мотиви към присъда № 43/ 09.03.2016г. по н.о.х.д. № 5912/2015г.
по описа на Бургаския районен съд
Производството е по реда на глава двадесет и седма от НПК и е образувано по повод обвинителния акт на
Бургаска районна прокуратура, съдържащ обвинение против Т.Ж.И. с ЕГН **********
за престъпление по чл.196, ал.1, т.1 вр. с чл.194, ал.1 вр. чл.29, ал.1, „б” от НК.
В съдебно
заседание прокурорът поддържа обвинението от правна и фактическа страна изцяло,
така както е въведено с обвинителния акт. Пледира за виновност на подсъдимата и индивидуализация на наказанието при условията на чл.54 вр.чл.58а, ал.1 от НК,
а именно „лишаване от свобода” за срок от 1 година и 4 месеца при първоначален строг режим на изтърпяване на наказанието в затвор.
Защитникът
на подсъдимия счита, че предложеното от прокурора наказание е в съответствие с целите на чл.36 от НК.
Подсъдимата признава фактите, изложени в обстоятелствената част
на обвинителният акт, като изразява съгласие да не се събират доказателства тях
по смисъла на чл.371, т.2 от НПК. Признава се за виновна.
След поотделна и съвкупна преценка на
доказателствата по делото съдът приема за установена следната фактическа
обстановка:
На 31.07.2015г., около 23.10 часа свидетелят С.Х.А. бил паркирал автомобила си марка „Мерцедес” с peг.№ А ***MP, в гр.Бургас, на ул.”Ген.Вл.Вазов”, в близост до бензиностанция „Петрол”.Автомобилът бил с отворени прозорци, а свидетелят бил
облегнат на него, използвал безплатната интернет връзка на бензиностанцията и
гледал в екрана на телефона си. Към
него се приближила подсъдимата
Т.Ж.И., известна като „Серие”. На
лявата ръка над
китката същата имала поставен
гипс, макар ръката и да не била счупена. Подсъдимата предложила на свидетеля А. да правят секс, но той и отказал, като и казал, че не я харесва. Докато разговаряли, подсъдимата видяла, че в джоба на свидетеля има портфейл. И. се възползвала от
разсеяността па свидетеля, който почти непрекъснато
гледал екрана на мобилния си телефон, извадила портфейла от джоба му, взела от
него съдържащата се в него парична сума в размер на 400
лева - две банкноти по 100 лева, две банкноти по
50 лева и 5 банкноти по 20 лева, а портфейла хвърлила на седалката на
автомобила и си тръгнала.
Малко по-късно свидетелят А. проверил портфейла си и установил липсата на горепосочената
сума, след което веднага сигнализирал органите на МВР на
тел.112. На
място пристигнали свидетелите А. Н. К. и Т. Д. Д., които били
служители на Първо РУ
при ОДМВР - Бургас, на които А. разказал за случилото
се и дал описание на подсъдимата.
Подсъдимата И., след като отнела паричната сума от свидетеля А., посетила магазинче, стопанисвано от свидетелката М. Д., находящо се в гр.*** си купила костюм, за който
заплатила с една банкнота от 20 лева. По
пътя към дома си срещнала и свидетеля С. С. А. - неин
братовчед, на когото дала 40 лева - две банкноти по 20 лева, а останалите пари
похарчила за алкохол, цигари и кафета в рамките на два-три дни. Свидетелят А. върнал предадената му от подсъдимата
парична сума от 40 лева с протокол за доброволно предаване, като същата била възстановена на пострадалия А..
Подсъдимата Т.Ж.И. е многократно осъждана. С присъда № 67/14.01.2011г., по НОХД № 2503/2010г. на Районен съд- Бургас, в сила от 01.02.2011г. е призната за виновна в извършването на
престъпление по чл.196, ал.1, т.1 вр. чл.194, ал.1
вр. чл.29, ал.1,б.”а” и б.”б”от НК и и е наложено наказание „лишаване
от свобода” за срок от 4 месеца, при първоначален
„строг” режим в затвор /наказанието изтърпяно на
08.06.2011г./. С
влязло в сила определение за одобряване на споразумение за решаване на делото от 13.06.2014г. по НОХД №203/2014г. по
описа на Районен
съд-Бургас е призната за
виновна в извършването на престъпление по чл.196,
ал.1, т.1 вр. чл.194, ал.1 вр. чл.29, ал.1,б.”а” и б.”б” от НК и и е наложено наказание „лишаване
от свобода” за срок от 3 месеца, при първоначален
„строг” режим в затвор /наказанието изтърпяно на
21.09.2014г./
Гореизложената фактическа обстановка се
установява от показанията на разпитаните по делото свидетели А., К., Д., А. и Д., протоколи за разпознаване, приложените писмени доказателства, справка съдимост както и от
самопризнанията на подсъдимата.
Правна квалификация
Безспорно се
установява от описаната по-горе
фактическа обстановка, че подсъдимата е осъществила от
обективна и субективна страна състава на престъплението по чл.196, ал.1, т.1 вр. с чл.194, ал.1, вр. чл.29, ал.1, „б” от НК, като на 31.07.2015г.,
в гр.Бургас, отнела чужди движими вещи - парична сума в размер на 400 лева от
владението на С.Х.А. с ЕГН **********, без негово съгласие и с намерение
противозаконно да ги присвои, като деянието е извършено при условията на опасен
рецидив.
Деянието е при условията на „опасен рецидив” по смисъла на чл.29, ал.1, б.”б” от НК, тъй като подсъдимата е
извършила престъплението, след
като е бил осъждана два или повече пъти на „лишаване от свобода” за
умишлени престъпления от общ характер, ако поне за едно от тях изпълнението на
наказанието не е отложено по чл.66 от НК и не са
налице условията на чл.30 от НК.
От субективна страна деянието е извършено виновно, при форма на вината „пряк умисъл” по
чл.11, ал.2 от НК. Подсъдимата е съзнавала,
че отнема чужди движими вещи, предвиждала е настъпването
на общественоопасните последици от деянието си, а
именно, че лишава собственика от възможността да се
разпорежда с вещите си и е искала тези
последици, като е било
налице от нейна страна намерение вещите противозаконно да бъдат присвоени.
Определяне
на наказанието :
При
определяне на наказанието съдът съобрази степента на обществена опасност на
престъплението като деяние с оглед на конкретните условия, място, време,
обстановка на осъществяване, размера на причинената имуществена вреда. От друга страна,
прецени подсъдимата като лице със завишена обществена опасност. Отегчаващо
вината обстоятелство се явява обремененото и
съдебно минало, и наличието
на осъждания за други престъпления против
собствеността, извън тези
квалифициращи деянието като опасен
рецидив. Като смекчаващо вината
обстоятелства се явява единствено оказаното съдействие от страна на
подсъдимата за разкриване на обективната истина.
Наложените
наказания по предхождащите деянието осъждания не са осъществили своята специална
превенция спрямо подсъдимата, поради което и предвид изложените по-горе
съображения, съдът на
основание чл.373, ал.2 от НПК вр. чл.58а, ал.1 от НК определи на подсъдимата наказание лишаване от
свобода за срок от 2
години, като след прилагане на редукцията по чл.58а, ал.1 от НК и
наложи наказание „лишаване от свобода” за срок от 1 година и 4 месеца. На основание чл.61, т.2 вр. с чл.60, ал.1 от ЗИНЗС наказанието от 1 година и 4 месеца „лишаване
от свобода” следва да бъде изтърпяно при първоначален “строг” режим в затвор.
Мотивиран от изложените съображения съдът
постанови присъдата.
Председател :
Вярно с оригинала!
А.Р.