Р Е Ш Е Н И Е № 723
гр. Пловдив, 20.04.2023 г.
В И М Е Т О НА Н А Р О Д А
Административен съд – Пловдив, II състав, в публично съдебно
заседание на двадесети март две хиляди двадесет и трета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИЧО ДИЧЕВ
при секретаря Събина Стойкова и прокурор Владимир Вълев, като
разгледа докладваното от съдия Дичев административно дело № 2509 по описа на
съда за 2022 година, за да се произнесе съобрази следното:
Производството е по реда на чл.203 и следв. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл.1, ал.1 от Закона за отговорност на държавата и общините
за вреди /ЗОДОВ/ и чл.284, ал.1 и следв. от Закона за изпълнение на наказанията
и задържането под стража /ЗИНЗС/.
Образувано е по предявен иск от К.И.С., ЕГН **********, чрез
адв. Н., против Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ (ГДИН) – гр.София за
присъждане на обезщетение в размер на общо 15 000 лв. за причинени
неимуществени вреди от бездействия на затворническата администрация при престоя
му в Затвор гр.Пловдив от 05.10.2016 г. до 10.02.2021 г. и от 04.04.2022 г. до
29.09.2022 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата
молба – 29.09.2022 г. В с.з., проведено на 30.11.2022г. от страна на ищеца се прави
уточнение, че претендираната за първия исков период сума е в размер на 10000
лв., ведно със законната лихва, а за втория такъв – 5000 лв., ведно със
законната лихва, както се претендира, в какъвто смисъл е допуснато изменение на
иска.
В исковата молба е посочено,
че нетната площ на килиите, в които е пребивавал ищецът и в двата затвора, не
надвишавала 3 кв.м.; липсвала вентилация и
достатъчно свеж въздух; в тоалетните в килиите имало неработещи казанчета,
липсвали прегради, работещи чешми или умивалници, не били шумоизолирани; липсвал
санитарен възел в килията на ищеца, когато пребивава в 4-ти отряд което
налагало ползване на кофи и туби за облекчаване физиологичните му нужди; банята
била в лошо състояние с множество ползващи я лишени от свобода, които следвало
да се изчакват, имало или само гореща, или ледено студена вода на душовете;
липсвала достатъчно светлина в стаите, поради формата на килията и намиращия се
в края ѝ прозорец; имало мухъл и плесен по стените на помещенията;
липсвала външна и вътрешна изолация на стените на затвора, поради което
температурите в помещенията през зимата били ниски; затворническата
администрация не предоставяла достатъчно дебели завивки; спалното бельо се
сменяло рядко, поради което се развъждали дървеници и бълхи; не се раздавали
препарати за почистване на тоалетните и спалните помещения; не се провеждала индивидуална
и корекционна работа с ищеца и не му се предоставяна възможност да участва в
програми за въздействие за индивидуална и групова работа, което го довело до
поведенческа и личностна криза; липсвали достатъчно шкафове за лишените от
свобода, поради което същите ползвали общи шкафове за бельо и посуда; нямало
достатъчно мебели, а наличните такива били в лошо състояние. Всичко
изброено довело до нарушаване на чл.3 от КЗПЧ.
В СЗ жалбоподателят се представлява от адв. Н., който поддържа
иска и моли същият да бъде уважен. Претендира разноски.
Ответникът - Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ –
гр. София, чрез процесуалния си представител юрисконсулт Ч., в СЗ и в писмен
отговор оспорва предявената искова претенция по основание и размер и моли да
бъде отхвърлена. Претендира юрисконсултско възнаграждение.
Прокурор
от ОП – Пловдив изразява становище, че исковата претенция не е доказана и
следва същата да се остави без уважение.
По
делото, по искане на ищеца е разпитан свидетелят Р.М.Д., като показанията му
съдът кредитира частично
доколкото са съответни на останалите кредитирани доказателства, тъй като се
установява свидетелят и ищецът да са били настанени заедно единствено в стая №
37 в Затвора Пловдив (по делото няма данни за пребиваване на ищеца в стая № 31,
а в стая № 63 свидетелят изрично сочи, че не са били заедно с ищеца). Отделно
от това посоченият свидетел също е лице, изтърпяващо наказание в Затвора
Пловдив, за което на съда е и
служебно известно също да е ищец по дело с правно основание по чл. 284 от ЗИНЗС
против ГДИН, по което К.С. му е свидетел. В тази връзка, според съда,
свидетелят има и личен интерес да твърди конкретни обстоятелства и поради това
и се предполага известна негова заинтересованост.
Искът
е процесуално допустим, а разгледан по същество е частично основателен.
На първо място, ищецът твърди, че е претърпял неимуществени
вреди от бездействията на затворническата администрация, за периоди: от
05.10.2016 г. до 10.02.2021 г. и от 04.04.2022 г. до 29.09.2022 г., през които
периоди се твърди, че е пребивавал в Затвора – гр. Пловдив.
От представената по делото неоспорена справка от Затвора –
Пловдив се установява, че К.С. е бил там през следните периоди: от 21.12.2016
г. до 19.08.2021г. вкл. и от 22.04.2022 г. до 29.09.2022 г. – датата на
подаване на исковата молба. При това положение за периодите 05.10.2016 г. – 20.12.2016
г. вкл. и 04.04.2022 г. – 21.04.2022 г.
вкл. искът е неоснователен само поради това, че ищецът не е бил в затвора.
За останалите периоди в обхвата на първия претендиран – по
отношение твърденията за липса на достатъчно жилищна площ – администрацията на
Затвора Пловдив не е представила данни за брой настанени лица в помещенията, в
които е пребивавал С., за периода от 21.12.2016 г. до 02.04.2020 г. вкл. За периода от 03.04.2020г. до 10.02.2021г., не
е разполагал с нетна площ от 4 кв.м. в стая № 39, с изключение на периодите: 17.06.2020
г. - 28.08.2020 г. вкл.; от 05.09.2020 г. до 06.10.2020 г. вкл; 09.10.2020г.-12.12.2020
г. вкл; 17.10.2020 г.-05.11.2020 г. вкл.; 16.11.2020 г.-10.02.2021 г. Така, за
първия претендиран период, по отношение липса на недостатъчно жилищна площ от 4
кв. м. и при прилагане на чл. 284, ал.5 от ЗИНЗС се установява, че С. е бил в
пренаселени килии или липсва информация за това за общо 1296 дни.
За втория
претендиран период, дните, в които С. е обитавал помещения с недостатъчно площ
са 4 дни и касаят времето от 12.08.2022 г. до 15.08.2022 г. вкл.,
когато е пребивавал в стая ОП-2 на Приемното отделение на затвора, през
останалата част от исковия период на С. е била предоставена жилищна площ от 4
кв.м.
Съдът намира за неоснователни останалите оплаквания на
ищеца, тъй като:
Установява се, че в Затвора Пловдив е осигурен достъп
до течаща топла вода съгласно графика за разпределение на времето на лишените
от свобода от съответната група, а работещите имат достъп /баня/ всеки работен
ден. Във всеки санитарен възел, всеки лишен от свобода има достъп до течаща
студена вода. Отоплението е с централно парно, спалните помещения са добре
осветени и с отваряеми прозорци за естествена вентилация. Проветряването на
стаята е по желание на лишените от свобода и могат да правят това чрез отваряне
на прозорците. Хигиената в спалните помещения се осъществява също от
настанените, които получават съответните прибори, могат да ги закупуват от
лавката на затвора Пловдив или да им бъдат донасяни от близките им съгласно
списък на разрешените вещи, предмети и хранителни продукти, които лишените от
свобода могат да получават, ползват и държат при себе си. Ответникът е
представил графици на разпределение на времето на лишени от свобода от V и III -ти пост.
При желание от страна на лишения от свобода домакинът
осигурява колкото комплекта спално бельо са му необходими. Лишените от свобода
имат право да получават и от своите близки спално бельо и одеяла, да използват
лични ведно със служебните. Прането става по усмотрение на самия лишен от
свобода - в пералнята на затвора, ръчно или чрез изнасяне за пране от близките.
Съгласно становище на л.59 в Затвора гр.Пловдив са
извършвани текущи ремонти по своевременна смяна на течащи кранчета,
отстраняване на течове, сменя на осветителните тела. Не се допуска да има счупени
прозорци /същите се подменят своевременно. През 2017г.
е извършен основен ремонт на общите части - боядисване на общите помещения;
подмяна на дограмата с нова /П В Ц/, поставяне на гранитогрес в общите
умивални; фаянс на стените на общата баня, подът й е с мозайка. Банята се
ползва от лишените от свобода по утвърден график. Всички лишени от свобода,
работещи, имат осигурена възможност всеки работен ден да използват баня след
приключване на работния ден. Ищецът С. е работил и е имал възможност да ползва
банята всеки ден.
Съгласно становището, предоставено от ответника във
всяко спално помещение има течаща вода и санитарен възел и лишените от свобода
имат неограничен достъп до тях. Затвора гр. Пловдив се отоплява с централно
парно. Спалните помещения в затвора са добре осветени и с отваряеми прозорци за
естествена вентилация. Проветряването на помещенията се извършва от лишените от
свобода. Възможността за проветрение на помещенията не
е била препятствана, макар и без това да се е осъществявало от нарочна
вентилационна система. Освен това, не се установява и да не е осигуряван
престой на открито спрямо ищеца, поради което не се установява да е липсвал
свеж въздух в помещенията по настаняването на ищеца в затвора.
Не е доказано и твърдението за лоши условия в
банята и за липсата на възможност да се ползва топла вода от ищеца, доколкото се
установява, че в Затвора - Пловдив е въведен изричен график за използване на
банята по съответните отделения в затвора, което е направено именно с оглед
съобразяване факта на ползването й от значителен брой лица.
По отношение на оплакването за лоша хигиена
на спалните и санитарните помещения в затвора, следва да се има предвид, че за
хигиената отговарят самите лишени от
свобода като за поддържането ѝ периодично им се предоставят съответните препарати, съгласно утвърдена
от гл. директор на ГДИН „Таблица № 6 за полагащите се перилни, миещи и
дезинфекциращи препарати и хигиенни консумативи в местата за лишаване от
свобода за един месец“ /л. 70-гръб/. Не се установява в помещенията по
настаняване на ищеца да е имало мухъл и плесен, които да не са били
отстранявани. Самият ищец сочи в исковата си молба, че от страна на ответника е
било осигурено почистване на стените от мухъл и плесен, което сочи на признание
за липса на установено бездействие, както и за предприемане на конкретни мерки
за справяне с такъв проблем.
Оплакването на ищеца относно липсата на
изолация на външните и вътрешните стени на затвора и преживени от него
неблагоприятни усещания на студ, поради отказ да му бъдат предоставени
достатъчно дебели завивки от затворническата администрация, също са
неоснователни. На първо място, установява се, че в затвора отоплението се
осъществява, посредством централно локално парно. Поставянето на изолация на
стените на местата за лишаване от свобода не е нормативно установено задължение
на ответника. Недоказани са твърденията на ищеца, че не са му били предоставени
не каквито и да е, а „достатъчно дебели“ завивки и поради това е изпитвал студ,
предвид факта, че не са налице данни С. изобщо да е депозирал молби с такова
искане до администрацията на затвора,
съгласно утвърдения за това ред и съответно да му е било отказвано.
Що се касае до оплакването за нередовна смяна
на спалното му бельо и развъждане на дървеници и бълхи, то от доказателствата
по делото се установява, че са създадени условия за поддържане на елементарна
хигиена в стаите, като отговорността за това, както се каза, обаче, е на самите
лишени от свобода. Същото се отнася и за
смяната и изпирането на спалното бельо, в която връзка е предоставена
възможност за избор на лишените от свобода. От страна на ответника са
представени и доказателства за осъществяване на дейности по дезинсекция и
дератизация периодично през времето на престоя на ищеца в Затвора - Пловдив – л.
20-44.
Не е основателно и оплакването на ищеца за
липсата на достатъчни мебели и лошо състояние на наличните такива в Затвора -
Пловдив. Твърдението, че шкафовете били недостатъчни и се ползвали общо за
бельо и посуда, не би могло да доведе до извод за отношение на администрацията
на затвора, което поставя лишения от свобода в унизително положение, като се
имат предвид усилията на администрацията да оборудва помещенията с необходимите
мебели и несъответното поведение на лишените от свобода по увреждане и
унищожаване на този инвентар. Очевидно е, както се посочи по-горе, че
помещенията са оборудвани с необходимите мебели, което води на извод за липса
на незаконосъобразно бездействие като източник на вреди.
По отношение на оплакването на ищеца, че спрямо него не е била
извършвана индивидуална и групова възпитателно - корекционна работа, следва да
се има предвид, че
за периода на
първия си престой в затвора ищецът е устройван на работа в „Обособено
производство“, откъдето е спрян от 10.11.2020 г., поради несправяне с трудовите
си задължения и на 27.0.2021 г. отново е назначен на същата работа до
освобождаването му от затвора на 20.08.2021г. Налице са данни за провеждана в
исковия период опознавателна беседа с
ищеца, както и преминаването му през информационен модул на „Програма за
адаптация“, разяснен му е правния и социален статус, запознат е с правата и
задълженията, които има, разяснени са му възможностите и условията за започване
на работа и др. По делото от страна на ищеца не са били
ангажирани и каквито и да било доказателства за реално претърпени вреди,
изразили се в твърдяната от него поведенческа и личностна криза. Впрочем
с оглед на доказателствата, събрани по делото по време на престоя на С. *** не
са регистрирани писмени искания или оплаквания от негова страна във връзка с
изложените в исковата молба твърдения.
При така изложеното действително се установяват част от
твърдените нарушения по чл.3 от ЗИНЗС, както са
описани по-горе, при което на ищецът следва да бъде присъдено обезщетение за
неимуществени вреди. Доколкото осъщественото доказване е само за част от
твърдените нарушения, а именно пребиваване на ищеца в помещения, в които,
полагащата му се нетна площ е била под 4 кв.м., то обезщетението следва да бъде
определено, като се вземе предвид частично успешното доказване, както и
размерът на претендираното обезщетение така, както е оценен и заявен от ищеца в
размер на 10 000 лв. за периода от 05.10.2016 г. до 10.02.2021 г. и в размер на
5000 лв. за периода от 04.04.2022 г. до 29.09.2022 г. за престоя му в Затвора –
Пловдив. При определяне размера на дължимото обезщетение съдът следва да
се съобрази с насоките в практиката на
ЕСПЧ за справедлива база за размера на обезщетението. При съобразяването на
сочената практика и на жизнения стандарт за страната, следва да се приеме, по
аргумент от §1 т.1 от ДР на Закона за социално подпомагане, че нивото на
основни жизнени потребности следва да е съразмерно на нивото на
социално-икономическото развитие на страната, което на свой ред отразява
жизнения стандарт. При това положение, доколкото минималната работна заплата
като статистически показател е общоприет и за отразяване на жизнения стандарт,
следва да се приеме, че по–ниският жизнен стандарт в България оправдава и
базисното справедливо обезщетение за лоши условия в местата за лишаване от
свобода да бъде в размер до 60 % (2.4 евро на ден) от минимално установените 4
евро на ден съобразно жизнения стандарт в Унгария, така, както е прието в
практиката на ЕСПЧ.
Справедливият размер
на това обезщетение за претърпени вреди според настоящия съдебен състав възлиза
на сумата от 6066 лв. за периода от 05.10.2016 г. до 10.02.2021 г. и на сумата
от 20 лв. за периода от 04.04.2022 г. до 29.09.2022 г. за престоя в Затвора – Пловдив.
С
оглед частичната основателност на исковите претенции, следва да се присъдят
разноски за ДТ в размер на 10 лева на ищеца, както и възнаграждение
за един адвокат, съразмерно с уважената част от иска, съгласно представен
списък на л.78. Ищецът претендира разноски за адвокатско възнаграждение, което
да бъде присъдено съобразно с чл.38, ал.2 от Закона за адвокатурата. От приложения
договор за правна защита и съдействие /л.8/ се установява, че адвокат Н.,
упълномощен от ищеца за представителство по делото, е следвало да представлява
последния безплатно като лице, което е близък на адвоката, сиреч на основание
чл.38, ал.1, т.3 от ЗА. Поради това и според съда са налице основанията на
чл.38, ал.2 от Закона за адвокатурата на адв. Н. да се присъди адвокатско
възнаграждение в размер, определен съгласно Наредбата за минималните размери на
адвокатските възнаграждения и в случая съобразно с нормата на чл.8, ал.1, вр. с
чл.7, ал.2, т.3 от Наредбата, което, с оглед на това, че следва да се присъди
съразмерно на уважената част на иска, така изчислено възлиза на 528 лева.
По отношение на претендираните разноски от юрк. Ч. в
полза на ответника, такива не се следват, по аргумент от чл. 286,
ал. 2 от ЗИНЗС.
Мотивиран от горното, съдът
Р ЕШ И:
ОСЪЖДА Главна Дирекция „Изпълнение
на наказанията“ - София, ул. „Н. Столетов“ № 21, да заплати на К.И.С., ЕГН **********
обезщетение за претърпени неимуществени вреди в Затвора Пловдив в размер на 6066 лв. за периода от 05.10.2016 г. до
10.02.2021 г. и в размер на 20 лв. за периода от 04.04.2022 г. до 29.09.2022
г., ведно със законната лихва от датата на завеждане на исковата молба – 29.09.2022
г. до окончателното изплащане на сумите.
ОТХВЪРЛЯ исковете в останалата им
част за разликата до пълния предявен размер от 10 000 лв. за периода от
05.10.2016 г. до 10.02.2021 г. и за разликата до пълния предявен размер от 5000
лв. за периода от 04.04.2022 г. до 29.09.2022 г.
Осъжда Главна дирекция „Изпълнения на наказанията“
гр.София да заплати на К.И.С., ЕГН ********** сумата от 10
(десет) лева разноски по делото за държавна такса.
Осъжда Главна Дирекция „Изпълнение на наказанията“ гр.София
да заплати на адв. С.К.Н., сумата от 710 лева, съставляваща размер на
адвокатско възнаграждение, определено на основание чл.38, ал.2 от Закона за
адвокатурата, съразмерно на уважената част от исковете.
Отхвърля искането на Главна дирекция „Изпълнения
на наказанията“ гр.София за присъждане на разноски по делото за
юрисконсултска защита.
Решението подлежи на касационно оспорване по реда на глава дванадесета от АПК в
14–дневен срок от съобщението пред тричленен състав на Административен съд –
Пловдив.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/