гр.Козлодуй,
13 юни 2019г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
КОЗЛОДУЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, втори
състав в закрито заседание на 13.06.2019 година, в състав:
Районен съдия: Адриана Добрева
като
разгледа докладваното от съдията Добрева гражданско дело № 1474 по описа на
съда за 2018 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Съдебното производство е образувано по искова молба н. „А.З.С.Н.В."
ЕАД, със седалище и адрес на управление ***, офис сграда Лабиринт, ет. 2,
офис 4, представлявано от Николина Тодорова Станчева и Мартин Деспов Деспов
подадена чрез пълномощник Б.Н.Р., юрисконсулт, с която е предявен
против Г.В.В., ЕГН **********,***, положителен установителен иск по чл.422 вр.
чл.124, ал.1 ГПК за признаване за установено съществуването на вземане присъдено
в заповедно производство по частно гражданско дело № 875/2018 г. на Районен съд
– Козлодуй за главница 532,96 лв., договорна лихва 36,47 лв., ведно със
законната лихва за забава от датата на входиране на заявлението в районен съд
до окончателното изплащане на задължението, неустойка за неизпълнение 232,12
лв., обезщетение за забава в размер на 13,10 лв. и такса разходи в размер на
18,00 лв. или обща сума в размер на 832.65 лв. дължими по Договор за паричен заем № 3049810 от
2.10.2017 г.
Съда е
разгледал делото и с определение от 03.06.2019г. е обявил делото за решаване.
В срока за
произнасяне съда съобрази исковата молба, приложените към нея писмени
доказателства и приложеното служебно частно гражданско дело № 875/2018 г. на
Районен съд – Козлодуй и намери, че е налице нередовност а исковата молба,
която той е пропуснал да констатира своевременно, предвид на следното:
Както съда
изложи по-горе, ищеца е предявил положителен установителен иск по чл.422 ГПК за
признаване за установено съществуването на вземане присъдено в заповедно
производство по частно гражданско дело № 875/2018 г. на Районен съд – Козлодуй
за главница 532,96 лв., договорна лихва 36,47 лв., ведно със законната лихва за
забава от датата на входиране на заявлението в районен съд до окончателното
изплащане на задължението, неустойка за неизпълнение 232,12 лв., обезщетение за
забава в размер на 13,10 лв. и такса разходи в размер на 18,00 лв. или обща
сума в размер на 832.65 лв. дължими
по Договор за паричен заем № 3049810 от 2.10.2017 г. с „Изи Асет Мениджмънт”
АД.
Видно от
приложеното частно гражданско дело №875/2018г., съда се е произнесъл със
Заповед по чл.410 ГПК, с която е присъдил Г.В.В., ЕГН **********, да заплати н. „А.з.с.н.в.” ЕАД, различни суми и на различно основание - 201.84 лева
главница, договорна лихва в размер на 5.55 лева за периода от 05.12.2017 г. до
23.01.2018 г., такса разходи в размер на 18.00 лева, неустойка за неизпълнение
на договорно задължение в размер на 52.01 лева за периода от 12.12.2017 г. до
23.01.2018 г., обезщетение за забава в размер на 6.80 лева за периода от 06.12.2017
г. до датата на подаване на заявлението в съда – 31.05.2018 г., ведно със
законната лихва от подаване на заявлението в съда - 31.05.2018г. до
окончателното изплащане на задължението и направените в процеса разноски - държавна такса в размер на 25.00 лева и
юрисконсултско възнаграждентие в размер на 150.00 лева дължими по договор за паричен заем, сключен на 01.11.2017
г. с № 3068952 с „Изи Асет Мениджмънт” АД.
От
изложеното е видно, че както фактическия състав така и цената на претенцията,
посочена в заявлението и заповедта, от една страна и от друга в исковата молба
са различни. Това е недопустимо, тъй като се цели пълна подмяна на
основанието на иска едва в настоящия установителен процес. Следователно
съответствие между заповедното и настоящото производство липсва. Предвид
конкретните обстоятелства, на които ищецът основава възникването,
съществуването и размера на вземането си, съдът приема, че е налице съществено
разминаване с това по издадената заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК.
Производството
по чл. 422 ГПК, вр.
с чл. 415 ГПК е
специално и е пряко обвързано със заповедното по чл. 410 и сл. ГПК. Тази пряка обвързаност е свързана с обстоятелството, че искът
по чл. 422 ГПК се
счита предявен от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение, като целта на исковото производство е да се установи вземането на
ищеца от ответника - длъжник, така, както същото е заявено в
заявлението и съответно в издадената заповед за изпълнение. Искът по чл. 422 ГПК трябва
да има за предмет съдебното установяване на вземане, идентично със
заявения в заповедното производство дълг. Тази идентичност е процесуална
предпоставка за допустимост, за наличието на която съдът следи служебно.
В
настоящия случай, подобен идентитет не е налице, което сочи на
нередовност на исковата молба, която съда за първи път и едва на настоящия етап
на процеса констатира, но следва да даде указания на ищеца да отстрани, тъй
като при разминаване в произнасянето на съда по заповедното и исковото
производство, би се стигнало до недопустимо разминаване в претенциите /СПН би
следвало да се създаде относно всички съществени елементи на правоотношенията/.
Отделен е въпросът, че правото на защита на длъжника би било сериозно
накърнено.
В тази
насока следва да се подчертае, че несъответното посочване на основанието и вида
на претенцията, би могло да е довело и до ненужно образуване на настоящото
производство. Непосочването на съответните вземания с конкретното им основание,
води освен до противоречия и до формиране на неправилна представа относно вида
на дължимите суми. Следва да се има предвид и, че - дори да се приеме, че
в подаденото заявление е допусната грешка, поради липса на посочване на пълното
и правилно основание на вземането и начина на формиране на неговия размер,
последиците от нея, следва да се понесат от заинтересованата страна,
която не е очертала твърденията си, съобразно действителното
фактическо положение. На съда е служебно известно, че ищецът подава множество
еднотипни заявления за издаване на заповеди за изпълнение, което обаче не го
освобождава от отговорността и задължението да излага твърденията и исканията
си по начин, който да съответства на реалните факти и правоотношения и
впоследствие да съвпада напълно с обстоятелствата, на които се основава
исковата претенция.
Ищецът
не би могъл да въведе други, различни правопораждащи факти, в сравнение с тези,
посочени в заявлението за издаване на заповедта за изпълнение. Посочването на
друго основание, от което произтича вземането /в случая - друг договор за кредит
и друг размер на дължимите суми/, различно от твърдяното в
заявлението, за което е издадена заповед за изпълнение, съставляваща
изпълнително основание по смисъла на чл.404, т.1, предл.4 ГПК, обуславя
недопустимостта на установителния иск по чл.415, ал.1 ГПК /Решение №
169/04.01.216 г. по т.д. № 700/2011 г. на ВКС, II т.о., пост. по реда
на чл. 290 ГПК/.
Поради
изложеното, съдът приема, че следва да даде указание на ищеца в едноседмичен
срок да отстрани нередовностите на исковата молба, като уточни основанието и
размера на претенцията си съобразно проведеното заповедно производство по
частно гражданско дело № 875/2018г. на Районен съд – Козлодуй.
Така
мотивиран и на основание чл. 129 ГПК, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ОТМЕНЯ
определение от 03.06.2019г., с което е обявил делото за решаване.
ОСТАВЯ
производството без движение поради нередовност на исковата молба.
УКАЗВА на
ищеца „А.З.С.Н.В." ЕАД, със седалище и адрес на управление ***, офис
сграда Лабиринт, ет. 2, офис 4, представлявано от Николина Тодорова Станчева и
Мартин Деспов Деспов в едноседмичен срок да отстрани нередовностите на исковата
молба като я приведе в съответствие досежно фактическите основания и цена на
претенцията със заповедното производство по частно гражданско дело № 875/2018г.
на Районен съд – Козлодуй.
УКАЗВА, че
при неизпълнение на указанията в срока, ще прекрати производството и ще върне
на ищеца нередовната искова молба.
Определението
не подлежи на обжалване.
Районен
съдия: