Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

                                                    гр.София, 31.08.2017год.

 

 

                                 В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД,Търговско отделение,VІ-7с-в в открито заседание на шести юни 2017год.,в състав:

 

                                     СЪДИЯ : Валентин Бойкинов

 

при секретаря П.С., като разгледа докладваното от съдията търг.дело № 3097 по описа за 2016год,за да се произнесе взе предвид следното :

 

 

 

Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл. 226 от Кодекса за застраховането/отм./ и чл.86, ал.1 от ЗЗД от „А.“ЕООД срещу З.“А.“АД.

Ищецът „А.“ЕООД в исковата молба е изложил твърдения, че е собственик на колесен трактор „Валтра“ Т202 V AC 15.2 с рег.№ *****. Твърди, че на 20.07.2015год. в резултат на пътно-транспортно произшествие настъпило на пътна отсечка между път 79604 и с. Варовник, общ. Средец, обл. Бургас, с участието на лек автомобил „Мицубиши Паджеро“, с рег. №*****тракторът е бил увреден. Поддържа се,че видно от представения по делото  протокол за ПТП, съставен от органите на КАТ изключителен принос за настъпилото ПТП има водачът на лекия автомобил „Мицубиши Паджеро“. Собственикът и водач на лекия автомобил “Мицубиши Паджеро“ е притежавал валидна към датата на застрахователното събитие задължителна застраховка "гражданска отговорност”, сключена с  ответника.  Ищецът твърди ,че е отправил  покани до ответника да възстанови стойността на изплатеното застрахователно обезщетение, но ответникът неоснователно отказал да изплати дължимото застрахователно обезщетение за щетите, причинени от водача на лекия автомобил “Мицубиши Паджеро“ на колесния трактор „Валтра“. Предвид изложеното ищецът моли ответникът да бъде осъден да заплати сумата от 131 611 лева, представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди от ПТП, настъпило на 20.07.2015год на основание сключен договор за застраховка „гражданска отговорност“ с водача на лекия автомобил „Мицубиши Паджеро“, както и на основание чл.86, ал.1 от ЗЗД да заплати сумата 7033, 29 лева, представляваща обезщетение за забавено плащане на застрахователното обезщетение за периода от датата на отказа на застрахователя – 14.10.2015год. до предявяването на исковата молба- 25.04.2016год., ведно със законната лихва от тази дата до окончателното изплащане на сумата. Претендират се и направените по делото съдебно-деловодни разноски, вкл. и за заплатен адвокатски хонорар.

 

Ответникът оспорва предявения иск по основание и размер. Твърди, че не дължи плащане на застрахователно обезщетение тъй като счита, че пътно-транспортното произшествие е настъпило и се дължи на изключителната вина на водача на колесния трактор „Валтра“.

Съдът като прецени доводите на страните,събраните по делото доказателства ,приема следното от фактическа и правна страна:

Между страните не се спори, а и от представеното по делото и прието като доказателство Свидетелство за регистрация/на л.7/, се установява, че ищцовото дружество е собственик на  колесен трактор „Валтра“ Т202 V AC 15.2 с рег.№ *****.

Не се спори, а и от представения по делото и приет като доказателство Протокол за ПТП, съставен от органите на КАТ, че на пътна отсечка между път 79604 и с. Варовник, общ. Средец, обл. Бургас е настъпило пътно транспортно произшествие с участието на колесен трактор „Валтра“, собственост на ищеца и управляван от Г.Г.Д.и лек автомобил „Мицубиши Паджеро“, с рег. №*****управляван от П.И.К.. Видно от протокола за ПТП виновният водач, причинил ПТП-то, е водачът на лекия автомобил „Мицубиши Паджеро“- П.К., който е навлязъл внезапно и без причина в лентата за насрещно движение. За да избегне челния удар водачът на трактора от своя страна е предприел маневра, като е завил в ляво и е излязъл извън пътното платно по посока на движение и е попаднал в дере.

В протокола за ПТП са описани видимите щети по трактора и прикачената към него брана : преден мост, предно стъкло, задно стъкло, странични стъкла, ходова част, кабина, теглич, брана.

Не се спори, а и от представената по делото и приета като доказателство застрахователна полица № 1111500861919, водачът на лекия автомобил „Мицубиши Паджеро“ е имал сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите при ответника „А.“АД, която е била валидна от 25.03.2015год. до 24.03.2016год., т.е към датата на настъпване на застрахователното събитие.

Не се спори, а и се установява, че на 22.07.2015год. представител на ответното дружество е извършил оглед на уврежданията на трактора и прикачената към същия дискова брана, за което е бил съставен опис заключение по щета № 12015100100137/22.07.2015год., което е представено и прието като доказателство по делото.

Не се спори, а и се установява, че с писмо изх.№ 100-7686/14.10.2015год. ответникът е уведомил ищеца, че отказва да изплати застрахователно обезщетение за увредения трактор по застраховка ГО поради това, че според застрахователя водачът на лекия автомобил не бил виновен за настъпилото ПТП, поради което и не е налице деликт, съответно задължение на застрахователя да изплати обезщетение за причинените вреди по застраховка ГО. Мотивите за отказа са, че водачът на трактора не бил спазил правилата за движение по пътищата, а именно когато широчината на пътя не позволява разминаване между превозните средства, да се движи с такава скорост, която му позволява да спре на разстояние не по-голямо от половината от дължината на пътя в зоната на своята видимост.

 Свидетелят К., водач на автомобила „Мицубиши Паджеро“, при разпита му съдебно заседание е заявил буквално следното : „ при един завой става права отсечка излизам от левия завой, поглеждам, нямаше нищо по пътя и както карах реших да сменя диска….когато погледнах напред видях огромен трактор пред мен да ме разминава. Аз бях навлязъл в неговото пътно платно, когато сменях диска. От едната страна на пътя е скала..От другата страна на пътя е огромно дере. Моето платно беше откъм дерето…Трактора се движеше в насрещното и той за да избегне челният удар, навлезе в моето платно…Завоят от който излиза тракторът е ляв завой, с много лек десен завой след това и после си е права отсечка. Завоят от който излиза тракторът е ляв завой с много лек десен завой след това и после си е права отсечка.

СвидетелятД., водач на трактора, разпитан казва следното : При излизане от левия завой, в дясно където се изправи пътя, пред мен изведнъж изскочи една кола, която не спираше и нямаше как да реагирам и реших да отбия в ляво, за да челният удар…предната гума на трактора стъпи на банкета, подхлъзна се и в следващият момент се ударих в едно дърво…карах с 20-30км.ч, нямах време да реагирам. Браната е дълга 5 метра, широка събрана 2,50м., а разгъната е 5 метра.

По делото е допуснато изслушване на съдебно-автотехническа експертиза със задача вещото лице да даде заключение какъв е механизмът за настъпилото ПТП и съответства ли на описания в молбата протокол за настъпилото ПТП, която е възложена за изготвяне на вещото лице Ж.Е.. В заключението си вещото лице Е. поддържа извода си, че е налице несъответствие между описания в протокола за ПТП механизъм на произшествието и действителните обстоятелства при които то е настъпило. Според него всъщност вина за настъпилото ПТП има не водача на лекия автомобил „Паджеро“, а водачът на колесния трактор, който след като е излязъл от завоя е имал достатъчна видимост срещу себе си от около или не по-малко от 73 метра да възприеме насрещно движещия се лек автомобил, при което вместо да отклони вляво и да попадне по този начин в дерето, за да отклони удара е било достатъчно просто да задейства спирачната система и да спре. Същевременно неясно защо вещото лице приема, че водачът на лекия автомобил също е бил задействал спирачната система и е спрял при положение, че са налице  данни по делото, че водачът на лекия автомобил е видял трактора едва в последния момент. При разпита на вещото лице в съдебно заседание се установява, че той не е правил непосредствен оглед на местопроизшествието, не е взел предвид свидетелските показания на двамата участници в произшествието дадени пред съда, а основал изводите си изцяло и единствено на скица на застрахователя, с която се оспорва и се прави опит да се опровергае описания в протокола за ПТП механизъм на произшествието.

Тъй като заключението на вещото лице Е. е оспорено от ищеца съдът на основание чл. 201 във вр. с чл. 200, ал.3 от ГПК е допуснал изслушване на повторна тройна съдебно-автохническа експертиза в състав от вещите лица А.П.М. и К.Н.Б..  Според вещите лица, въз основа на извършените от тях изчисления по данни на протокола за ПТП, свидетелските показания и съвсем не на последно място непосредствения оглед на местопроизшествието, може да се направи извод, че изключителна причина за настъпилото ПТП е навлизането на лекия автомобил „Мицубиши Паджеро“ в левия завой с по-висока скорост от допустимата с оглед видимостта напред на водача; отклоняването на вниманието на водача на лекия автомобил, поради което късно е възприел насрещно движещият се трактор Валтра, който същевременно е с предимство поради наклон изкачване и поради необходимостта поради стеснението на пътното платно едно от насрещно движещите се МПС да спре; преминаването на лекия автомобил в насрещното пътно платно при разминаване с колесния трактор.

При така установената фактическа обстановка съдът приема следното от правна страна :

Настоящият съдебен състав намира, че са налице условията за ангажиране отговорността на причинителя на вредата, респ. на ответника като  застраховател по „гражданската отговорност”.От представения по делото и приет като доказателство протокол за установяване на ПТП се установява, че е налице противоправно поведение на водача на лекия автомобил „Мицубиши Паджеро“ – навлизане внезапно и без причина в платното за насрещно движение, при което той е станал и непосредствената причина за настъпилото пътно-транспортно произшествие с насрещно движещото се МПС. Ответникът, чиято доказателствена тежест е съгласно чл. 154, ал.1 от ГПК, не успя да опровергае така описания механизъм на ПТП, съотв. обвързващата материална доказателствена сила на оспорения от него официален свидетелстващ документ, какъвто е безспорно протокола за ПТП. Съдът не кредитира заключението на вещото лице Ж.Е. поради това, че то е необосновано и изводите му не се подкрепят от нито едно събрано по делото годно доказателство. Както се установи от разпита на вещото лице, изводите му се основани изцяло и единствено на изготвена от самия застраховател скица на местопроизшествието без самото вещо лице да извърши непосредствен оглед на произшествието и без обсъди  свидетелските показания, които са напълно противоположни на възприетия от вещото лице механизъм. Вещото лице е кредитирало напълно безкритично и е основало изцяло заключението си на основата на скицата, представена му от ответника и която всъщност изцяло обслужва защитната теза на последния и по този начин самата тя се нуждае от доказване в хода на процеса и като такава е негодна да бъде достоверен и обективен източник на информация.

Същевременно заключението на тройната експертиза е обосновано- предложеният от вещите лица механизъм на ПТП съответства напълно на останалия събран по делото доказателствен материал- свидетелски показания, протокол за ПТП и непосредствено извършен оглед от вещите лица на местопроизшествието и поради това съдът не намира основателна причина, поради която да не кредитира заключението на вещите лица.

Ето защо съдът намира за безспорно установен по делото фактът, че ПТП-то е причинено единствено поради  виновното поведение на водача на лекия автомобил „Мицубиши Паджеро“, поради което са и налице основанията за ангажиране имуществената отговорност на неговия застраховател по застраховка „гражданска отговорност“. Настъпила е вреда като при ПТП са нанесени щети на увреденото МПС  като нанесените щети, причинната им връзка с пътно-транспортното произшествие и  размерът на щетите, така както са посочени в съставеното от застрахователя експертно заключение се установят от заключението както на оспорената единична, така и на тройната автотехнически експертизи.

Предвид изложените съображения настоящият съдебен състав намира,че са налице основанията за ангажиране отговорността на ответника като застраховател по „гражданската отговорност“ на деликвента, поради което предявеният срещу него иск с правно основание Чл.226 от КЗ/отм./   се явява основателен   до  размера, установен от заключението на тройната експертиза в размер на 97 500 лева и   тази сума следва да бъде присъдена на ищеца, ведно със законната лихва от предявяването на исковата молба- 25.04.2016год.  до окончателното изплащане на сумата, като за разликата до пълния предявен размер искът следва да бъде отхвърлен.

На осн. чл.86, ал.1 от ЗЗД ответникът дължи и обезщетение за забавено плащане на застрахователното обезщетение от деня на изричния отказ- 14.10.2015год. до предявяването на исковата молба- 25.04.2016год. в размер на сумата от 5 291,81 лева, като за разликата до пълния предявен размер искът следва да бъде отхвърлен.

На осн. Чл.78, ал.1 от ГПК и с оглед на направеното искане ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца сумата 10 000 лева, представляваща съдебно-деловодни разноски,направени в производството по делото, съобразно уважената част от предявените искове.

 

Воден от горните съображения Софийски градски  съд

 

 

                                          Р Е Ш И  :

 

ОСЪЖДА „З.А.Д.А.“АД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление *** да заплати на „А.“ЕООД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление ***, със съдебен адрес ***, чрез адв. М.А., на осн. чл.226 от Кодекса за застраховането/отм./ сумата  97 500 лева, представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди от ПТП, настъпило на 20.07.2015год на основание сключен договор за застраховка „гражданска отговорност“ с водача на лекия автомобил „Мицубиши Паджеро“, ведно със законната лихва от 25.04.2016год. до окончателното изплащане на сумата, като отхвърля иска за разликата до пълния предявен размер.

ОСЪЖДА „З.А.Д.А.“АД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление *** да заплати на „А.“ЕООД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление ***, със съдебен адрес ***, чрез адв. М.А., на осн. чл. 86, ал.1 от ЗЗД сумата от 5 291,81 лева, представляваща обезщетение за забавено плащане на застрахователното обезщетение за периода от датата на отказа на застрахователя – 14.10.2015год. до предявяването на исковата молба- 25.04.2016год., като отхвърля иска за разликата до пълния предявен размер.

ОСЪЖДА „З.А.Д.А.“АД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление *** да заплати на „А.“ЕООД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление ***, със съдебен адрес ***, чрез адв. М.А., на осн. чл. 78, ал.1 от ГПК сумата 10 000 лева, представляваща съдебно-деловодни разноски,направени в производството по делото, съобразно уважената част от предявените искове.

Решението  подлежи на въззивно обжалване  пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.

 

 

 

 

 

                 СЪДИЯ :