Р Е Ш Е Н И Е
№ 480
гр. Г. Оряховица, 20.12.2018г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ГОРНООРЯХОВСКИ
РАЙОНЕН СЪД, 8-ми състав, в
публичното заседание на двадесети ноември
през две хиляди и осемнадесета година,
в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: Трифон Славков
при
участието на секретаря СИЛВИЯ ДИМИТРОВА, като разгледа гр.д. № 1272 по описа на ГОРС за 2018
г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен
е иск с правно основание чл. 357, ал. 1, вр. чл. 358, ал. 1, т. 2, във вр чл.
188, т. 1 КТ.
Ищецът
оспорва наложеното със Заповед № 50/17.05.2018г., издадена от Директора на
„Поделение за пътнически превози - Горна Оряховица”, дисциплинарно наказание
„забележка”. Твърди, че не е нарушил трудовите си задължения, както и че дори
да е допуснал нарушение, то не бил действал виновно. Счита, че в проведеното
дисциплинарно производство срещу него са допуснати съществени нарушения на
правото му на защита, т.к. не бил уведомен, че срещу него се води дисциплинарно
производство, че служителят извършващ проверката няма делегирани правомощия да
извършва такава, че в раздаваните служебни придружителни листи няма графа за
извършване на съкратена проба, още повече че такава се регистрирала в
скоростомерната лента на влака и др., което водело до необоснованост в
изискванията на работодателя към служителите му. Счита, че дори и да е извършил
нарушенията, то същите не са квалифицирани правилно от дисциплинарно-наказващия
орган. Отделно сочи, че няма задължение по длъжността характеристика да приема
и заверява с придружителен лист извършването на съкратена проба. Посочва също,
че времето от 10-15 мин. отделено за предаване на влак на крайна гара е крайно
недостатъчно за качествено изпълнение на тази дейност. Твърди, че процесната
заповед не съдържа задължителните реквизити съгласно чл. 195, ал. 1 от КТ, т.к.
не описва конкретно фактическия състав на посоченото в нея нарушение. Посочва,
че няма предишни нарушения, поради което счита че наказанието което му е
наложено е необосновано тежко за формални нарушения, от които не са настъпили
вредни последствия за работодателя. Счита заповедта за незаконосъобразна,
поради което моли за нейната отмяна.
Ответникът
оспорва иска. Твърди, че преди да наложи наказание на ищеца е извършил цялостна
и задълбочена проверка на нарушението му. Посочва, че действително обяснения от
ищеца са поискани от Ръководителя на ПП гр. Русе, но счита че снемането на
обяснения може да бъде направено и прието от друго лице, сочейки съдебна
практика за това. Счита, че от обективна страна е доказано допускането на
нарушения на трудовите задължения чрез бездействие на служителя. С оглед
изложеното, счита, че съвестно е изследвал цялата фактическа обстановка, поради
което намира наложеното с обжалваната заповед наказание за обосновано.
Претендира разноски.
Съдът намира за установено от фактическа и
правна страна следното:
Предявен
е иск за отмяна на наложено със Заповед № 50/17.05.2018г., дисциплинарно
наказание „забележка” – чл. 357, ал. 1,
вр. чл. 358, ал. 1, т. 2, във вр чл. 188, т. 1 КТ.
Дисциплинарното
наказание „забележка” се налага, когато е налице виновно неизпълнение на
трудовите задължения и с оглед тежестта на нарушението, обстоятелствата, при
които е извършено и поведението на служителя, наложеното наказание се явява
съответно. Същевременно законът поставя изисквания към процедурата по налагане
на дисциплинарни наказания, касаещи изслушването на служителя, мотивиране на
заповедта, спазване на преклузивни срокове.
Тежестта
на доказване относно спазването на тези изисквания е за работодателя.
При така
разпределена доказателствена тежест съдът намира иска за неоснователен.
Не е
спорно между страните, че са обвързани от трудово правоотношение, по силата на
което ищецът изпълнява длъжността „Инструктор, превозни бригади, началник влак”.
Между страните няма спор, а и се установява от положения върху длъжностната
характеристика за длъжността „Инструктор, превозни бригади, началник влак ”,
код по НКПД 2011-31193050 подпис, че в трудовите функции на ищеца се включва задължението
му да „приема придружителен образец II-21 от влаковете и регистрира това, чрез
вписване на трите имена и подписа си на съответното място, контролира
правилността на всички вписвания на така приетите образци, а при констатиране
на пропуски или нередовност ги регистрира чрез контролни писма до прекия си
началник.
Видно от
длъжностната му характеристика също е, че отговаря за задължения формулирани в
още 60 точки.
Дисциплинарната
отговорност на ищеца е реализирана на основание чл. 187, т. 3, пр. първо КТ/неизпълнение
на възложената работа/ - за това, че:
На
04.02.2018 г. по време на работа в Превозна служба Русе, в качеството си на
„инструктор ПБ, началник влак“ не проверявал предаваните му придружителни листи
от служители на длъжност „Началник влак, ПД“, в обема и качеството дължими от
него, като приел и заверил с подпис придружителен лист на влак № 462/04.02.2018
г., в който не било отразено извършването на проба “Д“/съкратена проба/ в гара
„Мездра“ и гара Г. Оряховица, което било нарушение на чл. 320, ал. 2, т. 1 от
Правилата за движение на влаковете и маневрената работа в железопътния
транспорт. Описаното нарушение работодателят свързал с чл. 10, т. 5 от „Инструкцията
за началника на пътнически влак“, както и неизпълнение на задълженията му
съгласно длъжностната му характеристика: „Контролира правилността на всички
вписвания на така приетите образци и констатиране на пропуски или нередовност,
и ги регистрира чрез контролни писма до прекия си началник“. Лицето заемащо
длъжността следвало да познава „Инструкция за началника на пътническия влак;
Правилата за движението на влаковете и маневрената работа в железопътния
транспорт“.
На
20.02.2018 г. по време на работа в Превозна служба Русе, в качеството му на „Инструктор
ПБ, началник влак“ не е проверил предаваните му придружителни листи от
служители на длъжност „Началник влак, ПД“ в обема и качеството дължими от него,
а именно приел и заверил с подпис придружителния лист на влак № 4651/20.02.2018
г., в който не били попълнени в графа „часовниците сверени“/час и минути/, а в
графа „предал“ липсвали длъжност и подпис от началника на влака. Описаното
според работодателя представлявало нарушение на чл. 10, т. 5 от Инструкцията за
началник влак, както и неизпълнение на задължението на ищеца, съгласно
вмененото му в длъжностната характеристика задължение, описано в раздел основни
трудови задължения:„Контролира правилността на всички вписвания на така
приетите образци и констатиране на пропуски и нередовност, и ги регистрира чрез
контролни писма до прекия си началник“, както и че като заемащ длъжността
следва да познава „Инструкция за началника на пътническия влак“; „Правилата за
движението на влаковете и маневрената работа в железопътния транспорт“.
Преди налагане на дисциплинарното
наказание работодателят е спазил процедурата по чл. 193, ал. 1 КТ, като е
изискал обяснения от работника за вменените му нарушения. В заповедта са
описани обективните и субективните признаци на нарушенията, което се претендира
да са извършени от ищеца. Нарушението извършено от работника, е посочено по
разбираем за него начин, поради което заповедта следва да се приеме за
законосъобразна. /Решение 164 от 22.06.2015 г. по гр. д. 6474/2014 г. на III г.
о на ВКС./
Следва
да се даде отговор на въпроса, извършени ли са вменените нарушения и ако да –
дали това е виновно извършено, и дали наложеното за него наказание се явява
съответно.
По
делото ответникът не проведе доказване на тази предпоставка от иска. Извършването
на нарушенията не е доказано по несъмнен начин. Доказателствата за това,
събрани в хода на проверката по заповед рег. № 50/17.05.2018 г., не могат да
бъдат обсъждани в настоящето производство. Те не са събрани по реда, предвиден в ГПК,
а фактическите констатации на решаващия съд в исковото съдопроизводство не
могат да се базират на доказателства, събрани от друг орган в друго
производство. Поради това по делото няма събрани доказателства за това, как са
съставени съответните придружителни листи от 04.02.2018 г. и 20.02.2018 г.,
налице ли са твърдените пропуски в тях, изхождат ли тези документи от ищеца или
са съставени от някое друго лице. Ответникът посочва, че заповедта за налагане
на дисциплинарното наказание е съставена на основание писмо с вх. №
44-04-30/27.03.2018 г. на „ръководител на „Звено за вътрешен одит“ при „Холдинг
БДЖ“ЕАД. Съответния съставител на документа/писмото/ или лицето извършило
проверката на ищеца не бяха разпитани по делото. С констатациите на
проверяващия/те видно от приложеното по делото писмо изготвено от Директора на „ППП“
Г. Оряховица са наказани 7 работника, но същото не доказва твърдените за
извършени от ищеца нарушения. Показанията на разпитания по делото свидетел са
единственият източник на преки доказателства за това, какво се случва при
предаване на смяната на влака, реквизитите на въпросния образец II, липсата на
самостоятелна графа за отбелязване извършването на съкратена проба „Д“ и
сверяването на часовниците. Те в никакъв случай не дават основание на съда да
направи извод, че са налице съответните бездействия на ищеца по проверка и
контрол, както и по уведомяване на прекия му ръководител за наличните липси или
пропуски в съставените от подчинените на ищеца лица. Следователно твърденията
на работодателя, че ищецът не е проверявал предаваните му придружителни листи
от служители на длъжност „началник влак, ПД“, в обема и качеството дължими от
него, съгласно чл. 10, т. 5 от Инструкцията на началника на пътническяи влак и
в нарушение на чл. 320, ал. 3 , т. 1 от Правилата за движение на влаковете и
маневрената работа в железопътния транспорт, както и вмененото му задължение от
длъжностната му характеристика, не се потвърждават от събраните по делото
доказателства (доказателствата, събрани в дисциплинарното производство, не
могат да се ползват в исковото). Ето защо и напълно неоснователен се явява
доводът на ответника, че неотричайки констатациите на проверяващите при
изисканото обяснение по реда на чл. 193 от КТ ищецът е направил извънсъдебно
признание на извършеното нарушение.
И тъй като тежестта на доказване на факта на извършване на
дисциплинарното нарушение е за работодателя, то липсата на достатъчно
доказателства в тази насока задължава съда да приеме недоказаният факт за
неосъществил се. При това положение П. не е извършил нарушенията, за които е
наказан и искът за отмяна на наложеното наказание е основателен. /В този смисъл
Решение № 231 от 3.06.2010 г. на ВКС по гр. д. № 241/2010 г., IV г. о., ГК/
Съдът
намира, че е налице процесуално нарушение на работодателя при изготвяне на
обжалваната заповед. Съгласно чл. 195 от КТ, дисциплинарното наказание се
налага с мотивирана писмена заповед, в която се посочва нарушителят,
нарушението, кога е извършено, наказанието и законният текст, въз основа на
който се налага. Съдебната практика приема, че е възможно мотивирането на
заповедта за дисциплинарно наказание да стане с препращането към друг документ.
В случая обжалваната заповед препраща към писмо вх.№44-04-30/27.03.2018 г. на
Ръководител „Звено за вътрешен одит“ при Холдинг БДЖ“ ЕАД, докато при
изисканото обяснение по реда на чл. 193 КТ ръководителят на ПП Русе е приложил
писмо изх. № 12-20-41/26.03.2018 г. на отдел „Разкриване на измами и
злоупотреби“ на „Холдинг БДЖ“ ЕАД. Съответните писма, както се посочи по горе,
не са приложени по делото и не е ясно, какво точно установяват със съдържанието
си. Тези документи е следвало да се връчат на ищеца като част от заповедта за
налагане на дисциплинарно наказание, в който смисъл е и съдебната практика,
включително и задължителна такава – решение №171/23.02.2010г. по гр.д.
№68/2009г. на ІІІг.о. на ВКС, постановено по реда на чл. 290 от ГПК. Като
приложение на процесната заповед не е посочено да са връчвани такива документи на
ишеца. Липсват доказателства за връчва на ищеца на писмо вх. № 44-04-30/27.03.2018
г. на Ръководител „Звено за вътрешен одит“ при Холдинг БДЖ“ ЕАД. Независимо, че
той е дал обяснения по посочените в тях нарушения, доколкото са били
пресъздадени във връчения му доклад, не отпада задължението на работодателя за
прилагането на съответните писма към заповедта за дисциплинарно наказание, след
като тя препраща към тях. Не представянето на горепосочените писма и в исковото
производство препятства и възможността на съда да извърши самостоятелна оценка
на събраните в дисциплинарното производство доказателства, а с оглед липсата на
събрани такива в исковото производство, то следва единствения възможен изход на
делото, а именно заповедта за наложеното дисциплинарно наказание да се отмени. Правото на труд е основно право на всеки човек и защитата му, както и
общите изисквания към всяко санкционно производство, налагат стриктно спазване
на предвидените в закона защитни норми. Посочените процесуални нарушения са
достатъчно основание обжалваната заповед да бъде отменена като
незаконосъобразна.
По
разноските:
При този изход на делото, съдът намира за основателна претенцията за
присъждане на дължимото адвокатско възнаграждение. Налице са предпоставките,
визирани в чл. 78, ал. 1 от ГПК, в процесния случай, а наред с това ищецът е
упълномощила редовно адвокат от ВТАК да го представлява по настоящото дело и
последният е реализирал надлежно процесуалното представителство в съдебното
производство. Видно от приложеното по делото адвокатско пълномощно и договор за
правна защита и съдействие от 20.11.2018 г., в същите е удостоверено, че
заплатеното адвокатско възнаграждение е 300. 00 лв., като е отбелязано, че е
заплатено "в брой". В т. 3 от Тълкувателно решение № 6/06.11.2013 г.
по тълк. дело№ 6/2012 г. - ОСГТК ВКС е прието, че при произнасяне по възражение
за прекомерност на договореното и заплатено адвокатско възнаграждение, на
основание чл. 78, ал. 5 от ГПК, съдът е свободен да намали възнаграждението до
предвидения в същата минимален размер, като вземе предвид действителната
фактическа е правна сложност на делото, но в размер но не по-малко от минимално
определения размер съобразно чл. 36 от ЗА, която разпоредба препраща именно към
Наредба№ 1/2004 г. минималните размери на адвокатските възнаграждения, издадена
въз основа на законова делегация, регламентираща правото на органите на
адвокатурата да определят минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Съдът е свободен да намали възнаграждението до предвидения в същата минимален
размер, като вземе предвид действителната фактическа е правна сложност на
делото. Осъществената от пълномощника на ищеца защита се изразява в процесуално
представителство в едно съдебно заседание, като е заплатено възнаграждение 300.
00 лв. (според чл. 7, ал. 1, т. 1 от Наредба№ 1/2004 г. за минималните размери
на адвокатските възнаграждения за други неоценяеми искове по КТ – минималният
размер възнаграждение е определен на 200. 00 лв.). Съдът намира възражението за
прекомерност направено от процесуалния представител на ответника за
основателно. Проведено е едно съдебно заседание с неголяма продължителност и
сложност, без оспорвания и допълнителни доказателствени искания, коеот определя
степента на сложност към ниска. Предвид изложеното, разноските по
делото(адвокатско възнаграждение), съгласно чл. 78, ал. 5 от ГПК следва да
бъдат намалени до сумата 200. 00 лв., които при този изход на делото и на
основание чл. 78, ал. 1 от ГПК да се възложат в тежест на ответника.
На основание чл. 78, ал. 6 от ГПК ответникът-работодател следва да бъде
осъден да заплати в полза на ГОРС: сумата от 40. 00 лв., съставляваща ДТ по чл.
3 от ТДТССГПК; сумата 5. 00 лв., представляваща ДТ по чл. 11 от Тарифа за
ДТССГПК за служебно издаване на изпълнителен лист
Така
мотивиран, съдът
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ Заповед № 50/17.05.2018 г. на Директора на ППП гр. Г. Оряховица при
"БДЖ-Пътнически превози" ЕООД, с която на М.И.П. с ЕГН ********** ***
в качеството му на "Инструктор ПБ, Началник влак" в Превозна служба
гр. Русе при "БДЖ-Пътнически превози"ЕООД с ЕИК: 1754056470213, и
било наложено дисциплинарно наказание "Забележка", като
незаконосъобразна.
ОСЪЖДА "БДЖ-ПЪТНИЧЕСКИ ПРЕВОЗИ"ЕООД с ЕИК: ********* – Поделение
за пътнически превози Г. Оряховица с БУЛСТАТ: 1754056470213, ДА ЗАПЛАТИ на М.И.П.
с ЕГН ********** ***, сумата 200. 00 лв. /двеста лева/, представляваща
направените по делото разноски.
ОСЪЖДА "БДЖ-ПЪТНИЧЕСКИ ПРЕВОЗИ"ЕООД с ЕИК: ********* – Поделение
за пътнически превози Г. Оряховица с БУЛСТАТ: 1754056470213, ДА ЗАПЛАТИ по
сметка на ГОРНООРЯХОВСКИЯ РАЙОНЕН СЪД, сумата 40. 00 лв. /четиридесет лева/,
представляваща ДТ по чл. 3 от ТДТССГПК; сумата 5. 00 лв. /пет лева/
представляваща ДТ по чл. 11 от Тарифа за ДТССГПК за служебно издаване на
изпълнителен лист.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен
съд град Велико Търново в
двуседмичен срок, считано от връчването му на страните.
Препис от
същото, на основание чл.7 ал.2 от ГПК, да се връчи на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: