Решение по дело №1102/2024 на Административен съд - Пловдив

І. Производството и становищата на страните:

1. Производството е по реда на глава дванадесета от Административно процесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 285, ал. 1 от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража (ЗИНЗС).

2. Образувано е по касационна жалба от П. П. П., [ЕГН], изтърпяващ наказание „Лишаване от свобода“ в Затвора в [населено място], срещу решение № 3386/11.04.2024 г., постановено по адм. дело № 411/2023 г. по описа на Административният съд – Пловдив, XII – ти състав, с което е отхвърлен предявеният от него иск срещу Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ (ГДИН) [населено място] към Министерство на правосъдието за присъждане на сумата в размер на 50 000 лева, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 15.12.2020г. до крайното й изплащане, представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди в резултат от поставянето му в неблагоприятни условия за изтърпяване на наказание „Лишаване от свобода“ в Затвора Пловдив в периода от 15.12.2020г. до 13.02.2023г. (датата на подаване на исковата молба), изразяващи се в болки, страдания, обида, огорчение, възмущение, внушаване на чувство за малоценност,

Оспорващият твърди, че съдът неправилно е ценил събраните по делото доказателства, които безспорно сочели на основателност на предявената искова претенция. Иска се отмяна на оспореното решение и уважаване на иска в цялост.

3. Ответникът по касационната жалба – Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ – [населено място], чрез процесуалния си представител – юрисконсулт Ч., поддържа становище за неоснователност на оспорването.

4. Участвалият по делото прокурор, представител на Окръжна прокуратура [населено място], дава заключение, че жалбата е основателна и следва да бъде уважена.

ІІ. По допустимостта на касационната жалба:

5. Касационната жалба е подадена в предвидения за това преклузивен процесуален срок от страна с надлежна процесуална легитимация срещу съдебен акт, подлежащ на касационен контрол, поради което се явява ДОПУСТИМА.

ІІІ. Фактите по делото:

6. Административен съд - Пловдив е разгледал по реда на глава единадесета от АПК, във връзка с чл. 285, ал. 1 от ЗИНЗС, искова молба предявена от П. П. П., срещу Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ (ГДИН) [населено място] към Министерство на правосъдието, за присъждане на сумата в размер на 50 000 лева, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 15.12.2020г. до крайното й изплащане, представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди в резултат от поставянето му в неблагоприятни условия за изтърпяване на наказание „Лишаване от свобода“ в Затвора Пловдив в периода от 15.12.2020г. до 13.02.2023г. (датата на подаване на исковата молба), изразяващи се в болки, страдания, обида, огорчение, възмущение, внушаване на чувство за малоценност.

Претендира се настъпване на вреда, в резултат на поставянето на ищеца в неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието „лишаване от свобода“ в Затвора [населено място], изразяващи се в липса на достатъчно жилищна площ, липса в тях на вентилация за пречистване на въздуха, лоши санитарни условия. Неосигуряване на възможност за полагане на труд и участие в социализация. Сочат се лоши хигиенни условия в килиите и наличие на дървеници, хлебарки и гризачи. Претендира се нарушаване правата по чл. 3 от Европейската конвенция за защита на правата на човека /ЕКЗПЧ/ и чл. 3 от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража /ЗИНЗС/.

От фактическа страна първата съдебна инстанция установила, че ищецът е постъпил в Затвора Пловдив на 20.01.2009г. като е преведен от Затвора в [населено място]. Първоначално определеният от съда режим е УСР от 18.01.2005г., на специален режим е от 08.06.2008г. с присъда „Доживотен затвор без право на замяна“. Доживотно осъденият П. е настанен в самостоятелна стая, както всички доживотно осъдени в Зоната за засилен надзор и охрана. От 03.09.2015. до момента е в Изолатор № 3 с площ на стаята без санитеран възел 7,04 кв.м, площ на санитарния възел 3.82 кв.м, който е отделно санитарно помещение. Размерът на прозореца в спалното помещение е 0.90м. х 0.90м.Размерът на прозореца в санитарния възел е 0.55м. х 0.55м. Всеки изолатор е обзаведен стандартно с легло, шкаф и маса. Размерите са следните : на леглата 90х180 см., на шкафовете 45х50см. В изолатора осъдените имат достъп до постоянно течаща студена вода и обособен санитарен възел с постоянно течаща вода. В изолатор № 3 санитарното помещение е отделно от спалното помещение. На П. е осигурен достъп до течаща топла вода, съгласно графика на разпределение на времето на л.св. от съответната група. Приложен е график на разпределение на времето на л.св., утвърден от Началника на Затвора в [населено място], съгласно който се установява, че на л.св. от Втори пост е осигурена баня в Понеделник от 9.30ч. до 11.30ч. и Сряда от 13.30ч. до 16.30 ч.

По отношение на корекционната дейност с ищеца, от страна на психолози и педагози, е посочено, че в конкретния случай ИСДВР на Втори пост, отговарящ за групата на доживотно осъдените, настанени в Зоната за засилен надзор и охрана (в която е и П.), има придобито образование и по двете специалности. За визирания период от 15.12.2020г. до 13.02.2023г. П. е участвал в следните програми: Културно-информационна/ Творческо ателие за изработка на мартеници - от 13.02.2023г. до 27.02.2023г. и Културно – информационна/Творческо ателие за изработка на Великденска украса – от 14.04.2022г. до 21.04.2022г. Участието в социална дейност и възпитателна работа е доброволно и се осъществява при изявено желание от страна на осъдените. Доживотно осъденият П. не е изразявал желание за участие в други дейности с доживотно осъдените, преустановил е срещите с представители на Евангелистката или Адвентискатат църква, както и участието си в конкурси за рисунки, картички или есета. Л.св.П. не е изразявал желание да полага труд в Зоната за засилен надзор и охрана, където е осигурено работно място за почистване на общите помещения.

Съгласно становище от 24.04.2024г. на Н. Г. - инспектор психолог към Затвор – Пловдив се установява, че в случай, че са налице основания за насочване на л.св. към психолог и провеждане на консултация, е необходимо да се подаде писмена заявка за това до психолога, от служител, наблюдавал съответното поведение на л.св. За П. не е постъпвала заявка от служител и съответно не е имало основание за насочване за работа с психолог - не е имало индикации за проблемно поведение, отговарящо на критериите за осъществяване на консултиране с психолог. В периода на изпълняване на наказанието психологът извършва експертна оценка относно актуалното психическо и емоционално състояние при предложения за промяна на правния статус. При последната преценка относно промяна на правния статус на П. е изготвена съответната експертна оценка на 19.04.2023г. При всяка писмена заявка за л.св. П. за среща с психолог, същият е бил приеман, но не е поставял въпроси относно влошаване или проблемно психично състояние.

Установено е, че от 25.05.2023г. с доживотно осъдените, настанени в ЗЗНО от Втора групи, се провежда клубна дейност всеки четвъртък от 14.00ч. до 15.00ч. в кабинета за групова работа. Заниманията се провеждат с всички, изразили желание за участие, като се предвижда да се осигури възможност за шах, табла, пъзели и други игри, видеопрожекции, групови дискусии и творчески занимания. Необходимо е осигуряване на съдействие от НОС /Конвоиране и охрана/ за обезпечаване провеждането на мероприятията.

Установява се, че през периода на изтърпяване на наказанието л.св. П. е настанен в самостоятелна килия, която е за доживотно осъдени със специален режим на изтърпяване на наказанието. В стаята, в която е настанен се извършват текущи ремонти, като се извършва своевременна смяна на течащи кранчета, отстраняват се течове, сменят се осветителни тела и други подобни.Не се допуска да има счупени прозорци/същите се подменят своевременно. През 2017г. се извърши боядисване на общите помещения на л.св. Дограмата е подменена с нова/ПВЦ/.В зоната на засилен надзор и охрана има баня, която се ползва само от доживотно осъдените.Те могат да ползват банята всеки ден.

При постъпване в затвора на всеки лишен от свобода се осигурява комплект спално бельо и завивки. При желание от страна на настанените лица, могат да получат от близките си чаршафи, одеяла и други съгласно списък на разрешените вещи, предмети и хранителни продукти, които лишените от свобода могат да получават, ползват и държат при себе си. Прането става по усмотрение на самия лишен от свобода – в пералнята на затвора, ръчно или чрез изнасяне за пране на близките. Сушенето на дрехите става по следния начин: когато се перат в пералня, те се сушат в сушилна машина;когато се перат от л.св. има пригодени простори в общото помещение на поста или отвън на карето. Прането в пералнята става по утвърден график. Във всяко спално помещение има течаща вода и санитарен възел и л.св. имат неограничен достъп до тях. Лишените от свобода имат право да притежават нагреватели, с които могат да си топлят вода или да ползват топлата вода от банята. Отоплението се осъществява чрез централно - локално парно отопление през отоплителния сезон. Спалните помещения са добре осветени с отваряеми прозорци за естествена вентилация. Проветряването на стаята е по желание на лишените от свобода и могат да правят това чрез отваряне на прозорците. Никога не е имало проблем стаята да бъде проветрена и не би следвало да има мухъл.

Представени са протоколи за извършена ДДД обработка; Договор от 20.01.2021г. с предмет „Извършване на дезинсекция и дератизиция на сградите на Г. Д. „Изпълнение на наказанията“.

По делото е изслушано и прието без заявени резерви от страните заключение на вещото лице по допуснатата СТЕ. Вещото лице е дало заключение, че изолатор № 3 обитаван от П. П. П. представлява правилно четириъгълно помещение с размери 3,43 х 2,08 метра. Извън тези граници се намира санитарен възел с размери 2,10 х 1,77 метра. Спалното помещение е с площ - 7,13 кв.м.; санитарният възел е с площ - 3,72 кв.м. Мебелите в килията заемат 2,69 кв.м., а чистата площ за обитаване е 4,44 кв.м.

В стая /изолатор № 3/ има един брой прозорец, разположен на срещуположната на врата стена. Това разположение на прозореца осигурява добра осветеност /включително слънчево греене/ на помещението. Големината и разположението на прозореца в помещението, заедно с поставената дограма е достатъчна за да достигне естествена светлина до вътрешността на помещението. Степента на осветеност в килията с пряка дневна светлина е добра /позволява извършване на дейности в т.ч. четене/.Изкуственото осветление на основното /спалното/ помещение се състои от крушка с нажежаема жичка с мощност 75W /данните за мощността на крушката са от ищеца/. Крушката е разположена на стената, над вратата на помещението на височина 2,32 метра от пода и е частично вкопана /под повърхността на стената/. Покрита е с метална решетка заключена с катинар. Степента на осветеност с изкуственото осветление е недостатъчна. За извършване на дейности изискващи много добро виждане е необходимо използване на по-силна изкуствена светлина.

Килията се отоплява с парна инсталация, като за зимния период има график на ползване на парното за спалните помещения на сградата /корпуса/ на затвора, където подаването на топлинна енергия се прекратява в интервала от 23 до 05 часа.

При извършеният оглед на 02.01.2024 година в 15.30 часа, парното в изолатор № 3 работело.

По делото са събрани показанията на свидетелят Й. К. Ш., които по същество подкрепят данните за извършени от администрацията на затвора действия по ДДД обработка. Не се отрича и наличието на отопление в килиите, което през зимата се извършва с парно в периода от 7 часа сутринта до 19.00 ч. вечерта. Твърди се, че лошите условия се дължат на влага, мухъл, недостатъчно количество светлина, дървеници и хлебарки. За почистване на помещенията били осигурени метла, парцал, самун и 200 гр. прах на месец.

При тази фактическа обстановка съдът приел претенциите на ищеца за неоснователни, тъй като не се доказват извършени от администрацията на затвора нарушения по чл. 3, ал. 1 и ал. 2 от ЗИНЗС

IV. От правна страна.

7. По отношение на въведените в обстоятелствената част на касационната жалба възражения, съдът е изложил подробни и задълбочени мотиви. Фактите по делото са обсъдени поотделно и в тяхната съвкупност. Съобразени са в пълнота доказателства по делото. Фактическите констатации се подкрепят от събраните доказателства. Въз основа на правилно установената фактическа обстановка, съд е направил обоснован изводи относно приложението както на материалния, така и на процесуалния закон.

Правните изводи формирани от първостепенния съд се споделят напълно от настоящата инстанция, която на основание чл.221, ал.2, изр. второ от АПК ги възприема като свои.

Първоинстанционният съд, позовавайки се на събраните писмени и гласни доказателства и неоспорената съдебна експертиза, правилно е възприел, че няма нарушение на чл. 3, ал. 2 от ЗИНЗС, в който се определят минимално изискуемите количество дневна светлина, степента на изкуственото осветление, отоплението и проветряването, достъпът до санитарните възли и течаща вода, както и минимумът обзавеждане на спалните помещения.

От приложените по делото протоколи за извършен услуги Административния съд обосновано е установил, че затворническата администрация, чрез съответните фирми е извършвала дезинсекция и дератизация на затворническите помещения. Също така е била създадена организация за почистване на помещенията, като поддържането на хигиената е задължение на самите лишени от свобода.

Съгласно разпоредбата на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност, а съгласно тази на чл. 284, ал. 1 от ЗИНЗС държавата отговаря за вредите, причинени на лишени от свобода и задържани под стража от специализираните органи по изпълнение на наказанията в резултат на нарушения на чл. 3 от ЗИНЗС - нарушения на забраната осъдените да бъдат подлагани на изтезания, на жестоко или нечовешко отношение включително и по смисъла на чл. 3, ал. 2 от ЗИНЗС, а именно забрана за поставянето им в неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието лишаване от свобода или задържането под стража, изразяващи се в липса на достатъчно жилищна площ, храна, облекло, отопление, осветление, проветряване, медицинско обслужване, условия за двигателна активност, продължителна изолация без възможност за общуване, необоснована употреба на помощни средства, както и други подобни действия, бездействия или обстоятелства, които уронват човешкото достойнство или пораждат чувство на страх, незащитеност или малоценност. Според чл. 284, ал. 5 ЗИНЗС в случаите по ал. 1 настъпването на неимуществени вреди се предполага до доказване на противното.

Правилен е извода на административния съд, изведен от установената по делото фактическа обстановка, че в случая не са налице законовите предпоставки, обуславящи основателност на предявения иск за претърпени неимуществени вреди, произтичащи от неблагоприятни условия при изтърпяване на наказание лишаване от свобода от ищеца в периодите предмет на исковата молба.

Първоинстанционният съд е дал ясен и конкретен отговор кои факти, релевантни за спора приема за установени въз основа на събраните по делото доказателства. В решението е изведен правилният извод, не са доказани изложените в исковата молба обстоятелства, които да обуславят присъждане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди по приложимия закон. Съдът в изпълнение на изискванията на чл. 284, ал. 3 ЗИНЗС е издирил информация, от значение за правилното установяване на фактите по делото, като съобразно съдържанието и обосновано е формирал правните си изводи.

Първоинстанционният съд е взел предвид и стандартите на Европейския комитет за предотвратяване на изтезанията и нечовешкото или унизително отнасяне или наказание, съгласно който относно жилищната площ на задържан в затворническите институции, от нетната площ се изключва единствено площта на санитарния възел, и правилно стига до извода, че лишеният от свобода през целия период не в живеел в условията на пренаселеност, тоест в помещение с жизнена площ под 4 кв.м.

Несъстоятелни се явяват и претенциите на ищеца за липсата на активни действия от страна на администрацията на затвора по включването му в социална дейност и възпитателна работа. Представените по делото доказателства подкрепят извод в обратната насока. Отделно следва да се отбележи, че участието в тези дейности е доброволно и се осъществява при изявено желание от страна на осъдените. В случая не се доказва на ищеца да е отказвано участие в мероприятия по конкретно заявени искания.

Относно постановения срещу ищеца отказ да бъден заменен режима на изтърпяване на наказанието „лишаване от свобода“, административния съд правилно е съобразил, че този спор е бил предмет на разглеждане по адм. дело № 941/2022г. на Административен съд – Пловдив и разрешен с влязъл в сила съдебен акт, с който заявената претенция е била отхвърлена. Преразглеждането на този спор в исковото производство е процесуално недопустимо.

При тази фактическа и правна установеност следва да се сподели решаващият извод на първата съдебна инстанция, че не се доказва противоправно бездействие на ГДИН като елемент от отговорността по чл. 284 от ЗИНЗС.

Пред касационната инстанция жалбоподателят не ангажира доказателства в подкрепа на противния извод, нито излага конкретни възражения.

Горното налага да се приеме, че в решението на първоинстанционния съд като валидно, допустимо и правилно следва да бъде оставено в сила.

V. По съдебните разноски.

8. Претенции от страните за присъждане на съдебни разноски не са отправени, поради което произнасяне в тази насока не се дължи.

Ето защо, Административен съд Пловдив, ХIX състав,

Р Е Ш И:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 3386/11.04.2024 г., постановено по адм. дело № 411/2023 г. по описа на Административният съд – Пловдив, XII – ти състав.

Решението е окончателно.