Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 260050
гр.
Пловдив, 18.03.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД,
наказателна колегия, на първи март две хиляди двадесет и първа година
в открито съдебно заседание, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ВАСИЛ ГАТОВ
ЧЛЕНОВЕ: МИЛЕНА РАНГЕЛОВА
ДЕНИЦА СТОЙНОВА
при секретар Мариана Апостолова
и с участието на прокурора Николай
Божилов
разгледа нохд /В/ №49 по описа за 2021 г., докладвано от съдията
ВАСИЛ ГАТОВ, образувано по искане на осъдената З.И., чрез защитника й адв. Й.Д.
за възобновяване на внохд №928/20 на Окръжен съд Пловдив и нохд № 538/19г. на
Районен съд Пловдив.
Производството е по реда на глава ХХXIIІ НПК.
С влязлата в сила
Присъда № 19/23.01.2020г.
по нохд №538/19г., състав на Районен съд Пловдив е признал З.И. за
виновна
в това, че на 21.01.2019г. в
гр. *е извършила непристойни действия, грубо нарушаващи обществения ред и
изразяващи явно неуважение към обществото, като деянието по своето съдържание
се отличава с изключителна дързост и на основание чл.325, ал.2, вр. ал.1 НК и чл.54 НК я осъдил на седем месеца лишаване от свобода.
Със същата присъда подсъдимата З.И. била призната за
виновна и в това, че на 21.01.2019г. в гр. *е причинила на
полицейски орган - Х.Д.Д., при изпълнение на службата му лека телесна повреда,
изразяваща се в травматичен оток на лява подбедрица и травматичен оток на първи
пръст на дясна ръка, довели до болка и страдание без разстройство на здравето и
на основание чл. 131, ал. 2, т.4, вр. чл.130, ал.2 НК и чл.54 НК и е осъдена на
пет месеца лишаване от свобода.
На основание чл.23, ал.1 НК на подсъдимата З.И. било наложено едно общо най-тежко наказание в размер на седем месеца лишаване от свобода.
На основание чл.
66 ал. 1 от НК изпълнението на така наложеното общо най-тежко наказание било
отложено за срок от три години, считано от влизане в сила на присъдата.
На основание
чл.67, ал.3, вр. чл.42а, ал.2, т.4, вр. с чл.42б,
ал.4 от НК на подсъдимата била наложена през периода
на определения изпитателен срок пробационна мярка - включване в програма за
обществено въздействие „Овладяване на гнева“.
Съдът приспаднал предварителното задържане на
подсъдимата и се разпоредил с веществените доказателства и разноските.
Първоинстанционната присъда е била обжалвана и с
Решение № 260118/20.11.2020г. по внохд № 928/20г. по описа на Пловдивския
окръжен съд била потвърдена.
Поради липсата на процесуална
възможност за касационно обжалване, присъдата е влязла в сила на датата на постановяване
на въззивното решение.
Изложените
в искането доводи очертават касационните основания по чл.348, ал.1, т.1, т.2 и
т.3 НПК. Оплакванията са насочени към нарушения на материалния закон, допуснати
съществени нарушения на процесуалните правила и явна несправедливост на
наказанието. Претендира се възобновяване на делото, отмяна на въззивния акт и
признаване на молителката за невиновна или връщане на делото за ново
разглеждане от друг състав на въззивния съд.
В съдебното заседание представителят на Апелативна
прокуратура предлага искането да се остави без уважение. Сочи, че и двете
инстанции са съобразили всички относими за решаване на отговорността на И. обстоятелства и правилно са преценили, че
целите на чл.36 НК ще бъдат постигнати с определеното му от първата инстанция
наказание.
Защитата на осъдената визира като процесуални
нарушения предубедеността на органите на досъдебното производство и неправилен
анализ на доказателствата, довел до порок при формиране на вътрешното убеждение
на съда. Неправилното приложение на материалния закон се аргументира с отказа
на съда да приеме, че деянието на касаторката попада в обхвата на УБДХ.
Претендира се и явна несправедливост на наложеното наказание,като се предлага
намаляването му или прилагане на разпоредбите на УБДХ.
В съдебно заседание осъдената поддържа искането по изложените в него съображения.
Апелативният съд, след като обсъди доводите на
страните и извърши проверка за наличие на основанията за възобновяване, установи следното:
Искането за възобновяване е
направено в законния шестмесечен срок от процесуалнолегитимирана страна по
отношение на съдебен акт, който не е проверен по касационен ред, поради което е
допустимо.
Процесуално допустимото
искане на осъдената е частично основателно.
Не налице процесуалното нарушение, свързано с
предубеденост на органите на досъдебното производство и съда и поставено на
плоскостта на чл.6 ЕКЗПЧОС. Възраженията на защитата, че разследващия полицай, прокурора и съдията от
първоинстанционния съд в миналото са били служители на МВР и това поражда
съмнение в тяхната обективност и безпристрастност не могат да бъдат споделени. Хипотезата
на чл.29, ал.2 НПК, инкорпорирана и в разпоредбата на чл.47, ал.1 НПК изисква
да са налице обстоятелства, които да пораждат основателно съмнение в
предубедеността или заинтересоваността пряко или косвено от изхода на делото на
съответния правораздавателен субект. Те обаче във всички случаи трябва да имат
конкретна фактическа обосновка, на базата на която да се прецени налице ли са
основанията за отвод. Такава по настоящето дело липсва. Изразяването на
съмнения за предубеденост априори не може да доведе до отвод на който и да е от
решаващите органи. Ето защо настоящият състав намира, че обстоятелството за
служебната свързаност в миналото на разследващите органи, прокурора и
първоинстанционния съдия със структурите на МВР само по себе си не може да
доведе до извод, че при осъществяване на процесуалната си дейност те ще бъдат
необективни и пристрастни. Поради това настоящият състав не намира основания за отвеждането им при разглеждане
на делото.
Оплакването на защитата, обвързано с нарушение на разпоредбата на чл.348,
ал.1, т.2 НПК е насочено към оценъчната дейност по проверката на доказателствените
източници от решаващите
инстанции, но касае в същността си съставомерността на деянието и е относимо
към касационното основание, попадащо в обхвата на чл.348, ал.1, т.1 НПК и имащо
за цел проверка за съответствието на атакувания съдебен акт с приложимия
материалния закон.
В този смисъл са
изложените съображения, че фактическите обстоятелства за авторството на
деянието, първоинстанционният
съд е направил при едностранчива и непълна оценка на част от доказателствата. С тези съображения по
същество се релевира оплакване за осъждането й по двете обвинения, които не са доказани съобразно изискването по чл.
303 НПК.
Доводите в искането за наличие на основанието обхванато от разпоредбата на чл. 348, ал. 1, т. 2 НПК не намират опора в делото.
Настоящата инстанция счита, че няма допуснати съществени процесуални нарушения,
които да доведат до отмяна не само на атакувания съдебен акт, но и на
въззивното решение, с което същият е потвърден. Производството и в двете
инстанции е преминало при стриктно спазване на процесуалните правила, като
правото на защита на касаторката е било гарантирано в пълен обем.
И първата, и въззивната инстанции са направили задълбочен и всестранен
анализ на доказателствата по делото, преценявайки ги поотделно и в тяхната
взаимовръзка, съобразно действителното им съдържание и при спазване на
правилата на формалната логика. Много прецизно са анализирани противоречията в
гласните доказателствени източници, като е внимателно и подробно е
аргументирано кредитирането на една част от свидетелските показания и обясненията
на подсъдимия, както и недаването на вяра на друга част от показанията на
свидетелите. Обективираният доказателствен анализ дава възможност да се
проследи правилността на процеса на формиране на вътрешното убеждение на
решаващите съдилища.
Тук е мястото да се отбележи, че проверка на
формиране на вътрешното убеждение на съда при спазване на формалните изисквания
за това, намерили израз в разпоредбите на чл.13, чл.14 и чл.107 НПК е
недопустимо, защото касае контрол на обосноваността на съдебните актове, а тя е
извън кръга на касационните основания за възобновяване на делата.
Независимо от това настоящият състав намира за
необходимо да отбележи, че за да приемат, че в хода на възникналия конфликт касаторката с дръзкото си
поведение грубо е нарушила обществения ред и е причинила инкриминираната
телесна повреда на полицейския служител съдилищата по фактите са дали доверие на показанията на свидетелите С.М.,
Д.Б., И.Д., Г.К., Р.К., Х.Д., Е.В. и В.К. и това не е сторено произволно,
а след прецизното им взаимно съпоставяне, както и след преценка на тяхната
достоверност и надеждност. Показанията на посочените свидетели, пряко възприели инцидента аргументирано са
били ценени като логични, последователни и кореспондиращи помежду си по
отношение на цялостното развитие на конфликтната ситуация. Те са били съпоставени с показанията и на останалите
свидетели, които макар и да не са били преки очевидци, с показанията си косвено
са допринесли за изясняване на фактическата обстановка. Чрез тези гласни
доказателствени средства е било проверено и заявеното от подсъдимата в обясненията й. Поради това, оспорването на изводите на решаващия съд
да кредитира показанията на тези свидетели е неоснователно.
Неоснователно в искането се отправя упрек към
решаващите инстанции, че не са отговорили на възраженията на защитата. При
внимателния прочит на съдебните прения в хода на първоинстанционното и
въззивното производство, както и на въззивната жалба такъв порок не се
констатира. И в пренията си през инстанциите по фактите, и във въззивната си
жалба защитата е изразявала несъгласие с изводите на съда за виновно поведение
на касаторката по повдигнатите й обвинения, като в мотивите на съдебните актове
тези възражения са намерили подобаващ отговор. Пред инстанциите защитата се
опитвала да разколебае достоверността на показанията на свидетелите – очевидци,
като е навеждала съображения за противоречия в показанията им относно главния
факт на доказване. Всички тези възражения са били обсъдени и с подробни
съображения са били отхвърлени, което не позволява оплакването на защитата в
тази връзка да бъде споделено.
Изложените
съображения обосновават извод за липса на процесуални нарушения от категорията
на съществените при постановяване на съдебните актове от решаващите инстанции.
При така възприетата фактическа обстановка
правилно е приложен материалният закон от първата и въззивната инстанция. Поведението на касаторката,
отличаващо се с дързост и яростна интервенция върху телесния интегритет на
полицейския служител не позволяват деянието й да бъде квалифицирано като
нарушение по УБДХ, за което законодателят е предвидил обществената опасност на
деянията да бъде значително по – ниска от тази, с която се отличава
инкриминираната деятелност на И..
Оплакването за нарушение на материалния закон, свързано с явната
несправедливост на наложеното наказание намира основанието си в материалите по
делото.
Във връзка с определяне на наказанието
на подсъдимия, настоящата инстанция, като контролна такава, намира за
необходимо да отбележи, че индивидуализацията на наказанието е сложна дейност,
при която съдът е длъжен да съобразява и оценява всички обстоятелства, имащи
тежест и значение за постигане на нужното съответствие между извършеното деяние
и следващото се за него наказание, което по вид и размер да е достатъчно за
успешното постигане на целите визирани в чл.36 НК. Спазването на тези принципни
положения повлиява и преценката за неговата справедливост. Ерго, за правилното
определяне на съдържанието на наказателната отговорност винаги е необходимо
индивидуалната тежест на конкретната проява да бъде разгледана не изолирано, а
в съвкупност с данните за личността на дееца и с всички останали обстоятелства,
които ориентират относно нуждата от повече или по-малко интензивно наказателно
въздействие, с оглед комплексното реализиране на целите на специалната и
генералната превенция.
Това е било съобразено отчасти от първоинстанционният и въззивния съд.
При определяне на наказанието на подсъдимия, инстанциите по същество са
съобразили принципите на законоустановеност на наказанието, степента на
обществена опасност на деянието и дееца и са отчели всички смекчаващи
отговорността обстоятелства. Така предложената за това
аргументация е правилна и касационната инстанция се солидаризира напълно с нея.
Преценката, че
касаторката е осъществила две отделни и различни по вид престъпления и липсата
на трудова ангажираност обаче неправилно са отнесени към групата обстоятелства,
завишаващи отговорността и обуславящи налагането на по-тежко наказание.
Извършването на няколко отделни деяния в условията на съвкупност не може само
по себе си да бъде отчитано като отегчаващо отговорността обстоятелство. При
тази процесуална ситуация приложение
намират разпоредбите на чл.23-25 НК и при преценка, че определеното наказание
не е достатъчно да реализира целите по чл.36 НК съдът разполага с възможността
да увеличи размера му по реда на чл.24 НК. Това обаче може да бъде сторено едва
след като наказанията за всяко едно от
деянията бъдат определени по правилата на чл.54 или чл.55 НК.
Не може да бъде
отчитано като отегчаващо отговорността обстоятелство и липсата на трудова
ангажираност. Полагането на труд е право, а не задължение на гражданите и то
зависи единствено и само от волята на лицето. Когато едно лице е решило да не
се възползва от това си право, то в никакъв случай не може да бъде укорявано,
още повече това да бъде експлоатирано в негов ущърб, още повече, че по делото
не са събрани каквито и да било доказателства за причините, поради които И. не
осъществява трудова дейност, а тези причини много често са извинителни /напр.
обективна невъзможност да работи, трудоустрояване и др./
Поради това
настоящата инстанция намира, че в настоящия казус обстоятелства, които да
разполагат с отегчаващ отговорността на касаторката потенциал не са налични.
Това не позволява да бъде споделен извода, че наказанието следва да бъде
определено по реда на чл.54 НК. И двете инстанции не само че не са изложили
съображения за приложението на чл.55 НК и са се задоволили бланкетно да заявят, че няма многобройни или
изключителни смекчаващи отговорността обстоятелства, но и вън от вниманието им
е останало обстоятелството, че началото на веригата от неблагоприятни събития е
било поставено от неправомерното поведение на свидетеля Д., който в нарушение
на правилата за движение е спрял с товарния автомобил за извършване на товаро –
разтоварни работи на улицата по такъв начин, че е ограничил възможността за
свободно преминаване на автомобилите по нея, вкл. и на автомобила, управляван
от И., което е афектирало последната.
Така конфликтът започнал и се стигнало до осъществяване на инкриминираните
деяния.
Това обстоятелство има съществено значение за определяне на вида и размера
на наказанието, т.е то е релевантно за преценката на степента на наказателната
репресия, която следва да бъде осъществена върху касаторката. То, и всички
останали обстоятелства, преценени поединично и в тяхната съвкупност водят до
извода, че и
най-лекото предвидено в закона наказание се оказва несъразмерно тежко за З.И. и
налагат определяне на вида и размера му по реда на чл.55, ал.1, т.2, б. „б” НК.
Поради това, определените по реда
на чл.54 НК от решаващите инстанции наказания в размер на седем месеца лишаване
от свобода за престъплението по чл.325, ал.2 НК и пет месеца лишаване от
свобода за престъплението по чл.131, ал.2 НК се явяват явно несправедливи,
защото надскачат целите визирани в чл.36 НК и придобиват вид на необоснована репресия, което от своя страна налага възобновяване
на наказателното дело и изменение на въззивното решение и първоинстанционната
присъда.
Настоящия състав, като съобрази
посоченото по-горе намира, че съобразно разпоредбата на чл. 55, ал.1, т.2, б.
„б” НК определените на З.И. наказания лишаване от свобода за всяко едно от
двете престъпления следва да бъдат заменени с „пробация” включваща следните
пробационни мерки- задължителна регистрация по настоящ адрес, с периодичност
на явяване и подписване два пъти седмично за срок от шест месеца, определена на основание чл. 42а,
ал.2, т.1 НК и задължителни периодични срещи с пробационен служител за срок от
шест месеца, определена на
основание чл. 42а, ал.2, т.2
НК.
Това налага изменение и в частта
досежно приложението на чл.23, ал.1 НК, като на касаторката следва да бъде
наложено едно общо най- тежко наказание„пробация” включваща следните
пробационни мерки - задължителна регистрация по настоящ адрес, с периодичност
на явяване и подписване два пъти седмично за срок от шест месеца и задължителни периодични срещи с
пробационен служител за срок от шест месеца.
Така определено и в тези граници
общото наказание би постигнало съответния поправителен и възпиращ ефект върху И.
и в максимална степен би осъществило заложената от закона превантивна роля
върху останалите членове на обществото.
Наложилото се изменение диктува
отмяна на присъдата и въззивното решение в частта досежно приложението на
чл.66, ал.1 НК и налагането на основание чл.67, ал.3, вр. чл.42а, ал.2, т.4, вр. с чл.42б,
ал.4 от НК през периода на
определения изпитателен срок пробационна мярка - включване в програма за
обществено въздействие „Овладяване на гнева“.
В
останалата си част решението, с което е потвърдена присъдата е обосновано и
законосъобразно и следва да бъде оставено в законна сила.
Водим от горното
и на основание чл. 425, ал. 1, т. 4 НПК, Апелативният съд
Р
Е Ш И:
ВЪЗОБНОВЯВА внохд № 928/20г. по описа на
Пловдивския окръжен съд.
ИЗМЕНЯ Решение № 260118/20.11.2020г. по внохд № 928/20г. по
описа на Пловдивския окръжен съд и Присъда № 19/23.01.2020г. по нохд №538/19г.
на Районен съд Пловдив, като:
- ОТМЕНЯ Присъда № 19/23.01.2020г. по нохд №538/19г. на Районен съд Пловдив в частта, досежно
приложението на чл.66, ал.1 НК и налагането на основание чл.67, ал.3, вр. чл.42а, ал.2, т.4, вр. с чл.42б,
ал.4 от НК през периода на
определения изпитателен срок пробационна мярка - включване в програма за
обществено въздействие „Овладяване на гнева“.
- ЗАМЕНЯ
наложеното за престъплението по чл.325, ал.2, вр. ал.1 НК наказание на
подсъдимата З.И. от седем месеца лишаване от свобода с „пробация“ с приложение
на следните пробационни мерки - „Задължителна регистрация по настоящ адрес“ с
явяване два пъти седмично за срок от шест месеца и „Задължителни периодични
срещи с пробационен служител“ за срок от шест месеца.
- ЗАМЕНЯ
наложеното за престъплението по чл.131, ал.2, т.4, вр. чл.130, ал.2 НК
наказание на подсъдимата З.И. от пет месеца лишаване от свобода с „пробация“ с
приложение на следните пробационни мерки - „Задължителна регистрация по настоящ
адрес“ с явяване два пъти седмично за срок от шест месеца и „Задължителни
периодични срещи с пробационен служител“ за срок от шест месеца.
- ЗАМЕНЯ
определеното на основание чл.23, ал.1 НК общо най – тежко наказание седем
месеца лишаване от свобода с „пробация“ с приложение на следните пробационни
мерки - „Задължителна регистрация по настоящ адрес“ с явяване два пъти седмично
за срок от шест месеца и „Задължителни периодични срещи с пробационен служител“
за срок от шест месеца.
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 260118/20.11.2020г. по
внохд № 928/20г. по описа на Пловдивския окръжен съд в останалата му част.
Решението е
окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.