Мотиви
на присъда по ВНОХД № 3840/2019г. по описа на СГС, НО, III- ти въззивен състав
С присъда от 06.03.2019г.,
постановена по НОХД № 16764/2017г. по описа на СРС, НО, 6- ти състав съдът е
признал подсъдимия И.В.А. за виновен в това, че на 18.06.2017г., около 10,40 часа, в
гр.София, по ул.“Владайска“, с посока на движение от ул.“Индустриална“ към
пл.“Сточна гара“, управлявал моторно превозно средство -лек автомобил марка
„Фолксваген”, модел „Поло”, с per. № РК ******, след употреба на наркотично
вещество, а именно: метадон, установено по надлежен ред с протокол за
съдебно-химическа /токсикологична/ експертиза с изх. № И- 6913/05.09.2017г. на
„Военно медицинска академия”, гр.София, поради което и на основание чл.343б,
ал.З и чл.54 от НК му наложил наказание „Лишаване от свобода“ за срок от шест месеца,
както и „Глоба“ в размер на 500,00 лева.
Съдът е отложил на основание чл.66,
ал.1 от НК изтърпяването на така наложеното наказание "Шест месеца
лишаване от свобода" за срок от три години.
Съдът е лишил подсъдимия И.В.А. от
правото да управлява моторно превозно средство за срок от две години, на
основание чл.343г от НК.
Съдът е осъдил подсъдимия И.В.А. да
заплати на основание чл.189, ал.З от НПК разноски по делото в размер на 266,00
лева, от които 100,00 лева по сметка на Софийски районен съд и 166,00 лева по
сметка на СДВР, и на основание чл.190, ал.2 НПК- 5,00 лева за служебно издаване
на изпълнителен лист.
Против така
постановената първоинстанционна присъда е постъпила жалба от подсъдимия, чрез адв.В.К.,
в която са изложени доводи, че същата е неправилна.
В съдебно заседание
пред настоящата инстанция представителят на СГП предлага съдът да отхвърли жалбата на защитата срещу
първоинстанционната осъдителна присъда, като неоснователна и да потвърди
присъдата на СРС, като законосъобразна и правилна.
Поддържа,
че от събраните пред първата и настоящата инстанция доказателства, безспорно се
установява, че на посочените в обвинението дата и място, подсъдимият е
управлявал лек автомобил при наличие на упойващо вещество в неговата кръв и фактическата
обстановка се подкрепя от показанията на полицейските служители, които го спрели
за проверка. Счита, че същите подробно описват обстановката на местопроизшествието,
действията свързани с проверката, поведението на подсъдимия, тестването на
същия с техническо средство, установеното наличие на упойващо вещество в
кръвта, съпровождането на подсъдимия в медицинско заведение за даване на кръв и
урина за изследване. Счита, че показанията на полицейските служители
кореспондират с изготвените от тях документи- акт за установяване на
административно нарушение, талон за преглед, докладна записка и други. Твърди,
че по делото е изготвена съдебно химико-токсикологична експертиза, от която се
установява, че подсъдимият към момента на проверката е управлявал лек автомобил
при наличие на упойващо вещество. Предлага съдът не кредитира дадените от
подсъдимия обяснения, доколкото същите са израз на негова защитна версия и по
делото не се събрани доказателства, че от неговото спиране от полицейските
служители до даване на кръв и урина за изследване, същият е употребил официално
предоставеното му количество метадон и
Мотиви
на присъда по ВНОХД № 3840/2019г. по описа на СГС, НО, III- ти въззивен състав,
2 стр.
са вътрешно противоречиви.
Моли
съдът да приеме, че с действията си от правна страна подсъдимият е извършил
престъплението предмет на обвинението по чл.343б, ал.3 от НК и определеното
наказание от СРС е законосъобразно, в рамките на законоустановения размер, като
са съобразени всички смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства.
Защитата
на подсъдимия адв.К. моли съдът да оправдае подзащитния му, като даде нужна
оценка на неговите обяснения като последователни и добросъвестни. Счита, че както
първоинстанционният съд, така и прокуратурата изхождат от погрешна правна
оценка на Наредба № 30 от 2001г., по която се регулират тези отношения, че при
установяване на употребата на наркотично вещество, техническото средство и
химическото изследване са алтернативи. Поддържа, че тестът показва и амфетамин,
а кръвната проба го изключва, както и че тестът с техническо средство има само
предварително насочващо значение, докато значение за категорично установяване
на употребата на алкохол има единствено кръвния тест. Твърди, че от тълкуването
на разпоредбата на чл.3, ал.2 от Наредба № 30, се установява, че при
констатиране на алкохол повече от 0,5 на хиляда, или на друго упойващо
вещество, длъжностното лице попълва талон за медицинско изследване и в чл.6 се
посочват само трите случая, които може да се вземат предвид показанията на
техническото средство, а именно при възпрепятстване на вземането на кръвна
проба. Счита, че са налице данни, че химическото изследване и взетата кръвна
проба е направено във Военно медицинска академия, но Законът за лечебните
заведения в чл.23 и чл.24, прави много ясна разлика за това, какво е
многопрофилна болница за активно лечение и център за спешна медицина и в
наредбата законодателно е регламентирано, че кръвните проби се вземат в
центровете за спешна медицина. Поддържа, че по силата на чл.11 ал.2 от
наредбата, когато се изследва друго упойващо вещество, се вземат 40 мл. кръв, а
в случая в съдебно химико-токсикологична експертиза е посочено, че е взета кръв
10-11 мл.
Защита
поддържа, че преди да му бъде взета кръвната проба във ВМА подзащитният му си е
взел нужната доза метадон в метадоновия център и това се установява от
приложения по делото дневен отчет и показанията на свидетелката С.С.,
медицинската сестра, която лично е дала метадона, която беше категорична, че
дозата му е дадена до 11,20 часа на 17.06.2017г. Твърди, че от акта за
установяване на административно нарушение се установява, че той е спрян, или е
установен в района на Сточна гара в 10,40 часа, като заповедта за задържане е със
същия час и до 10,35 часа на следващия ден, той изцяло е бил под контрола на
полицията. Моли съдът да отмени първоинстанционната присъда и постанови нова, с
която да го оправдае по повдигнатото обвинение.
Подсъдимият
И.А. заявява, че свидетелят Д.К. е човекът, който помолил да го отведе да си
вземе метадона и го изчакал пред вратата на програмата. Твърди, че бил тестван
с дрегер преди да влезе в центъра, а дозата я приел преди да даде кръв и урина,
но след като бил тестван.
В последна дума подсъдимият И.А. моли да бъде оправдан.
Софийски градски съд,
Наказателно отделение, III-
ти въззивен състав, като се запозна с материалите по делото, взе предвид
доводите и възраженията на страните, намира за установено следното:
ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:
Подсъдимият
И.В.А. е роден на ***г***,
Мотиви
на присъда по ВНОХД № 3840/2019г. по описа на СГС, НО, III- ти въззивен състав,
3 стр.
българин, български
гражданин, неженен, със средно образование, безработен, осъждан, с ЕГН **********.
На 18.06.2017г.,
около 10,40 часа, подсъдимият И.В.А. управлявал лек автомобил марка
„Фолксваген”, модел „Поло”, с per. № РК ******, в гр.София, по ул.“Владайска“,
с посока на движение от ул.“Индустриална“ към пл.“Сточна гара“. В това време
бил спрян за проверка от свидетелите Р.К., Д.К. и М.Ц.- полицейски служители в
ОПП-СДВР. Поведението на водача на лекия автомобил им се сторило подозрително,поради
което полицейските служители решили да му извършат проверка за употреба на
алкохол и на наркотични вещества. След като го подложили на тест с техническо
средство „Drug
Test 5000“
проба № 028, пробата отчела положителен резултат за употреба на наркотични
вещества -амфетамин и метадон. Свидетелят М.Ц.съставил акт за установяване на
административно нарушение № Г 363136 от 18.06.2017г. и издал на подсъдимия И.А.
талон за медицинско изследване № 0437296, след което подсъдимият И.А. бил
отведен във „Военно медицинска академия”, гр.София, за да му бъдат взети
биологични проби.
От
месец април 2000г. свидетелят Д. К. работел в СДВР и основното му задължение било
посещаване и обработване на ПТП, но имало период, когато работели по контрол на
пътното движение, най- вече за нарушение на ЗДвП и констатиране на лица, които
са употребили упойващи вещества. Проверката писмено не се обективирала, а свидетелят
преценявал визуално дали водачът е употребил или не упойващи вещества и след
тази преценка се тествал с полеви тест или тест 5000. В случай на положителна
проба на същия се съставял акт, издавали се заповеди дали да се отнеме на
книжката, или ако колата е на негово име да се спре от движение. На водача се
връчвал талон за кръв и урина, отвеждал се във ВМА за даване на кръв и урина,
където пред лекаря давал или не проба за изследване.
На инкриминираната
дата 18.06.2017г. в 11,55 часа лекар- токсиколог взел от подсъдимият И.А. кръвна
проба.
В хода на
досъдебното производство е изготвена съдебно-химическата /токсикологична/
експертиза, съгласно чието заключение подсъдимият И.А. употребил наркотични
вещества- метадон, включен в Приложение № 2 към чл.З, т.2 от Наредба за реда за
класифициране на растенията и веществата като наркотични /Списък П „Вещества с
висока степен на риск намиращ приложение в хуманната и ветеринарната
медицина”/.
ПО ДОКАЗАТЕЛСТВАТА:
Така изложената фактическа обстановка съдът
възприе за безспорно установена след извършен анализ на събраните по делото
доказателства и доказателствени средства, а именно: обясненията на подсъдимия И.А.,
показанията на свидетелите Р.И.К., Д.Г.К., М.В.Ц., С. В.А., М.Ц.Ц., Д.Н.Е.и С.С.С.,
съдебно- химическа /токсикологична/ експертиза № И-6913/05.09.2017г. /л.15-
л.17 от досъдебното производство/, протокол за медицинско изследване за
употреба на алкохол и/или друго упойващо вещество /л.19- л.20 от досъдебното
производство/, талон за медицинско изследване № 0437296/л.29 от досъдебното производство/,
заповед за
Мотиви на присъда по
ВНОХД № 3840/2019г. по описа на СГС, НО, III- ти въззивен състав, 4 стр.
прилагане
на принудителна административна мярка № 2903/18.06.2017г. /л.31 от досъдебното
производство/, медицинско удостоверение /л.56 от съдебното производство пред
СРС/, медицинска документация /л.86- л.104 от съдебното производство пред СРС/,
справка за съдимост, ведно с бюлетини /л.17- л.32 от съдебното производство
пред СРС/, както и приобщените по реда на чл.283 от НПК доказателства,
съдържащи се в кориците на делото.
Съдът кредитира в цялост показанията на
свидетелите Р.К., М.Ц.и Д.К.- и тримата полицейски служители са очевидци на
престъплението и същите са за рутинна проверка управлявания от подсъдимия лек
автомобил марка „Фолксваген”, модел „Поло”, е per. № РК ****** и са възприели
неадекватното поведение на водача на лекия автомобил- блед, с психомоторна
възбуда, неясен изговор, което ги провокирало да извършат проверка за употреба
на алкохол или наркотични вещества. В тяхно присъствие подсъдимият И.В.А. бил
изпробван с техническо средство „Drug Test 5000“ № 0040, проба № 028, като пробата
показала положителен резултат за наличието на амфетамин и метадон.
Събраните по досъдебно производство № 226ЗМК1245/2017г. по
описа на 02 РУ- СДВР, пр.пр. № 22108/2017г. по описа на СРП и в хода на
съдебното следствие съдът кредитира изцяло, като прие, че непротиворечиви,
взаимно допълващи се, кореспондират със събраните по делото гласни
доказателства и са относими към основния факт, включен в предмета на доказване
по делото.
При така
установената фактическа обстановка, съдът намира следното
ОТ ПРАВНА СТРАНА:
Настоящият съдебен
състав намира, че обвинението, повдигнато спрямо подсъдимия И.В.А. не е
доказано по безспорен и категоричен начин така, както изисква разпоредбата на
чл.303, ал.2 от НПК.
Установява се от
събраните по делото доказателства, че на инкриминираната дата в 11,30 часа на
подсъдимия бил издаден талон за медицинско изследване № 0437296. Протоколът за
медицинско изследване за употреба на алкохол и/или друго упойващо е изготвен на
18.06.2017г. в 11,55 часа. В акта за установяване на административно нарушение
е посочено, че подсъдимият е управлявал МПС около 10,40 часа и са иззети като
доказателства свидетелство за управление на МПС № ***** контролен талон № *****
РМПС №**** и талон за медицинско изследване № ****. В тази връзка настоящият съдебен
състав намира, че са налице противоречиви доказателства и не е установено по
безспорен и категоричен начин в колко часа подсъдимият е управлявал МПС след
употреба на наркотично вещество.
ПО РАЗНОСКИТЕ:
С оглед изхода на
делото и на основание чл.190, ал.1 от НПК направените по делото разноски остават
за сметка на Държавата.
Така мотивиран,
съдът постанови присъдата си.
РЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.