случая относима е датата на подаване на заявлението по реда на чл. 410 ГПК в съда, а именно – 30.06.2020г. Към този момент не са изтекли 5 години от датата на издаване на фактурата, т.е. моментът, в който вземането е станало изискуемо.
Предявените искове са изцяло основателни и следва да бъдат уважени.
По разноските:
Съдът, като взе предвид изхода на спора, намира, че на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът дължи на ищцовата страна сторените от последната разноски в настоящото производство и предхождащото го заповедно производство, съобразно уважената част от исковете, а именно сума в размер на 1871,80 лв. Доколкото свидетел не е разпитан в случая, депозитът не следва да се приеме за сторените разноски. Не са разноски и т.н. „пътни разходи“ в размер на 140,00 лв. и не следва да се присъждат.
Воден от горното, съдът
Р Е
Ш И:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че „Д.Т.“ ЕООД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление ***, *, дължи на ЕТ „П. - М. К.“, ЕИК *, със седалище и адрес на управление *** *, представлявано от М. К. Д., сумата от 6736,20 лв. с ДДС, представляваща остатък от дължимо и незаплатено задължение по възлагателен договор, сключен между страните, за осъществени 46 машиносмени през периода от 01.04.2015г. до 30.04.2015г., за която сума е издадена фактура с номер 213 от 30.06.2015г., както и сумата от 2053,68 лв., представляваща лихва за забава върху главницата за периода от 29.06.2017г. до 29.06.2020г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението по реда на чл. 410 ГПК в съда – 30.06.2020г. до окончателното изплащане на задължението, за които суми има издадена заповед за изпълнение на парично задължение по ч.гр.д. с номер 7181/2020г. по описа на Районен съд – Варна.
ОСЪЖДА Д.Т.“ ЕООД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление ***, *, да заплати на ЕТ „П. - М. К.“, ЕИК *, със седалище и адрес на управление *** *, представлявано от М. К. Д., сторените разноски в настоящото производство и предхождащото го заповедно производство по ч.гр.д. с номер 7181/2020г. по описа на Районен съд – Варна, в размер на 1871,80 лв., на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба, подадена в двуседмичен срок, който започва да тече за страните от датата на получаването му, пред Окръжен съд – Варна.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:.......................