Р
Е Ш Е Н И Е
гр. София, 20.11.2019 г.
В И М Е Т О Н А Н
А Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ПЪРВО ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, 19 състав, в публично заседание на четвърти ноември две хиляди и деветнадесета
година в състав:
СЪДИЯ: НЕВЕНА ЧЕУЗ
при секретаря Радослава
Манолова, разгледа докладваното от съдия Чеуз гр. д. № 9 556 по описа за 2018
година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени искове с правно основание чл.
432 ал.1 от КЗ за сумата от 56 808 лв.
В исковата молба на В.Х.М. се твърди, че на 04.08.2017 г. в гр. Варна е
настъпило ПТП с лек автомобил „Пежо 405“ с рег. № ******, управляван от Х.Б.Р., който
навлязъл в кръстовището, образувано с ул. „Акад. Андрей Сахаров“ на червен
сигнал на светофарната уредба и реализирал ПТП с движещия се по същата улица
мотоциклет „Хонда ВФР 800“ с рег. № ******, управляван от ищеца. Твърди се, че
от ПТП-то пострадал ищецът, който бил откаран по спешност в МБАЛ „Света Анна –
Варна“ АД, където му била поставена диагноза: множество счупвания на
подбедрицата, закрито вляво. Фрактура на тибията с голяма дислокация на
фрагментите. Оток в областта на лява подбедрица. На ищеца била извършена
хирургическа интервенция, изразяваща се в открито наместване с вътрешна
фиксация – тибия със заключващ пирон и поставена гипсова имобилизация. Твърди
се, че на 14.11.2017 г. отново бил приет в МБАЛ „Военномедицинска академия“ –
Варна с диагноза: множество счупвания на подбедрицата, вляво и претърпял нова
оперативна интервенция, изразяваща се в динамизация на ИМОС – отстраняване на
костта на имплантирани уреди – тибия и фибула, вляво. Твърди се, че пътният
инцидент причинил на ищеца множество болки и страдания. Сторил и имуществени
разходи, изразяващи се в закупуване на медицински изделия и за болничен
престой.
Предвид тези фактически твърдения ищецът е мотивирал правен интерес от
предявяване на исковете и иска от съда да постанови решение, с което да осъди
ответното дружество, като застраховател по риска „ГО” на водача на лек
автомобил „пежо 405”, да му заплати сумата от 55 000 лв. – обезщетение за
причинени неимуществени вреди, вследствие нанесените му травматични увреждания
и сумата от 1 808 лв. – обезщетение за имуществени вреди. Претендира се
законна лихва и сторени разноски.
Ответникът З. „Л.И.” АД, редовно
уведомен, е депозирал писмен отговор, с релевирани в същия възражения. Претендира
разноски, съобразно депозиран списък по чл. 80 от ГПК.
Депозирани са допълнителна искова молба респ. допълнителен отговор в срока
по ГПК.
Исковете се поддържат в открито
съдебно заседание от адв. Н..
Възраженията на ответното дружество срещу
заявения иск се поддържат в открито съдебно заседание от юрк. Т..
Съдът, след като обсъди
доводите на страните и прецени събраните по делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност с оглед нормата на чл. 235 ал.2 и ал.3 от ГПК и съобразно
приетият доклад по делото, прие за установено следното от фактическа страна:
По делото е представен констативен протокол за ПТП с пострадали лица № 1995
на ОД на МВР - Варна, от който се установява, че на 04.08.2017 г., около 13.00
ч. в гр. Варна, на кръстовище на ул. „Сливница“ и ул. „Акад. Сахаров“ е
осъществено ПТП от водача на лек автомобил „Пежо 405“ с рег. № ****** – Х.Б.Р.
и мотоциклет „Хонда ВФЩ 800“ с рег. № ******, управляван от В.Х.М., от който пътен
инцидент е пострадал водачът на мотоциклета с работна диагноза – фрактура на
лява подбедрица.
По делото е допусната и изслушана съдебно автотехническа експертиза,
изготвена от вещото лице инж. А.Н.Д.. Вещото лице е посочило, че причината за
настъпване на ПТП са субективните действия на водача на автомобила, който не се
е съобразил със сигналите на светофарната уредба с каквато е регулирано
процесното кръстовище като не навлиза в същото, изчаквайки и преминава на нов
разрешителен за него зелен сигнал на светофарната уредба като се е убедил
достатъчно, че навлизайки в кръстовището, същият може да премине и да го
напусне на такъв сигнал без да създаде опасност за движението. Вещото лице е
посочило, че водачът на лекия автомобил, движейки се със скорост на движение 27
км/ч, нормална видимост, непосредствено преди ПТП, от момента на навлизане на
мотоциклета на платното за движение, не е имал техническа възможност аварийно
да спре преди мястото на удара. Посочено е, че при така създалата се конкретна
пътна обстановка, мотористът е имал възможност да предотврати удара, като се е
убедил достатъчно, че от лявата му страна приближава автомобил като го пропусне
без да навлиза на платното за движение и след това да потегли и да премине през
кръстовището без да създаде опасност за движението.
По делото е изслушана и съдебно медицинска експертиза, изготвена от вещото лице
д-р К.А.С.. В заключението на същата вещото лице е обосновало извод, че ищецът е
получил при процесното ПТП счупване на костите на лява подбедрица. Обоснован е
извод за проведено оперативно лечение, изразяващо се в открито наместване на
счупването и фиксиране на фрагментите с интрамедуларен пирон и винтове.
Посочено е, че разходите по представените финансови документи са във връзка с
проведеното лечение от ищеца. Вещото лице е обективирало извод, че при нормално
протичане на лечебния процес, без усложнения, периода на възстановяване от
такъв тип увреждания е около 7-8 месеца като с оглед давността на травмата,
начина на лечение и липсата на данни за усложнения функциите на левия крак на
ищеца са възстановени.
В съдебно заседание от 04.11.2019 г. са събрани и показания на свидетеля К.А.М.,
майка на ищеца.
При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:
Нормата на чл. 429
ал.1 от КЗ установява, че с договора за
застраховка "Гражданска отговорност" застрахователят се
задължава да покрие в границите на определената в договора сума отговорността
на застрахования за причинените от него на трети лица имуществени и неимуществени
вреди, които са пряк и непосредствен резултат от застрахователното събитие, а разпоредбата на чл. 432 ал.1 от КЗ предоставя
право на увредения, спрямо който застрахованият е отговорен да иска
обезщетението пряко от застрахователя. За да се породи това право следва да
бъдат изпълнени изискванията на нормата на чл. 380 от КЗ, а именно отправена
писмена претенция до застрахователя по риска „ГО” и изтичане на срока за
окончателно произнасяне от страна на застрахователя, визиран в разпоредбата на
чл. 496 ал.1 от КЗ – 3 месечен срок, считано от предявяване на претенцията пред
застрахователя.
В настоящото производство са
ангажирани доказателства за заявена писмена претенция пред застрахователя –
ответник на 29.03.2018 г, предвиденият тримесечен срок е изтекъл към датата на
депозиране на исковата молба в съда, поради което настоящият съдебен състав
намира, че предявеният иск е допустим.
Правно
релевантните факти по отношение на предявения иск са установяване на договорно
правоотношение по договор за застраховка, покриващ риска «Гражданска
отговорност», сключен между деликвента и ответното дружество, противоправно деяние на деликвента,
от което са настъпили вредни последици, които са в
причинно-следствена връзка с деянието, техният вид. Същите, съобразно правилата
за разпределяне на доказателствената тежест, подлежат на установяване от ищеца.
В тежест на ответника е да обори законоустановената презумпция за виновност,
залегнала в нормата на чл. 45 ал.2 от ЗЗД.
Страните по делото не са формирали спор относно
обстоятелството, че ответникът – застраховател е в застрахователно
правоотношение, покриващо риска «гражданска отговорност» с деликвента.
Страните не са формирали спор относно факта на осъществяване на ПТП-то и неговите
участници.
Вината като субективен елемент от фактическия състав на деянието от страна
на извършителя е установена с оглед
изводите на вещото лице по допуснатата САТЕ респ. констатациите в протокола за
ПТП, която настоящият съдебен състав кредитира като обективно и компетентно
изготвено.
Настъпилите
вреди за ищеца, както и причинно-следствената връзка
между деянието и вредите се установяват от изслушаната по делото
съдебно-медицинска експертиза, както и от събраните свидетелски показания, които
настоящият съдебен състав кредитира като обективни и логически последователни
при съблюдаване на правилото на чл. 172 от ГПК. Доколкото понесените от ищеца
неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания от нанесените му
тежки травматични увреждания, които са довели до значителни като интензитет и
продължителни във времево отношение болки и страдания и същите се явяват пряка
и непосредствена последица от деянието, то те подлежат на репарация, като
обезщетението следва да се определи от съда по справедливост по арг. от чл.52
от ЗЗД. При определяне на
размера на обезщетението съдът следва да има предвид възрастта на ищеца, степента и вида на
увредите, извършените хирургически интервенции, промяната в емоционалното състояние и
стереотипа му на
живот справедливо би било да се присъди сума от 40
000 лв., а за горницата до пълния предявен размер от 55 000
лв. да се отхвърли като неоснователен и недоказан.
При
проведено насрещно доказване ответникът е противопоставил възражение за
съпричиняване. При наличните по делото доказателства и с оглед изводите на
вещото лице по САТЕ, че ищецът не се е
убедил достатъчно, че при потеглянето си няма да създаде опасност за движението
с оглед приближаващия се от ляво лек автомобил и не е предприел аварийно
спиране, за което е имал техническа възможност да предотврати удара, настоящият
съдебен състав намира, че с поведението си ищецът е допринесъл за настъпване на
вредоносния резултат като процентът на съпричиняване възлиза на 30% с колкото
следва да бъде намалено определеното обезщетение т.е. същото възлиза на
28 000 лв.
С оглед изводите на вещото лице по СМЕ искът за обезвреда на имуществени вреди е изцяло основателен като размерът на обезщетението подлежи на редуциране с възприетия процент съпричиняване от настоящия съдебен състав т.е. следва да бъде присъдена сумата от 1 265, 60 лв.
По отношение претенцията за заплащане на мораторна лихва върху
обезщетението за неимуществени вреди съдът намира
следното: Същата има компенсаторен характер и се дължи от датата, следваща
изтичане на предвидения в чл. 496 ал.1 от ГПК срок т.е. от 30.06.2018 г., а по
отношение претенцията за имуществени вреди и с оглед диспозитивното начало в процеса същата
следва да се присъди от датата на предявяване на иска в съда – 13.07.2018 г. като
размерът й подлежи на установяване от страна на съдебния изпълнител, при
наличие на влязъл в сила съдебен акт.
По разноските: В съдебно заседание от 04.11.2019 г. процесуалният
представител на ищеца е заявил искане за присъждане на разноски за адвокатско
възнаграждение по реда на чл. 38 ал.1 от ЗА. Искането е в преклузивния срок по
ГПК. Изпълнени са процесуалните изисквания на разпоредбата с оглед
представеното пълномощно /стр.104 в делото/ и на процесуалния представител на
ищеца следва да бъде определено възнаграждение по сочения по-горе ред. С оглед
извършените процесуални действия по делото, неговата правна и фактическа
сложност, броя на проведените съдебни заседания, заявената цена на иска респ.
размерите на адвокатските възнаграждения, визирани в Наредба 1/2004 г. и
посочения размер на същото в списъка по чл. 80 от ГПК настоящият съдебен състав
намира, че същото възлиза на сума в размер на 2 235 лв. Неговата припадаща се
част, съобразно уважената част от иска възлиза на 1151, 40 лв., която се следва
на процесуалния представител на ищеца.
На основание чл. 78 ал. 3 от ГПК на ответника се следва сумата от 236, 26 лв.
– разноски, с оглед депозирания списък по чл. 80 от ГПК, съобразно отхвърлената
част от иска.
На основание чл. 78 ал. 6 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да
заплати по сметка на СГС сумата от 1 324, 55 лв. – ДТ и разноски, платени
от бюджета на съда, съобразно уважената част от исковете.
Въз
основа на изложените съображения, Софийски градски съд, I-19 състав
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА З. „Л.И.” АД, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление:*** на
основание чл. 432 ал.1 от КЗ да заплати на В.Х.М., ЕГН **********, със съдебен
адрес: *** – адв. В.Н. сумата от 28 000 /двадесет и осем хиляди/ лв.,
представляваща обезщетение за неимуществени вреди, претърпени в резултат на ПТП,
реализирано на 04.08.2017 г. в гр. Варна, като отхвърля искът за горницата до
пълния предявен размер от 55 000 лв. като неоснователен, ведно със
законната лихва върху сумата, считано от 30.06.2018 год. до окончателното
им изплащане, както и сумата от 1 265, 60 лв. – обезщетение за имуществени
вреди по фактура № 29505/07.08.2017 г. и талон от 21.08.2017 г. като отхвърля
искът за горницата до пълния предявен размер от 1 808 лв. като
неоснователен, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 13.07.2018 г.
до окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА З. „Л.И.” АД, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление:*** на
основание чл. 38 ал.1 т.2 от ЗА на адв. В.Н.
сумата от 1151, 40 лв. – адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА В.Х.М., ЕГН **********, със съдебен адрес: *** – адв. В.Н. да заплати на основание чл. 78
ал. 3 от ГПК на З. „Л.И.” АД, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление:***
сумата от 236, 26 лв. – разноски.
ОСЪЖДА З. „Л.И.” АД, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление:*** да
заплати на основание чл. 78 ал.6 от ГПК по сметка на СГС сумата от 1 324,
55 лв. – ДТ и разноски, платени от бюджета на съда, съобразно уважената част от
исковете.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на въззивно обжалване пред САС, в двуседмичен срок от съобщението до
страните, че е изготвено.
СЪДИЯ: