Р Е Ш
Е Н И Е
№ 260030
гр.Кюстендил, 14.09.2020 год.
В И М Е Т
О НА
Н А Р О Д А
Кюстендилският районен съд,
гражданска колегия, в публичното съдебно заседание на девети септември две хиляди и двадесета година в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: АНДРЕЙ РАДЕВ
при участието на съдебният секретар Янка Ангелова, като разгледа
докладваното от съдия РАДЕВ гр.д.№ 25/2020 год., за да се произнесе, взе в предвид
следното:
И.А.К.,ЕГН
********** ***,съдебен адрес-*** ,чрез адвокат А.И. *** е предявила против
„ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД,ЕИК *********,седалище и адрес на управление на
дейността-гр.София,кв.“Мотописта“,бул.“България“ № 49, бл. 53 Е,вх.В, иск да
бъде признато за установено по отношение на ответника, че ищцата не му дължи
сумата от 2475.12 лв. за избран и закупен пакет от допълнителин услуги към
договор № 30036359578/16.04.2019 год.,сключен между страните.Претендира се и
присъждане на сторените в производството разноски.
В
срока за отговор ответника оспорва иска,прави доказателствени искания.
КРС,след като обсъди при усл.на
чл.235,ал.2 и 3 ГПК събраните по делото доказателства приема за установено
следното:
На 16.04.2019 год. ищцата попълнила
и депозирала пред ответника искане за
отпускане на потребителски кредит ПРОФИ КРЕДИТ СТАНДАРТ за сумата от 2000.00
лв.,размер на месечна вноска от 120.55
лв.,платима на 24-двадесет и четири месечни вноски,с месечна погасителна
дата 20 число.В искането ищцата посочила данни за адреса,местоработата и
демейното си положение,както и за получававите месечни доходи и основанието за
това.На ищцата бил предоставен стандартен европейски формуляр за предостяване на информация за
потребителски кредити от 16.04.2019 год./л.16/който тя
подписала, както и допълнителна
преддоговорна информация, представляваща приложение към стандартен европейски
формуляр за предостяване на информация за потребителски кредити от 16.04.2019 год./л.17/ указваща
възможността за закупуване на допълнителен пакет услуги,изразяващи се в
следното: 1.приоритетно разглеждане и изплащане на потребителски
кредит;2.възможност за отлагане на определен брой погасителни
вноски;3.възможност за намаляване на определен брой погасителни
вноски;4.възможност за смяна на дата на падеж и 5.улеснена процедура за
получаване на допълнителни парични средства,срещу сумата от 2475.12 лв.,което
се разсрочва за срок от 24 месеца при погасителна вноска от 103.13 лв.Уточнено
е,че 15 % от възнаграждението при поискан и закупен пакет услуги,но не повече
от 300.00 лв.,представляват стойността на разходите по приоритетно разглеждане
на искането за потребителски кредит. На горната дата между страните бил
подписан договор за потребителски
кредит „ПРОФИ КРЕДИТ СТАНДАРТ“ № 30********* /16.04.2019 год.,от съдържанието на
които се установява,че освен поисканата сума от 2000.00 лв.,която следвало да
връща за срок от 24 месеца при месечна погасителна вноска от 120.42 лв.,ГПР-
45.00 %,ГЛП-38.30 %,страните договорили и ползването на допълнителният пакет
услуги срещу сумата от 2475.12 лв.,при което размерът на вноската по пакета е
сумата от 103.13 лв.Страните подписали погасителен план /л.24/,на ищцата били
предоставени и ОУ /л.21-23/,като не се спори,че ищцата е получила реално
уговорената в заем сума от 2000.00 лв.,това се установява и от платежното
нареждане /л.25/.С допълнително споразумение от 21.10.2019 год./л.26/ страните
договорили за отлагане без причина на вноска № 5,при запазване размерът на ГЛП
и нов ГПР от 42.07 %.Към споразумението бил подписан и нов погасителен план
/л.27/.
От установеното се налага извод за
основателност на исковата претенция.Мотивите на съдът са следните :
Няма спор между страните и доказателствата
по делото установиха ,че между тях на
16.04.2019 е сключен договор за потребителски кредит по смисъла на ЗПК . Според
дадената в чл. 9 ЗПК легална дефиниция, въз основа на
договора за потребителски кредит кредиторът предоставя или се задължава да
предостави на потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и
всяка друга подобна форма на улеснение за плащане срещу поетото от длъжника-
потребител задължение за връщане на предоставената парична сума. Доколкото
цитираната дефиниция съдържа само задължението на кредитора, но не и на
потребителя, последното би трябвало да се извлече от характеристиката на
предмета на договора - в случая паричен заем - посредством общата разпоредба на
чл.240,ал.1 ЗЗД, според която заемателят (потребителят по терминологията на
ЗПК) се задължава да върне заетата сума.Договора съдържа съществени уговорки за
дадената в заем сума,размера на договорената лихва, ГПР, начина на връщане на
даденото в заем-кредитора е приел сумата,ведно с договорената лихва
/възнаградителна по характера си/ да
бъде върната на равни месечни/анюитети/
вноски в размер на 120.42 лв., всяка съдържаща в себе си част от главницата и
договорената лихва, начален и краен срок на връщане,като последния съгласно
погасителният план е датата 20.01.2021
год. Не се спори между страните, а това се установява и от преводното
нареждане от 16.04.2019 год.,че кредитора е изпълнил задължението си по реално
предаване на сумата в заем.Ищцата твърди,че не е желаела и не е ползвала услуга
по допълнителен пакет услуги,че тази уговорка е нищожна.На първо място ищцата
като преддоговорна информация е получила такава относно вида на услугите,цената
и начина и на плащане за процесния пакет услуги,като касателно заплащането на
цена на такива уговорки се съдържат и в подписания от нея договор. Исковата
претенция, въпреки лаконичността на обст.част,практически се основава до
установяване недължимост на суми на договорно основание по договор за
потребителски кредит.В такива хипотези съдът е длъжен и без изрично искане на
страните,на осн.чл.7,ал.3 ГПК,да провери процесния договор и за наличието на
неравноправни клаузи.В казуса се представи като доказателство договора за
потребителски кредит,съдържащ насрещно покриващите се изявления за закупуване
от ищцата на пакета допълнителни услуги,цената по който е включена като част от
погасителната вноска по кредита.
Съдът счита,че в полза на ответникът
вземане за сумата от 2475.12 лв. по този допълнителен пакет услуги не е възникнал.Частта
от ДПК за заплащане и на посочената / сумата по пакета практически е по-голям
от предоставените за ползване парични средства/ по допълнителен пакет услуги и
изрично подписаното споразумение противоречи на законовите изисквания и на
добрите нрави. Предоставените за тази цена услуги не са изчерпателно изброени в
самият договор за потребителски кредит, в какъвто смисъл е изискването на
императивните разпоредби на ЗПК. Не е посочена и цена за всяка от услугите
поотделно, включително и в споразумението, каквото е изискването на чл. 10а, ал. 4 ЗПК. На следващо място следва да
се отчете и факта, че заплащането на това възнаграждение е предварително, т. е.
същото е дължимо само за "възможността за предоставянето" на
услугите, като е без значение дали някоя от тях ще бъде използвана по време на
действие на сключения между страните договор, доколкото в уводната част на
споразумението е посочено, че възнаграждението за предоставянето на посочените
допълнителни услуги става изискуемо с подписването му, като изискуемостта му е
в пълен размер дори и да не е ползвана и една от тях. Съгласно приложения
погасителен план ответникът е следвало да заплаща в продължение на 24 месеца по
103.13 лв. за нещо, което не ползва.
Процесното споразумение безспорно е сключено във вреда на потребителя по
смисъла на чл. 143 ЗЗП, приложим в конкретния случай, тъй
като води до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца
и потребителя.Съгласно чл. 146, ал. 1 ЗЗП неравноправните клаузи са
нищожни, ако не са уговорени индивидуално, като за наличието на такива клаузи
съдът следи служебно. В случая споразумението не е уговорено индивидуално,
доколкото е изготвено предварително и ответникът не е имал възможност да влияе
върху съдържанието му евентуално. Едновременно с това споразумението за
предоставяне на пакет от допълнителни услуги към договора за потребителски
кредит е нищожно и поради противоречие с добрите нрави, тъй като неравноправно
се третира икономически по – слабата страна в оборота, като се използва
недостиг на материални средства на един субект за облагодетелстване на друг.
След като споразумението е нищожно, по него не се дължи възнаграждение, поради
което за посочената сума искът е основателен.Дори да се приеме, че
Споразумението за закупуването на допълнителен пакет услуги представлява
договор за предоставяне на услуги за продължителен период от време, при който
потребителят заплаща стойността на услугите чрез периодични вноски през целия
период на тяхното предоставяне, поради което е изключен от определението за
договор за потребителски кредит по смисъла на чл. 9, ал. 1 ЗПК, то, за да възникне
задължение за заплащане на цената на тези услуги, те следва да бъдат
предоставени реално на потребителя. Няма доказателства по делото ищецът да се е
възползвал от услугите по допълнителният пакет услуги,описани единствено в
предоставената допълнителна преддоговорна
информация,представляваща приложение към стандартен европейски формуляр за
предостяване на информация за потребителски кредити от 16.04.2019 год./л.17/
указваща възможността за закупуване от допълнителен пакут услуги: 1.приоритетно
разглеждане и изплащане на потребителски кредит;2.възможност за отлагане на
определен брой погасителни вноски;3.възможност за намаляване на определен брой
погасителни вноски;4.възможност за смяна на дата на падеж и 5.улеснена
процедура за получаване на допълнителни парични средства, изключая тази
по т.2 касателно вноска № 5,за което има сключен анекс към договора. С оглед
хронологията на събитията е било
възможно ползването реално на първата,а именно "приоритетно разглеждане и
изплащане на потребителския кредит",изразяваща се в
това, че кредиторът ще разгледа молбата за кредит с предимство пред други, т.
е. касае се за преддоговорно действие. От преддоговрната информация следва, че
дори и да не ползва останалите услуги, само заради това, че кредитът й е
"приоритетно разгледан", ответницата ще дължи възнаграждение
(300.00 лева), което представлява 15 %
от исканата като заем сума. Такава клауза не отговаря на изискването за
добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и задълженията
на търговеца и потребителя, поради което е неравноправна и тъй като не е
уговорена индивидуално, е нищожна по смисъла на чл. 146, ал. 1 от ЗЗП. Подуслугата
"приоритетно изплащане на кредита" е свързана с "усвояване на
кредита", поради което такса за нея (без значение дали се нарича
"възнаграждение") не се дължи – аргумент чл. 10а, ал. 2 от ЗПК.
Останалите "услуги" представляват
по същество възможност за изменение на параметри от ДПК, за което обаче се
изисква "изпълнение на изисквания" и одобрение от кредитора, т. е.
ответницата следва да плаща "предварително" за бъдещо несигурно
събитие, чието настъпване изцяло зависи от волята на кредитора. Няма и санкция
за кредитора, ако не се съгласи на изменение на договорът. Ако събитието не
настъпи по време на действие на Договора, няма възможност длъжникът да получи
обратно платеното или част от него, т. е. споразумението позволява на кредитора
да задържи цялата сума за възнаграждение , получена за престация, която не е
извършил,а това е неравноправна клауза по смисъла на чл. 143, т. 6 от ЗЗП). Ето защо споразумението
като цяло не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително
неравновесие между правата и задълженията на търговеца и потребителя, поради
което клаузите му са неправноправни и тъй като не са уговорени индивидуално, са
нищожни по смисъла на чл. 146, ал. 1 от ЗЗП.
Предвид изложеното ищцата не дължи суми по споразумението и искът за
сумата от 2475.12 лв.следва да бъде уважен.
Налице е положителната процесуална предпоставка за
допустимост на исковата претенция, а именно-наличието на интерес.Поради
изложеното исковата претенция е основателна и ще се уважи за пълният предявен
размер.Съобразно изхода от спора съдът ще присъди в полза на ищцата и сторените
по делото разноски-платеното адвокатско възнаграждение от 400.00 лв.и държавна
такса от 99.00 лв.
Водим от
горното и на осн.чл.9 ЗПК във вр. с чл.124,ал.1 ГПК и
чл.26,ал.2,пр.2 ЗЗД,съдът:
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА за установено по отношение на „ПРОФИ КРЕДИТ България"ЕООД,ЕИК *********,
седалище: гр.София,бул. България № 49, бл, 53 Е, вх. В
,че И.А.К.,ЕГН ********** ***, не му
дължи сумата от 2475.12 /две хиляди четиристотин и седемдесет и пет и дванадесет/лева за избран и закупен пакет от допълнителни
услуги по Договор за потребителски кредит ПРОФИ КРЕДИТ СТАНДАРТ№
30036359578/16.04.2019 год.
ОСЪЖДА „ПРОФИ КРЕДИТ
България"ЕООД,ЕИК *********, седалище: гр.София,бул. България № 49, бл, 53
Е, вх. В ДА ЗАПЛАТИ на И.А.К.,ЕГН
********** ***,сумата от 499.00 /четиристотин и деветдесет и
девет/лева,представляваща сторените от последната разноски по воденето на
делото.
Решението подлежи на обжалване с въззивна
жалба пред Окръжен съд-гр.Кюстендил в 14-дневен срок от съобщаването му
страните чрез връчване на препис.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: