№ 176
гр. Тетевен, 29.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ТЕТЕВЕН, IV - СЪСТАВ ГРАЖДАНСКИ, в
публично заседание на двадесет и пети юли през две хиляди двадесет и
четвърта година в следния състав:
Председател:МИЛЕН Р. АНГЕЛОВ
при участието на секретаря МАРГАРИТА СВ. И.
като разгледа докладваното от МИЛЕН Р. АНГЕЛОВ Гражданско дело №
20244330100374 по описа за 2024 година
Производство е с правно основание чл. 237 от ГПК.
Производството по делото е образувано по повод предявен иск за признаване на
недействителност на правна сделка поради противоречие със закона, с правна квалификация
чл. 26, ал. 1 предл. 1 от ЗЗД, вр. чл. 146, ал. 1 и чл. 143 ЗЗП, във вр. чл. 22 и чл. 11, ал. 1, т. 9
и т. 10 от ЗПК, за прогласяване за нищожни, като противоречащи на закона на клаузите на
чл. 3.10 и чл. 5.4 от Договор за паричен заем Кредирект № 553286 от 30.07.2021 г. от М. А.
М., ЕГН ********** от с. Голям Извор, област Ловеч, чрез адв. Л. А. от САК срещу „АПС
БЕТА България” ЕООД, ЕИК *********, гр. София, п.к. 1404, р-н Триадица, бул. България
№ 81 В, ап. 3, представлявано от управителите: Х. М. М., П. В. и Виктор Тот - начин на
представляване по друг начин.
Предявен е иск за прогласяване Нищожност на клаузи за такса експресно разглеждане
на искане за кредит в чл.3.10 и допълнителна услуга удължаване на заем и след заплащане
на такса в чл.5.4, обективирани в договор за паричен заем Кредирект № 553286 от
30.07.2021 г. като противоречащи на императивните изисквания на ЗЗД, ЗЗП, ЗПК.
Излага се от ищеца, че на 30.07.2021г. между ищеца и „СИТИ КЕШ“ ООД, ЕИК
********* е подписан процесния договор за паричен заем Кредирект № 553286 от
30.07.2021 г. за сума в размер на 600 /шестстотин/ лева за срок до 13.09.2021 г., брой вноски
една, вид на вноска месечна. Завява се от ищеца, че не е платил и признава, че дължи
единствено дължимата, според него сума по процесния договор за паричен заем Кредирект
№ 553286 от 30.07.2021 г. в общ размер на 630,04 лева /в това число - главница 600 лева и
лихва 30,04 лева/.
Ищецът, счита, че посочената в процесния договор сума в чл. 3.10 за такса за
експресно разглеждане в размер на 314,96 лева - не дължи, тъй като счита тази клауза за
нищожна, т.е. сумата за такса за експресно разглеждане се основавала на неравноправна
клауза и същата няма обвързващо действие спрямо него.
Сочи, че посочената в процесния договор сума в чл.5.4 за такса за допълнителна
1
услуга удължаване на заем и след заплащане на такса, съгласно Тарифата за таксите и
разходите - ищецът не дължи, тъй като счита тази клауза за нищожна, т.е. сумата за тази
такса се основава на неравноправна клауза и същата нямала обвързващо действие спрямо
него.
В исковата молба се сочи, че на 23.02.2024 г. е получил съобщение на мобилният си
телефон, че ще му бъде наложен запор и да се свърже с ответното дружество: „АПС БЕТА
България“ ЕООД. След контакт с тях, получил имейл с изпратен процесния договор,
вземането по който ответника е придобил. По подадено от ищецът заявление до БНБ, на
03.04.2024 г. получава справка за кредитна задлъжнялост, от която е видно, че ответника
направил отбелязване за придобитото вземане по процесния договор, като сумата, която
отбелязал като балансова експозиция била в размер на 1390,12 лв. ищецът, заявява, че няма
информация за начина на формиране на този размер и затова счита, че определените клаузи,
в процесния договор са нищожни.
В исковата молба се твърди, че видно от съдържанието на процесния договор за
паричен заем Кредирект № 553286 от 30.07.2021г., в него в чл.3.10 била посочена сумата от
314,96 лева под формата на допълнителна такса за експресно разглеждане, при сума на
кредита от 600 лева, ГПР 48,63 % и ГЛП 40,05%., в чл.5.4 било посочено, че: „Заемателят
може да използва допълнителна услуга удължаване на заем при условията, посочени в член
32 от приложимите към настоящия договор Общи условия и след заплащане на съответната
такса, предвидена в Тарифата за таксите и разходите, събирани от „Сити Кеш“ ООД от
неговите клиенти, във връзка с предоставяните от дружеството заеми „Кредирект“ чрез
Интернет.“
Заявява, че процесният договор за паричен заем Кредирект № 553286 от 30.07.2021 г.
има характеристиките на договор за потребителски кредит, поради което за спорното
правоотношение са приложими разпоредбите на Закона за потребителския кредит, поради
което и в съответствие с чл. 7, ал. 3 ГПК съдът служебно дължи преценка относно наличието
на неравноправни клаузи.
Ищецът сочи, че с цитираната уговорка за дължима такса за експресно разглеждане
на искането за кредита и такса удължаване на заем по същество се прехвърля върху
кредитополучателя финансовата тежест за изпълнение на задълженията на финансовата
институция по чл. 16 от ЗПК за предварителна оценка на платежоспособността на
кандидатстващите за кредит. Същевременно, сочи, че съгласно чл. 10а, ал. 1 от ЗПК
кредиторът може да събира от потребителя такси и комисиони за допълнителни услуги,
свързани с договора за потребителски кредит, а според ал. 2 на същата разпоредба не може
да изисква заплащане на такси и комисиони за действия, свързани с усвояване и управление
на кредита. Счита, че в случая предвиденото възнаграждение за приоритетно разглеждане на
документи и отпускане на кредит и такса за удължаване на заема е свързано с процедурата
по усвояване и управление на кредита, респективно клаузата, която предвижда дължимостта
му, влиза в колизия с повелителната разпоредба на чл. 10а, ал. 2 от ЗПК. М. сочи, в
относимата уговорка на §16 от Общи условия на „СИТИ КЕШ“ ООД за заеми
„КРЕДИРЕКТ“ в сила от 08.03.20219 г. било предвидено, че срещу заплащане на сумата се
осигурявало разглеждане на отправеното искане до един час, считано от момента на
неговото отправяне, което неминуемо съставлявало дейност по отпускане и усвояване на
кредита, обхванато от императивна забрана на цитираната разпоредба на ЗПК за начисляване
на допълнителни такси и комисионни. Същото важало и по отношение на клаузата за
удължаване.
В исковата молба се сочи, че конкретните престации, за които се начислявали
допълнителните такси били изцяло насочени към събирането на дълга, което било изцяло в
интерес на кредитора и се намирали в колизия със забраната на чл. 10а, ал. 2 от ЗПК. Счита,
че с тези такси кредиторът се домогвал да набави допълнително плащане извън
2
предвидените в закона. Не били налице конкретни услуги, които да били предоставени на
ищецът срещу дължимостта на посочените суми, още повече, че не могло да се установи
разликата между обикновеното и приоритетно разглеждане на документите, тъй като било в
интерес на кредитора бързото сключване на договора, предвид размера на лихвата и
допълнителните плащания, които са заложени в договора от кредитора.
Предвид изложеното, ищецът счита, посочените уговорки на договора за кредит за
нищожни на основание чл. 26, ал. 1, предл. I от ЗЗД, поради противоречието им с нормата с
повелителен характер на чл. 10а, ал. 2 от ЗПК.
На следващо място, в исковата молба се сочи, че доколкото претендираните в
настоящия случай такси експресно разглеждане и такса за удължаване са свързани с
процедурата по усвояване, съответно управление на кредита, то договорните клаузи,
предвиждащи тяхната дължимост били в противоречие с повелителните норми на закона и
като такива следвало да се приемат за нищожни.
Ищецът завява, че сумите за процесиите клаузи за експресно разглеждане и за
удължаване, дори и да били валидни, същите се явявали прекомерни и не отговаряли на
изискванията на закона и се нарушавали, по този начин, изискванията на морала. Счита, че
налице било съглашение във вреда на потребителя по смисъла на чл. 143 ЗЗП. приложим в
конкретния случай, тъй като води до значително неравновесие между правата и
задълженията на търговеца и потребителя. Сочи, че съгласно чл. 146, ал.1 ЗЗП
неравноправните клаузи са нищожни, ако не са уговорени индивидуално, като за наличието
на такива клаузи съдът следи служебно. В случая не са налице уговорени индивидуално
клаузи, доколкото договора не е изготвен предварително. Налице е неравноправно третиране
на икономически по - слабата страна в оборота, като се използва недостиг на материални
средства на един субект за облагодетелстване на друг.
Ищецът моли съда да постановите решение, с което да обяви за недействителни
клаузите на чл. 3.10 и чл. 5.4 от Договор за паричен заем Кредирект № 553286 от 30.07.2021
г. като противоречащи на императивните изисквания на Закона за задълженията и
договорите. Закона за защита на потребителите, Закона за потребителския кредит.
Претендира сторените съдебни разноски.
В срока по чл. 131 от ГПК има депозиран отговор на ИМ от ответника, в който
изразява становище за основателност на иска, като признават същия. Ответното дружество
сочи, че няма претенции към процесните клаузите на чл. 3.10 и чл. 5.4 от Договор за паричен
заем Кредирект № 553286 от 30.07.2021 г. Моли съда, при постановяване на своето решение
да съобрази фактическата и правна сложност на съдебното производство, при определяне на
дължимите съдебни разноски.
След така направеното изявление за признаване на иска от страна на ответното
дружество е прекратено съдебното дирене и е даден ход на устните състезания.
Предвид дотук изложеното съдът намира, че са налице предпоставките, визирани в
разпоредбата на чл. 237 от ГПК, поради което следва да бъде постановено решение при
признание на иска, с което предявения иск да бъде изцяло уважен. Валидно е направеното
признание на иска, представляващо по същество процесуално действие на ответника, с
което същият се отказва от защита срещу иска, тъй като го счита за основателен.
Признанието на иска касае право, признато от нашия правен ред и не попада в хипотезите на
чл. 237, ал. 3 от ГПК, нито в другите предвидени в закона изключения. Признато е право, с
което страната може да се разпорежда, като признанието изхожда лично от страната,
признатото право не противоречи на закона и добрите нрави, и предявеният иск не е брачен,
не е иск по гражданско състояние или за поставяне под запрещение, поради което съдът
следва да зачете извършеното признание, уважавайки на това основание предявения иск.
Ето защо настоящият съдебен състав счита, че са налице предпоставките, визирани в
3
разпоредбата на чл. 237, ал. 1 от ГПК за постановяване на решение при признание на иска,
поради което и на основание чл. 237, ал. 1 и 2 от ГПК следва да се постанови такова
решение, с което предявения иск да се уважи изцяло.
При този изход на процеса ответника следва да бъде осъден да заплати на ищеца
направените в настоящия исков процес съдебно-деловодни разноски, в размер на 50 лева за
заплатена Държавна Такса.
В настоящото производство ищцовата страна е представлявана от адвокат, при
условията на безплатна адвокатска помощ на материално затруднени лица, на основание чл.
38, ал. 1, т. 2 от Закона за адвокатурата (ЗА), видно от представения договор за правна
защита и съдействие. Съгласно чл. 38, ал. 2 от ЗА, ако в съответното производство
насрещната страна е осъдена за разноски, адвокатът има право на адвокатско
възнаграждение, което се определя от съда. При определяне на размера на адвокатското
възнаграждение, което следва да бъде заплатено от ответника, съдът съобрази
задължителния характер на тълкуването на чл. 101, пар. 1 ДФЕС, дадено с Решение от
25.01.2024 г. по дело С-438/22 на СЕС, съгласно което приетата от Висшия адвокатски съвет
като съсловна организация Наредба № 1/09.01.2004 г. относно задължителните минимални
размери на адвокатските възнаграждения, е равнозначна на хоризонтално определяне на
задължителни минимални тарифи, забранено от член 101, параграф 1 от ДФЕС, имащ
директен ефект в отношенията между частноправните субекти и пораждащ правни
последици за тях, като е посочено, че подобни действия водят до увеличаване на цените в
ущърб на потребителите, което разкрива достатъчна степен на вредност по отношение на
конкуренцията, независимо от размера на определената минимална цена, като такова
ограничение на конкуренцията в никакъв случай не може да бъде обосновано с
преследването на „легитимни цели“ и води до нищожност на наредбата, която няма действие
в отношенията между договарящите страни и не може да се противопоставя на трети лица,
като нищожността е задължителна за съда и засяга всички минали или бъдещи последици.
Въз основа на тези и други съображения, СЕС е постановил, че национална правна
уредба, съгласно която, адвокатът и неговият клиент не могат да договорят възнаграждение
в размер по-нисък от минималния, определен с наредба, приета от съсловна организация на
адвокатите като Висшия адвокатски съвет, и съдът няма право да присъди разноски за
възнаграждение в размер по-нисък от минималния, трябва да се счита за ограничение на
конкуренцията „с оглед на целта“ по см. на чл. 101, пар. 1 ДФЕС, като при наличието на
такова ограничение не е възможно позоваване на легитимните цели, които се твърди, че
посочената национална правна уредба преследва, за да не се приложи установената в чл.
101, пар. 1 ДФЕС забрана на ограничаващите конкуренцията споразумения и практики. Ето
защо, настоящият съдебен състав намира, че не са задължителни за съда, определените с
приетата от Висшия адвокатски съвет Наредба № 1 от 09.01.2004 г. минимални размери на
адвокатските възнаграждения. В този смисъл са Определение № 343 от 15.02.2024 г. по т. д.
№ 1990/2023 г. на II т. о. на ВКС и Определение № 350 от 15.02.2024 г. по ч. т. д. № 75/2024 г.
на II т. о. на ВКС. По настоящото дело, предвид липсата на фактическа и правна сложност
на същото, както и с оглед проведеното едно открито съдебно заседание, без явяване на
адвоката, на основание чл. 38, ал. 2, вр. ал. 1, т. 2 от ЗА, в полза на адв. Л. А. следва да бъде
определено адв. възнаграждение за един иск в размер от 250 лева, което е в границите за
съответния вид дейност, определени с чл. 23, т. 4 от Наредбата за заплащането на правната
помощ, която не е издадена от съсловна организация, а въз основа на ПМС № 4/2006 г. и
следва да бъде заплатено от ответника. В този смисъл е и Определение № 324 от 16.05.2024
г. по В.ч.гр. Дело № 221/2024 г. по описа на ОС – Ловеч; Определение № 352 от 23.05.2024 г.
по В.ч.гр. Дело № 254/2024 г. по описа на ОС – Ловеч; Определение 450 от 24.06.2024 г. по
В.ч.гр. Дело № 219/2024 г. по описа на ОС – Ловеч; Определение № 416 от 12.06.2024 г. по
В.ч.гр. Дело № 255/2024 г. по описа на ОС – Ловеч и др.
4
Водим от изложените съображения и на основание чл. 237 от ГПК, съдът
РЕШИ:
ПРОГЛАСЯВА ЗА НИЩОЖНИ на основание чл. 26, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД, във вр.
чл. 146, ал. 1 от ЗЗП, във вр. чл. 143 от ЗЗП, във вр. чл. 22 от ЗПК, във вр. чл. 19, ал. 4 от
ЗПК, във вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК по иска, предявен от М. А. М., ЕГН ********** от с.
Голям Извор, област Ловеч срещу „АПС БЕТА България” ЕООД, ЕИК *********, гр. София,
п.к. 1404, р-н Триадица, бул. България № 81 В, ап. 3, представлявано от управителите: Х. М.
М., П. В. и Виктор Тот на клаузите на чл. 3.10 и чл. 5.4 от Договор за паричен заем
Кредирект № 553286 от 30.07.2021 г. сключен между „СИТИ КЕШ“ ООД, ЕИК *********,
като кредитодател и М. А. М., ЕГН **********, като кредитополучател.
ОСЪЖДА на основание чл. 78 ал. 1 от „АПС БЕТА България” ЕООД, ЕИК
*********, гр. София, п.к. 1404, р-н Триадица, бул. България № 81 В, ап. 3, представлявано
от управителите: Х. М. М., П. В. и Виктор Тот да заплати на М. А. М., ЕГН ********** от с.
Голям Извор, област Ловеч сума в размер на 50 лева съдебни разноски по делото.
ОСЪЖДА на основание чл. 38, ал. 1, т. 3 от Закона за адвокатурата „АПС БЕТА
България” ЕООД, ЕИК *********, гр. София, п.к. 1404, р-н Триадица, бул. България № 81 В,
ап. 3, представлявано от управителите: Х. М. М., П. В. и Виктор Тот да заплати на адв. Л. И.
А. от САК сумата от 250 лева - възнаграждение за адвокатска помощ и съдействие, оказани
на М. М. по гр.д. № 374/2024 г. по описа на РС – Тетевен.
Решението е постановено по реда на чл. 237, ал. 1 и ал. 2 от ГПК и подлежи на
обжалване с въззивна жалба пред Окръжен съд - Ловеч в двуседмичен срок от връчването му
на страните.
Съдия при Районен съд – Тетевен: _______________________
5